Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

63/03.02.2017 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на девети януари две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                Председател: П. Вунов      

секретар: П.Н.

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията П. Вунов гражданско дело номер 648 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от П.С.М. с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу А.К.Г..

Ищецът твърди, че на 21.02.2014 г. с ответницата сключил договор за покупко-продажба чрез изплащане, по силата на който тя закупила от него следните движими вещи: 2 бр. хладилни витрини хоризонтални с размери 1.5 м. – височина, 1.6 м. – ширина, тип плюсови от 0 до 5 градус, цвят бял, с две врати на вътрешното хладилно отделение; 15 броя стелажи с височина 2.1 м., ширина - 1 м., цвят бял и оранжев с метални предпазители; стелаж тип “Кораб“, цвят бял и оранжев, с метални предпазител; стелаж с осветление съставен от три компонента - осветление тил „луна“, като на всеки компонент имало по четири лампи, с височина 2.1 м., ширини на всяка от частите - 1 метър, с метални предпазители на всеки компонент; фризер за риба - хоризонтален марка „UGUR“, модел UDD200 SC code no 12200160100, цвят - бял, които й били предадени при подписване на договора. Ответницата се задължила да заплати за покупката на вещите общо сумата 12 000 лева по следния начин: - на 60 месечни вноски от по 200 лева всяка платими между 25-то и 30-то число на всеки месец, при дължимост на първата вноска - на 25.05.2014 г. До настоящия момент тя заплатила само 5 от дължимите вноски в размер обща на 1 000 лева. От м. октомври 2014 г. вкл. спряла изплащането на месечните вноски, уговорени в чл. 4 от договора, като до 30.03.2016 г. дължала на ищеца общо сумата 3 600 лева /18 месеца х 200 лева месечно/. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца гореописаната сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответницата счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че процесният договор от 21.02.2014 г. бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави с оглед значителната липса на еквивалентност в насрещните престации. В тази връзка се поддържа, че уговорената в чл. 4, ал. 1 обща „пакетна" цена в размер на 12 000 лв. била в явно несъответствие с действителната стойност на закупените 5 бр. движими вещи, използвани в значителен период от време преди това от нея. На следващо място се сочи, че през м. октомври 2014 г. страните постигнали устна уговорка размерът на общата „пакетна" цена от 12 000 лв. по договора от 21.02.2014 г. да се намали на 9 360 лв., като по настояване на ищеца отношенията им се преоформили с договор за заем с нотариална заверка на подписите от 15.10.2014 г. Ето защо се счита, че считано от 15.10.2014 г. страните прекратили договорните си отношения по договора от 21.02.2014 г., поради преуреждането му в договор /договори/ за заем. При условията на евентуалност, в случай че не се приеме гореизложеното, се правят две възражения за прихващане със сумата в размер общо на 2 960,20 лв. Твърди се, че между страните била постигната устна уговорка цената на закупени от ищеца стоки през месеците април, май и юни на 2015 г. от магазина на ответницата да се прихващат срещу дължими вноски по договора от 21.02.2014 г. За целта ищецът собственоръчно изготвял списъци на стоките, които вземал от магазина, описани по вид и цена, които не били заплатени от него и възлизали общо на 1 010,20 лв., но впоследствие отказал да издаде уговорените квитанции за платени месечни вноски по договора за покупко - продажба, съответстващи на цената на взетите стоки. По отношение на сумата от 1 950 лв. се сочи, че тя била заплатена от ответницата с 5 бр. квитанции в периода 25.11.2014 г. - 25.03.2015 г. по договорите за заем от 30.03.2014 г. и 15.10.2014 г., които били нищожни на различни основания по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, предмет на гр. д. № 1473/2015 г. по описа на Хасковския районен съд.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.02.2014 г. в гр. Хасково страните са сключили договор за покупко-продажба чрез изплащане с нотариална заверка на подписите. Този договор е представен по делото и от него е видно, че има посоченото в исковата молба и описано по-горе съдържание, поради което не следва то да се излага отново текстуално, като при необходимост клаузите му бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

От представените 5 бр. квитанции се установява, че ответницата е заплатила на ищеца сума в размер общо на 1 000 лв. по договора.

На 30.03.2014 г. и на 15.10.2014 г. в гр. Хасково страните са сключили два договора за паричен заем с нотариална заверка на подписите, по силата на които ищецът е дал на два пъти заем на ответницата в размер на по 9 360 лв. С невлезли в сила Решение № 791 от 18.12.2015 г. по гр. д. № 1473/2015 г. на Районен съд – Хасково и Решение № 243 от 29.06.2016 г. по в. гр. д. № 178/2016 г. на Окръжен съд – Хасково А.К.Г. е осъдена да заплати на П.С.М. сума в размер на 19 826,20 лв., включваща главница от 8 385 лв. и договорна лихва от 2 475,58 лв. за времето от 30.03.2014 г. до 02.07.2015 г. по договора от 30.03.2014 г. и главница от 8 385 лв. и договорна лихва от 1 750,92 лв. за времето от 15.10.2014 г. до 02.07.2015 г. по договора от 15.10.2014 г. Във връзка със същите договори, както и с оглед твърдения на ответницата за извършена от ищеца измама, по нейна жалба е образувано досъдебно производство № 920/2016 г. по описа на РУМВР – Хасково, представляващо пр. № 2681/2015 г. по описа на Районна прокуратура – Хасково, което към настоящия момент не е приключило.

