Р Е Ш Е Н И Е

№ 106/ 22.02.2017г. гр. Хасково

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Хасковски Районен съд четвърти граждански                                                        състав на двадесет и четвърти януари                 две хиляди и            седемнадесета                година

в публично заседание в следния състав:

 

                                               СЪДИЯ: ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

 

при секретаря Диляна Славова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

гр.д. №1935 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявен е иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС между съсобственици.

             В исковата молба се твърди, че по силата на н.а. за дарение №199, т.VІ, д.№1987/1974г. и №89, т.ХІІ, д.№4881/1966г.  ищците били съсобственици на съответно 3/6 и 1/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор 77195.740.139 по КК на Хасково от 2006г., с адрес – ул.********, с площ 429 кв.м. Ответникът бил съсобственик с 2/6 ид.ч. от същия имот съгласно н.а. №174, т.ІІ, д.№320/12.07.2010г. Не можели да постигнат съгласие да ползват дворното място, поради което предявявали настоящия иск. Представителят на ищците в с.з. представителят на ищците иска за двете да бъде определена обща част от имота за ползване. Искат да се постанови решение, с което да се разпредели реалното ползване на дворно място с площ 429 кв.м., съставляващо имот с идентификатор 77195.740.139 по КК на Хасково от 2006г.

            В отговор ответникът не оспорва предявения иск. В с.з. излага твърдения за наличие на сонда/кладенец/ в двора, като счита, че обстоятелството следва да бъде отчетено при разпределяне на ползването, а също и как до момента е било осъществявано ползването.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С н.а.№89, д.№4882/1996г. на ХРС ищцата Т.И. придобила ½ ид.ч. от п.ХІІІ, кв.127 по плана на Хасково от 1977г., пл.№6781, с площ от 430 кв.м., находящ се на ул.********, ведно с първия етаж от двуетажна жилищна сграда и западния гараж, построени в имота.  

Втората ищца и ответника са наследници на починалата А. И. В., починала на 04.03.2008г.

С н.а. №199, д.№1987/1974г. първата ищца и посочената наследодателка /тогава непълнолетни/ били надарени с втория етаж и южния гараж от сградата във вече описания имот. С н.а. №88, д.№4881/1996г. А. В. била надарена и с ½ ид.ч. от парцела, както и сестра и Т.И. и дарила своята 1/2 ид.ч. от жилищния етаж.

След смъртта на А. В. нейни наследници били съпругът и В. Д. и децата и – втората ищца и ответника.

С н.а. №174, д.320/2010г. В. Д. продал на сина си И. В.м 1/3 ид.ч. от ½ ид.ч. от дворното място и от самостоятелния обект – апартамент.

В последния н.а. процесния имот е описан с идентификатор №77195.740.139, като същият се установява и от представената скица на ПИ от 25.03.2016г.  

По делото е назначена и съдебнотехническа експертиза, като заключението, изготвено по нея, съдът приема като обосновано и компетентно изготвено. Вещото лице представя три варианта, като те са съобразени с ид.ч. от собствеността на имота за всеки от съсобствениците, а също и частите на двете ищци са общи. В първия вариант има най-малка обща част – 4 кв.м., която е за пътека. Вторият вариант има по-голяма обща площ – 20 кв.м., но пък стопанската сграда се ползва и от двете страни. Третият вариант има най-голяма обща част – 56 кв.м., но тя включва съществуваща налична пътека около сградата – тротоар, както и може да се ползва и от двете страни стопанската постройка.

Разпитаната по делото свидетелка Х. е съсед по имот на страните и дава показания, че в дворното място има кладенец – в северната част. Този кладенец бил изкопан от бащата на И. – В., и понастоящем се ползвал от И. и от баща му, които си живеели в къщата. На първия етаж през 6-8 години живяла лелята на И., но вече не живеела там. Сина и снаха и миналата година били засели 10 корена домати в двора. През годините И. ползвал имота – сял домати и краставици в южната и северната част, а и в източната част имал парник. На север имало и кокошарник, а сега вече било една груба постройка от камъни за въглища и дърва, с покрив от керемиди.   

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

   Страните не спорят, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства – нотариалните актове, че са съсобственици на процесното дворно място, чието разпределяне правото на ползване се иска в настоящото производство.

  Предявеният иск за разпределяне правото на ползване на процесното дворно място, съсобствено между страните по делото, е допустим, доколкото в настоящото производство участват всички съсобственици на поземлен имот с идентификатор 77195.740.139, между които съществува спор относно ползването на незастроената част от имота. Ищците представляват мнозинството от съсобствениците, но по делото не се установи да е налице взето решение от тях за разпределяне на правото на ползване на дворното място, по което да няма спорове. Страните не спорят също така по отношение на квотите си в тази съсобственост, поради което съдът приема същите за установени.

