Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 100

гр.Хасково, 21.02.2017 год.

 

В  и м е т о  н а  н а р о д а

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на двадесет и шести януари

през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                                             

                                                               СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

 

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1269 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          С подадената искова молба ищцата К.К.К.,*** е предявила главен иск с правно основание чл.49 от Закона за задълженията и договорите против Агенция „Пътна инфраструктура” и при условията на евентуалност иск с правно основание чл.97 от Закона за собствеността против Република България /Държавата/, представлявана от Министъра на регионалното развитие, за сумата в размер на 2 256 лева.

В исковата молба ищцата твърди, че на основание Решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи съгласно план за земеразделяне № 26001/06.08.2002г. е собственик на недвижим имот, находящ се в землището на гр.Свиленград, м.”Канаклийска Ува”, а именно: Лозе, с площ от 5.033 дка, съставляващо имот 147018 по плана за земеразделяне, при граници на имота: имот 147017 – лозе на Д.Д.; имот № 001464 – полски път на Община Свиленград; имот № 000113 – автомагистрала на Министерство на транспорта; имот № 147016 – лозе на В.Б.; имот № 147038 – лозе на насл. на Е.Л.. С Решение № 13/12.01.2009г., обн. ДВ бр.6/2009г., Министерски съвет на Република България отчуждил 800 кв.м. от собствения на ищцата имот за нуждите на изграждане на обект „Автомагистрала Марица, Оризово-Капитан Андреево, участък „Любимец-Капитан Андреево”, от км 80+100 до км 108+260” – дясно платно. Посоченото решение било обжалвано от ищцата пред Върховния административен съд в частта, в която бил определен размер на обезщетението, при което с решение по АХД № 4133/2009г. на III отделение на ВАС било изменено Решение № 13/12.01.2009г. на МС на РБ, като първоначално определеният размер на стойността на отчуждения имот бил завишен от 2.325 лева на сумата от 11.28 лева за 1 кв.м. земеделска земя. След като узнала от националните медии за факта на въвеждане на Автомагистрала „Марица” в експлоатация, ищцата предприела активни действия по установяване на общото състояние на собствения й имот 147018 след приключване на строителството. На място се явил синът й, който наел технически грамотно лице, за да трасира границата на неотчуждената част от имот 147018, съответно същата да бъде материализирана на място и да се отдели с вече стабилна ограда от действащата автомагистрала. При извършване на съответните замервания и отразявания на координатните точки на място, се оказало, че трасето на автомагистралата е навлезнало в имот 147018, освен с отчуждените 800 кв.м., допълнително с още около 200 кв.м., по отношение на които ищцата не била получила припадащото се обезщетение, съответно от по 11.28 лева на кв.м. площ. Посочва се още, че доколкото допълнително завладените около 200 кв.м. не били предмет на отчуждителното производство, то следвало да се приеме, че същите са усвоени в хода на строителството поради липса на достатъчен контрол от страна на Агенция „Пътна инфраструктура” в качеството й на възложител на изпълнението на строителството на автомагистрала „Марица”. Ответната агенция в качеството си на възложител на работата, при условията на чл.49 от ЗЗД носела отговорност за всички вреди, причинени от изпълнителя при и по повод извършването на работата. Предвид обстоятелството, че търсените от ищцата 200 кв.м. били напълно застроени и били в обхвата на съоражението, то на практика било невъзможно собствеността върху тях да се възстанови в патримониума на ищцата, поради което следвало да й се заплати обезщетение за реално причинената в хода на строителството вреда, равняваща се на пазарната стойност на допълнително завладените 200 кв.м., която пазарна стойност възлиза на сумата от 2 256 лева, съответно по 11.28 лева за всеки квадратен метър. Посочва още, че вредата била пряк резултат от липсата на активен контрол по отношение начина на изпълнение на договора за строителство, в резултат на бездействието, което възложителят на работата чрез своите служители е проявявал спрямо изпълнителя, като не е упражнявал задължителния текущ контрол относно спазването на проектната документация. В случай, че тези около 200 кв.м. са част от проектната документация, респ. от влезлия в сила парцеларен план и въпреки това Държавата не е заплатила тяхната стойност, то същата се е обогатила неоснователно за сметка на ищцата и като собственик на изградената автомагистрала /чл.8, ал.2 вр. чл.3, ал.2 от Закона за пътищата/, следвало да заплати сумата от 2 256 лева, представляваща стойността на допълнително завзетите около 200 кв.м. от имот 147018, върху които била изградена автомагистрала „Марица” и които с факта на завършване на строителството ex lege станали изключителна държавна собственост. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Агенция „Пътна инфраструктура” да й заплати сумата в размер на 2 256 лева, представляваща обезщетение за причинената й в хода на строителството на автомагистрала „Марица” вреда, равняващи се на пазарната стойност на завладените 200 кв.м. от собствения й имот № 147018, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 26.09.2014г. до окончателното й изплащане, както и при условията на евентуалност да осъди ответника Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие, да й заплати сумата от 2 256 лева, представляваща пазарната стойност на неправомерно завзетата при изграждането на автомагистрала „Марица” част от 200 кв.м. от собствения й имот № 147018, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 26.09.2014г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура” оспорва предявения иск.

