Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 80

                                               гр. Хасково, 09.02.2017 год.  

 

                В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на дванадесети януари

през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                

                                                                СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА       

                                                                                                                                 

                                                                             

 

Секретар: Е.С.   

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д.№ 592 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

                     

               Предявени са от Д.В.С., Р.В.С. и И.Г.С. против Д.Р.С. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 и чл.31, ал.2 от ЗС.

 Ищците твърдят, че са наследници /деца и съпруга/ на Вълчо Р.С., ЕГН **********. На прадядо им Вълчо Запрянов В. с Решение № 36101/08.11.1999г. били възстановени земеделски земи, находящи се в землището на гр.Хасково, ЕКАТТЕ 77195, нанесени в кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, а именно: 1. Поземлен имот с идентификатор 77195.313.7, с административен адрес – местност „Балакли”, с площ на имота от 17 283 кв.м., с трайно предназначение на имота: земеделска земя, с начин на трайно ползване: нива; стар идентификатор на имота 313007, при граници на имота: имоти с идентификатори: 77195.319.55, 77195.313.1, 77195.313.2, 77195.313.16. 2. Поземлен имот с идентификатор 77195.319.22, с административен адрес – местност „Балакли”, с площ на имота от 8 646 кв.м., с трайно предназначение на имота: земеделска земя, с начин на трайно ползване: нива; стар идентификатор на имота 319022, при граници на имота: имоти с идентификатори: 77195.319.20, 77195.319.25, 77195.319.29, 77195.319.58. 3.  Поземлен имот с идентификатор 77195.217.1, с административен адрес – местност „Идимирли”, с площ на имота от 31372 кв.м., с трайно предназначение на имота: земеделска земя, с начин на трайно ползване: нива; стар идентификатор на имота 217001, при граници на имота: имоти с идентификатори: 77195.217.12, 77195.217.36, 77195.217.13, 77195.217.35. Ограничения на имота: електропровод 20 кV. На 10 м. от двете страни до крайните проводници и на 11 м. от оста на електропровода не може да се строят сгради и съоражения и да се засажда високостеблена растителност. 4. Поземлен имот с идентификатор 77195.424.47, с административен адрес – местност „Идимирли”, с площ на имота от 11 973 кв.м., с трайно предназначение на имота: земеделска земя, с начин на трайно ползване: нива; стар идентификатор на имота 424047, при граници на имота: имоти с идентификатори 77195.708.12, 77195.708.49, 77195.424.51, 77195.424.53, 77195.424.54, 77195.424.55, 77195.424.33, 77195.424.35, 77195.708.1 и 77195.424.119. Ограничения на имота: електропровод 110 кV. На 20 м. от двете страни до крайните проводници и на 24 м. от оста на електропровода не може да се строят сгради и съоражения и да се засажда високостеблена растителност. Посочва се още в исковата молба, че наследството на Вълчо Запрянов В. се разпределяло между неговите деца – син Никола В. Запрянов, починал на 30.03.2015г., неженен и без деца; и дъщеря Савка В.С., починала на 20.01.1990г. и оставила за наследници двамата си синове Д.Р.С. и Вълчо Р.С.. Описаните недвижими имоти се разпределяли по равно – по 1/2 идеални части между тези двама наследници. Наследодателят на ищците Вълчо С. починал на 16.10.1993г. и бил наследен в равни квоти – по 1/6 идеални части за всеки от ищците – дъщеря Д., син Р. и съпруга И.. При справка в Служба Вписвания гр.Хасково узнали, че на 22.08.2007г. по молба на Д.Р.С. е бил съставен Констативен нотариален акт № 79, том III, рег. № 2034, дело № 299/2007г. на Нотариус рег. № 078 по регистъра на НК, с който молителят бил признат за единствен собственик на описаните по-горе недвижими имоти. Към нотариалния акт било приложено освен решението за възстановяване на имотите, удостоверение за наследници и Удостоверение за отказ от наследство № 17/07.02.2005г. на Районен съд-Хасково. Такъв отказ от наследство не бил деклариран от нито един от тях, ищците. Датата на удостоверението за отказ от наследство сочела, че то следва да е депозирано след смъртта на Вълчо С., т.