Р Е Ш Е Н И Е

№ 129                                                          27.02.2017г.                                         гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковския районен съд                                                                гражданска колегия

На първи февруари                                          двехиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                           Районен съдия: Васил Панайотов

Секретар: Гергана Докузлиева

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1734 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК и чл. 79 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че по договор за услуга № ОП-8/ 30.03.2012 г. ответникът му дължи сумата от 21 000 лева. В срока по договора изпълнил своето задължение, като с протокол за предаване била предадена съответната документация на ответника. Сумата следвало да бъде заплатена на две вноски по 50%, което не било сторено от ответника. Заявява, че е изпълнил изцяло и точно задълженията си по договора, като оспорва възражението на ответната страна за неточно изпълнение по отношение на километрите. Според ищеца се касае за грешка на длъжностното лице О.Б. при попълване на документите. Моли за разноски. В съдебно заседание чрез процесуален представител моли да се уважи иска.

Ответникът оспорва иска, като заявява, че ищецът не е изпълнил изцяло задълженията си по договора, като в протокола за предаване от 20.06.2012 г. било посочено, че изготвеният проект е от км 0+000 до км 1+996, което било по-малко от уговореното между страните. Поради изложеното не било извършено плащане към другата страна. В съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа отговора. Моли за разноски. В писмена защита излага доводи.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД е основателен.

1. Не се оспорва между страните наличието на договор от 30.03.2012 г., размерът на възнаграждението, като спорът касае размера на километрите, на които е следвало да отговаря проектът за реконструкции и оттам частично или пълно неизпълнение на договора и отказ за изплащане на дължимото възнаграждение. Договорът е сключен след спазване на процедура по обществена поръчка /ОП/. По заповед №17/ 20.01.2012г. на кмета на Община Стамболово е наредено да се избере изпълнител на ОП с предмет: изготвяне на работещ технически проект за реконструкция на път HKV 1214 50326 /ІІІ-808, Иваново – Върбово /Славяново – граница общ. Харманли – Стамболово/ Малък извор /ІІІ-505/. В заповедта не е посочена дължина на трасето. Изготвено е задание, в което е посочена дължината на трасето – 2.800 км. В покана до ищеца за участие в ОП не е посочена дължината на пътя. В ценова оферта, изхождаща от ищеца, е посочен от км. 0+000 до км 2+800, като за цена е посочена 17500 лева без ДДС. В т.2 на ценовата оферта е посочено, че цената е окончателна и не подлежи на ревизия, без значение на цената на отделните видове ППР. Между страните е съставен протокол за предаване и приемане на проект от 20.06.2012г., като за ответника е подписан от кмета М.Мандаджъ. В протокола е посочено, че се предава проект за разстояние от км. 0+000 до км 1+996. В последствие ищецът е издал и фактура №0000000263/24.10.2012г., която е подписана за получател и осчетоводена в счетоводството на ответника, както посочва ВЛ И.Г.. назначената съдебно – техническа експертиза посочва, че дължината на шосето на територията на Община Стамболово е 1.996 км. Посочва също така, че изготвеното от ищеца отговаря на заданието, с изключение на дължината на пътя.

2. При така приетата фактическа обстановка съдът достигна до следните равни изводи:

Договорът за изработка е консенсуален двустранен договор, като едната страна се задължава да изпълни нещо, а другата да й заплати възнаграждение. В чл. 1 от договора между страните е описано задължението, което изпълнителят следва да осъществи, а в чл. 2.1 - възнаграждението. Пътят е описан с изброяване на населените места, през които минава и го ограничават, но не и по размер. При подписване на договора и приемането му, никоя от страните не е отправила възражения или забележки по него. Явно в случая се касае за разминаване между разстоянието, посочено като цифров измерител, и това, посочено чрез начална и крайна точка по населени места. Това обстоятелство се установява от заключението на вещото лице по техническата част, но и от самите документи между страните. В протокол за предаване и приемане на проект от 20.06.2012г. представител на ищеца е посочил, че се предава проект за разстояние от км. 0+000 до км 1+996. Въпросът е доколко разстоянието е било определящо при посочване и определяне на цената и налице ли е недобросъвестност у някоя от страните при изпълнение на задължение по договора.

3. Към момента на сключване на договора, ищецът не е знаел каква е действителната дъжлина на пътя, но в ценова оферта, изхождаща от него, е посочено: от км. 0+000 до км 2+800, като разстоянието и задачите по изпълнението, са обвързани от цената - посочена 17500 лева без ДДС. От това следва, че разстоянието на пътя е от значение при определяне работата, а и от там заплащането на изпълнението й. Ответникът от своя страна не е знаел, че разстоянието е по – малко, тъй като в документация, представена му от Областно пътно управление – Хасково /ОПУ/ на 13.06.2000г. /л.65 и сл./ е посочено, че дължината на този път е 2.8 км. Или, към момента на подписване на договора, и двете страни са били добросъвестни.