 С оглед изложеното и предвид събраните по делото доказателства, то следва да се разпредели правото на ползване на поземления имот при следните квоти – общо за ищците 4/6 ид.ч. и 2/6 ид.ч. за ответника. Единственият спорен въпрос между страните е начина на разпределение на правото им на ползване върху имота, съобразно посочените квоти в съсобствеността. Така следва да се разгледат различните варианти на разпределение, посочени от вещото лице. Първият вариант има малка обща част, но не позволява двете страни да ползват постройката в двора, а третият вариант има голяма обща част, което предполага намаляване на частта на ползване от всеки от съсобствениците. Вторият вариант има обща част, която в сравнение с другите два варианта е по-голяма от първия, но пък по-малка от третия. Във втория и третия вариант страните могат да ползват постройката съвместно, поради което именно между тях следва да се посочи разпределението. В случая следва да се има предвид, че не следва да се обсъжда установеното от свидетелските показания за наличие на кладенец, тъй като за същия се сочи единствено, че се намира в северната част, но не е установено неговото точно местоположение. Следва да се обсъди и причината, поради която вещото лице е определило в третия вариант общата площ от 56 кв.м., а именно – включва се съществуващ тротоар около къщата. Доколкото няма спор, че страните са собственици /ищцата Т.И. на първия етаж, а втората ищца и ответника на втория етаж от сградата/, то за тях следва да се осигури възможност да поддържат жилищните части, поради което ще бъде необходимо да ползват общо съществуващия тротоар. Именно това определя третия вариант, ведно и с вече посоченото, че включва възможност за ползване на стопанската сграда от двете страни, като съответстващ адекватно на собственическите права /както в жилищната част, така и по отношение на гаражите/ и най-удачен за разпределяне ползването на имота. В този вариант за ответника се отреждат на три места фигура №1 с площ 11 кв.м. от западната част на имота с достъп до югозападния гараж в жилищната сграда, затворена между точките 15,16,17 и 18, фигура №1 с площ 9 кв.м. – южната част със стопанската сграда, и фигура №1 – с площ 66 кв.м. от южната част на имота, затворена между точките 19,20,6, 5, 21 и 22. За ищците се отреждат три места с фигури №2 – с площ от 13 кв.м. за достъп до северозападния гараж, затворена между точките 13,14,15 и 16, с площ 10 кв.м. – северната част на стопанската сграда, и с площ от 147 кв.м. от имота, затворена между точките 1, 2,3,4,5,6,7, 8,9,10,11 и 12.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищците направените в настоящото производство разноски в размер на 300 лева адвокатско възнаграждение, 110 д.т., 5 лева за удостоверение и 260 лева – за експертиз а.

Мотивиран така, съдът

 Р Е Ш И:

РАЗПРЕДЕЛЯ правото на ползване на поземлен имот с идентификатор 77195.740.139 по КК на гр.Хасково, одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, между Т.И.К., ЕГН **********, Т.В.Ч., ЕГН **********, и И.В.Д., ЕГН **********,***, по вариант трети от депозираното на 13.01.2017г. експертно заключение, отразен в скицата на вещото лице, находяща се на л.51 от делото, която да се счита неразделна част от настоящото решение, както следва:

Т.И.К., ЕГН **********, и Т.В.Ч., ЕГН **********,  

 

 

 

следва да ползват общо фигури №2 – с площ от 13 кв.м. за достъп до северозападния гараж, затворена между точките 13,14,15 и 16, с площ 10 кв.м. – северната част на стопанската сграда, и с площ от 147 кв.м. от имота, затворена между точките 1, 2,3,4,5,6,7, 8,9,10,11 и 12, съответстващи на притежаваните от тях общо 4/6 ид.ч.

И.В.Д., ЕГН **********, следва фигура №1 с площ 11 кв.м. от западната част на имота с достъп до югозападния гараж в жилищната сграда, затворена между точките 15,16,17 и 18, фигура №1 с площ 9 кв.м. – южната част със стопанската сграда, и фигура №1 – с площ 66 кв.м. от южната част на имота, затворена между точките 19,20,6, 5, 21 и 22, съответсваща на притежаваната от него 2/6 ид.ч.

Т.И.К., ЕГН **********, Т.В.Ч., ЕГН **********, и И.В.Д., ЕГН **********, ползват общо частта около къщата между т.19, 14,13, 12,11,10,9,8,7,6,20,19,17,18.

ОСЪЖДА И.В.Д., ЕГН **********, да заплати на Т.И.К., ЕГН **********, и Т.В.Ч., ЕГН ********** – по равно, сумите 300 лева адвокатско възнаграждение, 110 д.т., 5 лева за удостоверение и 260 лева – за експертиз а.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – град Хасково в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.

 

Съдия: /п/ не се чете.

 

Вярно с оригинала!