Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 109

                                                  23.02.2017 год., гр.Хасково        

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд                                                                     

на двадесет и шести януари през две хиляди и седемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

 

 

 

                                                 СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

 

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията

гр. д. № 2022 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е бил иск от М.Х.Е. против З.Р.А. с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата в размер на 5000 лева, като в хода на производството по Гр. дело № 588 по описа на Районен съд-Хасково за 2015г. ищецът М.Х.Е. е бил заличен като такъв с определение на съда от 12.08.2015г. поради настъпила смърт и като ищци по делото са конституирани неговите наследници, ищците и в настоящия процес по Гр. дело № 2022 по описа на Районен съд-Хасково за 2016г. – Ю.М.Е., Г.М.К., М.М.Ш. и Т.М.Х.. В исковата молба се е твърдяло, че ответникът в нарушение на разпоредби, определящи отстоянието между съседни имоти за отглеждане на животни над определения максимум, е превърнал част от имота си, съседен на неговия, в кравеферма. Броят на животните към момента на подаване на исковата молба на 19.03.2015г. наброявал около 50, което пък оказало влияние върху качеството на живот на първоначалния ищец М.Х.Е. и семейството му. Същите били принудени да се съобразяват с неприятните миризми на отглеждания добитък и неговите изпражнения. Въпреки реакцията на общинската администрация и налаганите глоби, ответникът не предприемал мерки в това отношение, а нормалният начин на общуване с него не бил възможен, с оглед поведението му. Тази ситуация обаче рефлектирала върху М.Х.Е., предвид влошеното му здравословно състояние, влошените условия на живот около и дома му, предвид действията на ответника, допринасяли за това болките и страданията му да се увеличат драстично и да бъдат особено мъчителни. С оглед изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в негативни психически, емоционални изживявания и засилване на болестните страдания за периода от месец май 2012г. до предявяване на иска на 19.03.2015г., претърпени от М.Х.Е.. Претендират се разноски.

В срока за отговор ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан. Не отговаряло на истината обстоятелството, че в момента животните, които отглежда, обитават посочения в молбата имот, собственост на баща му. В действителност там доял само добитъка, който нощувал в съседен имот на къщата на баща му, а не на ищеца М.Х.Е.. Поради влошените отношения се наложило да закупи парцел през 2006г., но същият се намирал извън регулация и граничил с жилищна територия на селото. Алтернативно твърди, че животните не са негова собственост. Освен това, селската околна среда била естествена за М.Х.Е., а и влошеното му здравословно състояние датирало преди исковия период. В съдебно заседание се поддържа подадения отговор на исковата молба. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Като писмени доказателства по делото бяха приети Заявления от М.Х.Е.,*** до Община Стамболово, вх. № с-3490/21.07.2014г. и № С-5638/02.12.2014г., с които е поискал намеса на съответните общинските органи за пристъпване към принудително преместване на животните на неговия съсед З.Р.А., поради „непоносимата животинска смрад“, която жалбоподателят и семейството му са принудени да търпят и което водело до допълнително влошаване на здравословното му състояние.

Представена беше по делото кореспонденция между Община Стамболово и ответника по делото З.Р.А., от която се установява, че във връзка с подадени жалби срещу него и направени проверки от служители на Общинска администрация Стамболово, му е бил определен срок от две седмици от получаване на писмото /изх. № С-2124/27.05.2014г./, в който да продаде, сведе до определения максимум или изведе извън населеното място селскостопанските си животни, отглеждани в границите на населеното място. Става ясно от съдържанието на писмата, че молбата на ответника за отсрочка е отхвърлена, тъй като му е бил предоставен достатъчно дълъг период от време за изнасяне на животновъдния обект извън населеното място, както и че му е наложена глоба.

Със Заповед № 295/28.08-2014г. на Кмета на Община Стамболово на ответника З.А.Р. е наредено да премести,премахне или сведе до определения максимум обема на животновъдното стопанство според разпоредбите на Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Стамболово, в срок до 3 месеца от получаване на заповедта.

