Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

  117 / 24.02.2017 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На шести февруари през две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                               Председател : Мария Ангелова

                                                                   Членове :  

                                                                   Съдебни заседатели:      

Секретар Веселина Красева

Прокурор

Като разгледа докладваното от председателя Мария Ангелова

Гражданско дело номер 1982 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. чл.415 ал.1 от ГПК, чл.79 ал.1, вр. чл.286 от ЗЗД, вр. чл. 36 ал.1 и 2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./; от С.С.К. с ЕГН ********** *** офис 10Б, сграда „Астра“; против А.Ю.И. с ЕГН ********** ***.

Ищцата твърди, че на 18.07.2016 г. подала до ХРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответника за сумата от 200 лв., дължима по договор за правна защита и съдействие № 496884/08.01.2015 г., ведно със законната лихва от 27.11.2015 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски, за което била издадена заповед № 691/19.07.2016 г. по ч.гр.дело № 1494/2016 г. на ХРС. Ответникът възразил против заповедта, поради което ищцата предявявала настоящия си иск. В началото на м.01.2015 г. ответникът се свързал с нея по телефон с молба за правна защита и съдействие, във връзка със задържана негова вещ – влекач с рег. № Х **** ВХ в гр. Довър, Обединено Кралство, с данни срещу него за внос на забранени вещества по преписка № ZY/ZE/05110/14, реф. № Е4397084, Folkestone Police Station, Англия. Двамата провели по скайп разговор на 07.01.2015 г. от повече от 45 минути, в който ответникът запознал ищцата със случая, а тя го помолила, да й изпрати документите, с които разполага, за да се запознае с тях. На 08.01.2015 г. ответникът й изпратил по ел.поща документи, с които ищцата се запознала на следващия ден. В последващ разговор тя го консултирала чрез скайп обаждане. Първоначално уговореният помежду им хонорар, предвид сложността на случая, бил 350 евро, като ищцата поискала от ответника телефона на служебния му защитник, за да осъществи директен контакт с него. Ответникът не говорел английски език, поради което се нуждаел от съдействието на ищцата като адвокат, владеещ такъв, за да осъществи връзка и последващо съдействие с митническите власти, задължали камиона, и със служебния защитник. Тя му обяснила, че за да започне да работи по случая, трябвало да й заплати 180 евро, а остатъкът – до 20.02.2015 г. Ответникът й обяснил множество пъти по телефон и писмено в електронна кореспонденция, че в момента се намира в затруднение и не може да й плати веднага, но ще стори това при първа възможност. На 08.01.2015 г. двамата се договорили, че той се задължава да й заплати възнаграждение – адвокатски хонорар в размер на 200 лв., като сключили договор за правна защита и съдействие № 496884. През м.03.2015 г. ответникът продължил да се обажда на ищцата и да й изпраща електронни писма, с искания за разговори по скайп и консултации. Изпратил й и визитка на служебния си защитник в Англия Mark Trafford, с когото трябвало да се свърже от негово име, за да съгласува защитата му, с цел да се освободи камионът му в най-кратки срокове. През м.10.2015 г. ответникът отново се свързал с ищцата за съдействие, т.к. на 24.08.2015 г. подал молба за освобождаване на влекача, а не получил отговор, като я помолил да се свърже със служебния му защитник. На 15.10.2015 г. той й поискал адреса на нейната електронна поща, за да й изпрати тази молба, който тя му предоставила чрез съобщение на телефона му. На 16.10.2015 г. ищцата се свързала с офиса на Mark Trafford, но т.к. той отсъствал – изпратила му електронно писмо, след което получила две негови обаждания и тя му се обадила още два пъти. Същия ден ищцата информирала ответника, че се е свързала с адвоката и очаква отговор от него. Веднага след като двамата адвокати говорили на 22.10.2015 г., ищцата потърсила по телефон ответника, за да го осведоми, че в най-скоро време се очаква разпореждане за освобождаване на влекача. Тя осъществила контакт със служебния му защитник и съдействала за освобождаването на влекача на ответника. На 24.10.2015 г. ищцата и ответникът разговаряли по случая му около 10 минути. След това ответникът престанал да контактува с ищцата и до момента не й бил заплатил възнаграждението й, въпреки многобройните й покани за това. Последните проведени консултации с ответника били от ноември 2015 г., като на 13.11.2015 г. ответникът я уверил, че очаква всеки момент пари и щял да й плати. В същия смисъл било и изпратено й от него на 22.11.2015 г. писмо, с което признавал задължението си към нея.