Ответникът Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие, не подава отговор в законоустановения едномесечен срок. В съдебно заседание не изпраща процесуален представител.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

           Безспорно е по делото, че с Решение № 26001 от 06.08.2002г. на ищцата К.К.К. е било възстановено правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на гр.Свиленград, върху Лозе от 5.033 дка, шеста категория, местност „Канаклийска ува“, имот № 147018 по плана за земеразделяне, при граници: имот 147017 – лозе на Д.Ф.Д; имот № 001464 – полски път на Община Свиленград; имот № 000113 – автомагистрала на Министерство на транспорта; имот000046 – полски път на Община Свиленград; имот № 147016 – лозе на В.Т.Б.имот № 147038 – лозе на насл. на Е.Д.Л..

С Решение № 13/12.01.2009г., обн. ДВ бр.6/2009г., Министерски съвет на Република България е отчуждил за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала Марица“ Оризово-Капитан Андреево, участък „Любимец-Капитан Андреево“ от км 89+100 до км 108+260-дясно платно“, съгласно влязъл в сила парцеларен план,одобрен със Заповед № Рд-02-14-186 на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството от 21.03.2007г., части от имоти – частна собственост,намиращи се в землището на с.Георги Добрево, Общ.Любимец,с.Момково и Свиленград, Общ.Свиленград, Обл.Хасково, подробно описани по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Видно от упоменатото приложение, от възстановения на ищцата имот № 147018 са отчуждени 0.800 дка, като е било определено обезщетение в размер на 3657 лева.

С Решение № 15785/21.12.2009г., постановено по Адм. Дело № 4133/2009г. по описа на ВАС, е изменено Решение № 13 на Министерския съвет на Република България от 12.01.2009г. /ДВ, бр.4 от 16.01.2009г./ за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала Марица“ Оризово – Капитан Андреево, участък „Любимец-Капитан Андреево“ от км 89 + 100 до км 108+260 – дясно платно“, намиращи се на територията на Община Хасково, в частта относно определеното обезщетение за отчуждаемата част с площ от 800 кв.м. поземлен имот № 147018 по плана за земеразделяне на землището на гр.Свиленград, Хасковска област, ЕКАТТЕ 65677, целият с площ от 5033 кв.м., като увеличава същото от 3657 лева на 10 458 лева. Производството по делото е било образувано по жалба на ищцата в настоящия процес – К.К.К. срещу посоченото решение на Министерски съвет на Република България.

По искане на ищцата съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-техническа експертиза с вещо лице Н.Д.. От заключението е видно, че съгласно влезлия в сила парцеларен план от имот с пл. № 147018 по КВС на землище гр.Свиленград е следвало да бъдат отчуждени 0.800 дка за нуждите на изграждане на автомагистрала „Марица“.  От имота са отчуждени 800 кв.м. от цялата площ, която е 5.033 дка.  Присъдено е обезщетение в размер на 10 458 лева с Решение на ВАС от 21.12.2009г. по адм.дело № 4133/2009г. Вещото лице е констатирало, че действителната площ на частта от имот с № 147018по КВС на з-ще гр.Свиленград, попадаща в очертанията на А.М. „Марица“, е 928 кв.м. Частта, която съставлява разликата между отчужденото и реално завзетото от имота, е 128 кв.м. Съгласно представеното разрешение за ползване, частта от магистралата, попадаща в района на процесния обект /от км.99+660 до км. 99+810/, е въведена в експлоатация на 01.10.2010г. Вещото лице дава заключение също така, че строителството на магистралата е изпълнено в съответствие с парцеларния план, с малки разлики – 128 кв.м. площ – допълнително включена в сервитута на пътното платно на АМ „Марица“, като вещото лице допуска, че посоченото е вследствие на по-голямата денивелация на процесния район от тази в проекта.    