Представиха се също Епикриза, издадена от МБАЛ АД-Хасково, Второ вътрешно отделение, издадена на М.Х.Е. за болничен престой от 04.05.2012г. до 11.05.2012г. и окончателна диагноза: „Хронична бъбречна недостатъчност-терминален стадий. Хрониохемодиализа. Захарен диабет изт. Артериална хипертония. Анемия със смесена генеза; Етапна Епикриза от УМБАЛ „Каспела“-гр.Пловдив, Нефрологична клиника, издадена на М.Х.Е., лекуван в отделението от 03.06.2015г. до 09.06.2015г. и Епикриза от същата болница, Отделение по анестезиология и интензивно лечение, от съдържанието на която става ясно, че пациентът е починал на 12.06.2015г.

С Експертно решение № 1287/03.07.2012г. на ТЕЛК за Общи заболявания при МБАЛ „Света Екатерина“ ЕООД – Димитровград на лицето М.Х.Е. е определена 92 % ТНР без чужда помощ, за срок от 1 година, като е посочена водещата диагноза: „Хронична бъбречна недостатъчност“ и общо заболяване: „Хронична бъбречна недостатъчност. Хрониохемодиализа. Вторична хипертония. Захарен диабет тип 2. Диабетна нефропатия“.

С Писмо, изх. № I-1165-ЗЖ/10.11.2016г. Областна Дирекция по безопасност на храните е уведомила ответника З.Р.А., че на негово име на територията на Област Хасково няма вписан животновъден обект и животни в информационната система на Българска агенция по безопасност на храните – ВетИС.

Ответникът  представи като доказателства Скица № 1/05.01.2009г., Скица № 234/11.07.2013г. и Скица № К00410/09.04.2015г. на Община Стамболово, за имот, собственост на З.Р.А.,***.

Представен беше и Договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост от 23.08.2006г., по силата на който ответникът З.Р.А. ***: УПИ XIII, в квартал 8, с площ на имота 693 кв.м., по регулационния план на с.Маджари, Община Стамболово, одобрен със Заповед № 225/1965г., частна общинска собственост, при граници: север – УПИ XII, кв.8; изток – улица; юг – край на регулация; запад – край на регулация.

Като писмено доказателство по делото бе приета и Справка за животни в обект по категории № 340230 за дата 21.05.2015г., собственик – А.А.О., с.М., издадена от Българска агенция по безопасност на храните, ведно с Таблица за ушни марки на животните.     

По делото съдът допусна ангажиране и на гласни доказателства:

От разпита на свид. Т. Е. М. става ясно, че М.Х.Е. /първоначалният ищец/ е неин чичо, който живеел в с.М.. Бил болен от бъбречна недостатъчност, имал и високо кръвно, като три пъти седмично ходел на хемодиализа. Свидетелката ходела при чичо си веднъж месечно и той непрекъснато се оплаквал от недоспиване, тъй като отглежданите в близост до къщата им крави създавали шум – през нощта се чували се звънците им, а и самите животни издавали звуци. По тази причина не можели да отварят прозорците и чичо й се задушавал от топлия въздух в стаите. Споделял също със свидетелката, че не отварят прозорците, тъй като особено лятно време миришело силно на изпражнения, а и имало много мухи от съседските животни. От всичко описано чичо й вдигал кръвно.  Свидетелката е категорична, че в къщата на чичо й нямало животни.

Свид. М.Ю.Х. е без родство със страните по делото. Били съседи с първоначалния ищец М.Х.Е., а имотът на ответника се намирал на отсрещната страна на улицата - срещу къщата на М.. В имота на ответника от около 10 години се отглеждали животни, като на свидетеля не му е известно дали те са негови или на баща му. Общо животните били над 50 – имало крави и телета. Известно му е, че М. имал заболяване, заради което ходел на хемодиализа. Според свидетеля не толкова самите животни, колкото миризмата им, пречела на М., а и това, че били голям брой. Често, особено лятно време, се оплаквал на свидетеля, че трудно диша. Според свидетеля особено силно миризмата, а и шумът, се усещали, когато имало вятър. Категоричен е, че хигиената щяла да е друга, ако имало изградена ферма. Ответникът обаче гледал животните в един парцел, който купил от общината. Твърди още, че миришело силно, но всички търпели, защото нямали избор. Силна миризма се носела и от лекарствата, с които ответникът пръскал животните против кърлежи и мухи. 