Съдействието, което ищцата оказала на ответника през периода януари – октомври 2015 г. се изразявало в следното: запознала се с материалите по чуждестранната преписка № ZY/ZE/05110/14, реф. № Е4397084, Folkestone Police Station, Англия; предоставила му правно становище; направила множество телефонни обаждания и разговори с ответника и със служебния му защитник; водила кореспонденция чрез електронна поща с двамата; платила разходи за телефонни обаждания към холандски и английски мобилни номера. Ответникът се свързвал многократно с ищцата и е получавал правни консултации от нея многократно, както по телефон, така и по скайп и по електронна поща, като часовете, отработени по случая му, възлизали на повече от 15 работни часа, през дълъг период от време, през който при нужда винаги получавал адекватна реакция с насрещна консултация, като ползвал ищцата и като преводач, без да й предостави никакво плащане за предоставените му услуги.

Предвид изложеното, ищцата иска, съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът й дължи сумата от 200 лв., представляваща неизплатено й възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 496884/08.01.2015 г., ведно със законната лихва от 15.07.2016 г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/ до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски, за което й била издадена заповед № 691/19.07.2016 г. по ч.гр.дело № 1494/2016 г. на ХРС. Претендира, да й се присъдят направените разноски и в двете производства. В открито с.з. ищцата се представлява от пълномощник, който поддържа предявения иск и иска уважаването му изцяло, като основателен и доказан.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, като счита предявения иск преди всичко за недопустим. По това му възражение съдът вече се произнесе, като счете същото за неоснователно, по съображения, подробно изложени в определението по чл.140 от ГПК. По същество искът се явявал неоснователен, според ответника. Ищцата основавала претенцията си на договор за правна защита и съдействие № 496884/08.01.2015 г., който обаче не бил подписан от ответника, като клиент по същия, за да се докаже постигнато съгласие и поемането на задължение, да се заплати процесната сума. С това липсвала и воля по съществените елементи на договора – страни, предмет, съгласие и волеизявление за приемане на задължение за плащане на сумата. Това водело до неоснователност на предявения иск и същият следвало да се отхвърли като такъв. Ответникът оспорва изцяло обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, и те се явявали ирелевантни за спора. Претендира да му се присъдят направените по делото разноски за двете производства. В открито с.з. ответникът се представлява от пълномощник, който поддържа отговора на исковата молба и иска отхвърлянето на предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

