Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

  119/ 27.02.2017 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На тринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Елена Стефанова

Прокурор

Като разгледа докладваното от председателя Мария Ангелова

Гражданско дело номер 1884 по описа за 2016 година, взе предвид следното:

 

        Предявен е иск с правно основание чл.288 ал.12 от Кодекса за застраховането /КЗ/ - отм., чл.558 ал.7 от КЗ, обн. ДВ бр.102/29.12.2015 г., вр. § 28 от ПЗР на същия, вр. чл.45 от ЗЗД, от Гаранционен фонд – София, ул. „Граф Игнатиев” № 2 ет.4, представляван от изпълнителните директори Борислав Иванов Михайлов и Стефан Георгиев Стоилков; против Г.Г.А. с ЕГН ********** ***.

Ищецът твърди, че на основание чл.288 ал.1 т.1 от КЗ /отм./, сега чл.559 ал.1 т.1 от КЗ, изплатил по щета № 110436/11.05.2011 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 434,54 лв. за увредения при ПТП, настъпило на 05.05.2011 г., лек автомобил /л.а./ „Опел Синтра“ с ДКН К **** АС, собствено на З.Й.П.. Виновен за катастрофата бил ответникът, който управлявайки л.а. „Фиат Дукато” с ДКН Х **** ВН, собственост на ЕТ „Валди – Йорданов – Желязков – Недялка Димова“, който в гр. Хасково, ж.к. „Орфей“ до блок 27 при маневра „движение назад“, без да се убеди, че пътят зад него е свободен, удря минаващото отзад МПС и така причинил процесното ПТП. В нарушение на чл.260 от КЗ /отм./, сега чл.490 от КЗ, ответникът управлявал увреждащия автомобил без за него да има действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП. С регресна покана № 24/09.01.2012 г., ищецът поканил ответника, да възстанови платеното от него, но той не погасил задължението си. Ето защо, ищецът иска, ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1 434,54 лв., представляваща изплатеното от него обезщетение по щета № 11-0436-2011 за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, и направените по делото разноски. В депозирани по делото писмени становища, ищецът чрез пълномощник, поддържа предявения иск и иска уважаването му изцяло, като основателен и доказан. Допълнително сочи, че регресната покана била изпратена на ответника на посочен от самия него в протокола за ПТП адрес, а оспорването на подписа в обратната разписка за изпращането на същата не било релевантно за настоящия спор, доколкото ищецът не претендирал обезщетение за забава. Искът бил предявен преди изтичането на 5-годишния давностен срок, според датата на оригиналния платежен документ. Ответникът не успял да докаже нито едно от възраженията си. В открито с.з. ищецът не изпраща свой процесуален представител.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК, като счита предявения иск за допустим, но за неоснователен. Изложената в исковата молба фактическа обстановка не отговаряла на действителната. Едва с получаването й, ответникът разбрал, че ищецът е изплатил процесната сума. Той възразява, че не е получавал регресна покана от ищеца , като в приложената обратна разписка положеният за получател подпис не бил нито на ответника, нито на член от домакинството му, към който момент той не е обитавал и посочения адрес. Ответникът представял доказателство, че считано от 28.10.2011 г. бил адресно регистриран другаде. Ето защо, ответникът иска откриване на производство по реда на чл.193 от ГПК по отношение това известие за доставяне. Претендираната от ищеца сума била многократно завишена. Себестойността на закупените резервни части и извършения ремонт на увредения автомобил почти доближавали цената за закупуването на употребявано МПС от този модел. Ответникът оспорва и датата на преводното нареждане за кредитен превод, т.к. било антидатирано и посочената дата 09.09.2011 г. не била действителната такава, целяща избягване изтичането на 5-годишния давностен срок. Ето защо, ответникът иска откриване на производство по реда на чл.193 от ГПК по отношение и на този документ. Той се позовава и на изтекла давност по отношение на процесното вземане. Ето защо, ответникът иска отхвърлянето на предявения иск. В открито с.з. ответникът не изпраща свой процесуален представител.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

