Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

64 /03.02.2017 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на дванадесети януари две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар: Павлина Николова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1876 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по исковa молба от ЗК "Лев инс"АД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 213, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ отм./ срещу С.И.М..

Ищецът твърди, че на 20.03.2008 г. между „Обединена Българска Банка /ОББ/” АД и ответника бил сключен договор за издаване на кредитна карта № 5254531041714045 с одобрен кредитен лимит от 500 лв. След сключване на договора с „ОББ” АД той заплатил само част от дължимата сума по кредитната карта, като непогасеният остатък бил в размер на 418,74 лв. На 06.12.2007 г. между „ОББ” АД и ищеца бил сключен рамков договор № 000-9-297/0013766 за застраховка на непогасени задължения, произтичащи от сключени между застрахования и негови клиенти договори за издаване на кредитни карти за закупуване на стоки при търговци. Съгласно Общите и специалните условия по застраховка „Кредити", ЗК "Лев инс" АД застраховала финансовите загуби на „ОББ" АД от неизпълнението на плащане на дължимите погасителни вноски по главница по договор за издаване на кредитни карти за закупуване на стоки или услуги при търговец с кредитополучател С.И.М.. На основание сключения рамков договор за ищеца възникнало задължението да плати на банката сумата от 418,74 лв., поради което имал право да получи от причинителя на вредата платеното застрахователно обезщетение. Твърди се още, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесното вземане, по което било образувано ч. гр. д. № 173/2015 г. по описа на Районен съд Хасково. Съдът издал исканата заповед, но в законовия срок срещу нея постъпило възражение от ответника. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца горепосочената сума от 418,74 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 24.01.2015 г. до окончателното й изплащане. Претендират се направените деловодни разноски в заповедното и в настоящото производство.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор, а в с.з. на 12.01.2017 г. заявява, че признава предявения иск, като моли съдът да разсрочи задължението му към ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа следното:

Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства – рамков договор за застраховка № 000-9-297/0013766 от 06.12.2007 г., ведно с общите условия към него, писмо с вх. № 515/08.02.2010 г., платежни нареждания от 01.02.2010 г. и от 02.02.2010 г., 2 бр. извлечения от счетоводна банкова система, суброгационно писмо с изх. № 301-Бд-12/23.01.2015 г., се установяват описаните в исковата молба и посочени по - горе факти и обстоятелства. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема всички релевантни факти относно спорното право за доказани. В тази връзка не следва да се излага текстуално съдържанието на приетите документи, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 173/2015 г. по описа на РС – Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 1752 от 27.01.2015 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед № 59 от 28.01.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесната сума от 418,74 лв., ведно със законната лихва върху нея от 24.01.2015 г. до изплащане на вземането и разноските по делото в размер на 25.00 лв. за държавна такса и 180.00 лв. за адвокатско възнаграждение. В предвидения от закона срок е подадено възражение от ответника и с разпореждане от 25.07.2016 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и последният е сторил това.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ и е процесуално допустим, доколкото изхожда от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесното вземане.

Разгледани по същество, искът се явява основателен поради следните съображения:

Съгласно чл. 213 ал. 1, изр. 1 КЗ /отм./ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява по несъмнен начин съществуването на валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца с описаното в исковата молба съдържание, настъпването при действието на договора на соченото от ищеца събитие, представляващо покрит от сключената застраховка риск, вследствие на което банката е претърпяла имуществени вреди, както и заплащането на застрахователно обезщетение. Ето защо следва да се приеме, че в случая са налице всички изискуеми от закона предпоставки за реализиране на регресната отговорност на ответника спрямо ищеца, поради което предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ се явява основателен и доказан и следва да се уважи изцяло.

Вземането е дължимо ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 173/2015 г. по описа на РС – Хасково - 24.01.2015 г., до окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Искането за разсрочване на процесното вземане, имащо характер на молба по чл. 241, ал. 1 ГПК, е неоснователно, поради което следва да бъде  оставено без уважение. Това е така, защото ответникът не е ангажирал никакви доказателства по делото за неговото тежко имотно състояние или други обстоятелства, обуславящи приложението на горецитираната разпоредба.

Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесното вземане. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 173/2015 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на 205,00 лв. за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 205,00 лв., съобразно ангажираните доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, по отношение на С.И.М., ЕГН ********** ***, че дължи на ЗК "Лев инс" АД, ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Черни връх" № 51Д, сумата от 418,74 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение на „ОББ” АД по рамков договор № 000-9-297/0013766 от 06.12.2007 г. за настъпило застрахователно събитие – неизпълнение на задължение за плащане на дължими погасителни вноски от страна на С.И.М. по сключен с „ОББ” АД договор № 5254531041714045 от 20.03.2008 г. за издаване на кредитна карта, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 173/2015 г. по описа на РС – Хасково - 24.01.2015 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА С.И.М., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ЗК "Лев инс" АД, ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Черни връх" № 51Д, сумата от 410,00 лв., от която 205,00 лв., представляваща направени разноски по настоящото дело и 205,00 лв., представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 173/2015 г. по описа на Районен съд – Хасково, за която е издадена Заповед № 59/28.01.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.И.М., ЕГН ********** *** за разсрочване изпълнението на решението.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                                                  

                                                                                                          СЪДИЯ:

     /Петър Вунов/

Вярно с оригинала!

Секретар:Г.Д.