         Не е спорно по делото, че ищцата упражнява адвокатска професия и до услугите й като такава в началото на 2015 г. се е обърнал ответникът в настоящото производство. За комуникацията помежду им по този повод, по делото се представиха множество писмени доказателства – за изпратени писма по електронна поща и по телепоща, за изпратени кратки съобщения по телефон, за проведени телефонни разговори. Електронният адрес, който ответникът е ползвал за писма до ищцата, е ******, което обстоятелство не се спори по делото. Също така не се спори, че електронна пощенска кутия ****** с потребител STELA е на ищцата в производството. Видно от извлечение от тази пощенска кутия от дата 03.01.2015 г. /л.11/, от горепосочения ел.адрес на ответника, ищцата е получила прикачени 13, както и 12 прикачени файла на 08.01.2015 г. /л.12/. От последната дата е кратко съобщение, изпратено от мобилен телефон на ответника, озаглавен като А. Х., до мобилен телефон на ищцата, че макар и със закъснение й е изпратил и иска при възможност да се чуят по скайп, за да обсъдят нещо /л.9-10/. От същата дата 08.01.2015 г. е представеният по заповедното производство в оригинал процесен договор за правна защита и съдействие № 496884/ 08.01.2015 г. /л.5/. Страни по него са ответникът, като клиент, и ищцата, като адвокат, с посочен предмет – правно съдействие по преписка № ZY/ZE/05110/14, реф. № Е4397084, Folkestone Police Station, влекач с рег. № Х **** ВХ /задържан в Довър/. Договорено е възнаграждение от 200 лв., платимо в 7-дневен срок по банков път, без да е отразено, че това е било сторено. Този договор е подписан от ищцата, но не и от ответника. На 09.01.2015 г. по електронна поща ответницата е отговорила, че ще прегледа документите и ще се свърже с него. Не е спорно по делото, че сред изпратените от ответника на ищцата документи, по които е поискал консултация от нея са тези представени в превод по настоящото производство, находящи се на л. 76- 89 по делото,  във връзка със задържана негова вещ – влекач с рег. № Х **** ВХ в гр. Довър, Обединено Кралство, с данни срещу него за внос на забранени вещества по преписка № ZY/ZE/05110/14, реф. № Е4397084, Folkestone Police Station, Англия. На 23.01.2015 г. ищцата е изпратила до ответника по електронна поща запитване, какво е решил по случая си, а на 25.01.2015 г. писмо, че вноската, която трябва да плати, за да започне тя работа е 180 евро, като останалите 170 евро – трябва да плати преди 20 февруари /л.14-15/. Същият ден 25.01.2015 г. ответникът й е отговорил, че от 7 седмици работил като превозвач и изпратил фактури, но не получил плащане, при което бил в затруднено положение, вложил си парите, но не му провървяло, ако имал пари и ищцата нямала да има грижи, като знаел че трябва да й преведе 350 евро, но я моли за помощ, като я уверява, че ще й се отплати с лихвите /л.14/. На 19.03.2015 г. ответникът й е отговорил с електронно писмо, че много иска тя да печели пари, но следвало да му даде възможност, като искал и по-нататък да работят заедно, с молба да му повярва и да се чуят по скайп /л.17/. Молбата да се чуят е повторена от него с ел.писмо от 23.03.2015 г. /л.18/.

Следващите представени по делото документи касаят комуникация между страните вече от есента на 2015 г. От 15.10.2015 г. е кратко съобщение на мобилния телефон на ищцата, че е била търсена от мобилен телефон на ответника, озаглавен като А. Х., на което съобщение, тя е отговорила с друго, съдържащо адреса на електронната й поща - ******/л.21-22/. Не се спори, че поводът за новата комуникация помежду им е това, че на 24.08.2015 г. ответникът подал молба за освобождаване на влекача, а не получил отговор, като помолил ищцата да се свърже със служебния му защитник. Тази му молба се представи по делото /л.84/, с посочен от ответника като негов адрес на електронна поща горецитираният - ******. На 16.10.2015 г. ищцата е изпратила до ответника електронно писмо, че се е свързала с Mark Trafford по телефон, но т.к. той отсъствал – изпратила му електронно писмо, на което очаквала отговор. Това й писмо до английския адвокат се представи по делото /л.90/, като е също от дата 16.10.2015 г., с молба ищцата да бъде уведомена, какви са следващите стъпки, които трябва да се предприемат за отмяна на наложената мярка задържане върху преводното средство с рег. № Х **** ВХ. За проведени международни разговори от мобилния си телефон ищцата представи по делото фактура № **** за периода 16.10.-15.11.2015 г., видно от чието приложение Б, тя е провела изходящи мобилни разговори с международна зона 2, на дати – 16.10.2015 г. един разговор, на 22.10.2015 г. четири разговора, на 24.10.2015 г. един разговор, на 13.11.2015 г. един разговор, като първите три разговора са с един и същ телефонен номер, а последните три – с друг един и същ /л.23-30/.