Участници в ПТП, настъпило на 05.05.2011 г., в 12,30 часа, са били ответникът в настоящото производство, управлявайки автомобил „Фиат Дукато” с ДКН Х **** ВН, собственост на ЕТ „Валди – Йорданов – Желязков – Недялка Димова“, и З.Й.П. със собствения му автомобил „Опел Синтра“ с ДКН К **** АС. За това ПТП е бил съставен протокол № 1202096/05.05.2011 г., в който е отразено горното, както и щетите по двата автомобила. Като обстоятелства и причини за ПТП-то е посочено, че в гр. Хасково, в ж.к. „Орфей“ до блок 27, ответникът при маневра „движение назад“, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, удря минаващия зад него втори автомобил. В протокола за ПТП е отразено, че ответникът не е представил валидна застраховка „Гражданска отговорност”, а водачът на увреденото МПС е представил такава при  ЗД „Евроинс” АД. Като видими щети по увреденото МПС са посочени – охлузване на цялата дясна страна, калници, врати и др. Сочи се, че е взето административно отношение към ответника, като му е съставен АУАН, на основание чл.40 ал.1. Протоколът е подписан от съставителя и от двамата участници в ПТП. Видно от справка в базата данни на Информационен център към ГФ на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „ГО” на автомобилистите от 12.05.2011 г., за управлявания от ответника при процесното ПТП автомобил са налични застраховки със срокове на действие 05.05.2010 г. – 04.05.2011 г. и 06.05.2011 г. – 05.05.2012 г., като застрахователната полица по последната се представи и по делото /л.7/. Видно от писмо рег.№ 9448/27.07.2011 г. от ОДМВР-Хасково-СПП, във връзка с процесното ПТП на ответника са издадени на 05.05.2011 г. едно НП № 1756 по чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП и второ НП № 1757 по чл.315 ал.1 т.1 от КЗ, които са били връчени и са влезли в сила на 16.06.2011 г.

На 09.05.2011 г. водачът на пострадалия при ПТП автомобил З.Й.П. е подал до застрахователя си ЗД „Евроинс” АД искане за завеждане на претенция по застраховката му „ГО”, като е декларирал настъпването на процесното ПТП, като застрахователно събитие, като увредени са били следните детайли по МПС – преден десен калник, предна дясна врата, задна дясна врата, заден десен калник. Декларирал е още, че не е получил обезщетение от виновното лице. Към искането е приложен протокол от оглед на автомобила, извършен на 09.05.2011 г., подписан от експерт-огледи и от собственика на увреденото МПС. В него като увредени са посочени – страничен мигач /габарит/ десен за подмяна, преден десен калник болт. за подмяна, предна дясна врата за подмяна и боя, задна дясна врата за подмяна и боя с трета степен на увреждане, задна броня с първа степен на увреждане за боя, заден десен калник за боя с трета степен на увреждане. П. е уведомил ищеца в настоящото производство за нанесените на автомобила му от процесното ПТП имуществени вреди, с уведомление вх. № 24-00-183/11.05.2011 г., като е декларирал, че не е получавал суми от виновния водач и желае да получи обезщетение по експертна оценка. По този повод ищецът е изготвил на 12.05.2011 г. техническа експертиза по щета № 11-0436/11.05.2011 г., като негов технически експерт, на основание актуалните към датата на събитието цени за нови части и труд е оценил констатираните вреди - страничен мигач десен, преден десен калник, предна дясна врата, задна дясна врата, задна броня, заден десен калник – на сумата от общо 1 434,54 лв. Тази техническа експертиза, приложен на л.14 от делото, съдържа и отбелязване с щемпел и подпис, че обезщетението е изплатено с № 69/09.09.2011 г. Общата дължима сума от 1 434,54 лв. е посочена и в заключителна техническа експертиза по същата щета, също съдържаща отбелязване с щемпел и подпис, че обезщетението е изплатено с № 69/09.09.2011 г. Изготвен е от ищеца доклад по щета за имуществени вреди № 11-0436/11.05.2011 г., в който на увредения при процесното ПТП е определено обезщетение за имуществените вреди в размер на 1 434,54 лв., които е разпоредено да се изплатят на основание чл.288 ал.1 т.2 от КЗ на собственика на увреденото МПС, като на основание чл.288 т.12 от КЗ налице било основание за търсене на регрес от ответника. И докладът съдържа отбелязване с щемпел и подпис, че обезщетението е изплатено с № 69/09.09.2011 г. Обезщетението в размер на 1 434,54 лв. е било изплатено на пострадалия от ищеца именно на 09.09.2011 г., видно от представено преводно нареждане за кредитен превод № 007481/09.09.2011 г. в 14,19 часа, като датата в документа е отбелязана, както саморъчно, така и с щемпел. Това преводно нареждане се представи по делото в копие и в оригинал, по повод откритото по искане на ответника производство по чл.193 от ГПК за оспорване съдържанието му в частта на отразената в него дата на плащането. Ищецът е поканил ответника с регресна покана изх. № ГФ-РП-24/09.01.2012 г., в едномесечен срок от получаване на поканата, да му изплати сумата от 1 448,54 лв. – обезщетение за процесното ПТП. Поканата е получена на 13.02.2012 г. с подпис за това, според представено пощенско известие за доставянето й № ИД PS 1377 0046LZ T. Това известие се представи по делото в копие и в оригинал, по повод откритото по искане на ответника производство по чл.193 от ГПК за оспорване съдържанието му в частта на отразеното в него удостоверяване, че поканата е получена от ответника на посочената дата.