е. от един или от всички тях – неговите наследници. При справка в Районен съд-Хасково се изяснило, че под този номер и дата е вписан отказ на друго, непознато за тях лице. Ето защо, нотариалният акт бил съставен или при начална липса на такъв документ или с подправен/неистински документ. На основание посочения нотариален акт ответникът Д.С. сключил последващи договори за аренда и наем на част от имотите, като лишил ищците от полагаемите им се доходи /граждански плодове/ от имотите за целия период от 2007г. и до днес. За целия този период техният родственик твърдял, че никакви земеделски имоти не са били възстановени на прадядо им Вълчо В. и те не знаели за извършеното. В резултат на горното били лишени от доходите от имотите за периода от 28.03.2011г. до 28.03.2016г. Твърдят също така, че средната пазарна стойност на годишното плащане – наем или аренда за земеделска земя определят на 35 лева за декар земеделска земя годишно. Общата квадратура на имотите била 69.274 дка. Годишната рента за тях била в размер на 2424.59 лева. За периода от 5 години тази сума била в общ размер на 12 122.95 лева, а полагаемата им се част от тях /общо за ищците/ била в размер на 6 061.47 лева, разпределена по 1/6 част за всеки един от тях, или сума от 1 010.25 лева за всеки един от ищците. Предвид изложеното, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на по 1/6 ид.ч. от описаните имоти, и да осъди ответника да им предаде владението върху тях, както и да осъди ответника да заплати на всеки от ищците стойността на гражданските плодове, от които били лишени за периода от 28.03.2011г. до 28.03.2016г., или сума от по 1 010.25 лева за всеки от ищците. Правят искане на основание чл.537, ал.2 от ГПК съдът да отмени Констативен нотариален акт № 79, том III, рег. № 2034/2007г. на Нотариус рег. № 078 на НК. Претендират разноски по настоящото и по обезпечителното производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор, в който взема становище за неоснователност на предявените искове. На първо място счита, че в негова полза е изтекла придобивната давност по чл.79 от ЗС върху всички процесни имоти, т.к. от възстановяването на собствеността върху същите по реда на ЗСПЗЗ през 1999г. и до сега имотите се владеели непрекъснато от ответника, предоставяли се под аренда, съвместна дейност и получавал плодовете от тези имоти единствено той и членовете на неговото семейство. Така например още от 2000г. и до момента лично обработвал и съвместно с трети лица всички процесни имоти. Нещо повече – част от имотите  засаждал с трайни насаждения, които вследствие на природни и почвени особености погинали, но въпреки това отново били засадени с трайни насаждения и се обработвали от ответника и членовете на семейството му. От друга страна това му владение продължило повече от 15 години, и то необезпокоявано от никого. На второ място ответникът счита, че ищцата И.С. не разполага с наследствени права по отношение на процесните имоти. Видно от доказателствата, приложени към исковата молба, било, че имотите са възстановени с решение на ПК Хасково едва през 1999г., а наследодателят й починал през 1993г. Следователно, към момента на откриване на наследството от нейния пряк наследодател през 1993г., наследодателят не е притежавал тези имоти или наследствени квоти от тях, поради което и посоченото лице не наследявало собственост, възстановена по реда на ЗСПЗЗ. На трето място, ако съдът не приеме горното, моли да бъде взето предвид, че с Договор от 05.09.2012г. друг наследник на общия им наследодател Вълчо Запрянов В., а именно Никола В. Запрянов, прехвърлил на ответника своите наследствени права, поради което и той получил 3/4 ид.ч. от всички процесни имоти, поради което и претенцията на ищците в размер на по 1/6 ид.ч. се явявала неоснователна. С оглед изложеното, моли съда да отхвърли предявените искове и му присъди разноски.