На 19.11.2015 г. по електронен път ищцата е отправила до ответника покана, в 7-дневен срок, да й преведе хонорара за предоставените му до момента адвокатски услуги в размер на 200 лв. или 100 евро, по повод правно съдействие по преписка № ZY/ZE/ 05110/14, реф. № Е4397084, за освобождаване на влекач с рег. № Х **** ВХ /л.13/. На поканата ответникът е отговорил на 22.11.2015 г., че не може да плати от чужбина по интернет, не че не искал да й плати, но една жена заминала за Турция и като се върнела, щял да преведе веднага /л.13/. Ищцата е отправила до ответника допълнително още няколко покани за плащането на сумата от 200 лв., по посочена банкова сметка, ***-дневен срок – по телепоща с № 37/18.02.2016 г. /л.36/ и по електронна поща от 28.12.2015 г. и 12.04.2016 г. /л.33-34/.

За процесното си вземане против ответника, ищцата в настоящото производство е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, изпратено по пощата на 15.07.2016 г., постъпило в съда на 18.07.2016 г., въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 1494/2016 г. на ХРС. По това дело със заповед № 691 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.07.2016 г. е разпоредено, длъжникът – ответник в настоящото производство, да заплати на кредитора – ищцата в настоящото производство сумите както следва - 200 лв., представляваща дължима главница по договор за правна защита и съдействие № 496884/08.01.2015 г., ведно със законната лихва от 27.11.2015 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски за държавна такса от 25 лв. В законоустановения срок е постъпило възражение по чл.414 от ГПК от длъжника на 05.08.2016 г., че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. На 02.09.2016 г. заявителят е получил указания, да предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова молба, изпратена по пощата на 21.09.2016 г., постъпила в съда на 26.09.2016 г. Горецитираната заповед за изпълнение е обезсилена частично с влязло в сила на 02.12.2016 г. определение № 1380/21.10.2016 г. по настоящото дело, а именно – в частта на присъденото обезщетение за забава върху главницата, в неконкретизиран размер, за периода преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 27.11.2015 г. – 14.07.2016 г., включително.