За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице сочи, че описаният в материалите по делото механизъм на ПТП обуславя всички изброени от експертите на застрахователя и ГФ увреждания по вид и сложност, като налице била причинно-следствена връзка между този механизъм на ПТП и настъпилите увреждания. Установило е, че управляваният от ответника автомобил е от типа – малък товарен автомобил, предназначен за търговска дейност. Произшествието е станало до бл.27 в ж.к. „Орфей”, гр. Хасково, на паркинг – зона, като пострадалият автомобил е идвал откъм бул. „В.Левски”, а паркираният автомобил с ответника бил в лявата част на паркинга, със задна броня към лентата за движение. Ударът е нанесен, когато преминаващият автомобил „Опел Синтра“ с ДКН К **** АС е бил с преден десен калник срещу заден стоп на потеглящия назад паркиран „Фиат Дукато” с ДКН Х **** ВН. Поради инерцията първият е продължил движението си напред, като е останал в съприкосновение с изнесения до него втори автомобил, но натискът е намалял и деформациите след предната врата подлежали на ремонт, докато ударът е бил най – силен в зоната на преден калник и предна врата. И двата автомобила са се движели с ниска скорост, поради характера на зоната – междублоково пространство с обособени паркинг-места, което е довело до частична щета за двата автомобила. Вещото лице сочи, че стойността на вложените при ремонта на автомобила нови части към датата на ПТП, определена по каталог била 1 555,08 лв., а за консумативи по боядисването 309 лв. С прилагане на овехтяване от 50% на подменените детайли, според чл.12 от Наредба 24 за ЗЗ от 2006 г., сумата от 1 555,08 лв. се редуцирала до 777,54 лв. Тази намалена стойност, заедно с труда за възстановителни работи от 348 лв. и бояджийски материали, камера и консумативи от 309 лв. – се равнявала на сумата от общо 1 434,54 лв. На толкова възлизали общите разходи за пълното възстановяването на увредения автомобил, като отразявали овехтяването му, вложения труд, съгласно нормовремената за всеки вид и сложност операция, както и разходите за присъщите при боядисване консумативи, всички регламентирани в приложение № 5 към чл.15 ал.4 от Наредба 24 за ЗЗ от 2006 г. Вещото лице уточнява, че увреденият автомобил бил европейска марка, но моделът бил произведен в САЩ и това било определящо за цените на авточастите, като в случая ищецът признал половината от пазарната стойност като нови на подменените части. Към периода на възстановяване на щетата – след 05.05.2011 г. сервизният час се е калкулирал от 16 до 40 лв. на час, според характера на операциите, като при застрахователните доверени сервизи се калкулирал 8 лв. на час, според цитираната Наредба. Ето защо, според експертизата, в случая не било налице прекомерно заплатено обезщетение, предвид цените на новите части по каталог, съответствието на труда при операциите по възстановяване с нормативно признатия, както и разходите за бои и консумативи – всички определени без начисляване на ДДС.

 

                При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

Съгласно разпоредбата на чл. 288 ал.1 т.2 б.”а” от КЗ – отм., Гаранционният фонд изплаща по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" обезщетение за имуществени вреди на чуждо имущество, ако ПТП е настъпило на територията на страната ни и е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на България, и виновният водач няма сключена задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. На основание чл.288 ал.12 от КЗ – отм., след изплащане на това обезщетение, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното. Цитираните норми са аналогични на действащите към настоящия момент разпоредби на чл.557 ал.1 т.2 б.”а” и чл.558 ал.7 от КЗ, обн. ДВ бр. 102/29.12.2015 г. В случая се установява, че ответникът е реализирал ПТП на 05.05.2011 г., в гр. Хасково, в ж.к. „Орфей“ до блок 27, като при маневра „движение назад“, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, удря минаващия зад него втори автомобил. Към тази дата за управлявания от него автомобил „Фиат Дукато” с ДКН Х **** ВН - ответникът не е имал договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Тези обстоятелства не са спорни по делото, а и се установяват по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и заключението на назначената по делото експертиза. Не е спорно още, че при процесното ПТП ответникът е увредил управлявания от З.Й.П. негов собствен автомобил „Опел Синтра“ с ДКН К **** АС. Констатираните вреди са в причинно следствена връзка с ПТП и са следните - страничен мигач десен, преден десен калник, предна дясна врата, задна дясна врата, задна броня, заден десен калник, които ответникът също не оспорва. За процесното ПТП е била ангажирана административно-наказателната му отговорност. С оглед на горното и при наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане - противоправни действия на ответника, вреда, вина и причинна връзка, и изпълнение на задължението за заплащане на обезщетение от ищеца, на основание горецитираните разпоредби, съдът приема, че за ищеца се е породило правото на регресен иск срещу ответника - пряк причинител на увреждането. Това право, с оглед установените факти, е за заплащане на сумата от общо 1 434,54 лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди /изплатени от ищеца на пострадалия на 09.09.2011 г./. Макар да се оспори по размер предявения иск, това ответно възражение остана изцяло неоснователно и недоказано по делото. Тъкмо обратното, назначената по делото експертиза установи, че дължимото обезщетение е именно в търсения размер и не е в необоснован или завишен такъв, предвид цените на новите части по каталог, съответствието на труда при операциите по възстановяване с нормативно признатия, както и разходите за бои и консумативи – всички определени без начисляване на ДДС. Вещото лице посочи, че ищецът дори е приложил овехтяване от 50% на подменените детайли, според чл.12 от Наредба 24 за ЗЗ от 2006 г., като стойността им от 1 555,08 лв. се редуцирала до 777,54 лв., която заедно с труда за възстановителни работи от 348 лв. и бояджийски материали, камера и консумативи от 309 лв. – се равнявала на сумата от общо 1 434,54 лв.