 

 

              Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,  поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

              Не е спорно, че общият на страните наследодател Вълчо Запрянов В. е починал на 18.01.1982г., като е оставил за свои законни наследници Никола В. Запрянов - син, починал на 30.03.2015г., без да остави наследници и Савка В.С. – дъщеря, починала на 20.01.1990г. Последната е оставила за наследници Д.Р.С. – син /ответникът по делото/ и Вълчо Р.С. – син. От своя страна Вълчо Р.С. е починал на 16.10.1993г., като оставя за свои наследници ищците по делото – Д.В.С. – дъщеря, Р.В.С. – син и И.Г.С. – съпруга.

             Безспорно е още, че с Решение № 36101/08.11.1999г. на ОСЗ – гр.Хасково е било възстановено правото на собственост върху земеделски земи в землището на гр.Хасково на наследниците на Вълчо Запрянов В., общо 69.273 дка. От събраните по делото доказателства съдът установи, че съгласно кадастралната карта на гр.Хасково от 2006г. възстановените с горното решение земеделски земи са именно процесните, за което и страните по делото не спорят.

   Видно от представения Нотариален акт № 79, том  III, рег. № 2034, дело № 299/2007г. на Нотариус Нели Тончева, рег. № 078 по регистъра на Нотариалната камара, е, че ответникът Д.Р.С. е признат за собственик по наследство на недвижимите имоти, предмет на настоящия спор.  При съставянето на посочения констативен нотариален акт молителят Д.С. е представил изискващите се писмени доказателства, като в т.ч. е било представено и Удостоверение за отказ от наследство № 17/07.02.2005г. на Районен съд-Хасково. Във връзка с това писмено доказателство ищците заявиха, че не са подавали молба за отказ от наследство до Районен съд-Хасково и след изслушване заключение на съдебно-графологична експертиза, по безспорен начин се установи, че молбата за отказ от наследство с нотариална заверка на подписите от 18.04.2001г. на Нотариус Александър Чакъров, рег. № 310, с район на действие – района на РС-София, не е подписана от ищците Д.В.С., Р.В.С., нито от Никола В. Запрянов. Видно от Удостоверение № 17/06.06.2005г. на Районен съд-Хасково е, че то удостоверява отказ от наследство на други лица, чужди на настоящия процес.

Представи се по делото и Договор за прехвърляне на наследствени права от 05.09.2012г., сключен между Никола В. Запрянов и ответника Д.Р.С., съгласно който първият прехвърля безвъзмездно цялото си наследство – права, недвижими имоти, движими вещи, вземания и задължения, получени от наследодателя му Вълчо Запрянов В., на Д.Р.С.. От заключението на назначената съдебно-графологична експертиза се установи, че подписът за прехвърлител по договора – Никола В. Запрянов, е положен именно от него.

Ответникът, в подкрепа на тезата си, че е придобил процесните имоти на основание давностно владение, продължило повече от 10 години, представи           Договор от 21.03.2002г., сключен между Д.Р.С. и Славчо Колев Тончев, Договор за наем на земеделски земи № 109, том 04, рег.№ 5808/2015г., вписан в СВ-Хасково под № 79, том ІV, дв.вх.рег.№ 5546, вх.рег.№ 5568 от 08.07.2015г., Договор за аренда на земеделски земи № 172, том 7, рег.№ 7548/2011г., вписан в СВ-Хасково под № 67, том VІ, рег.№ 7310 от 30.12.2011г., Договор за наем на земеделска земя № 78, том І, рег.№ 554/2009г., вписан в СВ-Хасково под № 61, том ІV, вх.рег.№ 1813 от 18.03.2009г., Анекс към договор за наем на земеделска земя № 154, том 002, рег.№ 2015/2012г., вписан в СВ-Хасково под № 107, том ІІ, вх.рег.№ 2230, дв.вх.рег.№ 2217 от 03.04.2012г. Бяха разпитани и свидетели за соченото обстоятелство.

От договора, сключен на 21.03.2002г., се установява, че ответникът е предоставил за ползване на Славчо Колев Тончев процесните ниви. Представи се, както бе посочено, и договор за аренда на земеделски земи от 2011г., нотариално заверен,за предоставяне под аренда на ниви с площ 8.646 дка /ПИ № 77195.319.22/. В същия смисъл са и останалите представени Договор за наем на земеделска земя от 17.03.2009г., Анекс към договора за наем на земеделска земя от 2012г. и др.

От разпита на свид. Георги Кръстев съдът установи, че той познава ответника от 1999г., като запознанството им е във връзка с възстановените му земеделски земи. Знае добре нивите по площ и местонахождение, тъй като дълги години  /от 2001г./ е помагал на ответника при обработване на част от тях. Свидетелят наемал работници, засаждал нивите, но именно ответникът бил този, който плащал всички разходи. Твърди, че знае Д. като единствен собственик, а и през годините никой и по никакъв начин и повод не бил предявявал претенции към тези ниви. Свидетелят твърди още, че обработвал нивата от 8.600 – 9 дка и тази от 17 дка в м.“Балакли“. Това положение продължавало и досега, като имотите били оградени. Една от нивите превърнали в овощна градина – тази от 17 дка. Свидетелят познава и другите ниви, за които му е известно, че ответникът е предоставил на Славчо, който да ги обработва.

