Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

       127                  /27.02.2017 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                Председател: Петър Вунов      

секретар: Павлина Николова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1673 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.

Образувано е по искова молба от „Еос Матрикс" ЕООД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД срещу К.Д.Ч..

Ищецът твърди, че на 26.10.2010 г. в гр. Хасково бил сключен договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 519855 от 26.10.2010 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД /с предишно наименование „Уникредит Кларима" АД/, в качеството му на кредитор, и ответницата, в качеството й на кредитополучател, по силата на който на последната бил предоставен заем общо в размер на 6 187.44 лв., както следва: 5 000 лв. - сума, представляваща чиста стойност на кредита; 250 лв. - сума, представляваща такси/комисионни; 937,44 лв. - застрахователна премия. С договора № 519855 от 26.10.2010 г. ответницата се задължила да погасява на каса сумата от 189,15 лв. на четиридесет и осем вноски ежемесечно. След усвояване на кредита кредитополучателят извършил погасявания, но впоследствие преустановил плащания по него. На основание сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.05.2013 г. и приложенията към него между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД и „Еос Матрикс" ЕООД, задължението на К.Д.Ч. по договора за отпускане на потребителски паричен кредит № 519855 от 26.10.2010 г. било изкупено от ищеца. В изпълнение на чл. 99 ЗЗД длъжникът бил уведомен, че кредитор спрямо него по отношение на това парично вземане се явявал именно ищеца, който съгласно изрично пълномощно бил упълномощен от цедента да извършва уведомяване от името и за сметка на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД. Поддържа се още, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу ответницата, по което било образувано ч. гр. д. № 1079/2016 г. по описа на Районен съд Хасково. По делото била издадена заповед за изпълнение за сумите от 1 664,94 лв. за главница и 1 193,21 лв. за договорна лихва, но тя подала възражение срещу нея, за което ищецът бил уведомен със съобщение, връчено му на 15.07.2016 г. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата 1 664,94 лв., представляваща неизплатена главница по договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 519855 от 26.10.2010 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД и К.Д.Ч., прехвърлена с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.05.2013 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД и „Еос Матрикс" ЕООД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1079/2016 г. по описа на Районен съд Хасково, до окончателното й изплащане, като не се претендира договорната  лихва от 1 193,21 лв. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.

Ответницата оспорва иска по основание и по размер. Твърди, че не била надлежно уведомена за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, както и за извършената цесия. Освен това не ставало ясно изплатените от нея суми каква част от главницата били погасили и каква част от лихвата, както и кога преустановил плащането по договора. Предвид изложеното се иска предявеният иск да бъде отхвърлен и да й се присъдят направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От заверено копие на договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 519855 от 26.10.2010 г. се установява, че на същата дата в гр. Хасково е било постигнато съгласие между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД и К.Д.Ч. дружеството да предостави на ответницата кредит в размер на 5 000 лв. срещу задължението на кредитополучателя да го върне на 48 месечни вноски в размер на 189,15 лв, като падежът на първата вноска е бил на 28.11.2010 г.

По делото са представени и Общите условия за предоставяне на потребителски паричен кредит от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.05.2013 г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД е прехвърлило/продало на ищцовото дружество свои вземания, подробно описани в Приложение № 1, сред които и спрямо ответницата.

С писмо /без номер и дата/ „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД е потвърдило извършената цесия съгласно горепосочения договор.

С пълномощно /без дата/ „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД е упълномощило Адвокатско дружество „Иванов и Денев” да уведоми от негово име длъжници за извършеното прехвърляне на вземанията си, сред които е и ответницата.

По делото са приети и две пълномощни, с които ищцовото дружество е упълномощило Адвокатско дружество „Иванов и Денев”, а последното – няколко адвоката, сред тях и адв. Жельо Денев, с редица права, сред които и да уведомяват от името на упълномощителя за извършени цесии, с които е придобило вземанията си прямо тях.  

С писма изх. 441 и 442 от 12.03.2014 г. адв. Жельо Денев, в качеството си на пълномощник на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД и на „Еос Матрикс" ЕООД, е уведомил ответницата за извършената цесия и я е поканил в 15-дневен срок от получаването да погаси задължението.

Според представените обратни разписки писмата не са връчени, тъй като получателят е отсъствал.

По делото е представено и удостоверение с изх. № 30478/03.11.2016 г. на ЧСИ Кръстьо Ангелов във връзка с постъпили и разпределени суми по изп. д. 20147660402492 с взискател - ищеца и длъжник – ответницата.        