Също така неоснователно и недоказано е и второто възражение на ответника, че искът бил погасен по давност. Това е така, т.к. вземането, предмет на регреса, се погасява с общата 5 – годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от момента на изплащане на застрахователното обезщетение. Плащането от ищеца на увредения в слчуая е станало на 09.09.2011 г., при което изпратената по пощата на 08.09.2016 г. и постъпила в съда на 09.09.2016 г. искова молба е в рамките на 5-годишния давностен срок. В тази връзка ответникът не успя да проведе успешно оспорване по реда на чл.193 от ГПК на съдържанието на преводно нареждане за кредитен превод № 007481/ 09.09.2011 г. в частта на отразената в него дата на плащането - 09.09.2011 г. В това производство, въпреки указаната му доказателствена тежест, той не ангажира каквито и да било доказателства. Датата на плащането - 09.09.2011 г. е отбелязана, както саморъчно, така и с щемпел в оспорения документ, а и се установява от направените заверки за нея в други представени по делото писмени доказателства – изготвена на 12.05.2011 г. техническа експертиза по щета № 11-0436/11.05.2011 г., заключителна техническа експертиза по същата и доклад по нея. С оглед на това съдът намира, че предявяването иска по чл.288, ал.12 КЗ /отм./ е извършено в рамките на давностния срок и правото на ищеца да търси съдебна защита на регресното си вземане към ответника не е погасено по давност.

Що се отнася до възражението, че ответникът не е получил покана от страна на Гаранционен фонд за плащане на претендираните суми, следва да се отбележи, че регресната покана има правно значение при снабдяване на Фонда с изпълнителен лист против виновния водач съгласно чл. 288, ал. 14 от КЗ – отм., но не и за допустимостта и основателността на регресния иск. Поканата има значение и за изпадане на длъжника в забава, като при липса на такава се замества от исковата молба. В случая обаче, обезщетение за забава върху главницата въобще не се претендира, при което изцяло ирелевантно е, както обстоятелството, дали ответникът действително е получил изпратената му регресна покана, така и оспорването му в производство по чл.193 от ГПК на съдържанието на представеното пощенско известие за доставяне на поканата, в частта на отразеното в него удостоверяване, че поканата е получена от ответника на посочената дата.

Предвид изложените съображения, предявеният иск следва да се уважи изцяло за сумата от 1 434,54 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 08.09.2016 г. до окончателното изплащане.

             Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и деловодни разноски, съобразно изцяло уважения иск /чл.78 ал.1 и чл.80 от ГПК/, а именно сумата от 357,38 лв., от които 57,38 лв. за държавна такса и 300 лв. за вещо лице.

             Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

          ОСЪЖДА Г.Г.А. с ЕГН ********** ***; ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд – София, ул. „Граф Игнатиев” № 2 ет.4, представляван от изпълнителните директори Борислав Иванов Михайлов и Стефан Георгиев Стоилков; сумата от 1 434,54 лв., представляваща изплатено по щета № 11-0436/11.05.2011 г. обезщетение за имуществени вреди за увредения автомобил при ПТП, настъпило в гр. Хасково на 05.05.2011 г. по протокол за ПТП № 1202096/05.05.2011 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 08.09.2016 г. до окончателното изплащане; както и сумата от 357,38 лв., представляваща деловодни разноски.

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/ не се чете.

 

                   

                        Вярно с оригигнала!

 

                   Секретар: Д.С.