Бе назначена и съдебно-икономическа експертиза с вещо лице П.В., което посочва, че пазарната цена на процесния имот, изчислена за квадратен метър площ към дата 21.12.2009г., когато е влязло в законна сила постановеното по адм.д. № 4133/2009г. на ВАС решение, определена по метода на пазарния аналог, възлиза на 0.22 лв./кв.м., а към дата 01.10.2010г. /датата на въвеждане в експлоатация на АМ „Марица“/, възлиза на 2.35 лв./кв.м., също определена по метода на пазарния аналог.

По искане на ищцата съдът назначи и повторна съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице по същата – Т.М., дава заключение, че пазарната стойност на процесния имот, определена на базата на реализирани сделки с подобни имоти, вписани в Службата по вписванията Свиленград, изчислена на кв.м. площ към дата 21.12.2009г., когато е влязло в сила постановеното по адм.д. № 4133/2009г. на ВАС решение, е 0.23 лв./кв.м. Цените, по които са отчуждени за строителството на АМ „Марица“ съседни и близки на процесния  имоти, са в порядъка 4.57-4.80 лв./кв.м. Пазарната стойност на процесния имот, определена на базата на реализирани сделки с подобни имоти, вписани в Службата по вписванията Свиленград, изчислена на кв.м. площ към датата на въвеждане в експлоатация на АМ „Марица“, която дата е 01.10.2010г., е 0.22 лв./кв.м.  Вещото лице е посочило още, че приложеният по делото Нотариален акт № 176, том XIII, рег. № 14216, дело № 2036, с който вещото лице се е запознало с оглед искане на ищцата в тази насока, е за продажба на недвижим имот, представляващ терен с построена в него бензиностанция и търговски обекти, без те да описани в документа. По тази причина недвижимият имот не може да се ползва като аналог за цена само на земя. Предвид разпоредбите на ЗДС – чл.32, ал.2, във вр. с §1а, т.4, „в“ от ДР на ЗДС, при определяне на паричното обезщетение при отчуждаване се ползват аналози само на реализирани сделки с подобни имоти, вписани в службата по вписванията. Не могат да се ползват като аналози оферти във вестник, обявления за насрочени публични продажби при частни съдебни изпълнители, учредени договорни ипотеки. Сделките с общински имоти, както и актуваните такива, са вписани в службата по вписванията и са били предмет на извършената от вещото лице проверка.     

Бе назначена и тройна съдебно-икономическа експертиза в състав: вещи лица А.Ж., С.С. и Д.К.. Вещите лица по тази експертиза сочат, че стъпвайки на обстоятелствата, че няма сделки в посочения период – м.09.2009г. – м.12.2010г.,, извършвани от Община Свиленград, ЧСИ с район на действие – района на Окръжен съд-Хасково, Държавен съдебен изпълнител при РС-Свиленград, не могат да дадат заключение за пазарната стойност на част от имот, попадащ в  трасето на АМ „Марица“, в землището на гр.Свиленград, Обл.Хасково, м.“Канаклийска ува“, по трасето на магистралата, а именно – ПИ № 148048 за този период и от тези източници /институции/ на информация. Що се отнася до изготвяне на пазарна цена на база оферти от вестник, то тази практика, доколкото тя съществува, противоречи на Европейските стандарти за оценяване на Директивата за капиталовите изисквания на ЕС /Директива 2006 /48/ ЕО от 14.06.2006г./, която е задължителна за финансовия и банков сектор в България, съгласно стандартите за оценяване на имотите. В заключението, а и при устния доклад в съдебно заседание, вещите лица сочат, че няма да сочат основания, които да послужат на съда да не приеме изготвената от вещото лице Т.М. оценка за кв.м. от имота. Потвърждават оценката, която е направена от в.л. М., тъй като тази оценка е стъпила върху пазарни аналози, които са по извършени сделки, вписани в Служба вписвания при Районен съд-Свиленград, с описани нотариални актове и с цени на квадратен метър. Вещите лица са установили също така, че процесният имот е с ограничение, което се състои в това, че през половината му територия преминава електропровод средно напрежение 20 киловолта, който води до ограничение по 10 метра вляво и вдясно от оста му, което пък води до ограничаване на ползването му, тъй като в рамките на сервитута на електропровода не се допуска изграждане на трайни насаждения и на сгради. Това е ограничение, което значително занижава цената на имота. Второ ограничение, което занижава цената на имота, е, че самият имот е разположен на около 2 до 3 метра под нивото на асфалта на магистралата, т.е. магистралата там е в насип. Това допълнително намалява цената му, тъй като е необходимо да се изграждат подпорни стени, да се насипват допълнително земни маси, а за това би могло да има ограничения и при съгласуване с Агенция „Пътна инфраструктура“ за достъп на този имот до магистрала „Марица“. От доклада на вещите лица в съдебно заседание става ясно още, че ищцата, представяйки за аналог по делото нотариален акт на имот, в който има построена бензиностанция, явно има предвид, че процесният имот може да бъде закупен като инвестиционен имот, но вещите лица посочват, че възможностите за строителство в този имот, са изключително ограничени, макар и не абсолютно невъзможни. Още повече, че имотът е земеделски и не го изследват от гледна точка на строителство, тъй като няма такъв статут.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи досежно основателността на предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД против Агенция „Пътна инфраструктура“:

За да бъде уважен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди с правно основание чл.49 от ЗЗД, във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД, е необходимо да се установи възлагане на работа от ответника, деяние на изпълнителя, вреда за ищцата, причинна връзка между деянието и вредата, деянието да е от изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението на същата, вина на извършителя. Вината на извършителя се предполага /арг. чл.45, ал.2 от ЗЗД/, а останалите условия подлежат на доказване от ищцата.

Доказа се безспорно по делото, че ищцата е собственик на Лозе от 5.033 дка, шеста категория, местност „Канаклийска ува“, Община Свиленград, имот № 147018. С Решение № 13/12.01.2009г. на Министерски съвет за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала Марица“ Оризово-Капитан Андреево, участък „Любимец-Капитан Андреево“ от км 89+100 до км 108+260-дясно платно“, съгласно влязъл в сила парцеларен план, одобрен със Заповед № Рд-02-14-186 на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството от 21.03.2007г., са отчуждени 0.800 дка от процесния недвижим имот.

Отговорността по чл.49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и ответникът ще отговаря не заради своя вина, а заради вината - действието или бездействието на свои работници или други лица, на които е възложил работата. В тази насока съществен елемент е и да бъде установено, че щетите са причинени именно по повод извършването на възложена работа. От всички събрани доказателства в тази насока съдът счита, че може да се направи подобен извод. По несъмнен начин се установи, че изграждането на автомагистрала „Марица“, извършено по одобрени строителни проекти, е изпълнено именно от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“. Същата не е упражнила достатъчен контрол върху лицата, на които е възложила извършването на работата /дейностите по изграждането и строителството на АМ „Марица“/ и така се е стигнало до усвояване на още 128 кв.м. от имота на ищцата, извън тези, предмет на развилото се отчуждително производство. Налице е и причинна връзка между поведението на ответника в качеството му на възложител на работа, вследствие действията на негови работници, и настъпилите вреди. В тази насока е неоспореното от страните заключение на вещото лице Н.Д. по назначената съдебно-техническа експертиза, което сочи, че  частта, която съставлява разликата между отчужденото и реално завзетото от имота на ищцата, е 128 кв.м. Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ можеше да обори презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД, ако беше установил, че ищцата не е претърпяла вреди или че тези вреди не са причинени от лицата, на които е възложил работата по строителството и изграждането на магистралата, или че вредите не са причинени от противоправно поведение на натовареното лице, или пък че не са извършени по повод или при изпълнение на работата. Същата обаче не стори това. В този смисъл, след като се установи по несъмнен начин настъпването на вредите да е станало именно в резултат на деяние като проява на човешка постъпка, респективно причинната връзка между тях,  може да се приеме, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД. С оглед на така приетата фактическа обстановка, според съда се налага извода, че ищцата проведе пълно и главно доказване на своя иск против ответника Агенция „Пътна инфраструктура“. Събраните по делото доказателства сочат на виновно поведение от работници на ответната агенция, на които е била възложена работа, при изпълнението на която са настъпили вредите.  С оглед всичко изложено, съдът счита, че са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника при условията на чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД.