По делото са представени 7 бр. листове с ръкописен текст /основно цифри и наименования на стоки и хранителни продукти/, като от заключението на допуснатата съдебно-графологична експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че по-голямата част от тях /находящи се на л. 12 – л. 15 и на л. 17 по делото/ са изписани от ищеца, а един - от намиращата се във фактическо съпружеско съжителство с него А.Л. /л. 16 по делото/.  

От заключението на съдебно-оценъчната експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и обективно, се установява, че пазарната цена на закупените с договора от 21.02.2014 г. движими вещи към тази дата възлиза на 2 324 лв.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Фитнат Фидаил Мюслюм и Гюлчен Фидаил Мюслюм /сочени и водени от ищеца/, Мирослава Григорова С. и Вера Георгиева Стамова /сочени и водени от ответницата/ за обстоятелства относно сключването и изпълнението на задълженията на страните по процесния договор. Показанията им са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 27.10.2016 г. /л. 136 – л. 139 по делото/, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД и е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът се явява неоснователен поради следните съображения:

За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответницата, е необходимо да се установи най–напред, че между нея и ищеца e възникнала валиднa облигационна обвързаност по силата на процесното съглашение.

В случая не може да се приеме, че сключеният между страните договор за покупко-продажба чрез изплащане с нотариална заверка на подписите от 21.02.2014 г. е действителен, като настоящият съдебен състав споделя доводите на ответницата за неговата нищожност поради накърняване на добрите нрави. Според правната доктрина и съдебната практика този порок е налице, когато сделката противоречи на неписани, но общоустановени нравствено-етични правила на морала. Значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните възмездни договори се приема за такова противоречие, доколкото добрите нрави, наред с императивните разпоредби на закона, са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. В този смисъл са Решениe № 1444 от 04.11.1999 г. по гр. д. № 753/1999 г. на ВКС, V г. о., Решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2011 г. на ВКС, I г. о. и др. От кредитираното заключение на вещото лице П.В. по несъмнен начин се установява, че към 21.02.2014 г. уговорената цена на вещите, предмет на процесния договор, е почти шест пъти по-ниска от пазарната им цена. В тази връзка следва да се съобрази съществуващата съдебна практика, вкл. и задължителна такава, според която когато цената на продаваната вещ е четири пъти по-ниска от действителната, купувачът е явно облагодетелстван за сметка на продавача поради драстичното разминаване между двете цени. Приема се, че свободата на договаряне не следва да се тълкува като възможност едната страна да бъде ощетена. В този смисъл са Решение № 934 от 13.09.2010 г. по гр. д. № 3657/2008 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, Решение № 597 от 28.05.2008 г. по гр. д. № 2365/2007 г. на ВКС, I г. о., Решение № 160 от 14.03.2006 г. по гр. д. № 325/2004 г. на ВКС, IV г. о. Ето защо настоящият състав счита, че е морално недопустимо така сключеният договор да породи целените с него правни последици и същият е нищожен поради противоречие с добрите нрави. По делото няма данни и изразени становища, че той би бил сключен и без тази клауза за цената, още повече, че тя представляваща съществен елемент от неговото съдържание, поради което чл. 26, ал. 4 ЗЗД не може да намери приложение и нищожността следва да обхване целия договор.

След като не се доказа наличието на първата предпоставка за ангажиране договорната отговорност на ответницата, безпредметно е да се коментира дали да се осъществили останалите, както и да се обсъждат другите правни и фактически доводи на страните.

Предвид изложените съображения съдът счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

Евентуалните възражения на ответницата с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД са предявени под вътрешнопроцесуално условие – уважаване на главната претенция срещу нея, но то не се сбъдна, поради което съдът не следва да ги разглежда и да се произнася по тях.

При този изход на делото и че ответницата претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, единствено на същата следва да се присъдят такива в размер на 970 лв., съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.С.М., ЕГН ********** ***, срещу А.К.Г., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. Таня Ванкова, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 3 600,00 лева, представляваща неизплатена част от продажната цена по договор за покупко-продажба на вещи чрез изплащане oт 21.02.2014 г., равняваща на 18 месечни вноски по 200 лева всяка за периода 01.10.2014 г. - до 31.03.2016 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА П.С.М., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на А.К.Г., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. Таня Ванкова, сумата от 970,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                               СЪДИЯ:

 

   /П. Вунов/