А.н.д. № 1425 / 2017 год. на ХРС

МОТИВИ:

 

       Обвинението срещу подсъдимия А.Д.А. ЕГН ********** *** е повдигнато за това, че на 08.09.2016г., в с.Стойково, обл.Хасково, при управление на моторно превозно средство - специализиран автомобил марка „Скания П94Д 220", с ДК № X 59 92 ВВ, нарушил правилата за движение – а именно чл.20 ал.2 от ЗДвП, чл.25 ал.1 от ЗДвП, чл.63 ал.2 т.1 предл.1 вр.ал.1 от ППЗДвП и чл.77 ал.1 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил четири средни телесни повреди на М. Х. Н. от гр.Харманли изразяващи се в - трайно затруднение в движението на снагата дължащо се на счупване на ребрата; трайно затруднение в движението на левият крак, дължащо се на счупването на тазобедрената ямка; трайно затруднение в движението на лявата ръка, дължащо се на счупване на лъчевата кост и разстройство на здравето временно опасно за живота, дължащо се на контузия на белите дробове с добавена контузионна пневмония– престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ предл.2 вр.чл.342 ал.1 от НК.

       Районна прокуратура - Хасково редовно уведомени, се явяват и вземат становище. Безспорно тази маневра, която била извършена там, не следвало да се извършва точно на това място. Шофьорът излизал от пресечен път, който бил черен път и имало непрекъсната линия. Тя не можело да се пресича по никакъв начин. Този ляв завой, на това място, при такава конкретна видимост, не било позволено да бъде извършван и не следвало да се извършва точно на това място и при тази непрекъсната линия. Имало забрана за престъпване на тази линия и извършване на каквато и да е маневра. От там се получавало и самото ПТП, защото имало забрана за извършване на тази маневра. Тя била абсолютно незаконосъобразна и неправилна за извършване на това място. Ако тази маневра била извършена някъде другаде, където е разрешено и можело да се продължи на дясно по пътя и да се намери място, където да се обърне и има видимост, където била разрешена и не следвало да бъде нарушена тази непрекъсната линия, нямало проблем и най-вероятно тогава подсъдимият нямало да бъде виновен и нямаше да има такова Постановление, защото безспорно шофьорът на “Фолксваген Шаран”-а бил карал с много висока скорост в населено място. Ако той бил карал с нормална скорост, отново нямало да стане ПТП-то. Ето защо според прокурора, другият водач имал абсолютна съвина и даже вината може би на шофьора на “Фолксваген Шаран”-а била много по-голяма в настоящия случай, защото карал с такава скорост. Но, за да бъдело оправдано едно лице и то да бъдело абсолютно невиновно, трябвало да не е нарушило нито едно правило на Закона за движение по пътищата или на Правилника за движение по пътищата, за да бъде невинен. В настоящия случай обаче било нарушено такова правило. Не можело да се извърши такава маневра, каквато извършил А.А.. Безспорно следвало да се приеме, че имало съвина и тя била много по-голяма от страна на шофьора, който карал с такава висока скорост. Затова наказанието трябвало да бъде минималното предвидено от закона, а именно по чл. 78а от НПК. За лишаването от правоуправление предоставя на съда. Това трябвало да бъде минималното наказание, защото А.А. изцяло не бил виновен за станалото ПТП.

       Подсъдимият А.Д.А. разбира в какво е обвинен, не се признава за виновен. Дава обяснения. Това, което пишело в постановлението на прокурора по чл.78а от НК било вярно. Така, както било написано било вярно и А. бил съгласен с него.

       Защитникът на подсъдимия пледира за оправдаване на А.А.. Да, имало пресичане на непрекъсната разделителна линия, но това пресичане било забранено за леките автомобили, които се движели в дясно, в посока Харманли, тоест било забранено  изпреварването. По най-краткия път водачът искал да се позиционира в дясната лента, посока Хасково-Харманли. Дори и да бил завил на дясно, вещото лице дало заключение в тази насока, удар пак щял да настъпи. С какви последствия щеше да бъде той, можело само да се гадае. Маневрата заобикаляне била спасителна маневра. Ако на пътя имало автомобил? Пътят имал интензивно движение. Не бил изследван въпроса дали в този момент насреща не се е задавал и друг автомобил и тогава къде щял да отиде в ляво лекият автомобил “Фолксваген Шаран”, освен да реализира челен удар с този автомобил. И за него в пълна сила важала забраната да пресича непрекъснатата осева линия, разделяща двете ленти за движение. Съпричиняването от страна на лекия автомобил “Фолксваген Шаран” било в пъти по-голямо от приноса на товарния автомобил, управляван от А..

