Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

87 / 16.02.2017 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На шестнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Велислава Ангелова

Прокурор

Като разгледа докладваното от председателя Мария Ангелова

Гражданско дело номер 1764 по описа за 2016 година; за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. чл.415 ал.1 от ГПК, от “Напоителни системи” ЕАД, с ЕИК 831160078, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 136 ет.3, представлявано от изпълнителния директор Галина Панайотова; против И.Т.Т. с ЕГН ********** ***.

Ищецът твърди, че в основния му предмет на дейност била услугата „доставка на вода за напояване“, а според чл.286 ал.1 от ТЗ търговска била сделката, сключена от търговец, свързана с упражняваното от него занятие. Длъжникът бил получател на тази услуга, в качеството си на земеделски производител. Във връзка с потребената услуга за доставка на 13 800 куб.м. вода за напояване, договорена на цена 0,23 лв. за 1 куб.м. водни маси, удостоверени с акт № 1/29.07.2013 г., рекапитулация, дневник за напояване за периода 23.05.2013 г. – 29.07.2013 г. по заявка за вода от 23.05.2013 г. до 29.07.2014 г., била издадена фактура № 2000001310/29.07.2013 г., получена от ответницата срещу подпис. На 03.09.2013 г. била издадена фактура № 2000001545, въз основа на акт № 2 от същата дата, рекапитулация, заявка за вода за времето от 29.08.2013 г. до 03.09.2013 г. и дневник за напояване за същия период, получена срещу подпис на 03.09.2013 г. Задължението за плащането по двете фактури възникнало, съответно на 30.07.2013 г. и на 04.09.2013 г., но до момента длъжникът не изпълнил задължението си да ги заплати. На основание чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължал обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая фактурата имала действие на покана за плащане, при което длъжникът бил изпаднал в забава. Ищецът инициирал производство по чл.410 от ГПК и било образувано ч.гр.дело № 784/2016 г. на ХРС, като длъжникът възразил против издадената заповед за изпълнение, при което в срок се депозирал настоящият иск.

Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: 2 318,40 лв. по фактура № 2000001310/ 29.07.2013 г. и обезщетение за забава върху нея от 642,71 лв. за периода 30.07.2013 г. – 20.04.2016 г.; както и 1 490,40 лв. по фактура № 2000001545/03.09.2013 г. и обезщетение за забава върху нея от 398,22 лв. за периода 04.09.2013 г. – 20.04.2016 г.; ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане; както и направените в производството по чл.410 от ГПК разноски от 97 лв. за държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, в т.ч. и разноските за настоящото производство. Ищецът се представлява от юрисконсулт в открито с.з., който поддържа предявения иск и иска уважаването му изцяло. Заявява, че не е запознат с допълнително представените от ответницата писмени доказателства за извършени от нея плащания.

Ответницата не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. В открито съдебно заседание тя не се явява и не изпраща свой процесуален представител. Депозира допълнително писмено становище по делото, в което възразява, че задълженията й към ищеца били в значително по-малък размер от предявения. Общото й задължение по двете процесни фактури възлизало на сумата от 3 808,80 лв., по което тя внесла по сметка на ищцовото дружество сумите, както следва: на 03.09.2014 г. – 1 000 лв., на 12.11.2014 г. – 200 лв., на 18.12.2014 г. – 200 лв., или общо през 2014 г. – сумата от общо 1 400 лв.; както и на 27.01.2015 г. – 200 лв. Така оставало неиздължено към ищеца задължение в общ размер на 2 208,80 лв., което ответницата не оспорвала, а за разликата предявеният иск следвало да се отхвърли. При тези данни, неоснователни се явявали по размер и претендираните лихви, които следвало да се редуцират, според главницата и сроковете.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

          Като писмени доказателства по делото се представиха и приеха две фактури, издадени от клон Горна Тунджа – Стара Загора на ищцовото дружество, като доставчик на вода за напояване на името на ответницата, като получател. Първата фактура е с № 2000001310/ 29.07.2013 г. относно 8 400 куб.м., на обща стойност с ДДС 2 318,40 лв., с отразени дата на данъчното събитие и дата на плащане 29.07.2013 г. Приложен към нея е акт № 1/29.07.2013 г. за водни маси за напояване на селскостопански култури и други нужди с държавни води, съставен от същия ищцов клон като доставчик на името на ответницата като водоползвател. Същият е съставен в уверение на това, че доставчикът е подал на водоползвателя и последният е приел 8 400 куб.м. вода за напояване, като водата е подадена в с.Книжовник и според рекапитулация, с посоченото количество вода са полети всичко 70 дка зеленчуци – патладжан. Посоченото количество вода се установява и от дневник за напояване с държавни води за времето до 29.07.2013 г. Същото е поискано от ответницата от ищеца със заявка за вода до 29.07.2013 г. Втората фактура е с № 2000001545/ 03.09.2013 г. относно 5 400 куб.м., на обща стойност с ДДС 1 490,40 лв., с отразени дата на данъчното събитие и дата на плащане 03.09.2013 г. Приложен към нея е акт № 2/03.09.2013 г. за водни маси за напояване на селскостопански култури и други нужди с държавни води, съставен от същия ищцов клон като доставчик на името на ответницата като водоползвател. Същият е съставен в уверение на това, че доставчикът е подал на водоползвателя и последният е приел 5 400 куб.м. вода за напояване, като водата е подадена в с.Книжовник и според рекапитулация, с посоченото количество вода са полети всичко 60 дка зеленчуци – патладжан. Посоченото количество вода се установява и от дневник за напояване с държавни води за времето от 29.08. до 03.09.2013 г. Същото е поискано от ответницата от ищеца със заявка за вода за времето от 29.08. до 03.09.2013 г. Всички гореописани документи са били подписани от представител на ищеца, както и от ответницата.