По отношение размера на отговорността, която следва да поеме ответника, съдът намира следното: Преди всичко счита, че не са налице основания да бъде приложен размера на обезщетението, приет в Решение №  15785/21.12.2009г., постановено по Адм. Дело № 4133/2009г. по описа на ВАС, с което е било изменено Решение № 13 на Министерски съвет от 12.01.2009г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала Марица“, в което е прието, че оценката на 1 кв.м. земеделска земя възлиза на 11.28 лева. Така определената цена е във връзка с развило се производство по отчуждаването на 0.800 дка от имота на ищцата за строежа АМ „Марица“, на основание чл.32 от ЗДС, като след подадена от нея жалба срещу посоченото решение в частта относно определеното обезщетение, се е стигнало до произнасянето на Върховен административен съд, и по-конкретно до увеличаване на обезщетението от 3 657 лева на 10 458 лева /. Ето защо, не следва да бъде обсъждан въпроса доколко и разпростира ли се въобще силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение на ВАС по отношение на страните и възникналите правоотношения между тях в настоящия процес, тъй като ищцата по делото позовава претенцията си на института на непозволеното увреждане. Съдът счита, че следва да бъде възприето заключението на вещото лице   по първоначално назначената съдебно-икономическа експертиза П.В., който посочва, че пазарната цена на процесния имот, изчислена за квадратен метър площ към дата 01.10.2010г. /датата на въвеждане в експлоатация на АМ „Марица“, определена по метода на пазарния аналог, възлиза на 2.35 лв./кв.м. При изготвяне на задачата вещото лице е извършило оглед на място, проучил е пазарните условия и пазара на имоти в населеното място и района, цените на обекти, подобни на процесния, както и се е запознал с документи и информационни източници, предоставени му от Общинска служба „Земеделие“ – гр.Свиленград, нотариусите от съдебния район на Районен съд-Свиленград, Община Свиленград, Служба Вписвания при Районен съд-Свиленград. Обезщетението е дължимо към 01.10.2010г., към която дата съдът приема, че е настъпило непозволеното увреждане - с въвеждането в експлоатация на магистралния път. Съдът не споделя доводите на ищцата, че за начална дата следва да бъде приета датата на влизане в сила на постановеното решение на ВАС, тъй като няма доказателства още към онзи момент да е била завзета и тази площ от 128 кв.м. От друга страна, ищцата не ангажира доказателства да е констатирала увреждането на имота в по-ранен период. Напротив, самата тя твърди в исковата молба, че е предприела действия по установяване състоянието на имота, след като е узнала от националните медии за въвеждането в експлоатация на автомагистрала „Марица“, т.е. датата на въвеждането в експлоатация – 01.10.2010г. е най-ранната такава, от която може да се приеме, че е настъпила увреда за ищцата. При тези данни ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 300.80 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 26.09.2014г. /така, както е поискано с исковата молба/ до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част до пълния предявен размер от  2256 лева следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен.

С оглед изхода на делото по главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявения евентуален иск против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие.

Следва да се присъдят и разноски на ищцата в размер на 140 лева, съобразно уважения размер на иска, платими от главния ответник Агенция „Пътна инфраструктура“.

На ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ не следва да бъдат присъждани разноски, въпреки частичното отхвърляне на иска, тъй като няма направено искане в тази насока.

С оглед изхода на делото, ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да заплати по сметка на Районен съд-Хасково разноски за вещи лица в размер на 111 лева, доколкото ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски по производството.

 

Водим от горното, съдът

 

                              Р  Е  Ш  И :      

 

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Македония“ № 3, да заплати на К.К.К., ЕГН **********,***, на основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, сумата от 300.80 лева, представляваща  обезщетение за причинената й в хода на строителството на автомагистралаМарицавреда, равняващи се на пазарната стойност на допълнително включените 128 кв.м. от собствения й имот № 147018 към автомагистралата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.09.2014г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част до пълния предявен размер от 2 256 лева, като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Македония“ № 3, да заплати на К.К.К., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 140 лева, съобразно уважения размер на иска.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Македония“ № 3 да заплати по сметка на Районен съд-Хасково разноски за вещи лица в размер на 111 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                   СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.