        В предвид представеното Удостоверение с доход от 618 лева брутно трудово възнаграждение, иска от съда да наложи глоба в минимален размер. Не следвало подсъдимия да бъде лишаван от право да управлява МПС, предвид на това, че от това удостоверение се виждало, че той отново работел като шофьор и предвид всички аргументи, дори да бил виновен, вината му била абсолютно минимална и той в тази ситуация нямал какво друго да направи.

       Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, възприе изцяло фактическата обстановка, изложена в постановлението по чл.78а от НК, а именно :

        Подсъдимият А.Д.А. *** работел като шофьор в „Титан- АС" ООД, клон Хасково.

        На 08.09.2016г. бил на работа от 07.00 часа сутринта. Същия ден, с управлявания от него специализиран автомобил марка „Скания П94Д 220", с ДК № X 59 92 ВВ следвало да извърши сметосъбирането на селата Стамболийски, Подкрепа, Динево, Любеново, Стойково, Родопи и Брягово. С него били свидетелите М. Р. М. от гр.Хасково и М. С. А. ***, които работели като хигиенисти и прикачвали контейнерите към автомобила. При почистването, когато били в чертите на селата, хигиенистите били на степенки в задната част на камиона, а при придвижването им между селата, в кабината до водача.

        Около 09.00 часа, след като събрали боклука в с.Стойково, а преди това в селата Подкрепа и Любеново, следвало да се придвижат до селата Родопи и Брягово, които били следващите по пътя им. Двамата хигиенисти се качили в кабината до водача – подс.А., който решил да излезе на главния път в посока за гр.Харманли от последната пресечка намираща се в с.Стойково.

        Пътят в тази пресечка не бил асфалтиран.

        След като достигнали до главния път, подсъдимият А. спрял камиона на знак „стоп" и решил да извърши маневра завой наляво, за да се включи по главния път за гр.Харманли, въпреки, че наляво бил с ограничена видимост, тъй като по пътя имало завой.

        Пътят бил двупосочен, като маркировката била „единична непрекъсната линия", което пък от своя страна не позволявало извършването на тази маневра. Въпреки това подсъдимият А. решил да извърши тази маневра, огледал се в двете посоки и след като не забелязал моторни превозни средства, потеглил с автомобила, като включил на трета бавна скорост на 4 предавка.

        Автомобилът навлязъл в дясната лента за движение в посока на гр.Хасково.

        В този момент подсъдимият А. забелязал лек автомобил марка „Фолксваген Шаран", с ДК № К 30 27 АХ управляван от свидетеля М. Х. Н. от гр.Харманли, който се движел в посока на гр.Хасково, с доста по-висока скорост от разрешената за населено място.

        А.А. подал газ, за да се изтегли по-бързо в лентата, в посока за гр.Харманли, за да избегне удара, но в този момент чул писък на спирачки от лекия автомобил, след което последвал удар.

        Специализирания автомобил в този момент бил застанал напречно на пътя.

        Ударът бил с предна част на лекия автомобил „Фолксваген Шаран" в странична лява част на специалния автомобил „Скания П94 Д220". Ударът бил „кос-странично". На предната седалка до водача на лекия автомобил, като пътник се возел свидетеля Е. А.Д. от гр.Харманли.

        Ударът бил доста силен, тъй като се получило подместване на специализирания автомобил.

        В своите показания свидетелите Насуф и св.Д. заявяват, че са искали да избегнат ПТП, като заобиколят товарния автомобил, но са нямали тази възможност, тъй като автомобила е препречил напречно целия път в двете посоки.

        След преустановяване на движението на автомобилите, св.Д. излязъл от лекия автомобил, тъй като имал само охлузвания на главата и помогнал на приятеля си М. Н. да излезе от колата и да легне в края на асфалта, като го придържал. Същия имал силни болки в крака, таза и по цялото тяло, като не можел да стъпва на левия крак.

