Н.ч.х.д. № 1046/2017 год. на ХРС

 

МОТИВИ:

 

       Частното обвинение срещу подсъдимата А.Д.М. *** е повдигнато за това, че на 05.08.2017г., в гр.Хасково, казала нещо унизително за честта и достойнството на К.С.Ч. ЕГН ********** ***, в негово присъствие, като му изкрещяла: „Умирай! Леш! Долен боклук! Умирай“, като обидата е нанесена публично – на улицата и в присъствието на С.П.М. и случайни минувачи – престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр.чл.146 ал.1 предл.1 от НК.

        Тъжителят К.Ч., чрез повереника си поддържа така повдигнатото обвинение. Иска от съда да признае подсъдимата за виновна за нанасянето на публична обида и да й наложи наказание при условията на чл.78а от НК. Моли да бъде уважен и предявения граждански иск по чл.45 от ЗЗД.

Подсъдимата А.Д.М. разбира частното обвинение. Не се признава за виновна. Дава обяснения. М. била професионален масажист. В края на месец юли започнала да прави едни процедури – антицелулитни масажи и всяка сутрин клиентката й я забирала с кола в 8,30 сутринта. Това ставало на пазарчето пред „Валентина“ на бул.“Раковски“ и след това двете отивали до студиото. Процедурите започнали в юли и завършили в месец август. Въпросния ден – събота се случило същото. М. твърди, че в този ден не била срещала К.Ч.. Твърди, че не била казвала тези неща – „леш“, „долен боклук“, и „умирай“. Иначе подсъдимата сочи, че се познавала с К.Ч. от 25 години.

Защитникът на подсъдимата пледира за оправдателна присъда. Повдигнатото частно обвинение не се доказало по безсъмнен начин. От събраните по делото доказателства се установявало, че по времето, по което се твърдяло, че М. нанесла публичната обида, всъщност същата не се намирала на това място. Това се потвърдило и от изслушаната експертиза, въпреки че създадените снимки били в нарушение на конституционните права на подсъдимата – а именно били направени без нейно съгласие.

Пледира за оправдателна присъда и разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата А.М. и тъжителят К.Ч. се познавали много отдавна – от почти 25 години. В по-ранен период двамата имали и интимна връзка. Отношенията им се влошили след като се разделили и между двамата останали неуредени въпроси от материален характер.

Подсъдимата М. била професионален масажист.

През лятото на 2017г. работела в соларно студио, намиращо на ул.“Патриарх Евтимий“, до което пък имало магазин за части и системи за капково напояване, в което работела св.С.Т..*** намирал и офиса на детективската агенция на св.С.М..

Св.А.Ч. била клиент на подсъдимата М. и в периода от месец юли 2017г. – август 2017г. ходела на антицелулитни масажи в соларното студио.

Обичайно Ч. вземала М. с автомобила си между 8,30 – 09,00 часа сутринта от спирката на бул.“Г.С.Раковски“ срещу училище „Иван Рилски“, от пазарчето под „Валентина“. След това двете отивали в соларното студио и започвали антицелулитните масажи, които обичайно продължавали до около 10 часа.

Обичайно, всяка сутрин между 8,30 и 9,00 часа и св.С.Т., която работела в магазина за части и системи за капково напояване, намиращ се до соларното студио, излизала и пушела цигари и пиела кафе, отвън на улицата.

На 05.08.2017г. в гр.Хасково, около 9,20 – 09,30 часа, тъжителят К.Ч. се изкачвал по нагорнището на бул.“Патриарх Евтимий“, като се бил запътил към магазинчето за авточасти, намиращо се на ъгъла на бул.“Патриарх Евтимий“ с бул.“Съединение“.

По това време, пред офиса си отвън, пушел св.С.М..

Около офиса на детективската агенция Ч. се разминал със подсъдимата А.М., която пък слизала надолу от пицария „Престо“ в посока към Областния съвет.

Подсъдимата М. била облечена в дълга зелена лятна рокля, а косата й била вързана отзад. Носела през рамо чанта и още една чанта в ръката си. 

Натрупаното напрежение и раздразнение от неуредените материални отношения и влошените лични такива с Ч. избухнало и подсъдимата казала на тъжителя, докато се разминавали - „Умирай! Леш! Долен боклук! Умирай“.

Тези думи и изрази били ясно чути и възприети от св.С.М., който се намирал на метър – метър и половина от разминаващите се Ч. и М..

Имало и няколко случайни минувачи около паркираните автомобили, които се намирали наблизо и също чули казаните думи и изрази

След това М. продължила надолу.

К.Ч. влезнал за малко в офиса на С.М. и го помолил да му стане свидетел. М. се съгласил.

След това Ч. отишъл в магазинчето за авточасти отсреща, за да направи покупките, които бил планирал.

       Подсъдимата А.М. не е осъждана.

       Няма криминални регистрации. Характеристичните й данни са добри.

       Съдът възприе тази фактическа обстановка въз основа на показанията на всички свидетели.

       Съдът кредитира изцяло показанията на св.С.П.М., който е свидетел-очевидец, който се е намирал на метър-метър и половина от разминаващите се Ч. и М. и ясно е чул и видял всичко. Няма никаква причина съдът да се съмнява в показанията на този свидетел.

        Съдът кредитира и показанията на св.А.Ч. и св.С.Т., доколкото същите съдържат данни, за онова, което обичайно се е случвало сутрин месеците юли-август 2017г. Съдът обаче намира, че показанията на тези две свидетелки не са съвсем достоверни, за това какво точно се е случило на 05.08.2017г. сутринта между 9,20-9,30 часа.