Свид. К.Ж.К. твърди, че познава ответника. Свидетелят работел като ветеринарен лекар и имал сключен договор за обслужване с ветеринарно-медицинска дейност, профилактика, лечение и ваксинация и откакто бил създаден обекта на ответника - от 2009г.-2010г., се грижел за здравния статус на животните. Ответникът нямал регистриран животновъден обект, нито регистрирани животни. Собственик на обекта била А. А. О., която имала и регистриран млекосъбирателен пункт, който отговарял на първа категория. На свидетеля не му е известно дали ответникът има роднинска връзка с посоченото лице, нито дали живеят задно. Посочва, че Дирекцията по безопасност на храните отговаряла само за качеството на млякото. Всяка година се извършвал държавен имунопрофилактичен план, като тези животни имали направена съответна профилактика, ваксинации и двойно обезпаразитяване – пролетно и есенно. В самия обор се поддържала хигиена, но летния сезон имало изпарения, което обаче не правело впечатление на свидетеля, с оглед естеството на работата му. Нямал данни за 2016г. животните на ответника да са боледували от  ухапване от кърлеж или нещо друго. Към момента по разпечатка животните на ответника били 76. Намирали се в два обора един до друг, на известно разстояние от самия дом, без да може с категоричност да каже дали имотът е в регулация или извън регулация. Отглеждали се на едно място и с централен тръбопровод млякото отивало на друго място. В дома на ответника имало регистрирана вана, млякото се съхранявало на отделно място, а животните се дояли и отглеждали на друго място.  

Свид. Х.Н.Х. дава показания, че са приятели с ответника от доста години. Често го посещавал в с.М.. Известно му е, че от 7-8 години гледал животни в имот, негова собственост, който се намирал на края на селото. Според свидетеля мястото било извън регулация, защото там нямало къщи. След имота на ответника били само ниви и пасища и когато извеждали животните на паша, те не минавали по улицата. Ответникът имал работници, които помагали при отглеждането на животните, за почистването на обора, пастири и др. Посочва, че, когато посещавал имота, е усещал миризма, но според него това било нормално, защото имало екскременти от животните и не било непоносимо. Животните се водели на А.О., която не живеела с ответника в селото.

          За изясняване на делото от фактическа страна, по искане на ищците, съдът назначи и изслуша съдебно-медицинска експертиза с вещо лице Д-р И.М..

Вещото лице дава заключение, че починалият М.Х.Е. е страдал от „Хронична бъбречна недостатъчност IV терминален стадий. Хрониохемодиализа. Захарен диабет тип II /инсулинозависим тип/. Диабетна нефропатия“. Основното заболяване захарен диабет е нарушение на обмяната на веществата, което се дължи на нарушена функция на задстомашната жлеза. Бъбречната недостатъчност и последвалата хемодиализа са късни усложнения на болестта със съпътстваща вторична хипертония от нарушенията в бъбреците. Описаните външни фактори на средата /миризма, шум и болестотворни причинители/ не влияят пряко на тези болести, но по косвен път влошават жизнените му показатели и могат да задълбочат съответните усложнения от захарния диабет. 

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи  досежно основателността на предявения иск:

Фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща следните елементи: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. И за да се приеме, че е налице деликт, всички тези елементи трябва да съществуват в единство. Безспорно се установи по делото, че в имота си ответникът отглежда животни /крави/, които са над позволения брой по Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Стамболово. В тази насока е представената и обсъдена по-горе кореспонденция между Община Стамболово и ответника по повод подавани от наследодателя на ищците - М.Е., жалби. Била е издадена и Заповед № 295/28.08.2014г. от Кмета на Община Стамболово, с която на ответника е наредено да премести, премахне или сведе до определения максимум обема на животновъдното си стопанство според разпоредбите на цитираната наредба в срок от 3 месеца от получаване на заповедта. Установи се също, че на ответника е бил съставен Акт за административно нарушение и издадено Наказателно постановление, в каквато насока е Писмо, изх. № С-5638/02.02.2015г. на Община Стамболово. Така установеното, а именно – че ответникът отглежда животни извън допустимия максимум в границите на населеното място, се установява и от показанията на разпитаните свидетели Т.М. и М.Х..