От показанията на свид. Славчо Тончев става ясно, че той също, в качеството си на арендатор, обработва ниви, собственост на ответника. Описва подробно нивите, за които е сключил договор с ответника, по площ и местонахождение. Категоричен е, че никой от 2002 година и досега не е предявявал някакви претенции. Знае ответника като собственик.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Към момента на съставяне на Констативния нотариален акт от 2007г., съгласно който ответникът е признат за собственик на процесните имоти, не е имало воля на ищците Д.В.С. и Р.В.С. за отказ от наследството на общия наследодател Вълчо Запрянов В., тъй като безусловно се установи, че те не са подавали такава молба.

От друга страна обаче съдът намира, че по несъмнен начин в настоящия процес се установи, че ответникът е във владение на процесните земеделски земи от момента на възстановяването им по реда на ЗСПЗЗ. От събраните писмени и гласни доказателства е видно, че още от 2000г. ответникът е започнал лично и с помощта на други лица да обработва същите, да сее различни селскостопански култури, както и да събира плодове. В една от нивите създава и трайни насаждения, като я превръща в овощна градина.

В подкрепа на казаното е и приетият като писмено доказателство по делото Договор от 21.03.2002г., сключен между ответника и свидетеля Славчо Колев Тончев, както и Договорът за наем на земеделски земи от 2015г.,  където ответникът, демонстрирайки своята воля на собственик, е отдавал под наем тези ниви. Все в тази насока е и Договорът за аренда от 2011г., Договорът за наем от 2008г., Анексът към същия, които договори са с нотариална заверка на подписите и са вписани в Служба по вписванията при Районен съд-Хасково. В посока, че ответникът е владял процесните имоти необезпокоявано в периода от 2000г. до момента на подаване на исковата молба са и показанията  на разпитаните свидетели, които са последователни, еднопосочни, безпротиворечиви и се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло.  Свидетелите по безспорен начин установиха, че те като хора, занимаващи се със селскостопанска дейност, а свид. Тончев и като арендатор, във времето от 2001г. до момента не познават никой друг като собственик на имотите, освен ответника. Категорични са, че никой не е предявявал претенции към тези земеделски земи, които обработват от името и за сметка на ответника Д.С..

Ето защо, съдът намира, че ответникът е осъществил едно трайно, необезпокоявано владение, несмущавано от никого. Освен това съдът счита, че владението му е било явно. Сключването на договорите за аренда и тяхното вписване в Служба по вписванията сочи именно на публично демонстриране на неговата воля да владее имотите само за себе си и с това вписване да даде гласност за неговото субективно отношение. Според съда не е съществувала никаква пречка за ищците да се противопоставят на това негово владение, ако такава е била волята им. Напротив, явно е, че те са се дезинтересирали от тях и едва с подаване на исковата молба са прекъснали владението на ответника, който обаче до този момент – 28.03.2016г., е владял имотите достатъчно време, годно да го направи собственик на това основание /повече от 10 години/. През целия този период от време ищците не са демонстрирали  поведение, което да сочи на противопоставяне на владението на ответника, което владение според съда е започнало непосредствено след възстановяване на земеделските имоти по реда на ЗСПЗЗ. От друга страна, за ищците по делото не се събраха никакви доказателства да са посещавали имотите, да са демонстрирали владелческо поведение или да са се противопоставяли по някакъв начин на владението на ответника. Именно липсата на каквито й да е било претенции е дало възможност на ответника да установи едно спокойно, явно, непрекъснато, несъмнено и необезпокоявано от никого владение върху имотите, което владение  датира от повече от 10 години и което е дало основание ответникът да се снабди с констативен нотариален акт за собственост.

Отделно от горното може да се посочи, че по силата на Договора за прехвърляне на наследствени права от 05.09.2012г., сключен между ответника и вуйчо му Никола В. Запрянов, ответникът е придобил и неговата наследствена част от общия наследодател, възлизаща на 1/2 ид.ч.

            В този смисъл съдът намира предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС за недоказан, а оттам и за неоснователен, поради което ще следва да се отхвърли. Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Това означава, че страната, която носи доказателствената тежест за установяване на съответните факти по делото, от които извлича изгодни за себе си правни последици, следва да проведе главно и пълно доказване на тези факти. За да бъде успешно проведено доказването на иска по чл.108 от ЗС, следваше ищците да докажат по несъмнен начин своето право на собственост и едва тогава да се изследват останалите два елемента от фактическия състав на нормата. В случая съдът намира, че ищците не успяха да докажат, че са собственици на претендираните от тях идеални части от спорните имоти. Същите позовават своето право на собственост на основание наследяване, но от всички събрани по делото доказателства съдът установи, че ответникът е придобил правото на собственост върху имотите на основание давностно владение, продължило над 10 години, което право противостои на исковата претенция.