        Навън от камиона излезли, както обв.А., така и свидетелите М. и А..

        Веднага след това по сигнал дошла „Бърза помощ" и служители на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР Хасково. Медицински екип транспортирал свидетелите Н. и Д. ***.

        На А.А. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, като на място бил тестван с техническо средство за алкохол, който отчел отрицателен резултат. Акт бил написан и на св.Н., който също дал проба за алкохол, която също била отрицателна.

        За установяване на механизма на станалото пътно-транспортно произшествие е назначена автотехническа експертиза. От заключението на вещото лице изцяло се потвърждава описания по-горе механизъм на ПТП. От заключението на същата се установява, че произшествието станало в с.Стойково, обл.Хасково, при сух асфалтов път, при ясно време, на дневна светлина. Скоростта на движение на лек автомобил „Фолксваген Шаран" непосредствено преди произшествието била 105,16 км/час, а в момента на удара 58 км/час. Скоростта на движение на специализиран автомобил марка „Скания П94Д 220" непосредствено преди произшествието /влизане в зоната на видимост на лекия автомобил във видимостта на водача на специализирания автомобил/ била равна на 9,65 км/час, а в момента на удара 12,46 км/час. При създалата се ситуация движение на лек автомобил „Фолксваген Шаран" със скорост непосредствени преди произшествието около 105,16 км/час и навлизайки в десния завой със зона на видимост от 65 м. водачът на автомобила не е имал техническа възможност да предотврати произшествието с екстремно задействане на спирачната му уредба, тъй като опасната му зона за спиране била 107,95 м. При тази ситуация произшествието било предотвратимо при скорост на движение на лекия автомобил по-малка или равна на 73,84 км/час, т.е. ако лекият автомобил се е движил със скорост разрешената за населено място от 50 км/час.

        Водачът на специалния автомобил - подсъдимият също не е имал техническа възможност да предотврати произшествието, тъй като е бил навлязъл върху платното за движение в северната лента за движение /лентата в посока на гр.Хасково/, когато видял лекия автомобил, движейки се със скорост около 9,65 км/час и при своевременно задействане на спирачната уредба на автомобила е щял да спре след изминаване на разстояние 5,43 м, т.е. щял да навлезе и в южната лента на платното за движение. Сравнявайки времената за изминаване на разстоянието на видимост от лекия автомобил 3,43 сек., сравнено с времето за изминаване на опасната зона от специалния автомобил 2,25 сек., оставала разлика от 3,43 - 2.25 = 1,2 сек., за което време водачът на специалния автомобил можел да реагира, без да извърши някакви действия за предвижване на автомобила.

        Причините за възникване на произшествието, изхождайки от техническа гледна точка, били: за водача на лекия автомобил „Фолксваген Шаран" - движение в населено място със скорост, която не му позволява да спре при внезапно появила се опасност в зона с ограничена видимост; за водача на специализирания автомобил - извършване на завой в ляво в зоната на ограничена видимост.

        Произшествието станало през деня в зоната на десен завой, при ограничена видимост и задействана спирачна уредба на лекия автомобил.

        Подсъдимият А.А. е нямал право да извърши тази маневра, с оглед единичната непрекъсната линия на пътното двупосочно платно, още повече при ограничена видимост в ляво, накъдето е смятал да завие.

        При конкретната ситуация същият е следвало веднага да спре при възприемане на опасността, а не да продължи да извършва маневрата.

        От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че пострадалият М. Х. Н. от гр.Харманли е получил четири средни телесни повреди, изразяващи се в - трайно затруднение в движението на снагата дължащо се на счупване на ребрата; трайно затруднение в движението на левият крак, дължащо се на счупването на тазобедрената ямка; трайно затруднение в движението на лявата ръка, дължащо се на счупване на лъчевата кост и разстройство на здравето временно опасно за живота, дължащо се на контузия на белите дробове с добавена контузионна пневмония.

        Описаните увреждания на пострадалия били причинени по механизъм на действие на твърд тъп предмет и можели да се получат при автомобилна травма, по начина и при обстоятелствата, отразени в досъдебното производство.

        Подсъдимият А.А. не е осъждан.

        Не е освобождаван по чл.78а от НК. Няма криминални регистрации.