          При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

По категоричен начин по делото се установи, а и не се спори, че между ответника, като клиент, и ищцата, като довереник или адвокат, е било налице облигационно правоотношение за правна защита и съдействие, през периода януари – октомври 2015 г., по повод освобождаването на задържана вещ на ответника – влекач с рег. № Х **** ВХ в гр. Довър, Обединено Кралство, с данни срещу него за внос на забранени вещества по преписка № ZY/ZE/05110/14, реф. № Е4397084, Folkestone Police Station, Англия. Този договор представлява по съществото си ненаименуван договор, съдържащ елементи, както на договора за поръчка, по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД, така и на договора за изработка, по смисъла на чл.258 и сл. от ЗЗД. В отклонение на общото правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само когато е уговорено, възнаграждение по договор за прправна защита и съдействие, сключен с адвокат, се дължи винаги -  чл. 36 ал. 1 от ЗАдв. Изискуемостта на вземането настъпва от момента на изпълнение на поръчката - от извършването на уговореното от страните правно действие. Предвид липсата на възражения за обратното от ответната страна, следва да се приеме, че ищцата е изпълнила задълженията си по договора, поради което й се дължи от страна на ответника договореното възнаграждение по същия. Липсва законово изискване за формата на този договор, като от събраните по делото доказателства, съдът приема, че той е бил устен такъв. Процесният договор не касае процесуално представителство пред съд, дори и в който случай процесуалният закон допуска устно упълномощаване /чл.33 изр. посл. от ГПК/. В началото на м.01.2015 г. ответникът се е обърнал към ищцата-адвокат за съдействие в гореизложения смисъл, което тя е приела и е извършила фактически действия по съдействие и правно консултиране на доверителя – възложител. По делото не се спори относно факта на изпълнение на задълженията на адвоката по договора, както и относно качеството на предоставените от него услуги, които са били приети без възражение от ответника. Основният спорен въпрос по делото е, дали и в какъв размер е било договорено адвокатско възнаграждение за ищцата, платимо от ответника, по този договор. Договорки за плащания помежду им се съдържат в разменените помежду им електронни писма. На 25.01.2015 г. ищцата е уведомила ответника, че за да започне тя работа, той трябва да плати 180 евро, като останалите 170 евро – трябва да плати преди 20 февруари. Същият ден той й е отговорил, че знаел, че трябва да й преведе 350 евро, но бил финансово затруднен, като я моли за помощ с уверение, че ще й се отплати с лихвите. На 19.03.2015 г. ответникът й е отговорил с електронно писмо, че много иска тя да печели пари, но следвало да му даде възможност, като искал и по-нататък да работят заедно, с молба да му повярва и да се чуят по скайп. В тази връзка, ответникът не е възразил против отправеното му предложение за цената на нейната услуга, а напротив – изрично се е съгласил за сумата от 350 евро, предвид на което и по правилата на чл.14 ал.1 от ЗЗД, договорът помежду им следва да се счита за сключен, в т.ч. и с всички негови съществени елементи. Действително процесният договор за правна защита и съдействие № 496884/ 08.01.2015 г. е оформен, преди да са се били състояли същинските преговори между страните относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение, и той не съдържа подпис на ответника. Но уговорената в него цена, явяваща се дори по-ниска от горепосочената сума от 350 евро, се потвърждава от други представени по делото писмени доказателства, неоспорени от ответната страна. На 19.11.2015 г. по електронен път ищцата е отправила до ответника покана, в 7-дневен срок, да й преведе хонорара за предоставените му до момента адвокатски услуги в размер на 200 лв. или 100 евро, по повод правно съдействие по преписка № ZY/ZE/05110/14, реф. № Е4397084, за освобождаване на влекач с рег. № Х **** ВХ /л.13/. На поканата ответникът е отговорил на 22.11.2015 г., че не може да плати от чужбина по интернет, не че не искал да й плати, но една жена заминала за Турция и като се върнела, щял да преведе веднага. По съществото си, това представлява признание от страна на ответника на задължението му към ищцата по процесния договор и то за търсената в настоящото производство сума. Данни за извършване на плащане на сумата от 200 лв. по делото нито се посочиха, нито се установиха. Предвид изложените съображения, съдът приема, че ответникът не е изпълнил основното си задължение по договора за правна защита и съдействие, да заплати на ищцата договореното възнаграждение, поради което предявеният иск следва да се уважи изцяло.

Водим от горното, съдът следва да приеме за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от 200 лв., представляваща неизплатено й възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, действал през периода януари – октомври 2015 г., по повод освобождаването на задържана вещ на ответника – влекач с рег. № Х **** ВХ в гр. Довър, Обединено Кралство, по преписка № ZY/ZE/05110/14, реф. № Е4397084, Folkestone Police Station, Англия; ведно със законната лихва от 15.07.2016 г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/ до окончателното изплащане.

Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното и в настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК. Предвид изцяло уважения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата деловодни разноски в общ размер на 428 лв.

Мотивиран така, съдът

 

 

Р Е Ш И:

           

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Ю.И. с ЕГН ********** ***; ДЪЛЖИ на С.С.К. с ЕГН ********** *** офис 10Б, сграда „Астра“; сумата от 200 лв., представляваща неизплатено й адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, действал през периода януари – октомври 2015 г., по повод освобождаването на задържана вещ на ответника – влекач с рег. № Х **** ВХ в гр. Довър, Обединено Кралство, по преписка № ZY/ZE/05110/14, реф. № Е4397084, Folkestone Police Station, Англия; ведно със законната лихва от 15.07.2016 г. до окончателното изплащане; за която сума е издадена заповед № 691 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.07.2016 г. по ч.гр.дело № 1494/2016 г. на ХРС; частично обезсилена.

        

 

ОСЪЖДА А.Ю.И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ С.С.К. с ЕГН ********** сумата от 428 лв. деловодни разноски, включваща направените разноски както в настоящото производство, така и в заповедното производство по ч.гр.дело № 1494/2016 г. на ХРС.

          Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ не се чете.

 

                  Вярно с оригинала!

 

                  Секретар: Д.С.