4. В последствие, ищецът е разбрал, че разстоянието е по – малко, като го е посочил в протокола за предаване. Въпреки това, той изрично не е предупредил ответника за това обстоятелство, или поне по делото няма такива доказателства, като във фактура №0000000263/24.10.2012г. е посочил, че разстоянието е 2.800 км. Съгласно чл. 302 от ТЗ търговецът трябва да изпълнява задължението си с грижата на добър търговец. Това задължение е залегнало и в чл. 63 от ЗЗД. В настоящия случай ищецът се е отклонил от това правило. Той не е посочил на възложителя наличието на разминаване между посочените от него километри, и действителните такива. Самото вещо лице по техническата част посочва, че като геодезист при заснемане и установяване на по - малко разстояние би се свързал с възложителя, за да се установи на какво се дължи разминаването. Това не е сторено от ищеца. По делото не е приложен целият проект и документация между страните, за да се установи дали е имало кореспонденция по тази част, но е в тежест на всяка страна да докаже, че е изпълнила задължението си по договора и то правилно.

5. Изпълнението е прието от ответника без възражения и забележки, като до момента на подаване на възражение по заповедното производство, той не е изразил недоволство от изпълнението, като изключим, че е отказал заплащане на възнаграждението. Само това обстоятелство не може да се кредитира като възражение, тъй като възнаграждението е следвало да се заплати на две вноски – едната авансово.  Въпросът е следвало ли е възложителят да направи изрично възражение и то в някакъв срок. В договорното право – чл.264 от ЗЗД, се посочва, че при приемане на работата, възложителят следва да я прегледа и да направи всички възражения, които има. Протоколът за предаване и приемане на проект е от 20.06.2012г. и е подписан от кмета М.Мандаджъ. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 20.06.2016г., т.е. четири години  по – късно. При положение, че не се касае за скрити недостатъци, а за явно разминаване между километрите, е следвало ответника да предяви претенциите много преди това, тъй като към момента на приемане на изпълнението е било записано, че се касае за по – малко разстояние. Той не е сторил това. Добросъвестен ли е бил възложителят при приемане на работата – не. Процесуалният представител на ответника посочва, че кметът, който приел поръчката нямал специални знания в областта и следвало специална комисия да извърши приемането. Дори да е така, макар че по – правилно би било да се извърши преглед от комисия преди приемането, не може да се приеме, че възложителят е добросъвестен, когато четири години не е направил справка и съответно възражение за неправилно изпълнение. Напротив, той е осчетоводил фактурата, включил я е в дневника за продажби за месец октомври 2012г. и справка – декларация по ДДС, т.е. четири месеца след приемане на изпълнението. Неточността на изпълнението се дължи и на недобросъвестното поведение на ответника, поради което той не може да черпи права от него. Цитираната от ответника практика в писмената защита е различна от настоящия казус, макар и да касае договор за изпълнение. В това решение се разглежда носенето на риска, при изготвяне на вещ със собствени материали, а тук казусът е съвсем различен.  

6. Поради изложеното съдът намира, че искът е основателен и като такъв следва да се уважи.    

11. С оглед изхода на делото следва ответникът да заплати на ищеца сторените по делото разноски, както и тези по заповедното производство.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

По предявените от Геоландс ЕООД, ЕИК 200033237, седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул. ”Гоце Делчев” № 24-30, вх.В, ет.1, ап.7, съдебен адрес:***, ЕИК 000904261, с. Стамболово, обл. Хасково, иск с правно основание чл.422 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК и чл. 79 ал.1 от ЗЗД:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Община Стамболово, ЕИК 000904261, с. Стамболово, обл. Хасково, че дължи на Геоландс ЕООД, ЕИК 200033237, седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул. ”Гоце Делчев” № 24-30, вх.В, ет.1, ап.7, съдебен адрес:***, сумата от 21000 лева главница по договор за услуга № ОП-8/ 30.03.2012г., приет с протокол за предаване и приемане на проект от 20.06.2012г., в едно със законната лихва от 20.06.2016г. до окончателното изплащане, по заповед № 595/22.06.2016г. по ч.гр.д. 1264/2016г. на ХРС.

ОСЪЖДА Община Стамболово, ЕИК 000904261, с. Стамболово, обл. Хасково, да заплати на Геоландс ЕООД, ЕИК 200033237, седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул. ”Гоце Делчев” № 24-30, вх.В, ет.1, ап.7, съдебен адрес:***, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 1656 лева, както и разноски по заповедното производство в размер на 1116 лева.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от получаването му пред ХОС.

 

                                                                                  Районен съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Г. Д.

Начало на формуляра