Не могат да бъдат споделени възраженията на ответника, че животните не били негови. Напротив, от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства се установи, че именно той отглежда животните.

С оглед изложеното, съдът намира, че в конкретния случай е налице противоправно деяние, извършено от ответника, изразяващо се в отглеждане на животни в противоречие със съществуващите нормативни изисквания, предвид забраната за отглеждане на селскостопански животни над определен брой в населените места. Налице е и вина, и нанесени вреди, тъй като наследодателят на ищците –М.Х.Е., е търпял отрицателни душевни преживявания, както и физически дискомфорт, предизвикани от неприятните миризми на отглежданите от ответника животни, шума от издаваните от тях звуци, и свързаните с животните болестотворни причинители - мухи, бълхи и кърлежи. В тази насока е и заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза, което е категорично, че тези външни фактори на средата допълнително са усложнявали влошените жизнени показатели на М.Е., който е страдал от редица заболявания /хронична бъбречна недостатъчност. Хрониохемодиализа. Захарен диабет тип II /инсулинозависим тип/. Диабетна нефропатия/. Вещото лице посочва, че особено през летния период тези странични фактори биха могли да влошат състоянието на болния, което да доведе до трудности в съня, нарушено самообслужване и оттам до завишени показатели на кръвната захар и периодично завишаване на и без това високото кръвно налягане. Това от своя страна може да доведе до сърцебиене и главоболие на болния, налагащи допълнителни медикаменти.

Наред с гореизложеното, по категоричен начин се установява също така наличието на причинна връзка между извършеното от ответника противоправно деяние и настъпилите увреждания на наследодателя на ищците - М.Х.Е..

Ето защо, съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, които съществуват в обективно единство. В тази връзка предявеният иск се явява доказан по основание и следва да бъде уважен като такъв. Що се касае до размера на обезщетението, разпоредбата на чл.52 от ЗЗД изисква справедливостта да бъде обвързана с конкретни обективно настъпили и установени обстоятелства. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките и страданията на пострадалия. Както вече бе посочено по-горе, М.Х.Е. е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални изживявания, трудности в съня, дискомфорт – душевен и физически, поради ограничените възможности да напуска дома си, с оглед влошеното му здравословно състояние, а от друга страна е бил принуден да търпи силната миризма от животните и шума, издаван от тях. В тази насока и с оглед съществуващата съдебна практика по тези въпроси, съдът намира, че следва да уважи предявения иск за заплащане на неимуществени вреди за сумата от 2 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането. Тъй като обаче се касае за един продължителен период от време, следва да бъде определена началната дата на увреждането, която според съда е 27.05.2014г. Именно от тази дата е Заявлението на наследодателя на ищците М.Х.Е. ***, с което е сезирал компетентните общински органи във връзка с възникналите проблеми по отглеждането на животни от неговия съсед – ответника А., и така е дал израз на негативните преживявания, които законът квалифицира именно като неимуществени вреди. Ето защо, законната лихва върху главницата следва да се присъди от тази дата – 27.05.2014г. до  окончателното й изплащане. Иска в останалата част иска до пълния предявен размер от 5000 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. 

С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците разноски по компенсация в размер на 44 лева, като при определяне на разноските съдът съобрази, както тези, направени в настоящия процес, така и сторените от страните при разглеждане на делото от друг състав на Районен съд-Хасково и последвалите въззивни обжалвания.

 

          Мотивиран така, съдът

   

                                         Р    Е    Ш    И   :

 

          ОСЪЖДА З.Р.А., ЕГН **********,***, да заплати на Ю.М.Е., ЕГН **********,***, Г.М.К., ЕГН **********,***, М.М.Ш., ЕГН **********,*** и Т.М.Х., ЕГН **********,***, в качеството им на наследници на М.Х.Е., починал на ******, сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на непозволено увреждане, причинено на М.Х.Е., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.05.2014г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част до пълния предявен размер от 5 000 лева, като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА З.Р.А., ЕГН **********, да заплати на Ю.М.Е., ЕГН **********, Г.М.К., ЕГН **********, М.М.Ш., ЕГН **********, и Т.М.Х., ЕГН **********, разноски по компенсация в размер на 44 лева.

          Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                             СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.