          В подкрепа на възраженията си по делото, ответницата представи писмени доказателства, издадени й от ищеца – два броя разчети с клиенти на нейно име по сметка 411, с идентиф. № 831160078, касаещи двете процесни фактури. Първият разчет е за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., а вторият за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. Видно от тях, по фактура с № 2000001310/29.07.2013 г. на обща стойност от 2 318,40 лв., ответницата е извършила следните плащания - на 03.09.2014 г. – 1 000 лв., на 12.11.2014 г. – 200 лв., на 18.12.2014 г. – 200 лв. и на 27.01.2015 г. – 200 лв. Разчетите не отразяват плащания по втората от процесните фактури.

За процесното си вземане против ответницата, ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.рег. № 9654/ 21.04.2016 г., въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 784/2016 г. на ХРС. По това дело със заповед № 355/22.04.2016 г. е разпоредено, длъжникът – ответницата в настоящото производство, да заплати на кредитора – ищецът в настоящото производство следните суми: общо 3 808,80 лв. сбор от главници по фактура № 2000001310/29.07.2013 г. и по фактура № 2000001545/03.09.2013 г.; както и обезщетение за забава върху главницата по първата фактура от 642,71 лв. за периода 30.07.2013 г. – 20.04.2016 г.; и обезщетение за забава върху главницата по втората фактура от 398,22 лв. за периода 04.09.2013 г. – 20.04.2016 г.; ведно със законната лихва върху главниците от датата на постъпване на заявлението в съда 21.04.2016 г. до окончателното изплащане; както и направените в производството по чл.410 от ГПК разноски от 97 лв. за държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В законоустановения срок е постъпило възражение по чл.414 от ГПК от длъжника с вх.рег. № 12192/25.05.2016 г., че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. На 28.07.2016 г. заявителят е получил указания, да предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова молба с вх.рег. № 19057/23.08.2016 г.

          При така установената фактическа обстановка, съдът достига до извод за частична основателност и доказаност на предявения иск, поради следните съображения:

          По делото не се спори, а и се установи от събраните писмени доказателства, че между ищеца като доставчик и ответницата като водоползвател е било налице облигационно правоотношение с предмет доставката на водни маси за напояване на селскостопански култури и други нужди с държавни води. Въз основа на писмени заявки от ответната страна, ищцовото дружество й е доставило процесните количества вода, за което са съставени актове с рекапитулации към тях, както и дневници за напояване с държавни води, издадени са били и процесните две фактури. Всички тези писмени доказателства се представиха по делото подписани от двете страни и не бяха оспорени. Първата фактура е с № 2000001310/ 29.07.2013 г. относно 8 400 куб.м., на обща стойност с ДДС 2 318,40 лв., с отразени дата на данъчното събитие и дата на плащане 29.07.2013 г. Втората фактура е с № 2000001545/ 03.09.2013 г. относно 5 400 куб.м., на обща стойност с ДДС 1 490,40 лв., с отразени дата на данъчното събитие и дата на плащане 03.09.2013 г. Не се спори, а и се установи, че сумата по втората фактура е изцяло неизплатена от ответницата на ищеца и му е дължима, предвид на което искът за нея, като основателен и доказан следва да се уважи изцяло. Относно сумата по първата фактура, ответницата доказа възражението си и то с документи, издадени от самия ищеца и неоспорени от него в процеса, че е извършила частични плащания по същата, далеч преди постъпването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда на 21.04.2016 г.; а именно - на 03.09.2014 г. – 1 000 лв., на 12.11.2014 г. – 200 лв., на 18.12.2014 г. – 200 лв. и на 27.01.2015 г. – 200 лв., или всичко общо – 1 600 лв. Така по първата от фактурите неиздълженият остатък възлиза на 718,40 лв., до който размер искът следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер по тази фактура от 2 318,40 лв., като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. Върху уважените размери на двете главници се следва законната лихва, считано от датата на постъпване на  заявлението по чл.410 от ГПК в съда 21.04.2016 г. до окончателното им изплащане.