            Направеното искане с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт № 79/2007г. съдът намира за неоснователно с оглед на изложеното по-горе и следа да бъде отхвърлено.

Иска с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС съдът намира също за неоснователен по следните съображения:

За да е основателен един иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС,  е необходимо да съществуват няколко юридически факта. Първият от тях е страните да са съсобственици на дадена вещ /имот/. Вторият е ползването на общата вещ да се осъществява само от един от съсобствениците, съответно той да създава пречки за ползване от другите съсобственици, и третият – лишеният от право да ползва да е отправил писмена покана до ползващия вещта съсобственик. По настоящото дело съдът намира, че не е налице първата от посочените предпоставки, а именно – страните да са съсобственици на имотите през процесния период. Както вече бе посочено, правото на собственост върху процесните имоти е придобито от ответника на основание давностно владение, продължило повече от 10 години и той е единственият титуляр на това право. След като имотите не са съсобствени между страните по делото, то ищците не могат да претендират от ответника заплащане на  обезщетение за ползването на тези имоти от него. Ето защо, след като съдът установи, че не е налице една от предпоставките за основателността на иска, а именно – страните да са съсобственици на вещта /имотите/, то искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото, ищците следа да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените по делото разноски в размер на 1500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.                                        

 

Водим от горното, съдът

 

