Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 107

22.02.2017 година, гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд                                Трети граждански  състав

на двадесет и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                                   Съдия : Нели Иванова      

секретар Велислава Анегелова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1213 по описа за 2016г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, чрез юрисконсулт К.Г.А., против Д.К.А. с ЕГН:********** ***, с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред РС-Хасково за вземанията си срещу ответника в размер на 2071,23лв. По входираните документи било образувано ч.гр.д.№764/2016г. по описа на РС-Хасково, по което била издадена заповед за изпълнение. Срещу издадената заповед за изпълнение ответникът подал възражение в срок, поради което ищцовото дружество подава настоящата искова молба в срока по чл.415 ал.2 от ГПК. Ищецът в качеството си на краен снабдител съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване АД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.35 ал.1 от Общите условия същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на дружеството. По силата на чл.7 т.1 от общите условия ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия и да предоставя мрежови услуги за следния обект на ответника: обект с ИТН 1543861, находящ се в гр.Х., ул.***********. За партидата на ответника бил открит клиентски номер **********. От своя страна ответникът съгласно чл.11 т.1 от общите условия се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия в сроковете и по начините, определени в същите – чл.18 ал.1 и ал.2. Поради неплащане в срок на дължимите суми ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва. В изпълнение на задълженията си по общите условия ищецът доставил до обекта на ответника за периода от 21.07.2015г. до 19.01.2016г. електроенергия на обща стойност 2016,70лв., която до този момент не била заплатена. Поради забава в заплащането на консумираната ел.енергия ответникът дължал и законна лихва в размер на 54,53лв. за периода от 26.09.2015г. до 17.04.2016г., която се дължала за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се установи със силата на пресъдено нещо съществуването на вземанията на ищеца към ответника, както следва: 2016,70лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя ел.енергия за периода от 21.07.2015г. до 19.01.2016г. и 54,53лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода от 26.09.2015г. до 17.04.2016г., ведно със законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, както и да се присъдят в тежест на последния направените по настоящото и по заповедното производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск. На първо място счита, че исковата молба е нередовна, тъй като липсва надлежна страна. Видно било, че ищецът претендира суми за ИТН 1543861 с клиентски номер **********, които били свързани с ЕТ „А.-Д.А.“, като в тази връзка не била уточнена пасивната легитимация. Не бил представен договора за присъединяване и доставка на електроенергия, от които ищецът претендирал, че черпи права. На следващо място исковата молба била неоснователна в пълния предявен размер. При съпоставяне на представените от ищеца извлечения от сметки с представените от ответника било видно явно несъответствие досежно размера на претендираната сума. В тази връзка се иска задължаване на ищеца да представи заверени копия от всички издадени фактури за претендирания период, всички протоколи за сваляне и монтаж на електромери за целия претендиран период. Предвид гореизложеното се иска отхвърляне на предявения иск като неоснователен и присъждане на направените разноски. 

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :

По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д.764/2016г. по описа на Районен-съд Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите от 2016,70лв. – главница, представляваща неизплатено задължение за заплащане стойността на електрическата енергия, и 54,53лв. – мораторна лихва за периода от 26.09.2015г. до 17.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението18.04.2016г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 41,42лв. – държавна такса и 302,49лв.–юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена и заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №346 от 19.04.2016г. Като доказателства по делото са представени издадените на ответника фактури за дължими суми към ищцовото дружество и препис-извлечение от сметка, в което са описани същите, заедно с лихвите за забава по всяка фактура. Представени са също така общите условия на ищцовото дружество, одобрени с решение на ДКЕВР от 10.05.2008г. Приложена е справка от Търговския регистър, от която е видно, че ЕТ „А.-***, е прекратен на 01.01.2012г.

По искане на ищеца съдът назначи и изслуша съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, чиито заключения приема като компетентно и обективно дадени. От депозираното от съдебно-техническа експертиза заключение се установява, че за процесния период 21.07.2015г. – 19.01.2016г.  има доставена ел.енергия до процесния обект, възлизаща на 7484квтч. Вещото лице сочи, че в процесния период СТИ, отчитащ консумираната ел.енергия в ИТН 1543861 на абоната ЕТ „А.-Д.К.“ с адрес *** и кл.№********** е отчитан от отчетник и показанията на електромера са вписани в отчетни листи – карнети. Според експертизата, отчетените количества ел.енергия при регулярните отчети съвпадат с фактурираните такива. В заключението на съдебно-счетоводната експертиза се сочи, че процесните фактури са осчетоводени правилно и редовно, съгласно изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти за съответния период, за който се отнасят. Според вещото лице, фактурираното количество консумирана ел.енергия за процесния период е изчислена правилно и съобразно действащите цени. Експертизата изчислява размера на обезщетението за забава за периода 26.09.2015г. – 17.04.2016г. на 54,53лв. При извършената проверка вещото лице констатира, че няма извършени плащания по процесните фактури от ответната страна.     