        Правоспособен водач е. До настоящия момент има нарушения по ЗДв.П, за които са му били налагани наказания.

        При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че подсъдимият А.Д.А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343 ал.1 б.“б“ предл.2 вр.чл.342 ал.1 от НК, като на 08.09.2016г., в с.Стойково, обл.Хасково, при управление на моторно превозно средство - специализиран автомобил марка „Скания П94Д 220", с ДК № X 59 92 ВВ, нарушил правилата за движение – а именно чл.20 ал.2 от ЗДвП, чл.25 ал.1 от ЗДвП, чл.63 ал.2 т.1 предл.1 вр.ал.1 от ППЗДвП и чл.77 ал.1 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил четири средни телесни повреди на Мехмед Хасан Насуф от гр.Харманли изразяващи се в - трайно затруднение в движението на снагата дължащо се на счупване на ребрата; трайно затруднение в движението на левият крак, дължащо се на счупването на тазобедрената ямка; трайно затруднение в движението на лявата ръка, дължащо се на счупване на лъчевата кост и разстройство на здравето временно опасно за живота, дължащо се на контузия на белите дробове с добавена контузионна пневмония.

       От субективна страна деянието е извършено непредпазливо, при условията на престъпна самонадеяност.

       Въпреки, че продължил движението си и тръгнал да пресича непрекъснатата линия, извършвайки забранена маневра в този участък от пътя, А.А. е имал субективната увереност, че обществено опасните последици няма да настъпят и той нито е искал, нито е допускал тяхното настъпване. Въпреки това, неговата субективна увереност е била необоснована, тъй като не е почивала на никакви обективни бъдещи сигурни събития за избягване на престъпния резултат, а всъщност деецът е проявил недостатъчна предвидливост и грижовност и не е съобразил поведението си с правилата за движение по пътищата.

        Съставомерният резултат е настъпил, защото деецът не е съобразил поведението си с обстоятелствата, които в конкретния случай са оказали влияние за настъпването на общественоопасните последици.

        Щом има вина – има и отговорност.

        Подсъдимият А.А. е нарушил следните правила за движение по пътищата, а именно: чл.20 ал. 2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението."; чл.25 ал.1 от ЗДв.П - „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение"; чл.63 ал.2, т.1, предл.1, вр. ал.1 от ППЗДв.П - „Единична непрекъсната линия" – M1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат" и чл.77 ал.1 от ППЗДв.П - „Водач, който има намерение да извърши маневра, е длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата, че няма да застраши останалите участници в движението и преди да започне маневрата - да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал".

        Настъпилото ПТП се дължи, както на нарушенията на правилата за движение от подсъдимия А., така и от нарушенията на правилата за движение от страна на пострадалия - св.Насуф, който като водач на лек автомобил марка „Фолксваген Шаран" се е движел в населено място със скорост, много над разрешената - 105,16 км/час, която не му е позволила да спре при внезапно появила се опасност в зона с ограничена видимост.

       В тази връзка съдът определи наказанието на подсъдимия по следния начин :

       Като прецени събраните по делото доказателства, степентта на обществената опасност на извършеното престъпление, както и данните за личността на подсъдимия и приноса и съвината на пострадалия от ПТП Мехмед Хасан Насуф от гр.Харманли, съдът прие превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – липсата на криминални регистрации и контакти с криминален контингент, добрите характеристични данни. Тъй като подсъдимият е неосъждан, не е освобождаван по реда на чл.78а от НК, няма невъзстановени съставомерни вреди и за деянието се предвижда наказание „лишаване от свобода” до 3 години или „пробация” разпоредбата на чл.78а от НК е приложима в конкретния случай. Ето защо съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание „глоба”.   

       При определяне на размера на глобата съдът прие превес на смекчаващите вината обстоятелства, както бе отбелязано по-горе и определи размера на глобата под средата и над минимума – а именно „глоба” в размер на 2 000 лв.     

       С така наложеното наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на закона, което ще въздействува възпитателно и предупредително както върху дееца, така и по отношение на останалите членове на обществото.

       Воден от горното, съдът постанови решението си.

 

 

                                                                                  Районен съдия:/п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

 

Секретар:Щ.М.