                    Страните са договорили, плащането на заявените и доставени обеми вода за напояване да се извършва в деня на издаването на съответните фактури. Уговорката им за това, неоспорена от ответната страна, се съдържа във всяка от двете процесни фактури и е в унисон с разпоредбата на чл.327 ал.1 от ТЗ, като наличието й същевременно дерогира правилото по чл.303а ал.3, вр. чл.327 ал.3 от ТЗ. Уговореният по първата фактура падеж на плащането за сумата от 2 318,40 лв. е 29.07.2013 г., при което съдът приема за основателно и доказано ищцовото твърдение, че на следващия ден 30.07.2013 г. ответницата е изпаднала в забава за плащането си. При изчисляване на дължимото обезщетение за забава обаче следва да се съобразят размерите на извършените от ответницата частични плащания по тази фактура, както и датите на които е сторила това. Първото плащане е на 03.09.2014 г. – 1000 лв., предвид на което за периода 30.07.2013 г. – 02.09.2014 г. тя дължи обезщетение върху цялата главница от 2 318,40 лв., възлизащо на сумата от 258,16 лв. Следващото плащане е на 12.11.2014 г. – 200 лв., предвид на което за периода 03.09.2014 г. – 11.11.2014 г. тя дължи обезщетение върху остатъка от 1 318,40 лв. /2 318,40 лв. – 1 000 лв./, възлизащо на сумата от 25,71 лв. Следващото плащане е на 18.12.2014 г. – 200 лв., предвид на което за периода 12.11.2014 г. – 17.12.2014 г. тя дължи обезщетение върху остатъка от 1 118,40 лв. /1 318,40 лв. – 200 лв./, възлизащо на сумата от 11,22 лв. Последното плащане е на 27.01.2015 г. – 200 лв., предвид на което за периода 18.12.2014 г. – 26.01.2015 г. тя дължи обезщетение върху остатъка от 918,40 лв. /1 118,40 лв. – 200 лв./, възлизащо на сумата от 10,22 лв. Ответницата дължи още за периода 27.01.2015 г. – 20.04.2016 г. /датата предхождаща тази на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда/ обезщетение върху крайния остатък от 718,40 лв. /918,40 лв. – 200 лв./, възлизащо на сумата от 89,95 лв. Така общият размер на дължимото обезщетение за забава върху главницата по фактура с № 2000001310/ 29.07.2013 г. възлиза на сумата от 395,26 лв., до който размер този иск следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 642,71 лв. като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. Уговореният по втората фактура с № 2000001545/ 03.09.2013 г. падеж на плащането за сумата от 1 490,40 лв. е 03.09.2013 г., при което съдът приема за основателно и доказано ищцовото твърдение, че на следващия ден 04.09.2013 г. ответницата е изпаднала в забава за плащането й. Доколкото по делото не се установи каквото и да било плащане по тази фактура, основателна е ищцовата претенция за обезщетение за забава върху цялата главница за периода 04.09.2013 г. - 20.04.2016 г. /датата предхождаща тази на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда/, възлизащо именно на претендирания размер от 398,22 лв. Ето защо, този иск следва да се уважи изцяло. Всички гореописани изчисления на дължимите обезщетения за забава съдът изчисли по своя преценка, на основание чл.162 от ГПК, с помощта на http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html .

Предвид т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното и в настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК. Съразмерно с уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на 305,81 лв., в т.ч. и юрисконсултски възнаграждения за двете производства.

             Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

  ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Т.Т. с ЕГН ********** ***; ДЪЛЖИ на “Напоителни системи” ЕАД, с ЕИК 831160078, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 136 ет.3, представлявано от изпълнителния директор Галина Панайотова; СУМИТЕ, както следва - 718,40 лв. неизплатен остатък по фактура № 2000001310/ 29.07.2013 г. и обезщетение за забава върху общата и частично погасявана главница по тази фактура от 395,26 лв. за периода 30.07.2013 г. – 20.04.2016 г.; както и 1 490,40 лв. по фактура № 2000001545/ 03.09.2013 г. и обезщетение за забава върху нея от 398,22 лв. за периода 04.09.2013 г. – 20.04.2016 г.; ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението 21.04.2016 г. до окончателното изплащане; за които суми е издадена заповед № 355 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 22.04.2016 г. по ч.гр.дело № 784/2016 г. на РС-Хасково; като главния иск по първата фактура за разликата до пълния предявен размер от 2 318,40 лв. и акцесорния иск по същата за разликата до пълния предявен размер от 642,71 лв., ОТХВЪРЛЯ.

          ОСЪЖДА И.Т.Т. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на “Напоителни системи” ЕАД, с ЕИК 831160078, гр. София; СУМАТА от 305,81 лв. деловодни разноски, в т.ч. и дължимите за заповедното производство.

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/ не се чете

 

 

 

 

 

 

Вярно с оригинала!!!

Секретар: В.К.