                                            Р   Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.В.С., ЕГН **********,***, Р.В.С., ЕГН **********,*** и И.Г.С., ЕГН **********,***, против Д.Р.С., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.108 от ЗС да се признае за установено по отношение на Д.Р.С., че  Д.В.С., Р.В.С. и И.Г.С. са собственици на по 1/6 ид.ч.от: Поземлен имот с идентификатор 77195.313.7, с административен адрес – гр.Хасково, местност „Балакли”, с площ от 17 283 кв.м., с трайно предназначение на имота: земеделска земя, с начин на трайно ползване: нива; стар идентификатор на имота 313007, при граници на имота: имоти с идентификатори: 77195.319.55, 77195.313.1, 77195.313.2, 77195.313.16; Поземлен имот с идентификатор 77195.319.22, с административен адрес – гр.Хасково, местност „Балакли”, с площ от 8 646 кв.м., с трайно предназначение на имота: земеделска земя, с начин на трайно ползване: нива; стар идентификатор на имота 319022, при граници на имота: имоти с идентификатори: 77195.319.20, 77195.319.25, 77195.319.29, 77195.319.58;  Поземлен имот с идентификатор 77195.217.1, с административен адрес – гр.Хасково, местност „Идимирли”, с площ от 31372 кв.м., с трайно предназначение на имота: земеделска земя, с начин на трайно ползване: нива; стар идентификатор на имота 217001, при граници на имота: имоти с идентификатори: 77195.217.12, 77195.217.36, 77195.217.13, 77195.217.35. Ограничения на имота: електропровод 20 кV. на 10 м. от двете страни до крайните проводници и на 11 м. от оста на електропровода не може да се строят сгради и съоражения и да се засажда високостеблена растителност; Поземлен имот с идентификатор 77195.424.47, с административен адрес – гр.Хасково, местност „Идимирли”, с площ на имота от 11 973 кв.м., с трайно предназначение на имота: земеделска земя, с начин на трайно ползване: нива; стар идентификатор на имота 424047, при граници на имота: имоти с идентификатори 77195.708.12, 77195.708.49, 77195.424.51, 77195.424.53, 77195.424.54, 77195.424.55, 77195.424.33, 77195.424.35, 77195.708.1 и 77195.424.119. Ограничения на имота: електропровод 110 кV. на 20 м. от двете страни до крайните проводници и на 24 м. от оста на електропровода не може да се строят сгради и съоражения и да се засажда високостеблена растителност, както и да осъди ответника да предаде на ищците владението върху посочените по 1/6 идеална част от имотите за всеки от тях, като – НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ направеното искане по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт79, том III, рег. № 2034, дело № 299/2007г. на Нотариус Нели Тончева, с № 078 по регистъра на Нотариалната камара на Република  България, с който Д.Р.С., ЕГН **********, е признат за собственик по наследство на следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор 77195.313.7, с административен адрес – гр.Хасково, местност „Балакли”, с площ от 17 283 кв.м., с трайно предназначение на имота: земеделска земя, с начин на трайно ползване: нива; стар идентификатор на имота 313007, при граници на имота: имоти с идентификатори: 77195.319.55, 77195.313.1, 77195.313.2, 77195.313.16; Поземлен имот с идентификатор 77195.319.22, с административен адрес – гр.Хасково, местност „Балакли”, с площ от 8 646 кв.м., с трайно предназначение на имота: земеделска земя, с начин на трайно ползване: нива; стар идентификатор на имота 319022, при граници на имота: имоти с идентификатори: 77195.319.20, 77195.319.25, 77195.319.29, 77195.319.58;  Поземлен имот с идентификатор 77195.217.1, с административен адрес – гр.Хасково, местност „Идимирли”, с площ от 31 372 кв.м., с трайно предназначение на имота: земеделска земя, с начин на трайно ползване: нива; стар идентификатор на имота 217001, при граници на имота: имоти с идентификатори: 77195.217.12, 77195.217.36, 77195.217.13, 77195.217.35. Ограничения на имота: електропровод 20 кV. на 10 м. от двете страни до крайните проводници и на 11 м. от оста на електропровода не може да се строят сгради и съоражения и да се засажда високостеблена растителност; Поземлен имот с идентификатор 77195.424.47, с административен адрес – гр.Хасково, местност „Идимирли”, с площ от 11 973 кв.м., с трайно предназначение на имота: земеделска земя, с начин на трайно ползване: нива; стар идентификатор на имота 424047, при граници на имота: имоти с идентификатори 77195.708.12, 77195.708.49, 77195.424.51, 77195.424.53, 77195.424.54, 77195.424.55, 77195.424.33, 77195.424.35, 77195.708.1 и 77195.424.119. Ограничения на имота: електропровод 110 кV. на 20 м. от двете страни до крайните проводници и на 24 м. от оста на електропровода не може да се строят сгради и съоражения и да се засажда високостеблена растителност, като – НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.В.С., ЕГН **********,***, Р.В.С., ЕГН **********,*** и И.Г.С., ЕГН **********,***, против Д.Р.С., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за сумата в размер на по 1 010.25 лева за всеки от ищците  - обезщетение за ползването на собствените им по 1/6 идеални части от: Поземлен имот с идентификатор 77195.313.7, с административен адрес – гр.Хасково, местност „Балакли”, с площ от 17 283 кв.м., с трайно предназначение на имота: земеделска земя, с начин на трайно ползване: нива; стар идентификатор на имота 313007, при граници на имота: имоти с идентификатори: 77195.319.55, 77195.313.1, 77195.313.2, 77195.313.16; Поземлен имот с идентификатор 77195.319.22, с административен адрес – гр.Хасково, местност „Балакли”, с площ от 8 646 кв.м., с трайно предназначение на имота: земеделска земя, с начин на трайно ползване: нива; стар идентификатор на имота 319022, при граници на имота: имоти с идентификатори: 77195.319.20, 77195.319.25, 77195.319.29, 77195.319.58; Поземлен имот с идентификатор 77195.217.1, с административен адрес – гр.Хасково, местност „Идимирли”, с площ от 31 372 кв.м., с трайно предназначение на имота: земеделска земя, с начин на трайно ползване: нива; стар идентификатор на имота 217001, при граници на имота: имоти с идентификатори: 77195.217.12, 77195.217.36, 77195.217.13, 77195.217.35. Ограничения на имота: електропровод 20 кV. на 10 м. от двете страни до крайните проводници и на 11 м. от оста на електропровода не може да се строят сгради и съоражения и да се засажда високостеблена растителност; Поземлен имот с идентификатор 77195.424.47, с административен адрес – гр.Хасково, местност „Идимирли”, с площ от 11 973 кв.м., с трайно предназначение на имота: земеделска земя, с начин на трайно ползване: нива; стар идентификатор на имота 424047, при граници на имота: имоти с идентификатори 77195.708.12, 77195.708.49, 77195.424.51, 77195.424.53, 77195.424.54, 77195.424.55, 77195.424.33, 77195.424.35, 77195.708.1 и 77195.424.119. Ограничения на имота: електропровод 110 кV. на 20 м. от двете страни до крайните проводници и на 24 м. от оста на електропровода не може да се строят сгради и съоражения и да се засажда високостеблена растителност, за периода от 28.03.2011г. до 28.03.2016г., като – НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Д.В.С., ЕГН**********,***, Р.В.С., ЕГН **********,*** и И.Г.С., ЕГН **********,***, да заплатят на Д.Р.С., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 1500 лева.

 Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                            СЪДИЯ :