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочените в исковата молба суми. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи на ищеца процесната сума, представляваща консумирана и неизплатена ел.енергия за визирания в исковата молба период, заедно с лихвата за забава от датата на издаване на съответните фактури. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за липсата на надлежна процесуална легитимация на физическото лице, като същевременно фактурите са издавани на едноличния търговец. В настоящия случай по несъмнен начин се установи, че едноличния търговец е прекратен, считано от 01.01.2012г. по силата на закона. В този случай съдът счита, че не е необходимо прехвърляне на партидата на името на физическото лице, тъй като според разпоредбите на закона не съществува разлика между тези два субекта. Едноличният търговец е качество на физическото лице, с което му е дадена възможност да участва в търговския оборот, но в същото време той е носител и на граждански права и задължения. Тъй като едноличният търговец не е юридическо лице, нито е различен правен субект от физическото лице, следва извода, че за задълженията, възникнали от неговата дейност отговаря именно физическото лице. Предвид гореизложените съображения съдът намира, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявените срещу него претенции от страна на ищцовото дружество. Разгледан по същество предявения иск се явява и основателен. По категоричен начин по делото се установи, че между страните съществуват облигационни отношения, въпреки липсата на представен писмен договор, сключен между тях. От една страна ответникът не отрича, че на горепосочения адрес ищцовото дружество е доставяло ел.енергия, както и че притежава собствеността върху този обект. В същото време от извършените проверки от съдебно-техническата експретиза се установява, че на адреса е доставена точно толкова ел.енергия, колкото е фактурирана в процесните фактури. Установи се също така, че ищцовото дружество правилно е изчислило дължимата сума за доставената ел.енергия по действащите за процесния период цени от депозираната съдебно-счетоводна експертиза. Ответникът, на когото е възложена тежестта за ангажиране на доказателства за пълно и точно изпълнение на задължението си за плащане на цената на ел.енергия, не сочи такива, поради което съдът намира предявения иск за основателен и доказан и счита, че следва да се уважи в пълен размер. В своето заключение съдебно-счетоводната експертиза изчислява размера на дължимата лихва за забава за процесния период, който съвпада изцяло с претендирания от ищеца.

Предвид гореизложените съображения съдът намира предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД за основателен и доказан и счита, че следва да се уважи изцяло, тъй като по делото не се представиха доказателства, от които да се установи, че ответникът е изплатил изцяло процесната сума за доставената от ищеца елнергия за процесния период за визирания в исковата молба обект. Ето защо, при тези дани по делото съдът счита, че следва изцяло да се уважи иска с правно основание чл.422 от ГПК.            

На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и направените в настоящото производство разноски в размер на 89,25лв. – държавна такса; 300лв. – възнаграждение за вещите лица и 600лв. – юрисконсултско възнаграждение. Съобразно Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер  на 41,42лв. – държавна такса и 302,49лв. – юрисконсултско възнаграждение. Общия размер на разноските на ищеца в двете производство възлиза на 1333,16лв.          

Мотивиран така, съдът

 

                                       Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, от Д.К.А. с ЕГН:********** ***, в размер на 2016,70лв. – главница, представляваща неизплатено задължение за заплащане стойността на електрическата енергия, доставена за периода от 21.07.2015г. до 19.01.2016г. по партидата с клиентски номер **********, отнасяща се за обект на потребление: гр.Х., ул.**********, с ИТН 1543861, и 54,53лв. – законната лихва за периода от 26.09.2015г. до 17.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 18.04.2016г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена и заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №346 от 19.04.2016г. по ч.гр.д.№764/2016г. описа на Районен съд-Хасково. 

ОСЪЖДА Д.К.А. с ЕГН:********** ***, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, направените в настоящото и в заповедното производство разноски в размер общо на 1333,16лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                     СЪДИЯ : /п/ не се чете

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.