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 1079/2016 г. по описа на РС - Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 12832/02.06.2016 г. в полза на ищеца срещу ответницата е издадена заповед № 492/03.06.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 1 664,94 лв., представляваща оставаща главница за плащане по договор за отпускане на потребителски паричен заем № 519855 от 26.10.2010 г., сумата от 1 193,21 лв. представляваща договорна лихва за периода от 26.10.2010 г. до 23.05.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2016 г. – до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 57,16 лв. за държавна такса. В заявлението е посочено, че с изпълнителен лист от 23.07.2014 г. ответницата е била осъдена за сумата от 1 250 лв., представляваща част от общо задължение в размер на 4 108,15 лв. и сега се претендира оставащата сума от 2 858,15 лв., включваща главницата от 1 664,94 лв. и договорната лихва от 1 193,21 лв. В предвидения от закона срок е подадено възражение от ответницата и с разпореждане от 01.07.2016 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и последният е сторил това.

От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обективно и неоспорено от страните, се установява, че процесният кредит е бил усвоен с подписването на договора на 26.10.2010 г. По същия има извършени плащания, като непогасеният остатък възлиза на: главница в размер на 3 744,13 лв., договорна лихва в размер на 342,77 лв. и лихва за забава в размер на 21,25 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и е процесуално допустим, доколкото изхожда от заявителя по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за своевременно депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесното вземане.

Разгледан по същество, искът е основателен поради следните съображения:

Няма спор между страните, а и от приетите по делото и неоспорени писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД и ответницата е съществувало валидно облигационно правоотношение по силата на сключен договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 519855 от 26.10.2010 г. с описаното в исковата молба съдържание. То е породило уговорените с него правни последици, а именно дружеството й е отпуснало кредит в размер на 5 000 лв. /вж. кредитираното заключението на допуснатата съдебно - счетоводна експертиза и устния доклад на вещото лице в с.з. на 13.02.2017 г./, който е трябвало да погаси чрез изплащането на определени вноски в предвидените срокове и размери. От същото заключение на вещото лице Е.Д. се установява, че по процесния договор са погасени само част от дължимите вноски, както и размерът на непогасения остатък за главница и лихви. На следващо място, не се спори по делото, а и от договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.05.2013 г. и Приложение № 1 към него се установява, че процесното вземане е прехвърлено валидно от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД на ищеца. То е конкретно определено, чрез подробно индивидуализиране с посочване имената на длъжника, номера на кредита, както и размера на непогасените главница и лихви, които преминават към новия кредитор. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, като то има действие спрямо спрямо последния от деня на съобщаването – чл. 99, ал. 4 от с.з. Така установеното задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. Няма пречка обаче цедентът да упълномощи цесионера да изпрати съобщението до длъжника, тъй като не се касае за лично и незаместимо действие, а и съгласно чл. 36, ал. 2 ЗЗД последиците от това действие възникват направо за представлявания. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебно производство по предявен иск за прехвърленото вземане, както е и в настоящия случай, не може да бъде игнорирано. В този смисъл е и Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и имащо характер на задължителна съдебна практика съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Ето защо следва да се приеме, че договорът за цесия от 23.05.2013 г. има действие спрямо  длъжника - ответник и тъй като същият не твърди да е извършил плащане на прехвърлената сума, то цесионерът - ищец се явява носител на това вземане. По отношение на направеното възражение за липса на надлежно уведомяване във връзка с настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, следва да се отбележи, че позоваването она т. 18 от Тълкувателно решение4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е некоректно, тъй като процесното вземане е било редовно изискуемо към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.06.2016 г., защото уговореният падеж за неговото изпълнение – 28.10.2014 г., вече е бил настъпил. При това положение се налага изводът, че то е дължимо, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 1079/2016 г. по описа на РС – Хасково до окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

По изложените съображения съдът счита, че предявеният иск се явяват изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.

Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответницата е дала повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасила процесното вземане. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността й за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1767/2014 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени, но съобразно установения по делото размер на спорното вземане, следва да бъдат намалени на 33,29 лв.

С оглед изхода на делото и че ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единственно на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 33,29 лв. за платена държавна такса.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, по отношение на К.Д.Ч., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис 14 - адв. Венета Д., че дължи на „Еос Матрикс” ООД, ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. ”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, съдебен адрес:***,,Цар Симеон Велики" № 115, ет. 2, сумата от 1 664,94 лв., представляваща неизплатена главница по договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 519855 от 26.10.2010 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД и К.Д.Ч., прехвърлена с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.05.2013 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД и „Еос Матрикс" ЕООД, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1079/2016 г. по описа на РС - Хасково - 02.06.2016 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА К.Д.Ч., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис 14 - адв. Венета Д., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Еос Матрикс” ООД, ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. ”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, съдебен адрес:***,,Цар Симеон Велики" № 115, ет. 2, сумата от 66,58 лв., от която 33,29 лв., представляваща направени разноски по настоящото дело и 33,29 лв., представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 1079/2016 г. по описа на РС – Хасково, за която е издадена Заповед № 492/03.06.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.   

                                        

СЪДИЯ:

     

       /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.