        Това е така, защото и двете разказват за това, което обичайно се е случвало сутрините на месеците юли и август 2017г. Техните възприятия и спомени почиват на т.нар.“колективна памет“. При нея определени липсващи или несигурни възприятия за конкретно събитие се заместват от представи за това, което обичайно се случва, особено при повтарящи се или ритуални действия в определено време.

        Именно такива са показанията и на двете свидетелки – св.Ч. разказва обичайната сутрешна среща с М., която повтарящо се и еднообразно е протичала по този начин през месеците юли и август на 2017г., докато са траели антицелулитните масажи, а св.Т. разказва за сутрешната си повтаряща се и еднообразна рутина по идване на работа и пиене на кафе и пушене на тротоара пред магазина и че обичайно по това време М. е в соларното студио.

        Значи ли това, че конкретно на 05.08.2017г., сутринта между 9,20-9,30 часа, подсъдимата М. не се е срещнала с Ч. *** / защото обичайно, еднообразно и повтарящо се по това време вече е била в соларното студио/?

        Съдът намира отговора на този въпрос за отрицателен.

        Това, което обичайно и повтарящо се случва, не е основание да се изключват по подразбиране доказателствата за конкретни събития, станали в определено време и на конкретно място.

        Ето защо съдът кредитира показанията на св.Ч. и св.Т., само доколкото същите разказват какво обичайно е правела сутрин в месеците юли и август 2017г. подсъдимата М..

        Когато подсъдимата М. *** тъжителят Ч. е направил снимка с мобилния си телефон и е заснел преминаването й покрай паркираните автомобили.

        Тази снимка бе изследвана от назначената по делото техническа експертиза. Според заключението на вещото лице мобилният телефон на подсъдимия съдържа 2 снимки с подсъдимата. Едната е със системно време 09,27,01 часа, а другата – 09,27,08 часа.

        Не можело обаче да се установи дали системното време отговаря на реалното време на създаване.

        По тези снимки не били извършвани изменения след тяхното създаване/заснемане.

        Вещото лице прави и описание на това, което се вижда на фотоснимките.

        Вижда се жена, на възраст приблизително колкото подсъдимата, с дълга зелена лятна рокля, коса вързана отзад и 2 чанти – една на рамото и една в ръка.

        Мястото на заснемане е пред жилищна сграда и детективска агенция на бул.“Патриарх Евтимий“ №13.

        Доводите за нарушаване на Конституцията на РБ при това заснемане са неоснователни.

        Фотоснимките се използват в съдебната практика от години.

        Съществуват различни видове доказателства.

        Някои са нарочни и се създават по реда на НПК.

        Някои имат характера на т. нар. случайно доказателство.

        Ако при заснемане на сграда, облаци, залез, дървета, площад или улица в кадър попадне и физическо лице, това не води автоматично до извод, че същият е бил следен и заснеман в нарушение на Конституцията.

        Заснемането на лица, автомобили и други подобни обекти се случва ежедневно, тъй като камери има вече навсякъде в населените места, на централни площади, в Банките, в Полицията, на натоварени пътни кръстовища, пред и в магазини, в аптеки, през и в болници, в училищата, в детски градини, на бензиностанции и т.н. Тези камери се поставят с цел създаването на някакви доказателства за събития в реално време и заснетото от тях може да се използва не само по дела от частен характер, но и при много дела от общ характер за разпознаване на подсъдим, за изясняване на фактическата обстановка на станало ПТП, за факти за станала кражба и т.н. и способът, който се прилага, е именно този: видеоматериалът от камерата се иззема, назначава се техническа експертиза, която извършва оглед на видеофайла, след това се пренася на хартиен носител възприетото от вещото лице и се отговаря на поставените въпроси.

        В тази насока Решение №103/08.06.2017г. по н.д.№406/2017г. на 3 н.о. на ВКС изрично сочи, че например видео-записа от охранителна камера на заведение, представлява веществено доказателство по смисъла на чл.109 ал.1 от НПК, тъй като има характеристиките на предмет, върху който са оставени следи от престъплението, поради което напълно законосъобразно, то е било приобщено към доказателствената маса и е било изследвано чрез техническа експертиза.

        ВКС неведнъж е сочил в своите решения, че записите от технически средства / такава е и фотоснимката – не само записан видеофайл/ са „най-коректния и безпристрастен носител на информация, защото запаметяват и възпроизвеждат реалността, без да са повлияни от субективни емоции и нагласи“ /Решение №368/2011г. по н.д.№1778/2011г. на 2 н.о./

        Именно поради това значението им за установяване на обективната истина не следва да бъде омаловажавано от съда.

       При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

       Подсъдимата А.Д.М. *** е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148 ал.1 т.1 вр.чл.146 ал.1 предл.1 от НК, като на 05.08.2017г., в гр.Хасково, казала нещо унизително за честта и достойнството на К.С.Ч. ЕГН ********** ***, в негово присъствие, като му изкрещяла: „Умирай! Леш! Долен боклук! Умирай“, като обидата е нанесена публично – на улицата и в присъствието на С.П.М. и случайни минувачи.

       От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата с пряк умисъл, като същата е съзнавала обществено-опасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на престъпния резултат – засягане на честта и достойнството на пострадалия е искала именно настъпването на престъпния резултат.

       Съдът намира, че с оглед установената фактическа обстановка няма колебание, че се касае за публична обида, тъй като същата е нанесена в присъствието на подсъдимия, на улицата, в присъствието и на С.П.М. и случайни минувачи.

       В тази връзка съдът определи наказанието на подсъдимата по следния начин:

       За престъплението по чл.148 ал.1 т.1 вр.чл.146 ал.1 предл.1 от НК законът  предвижда наказание  „глоба” от три до десет хиляди лева и „обществено порицание”.

       Видно от справката за съдимост приложена по делото подсъдимата не е осъждана, не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК  и е с добри характеристични данни.

Предвид горното съдът прие, че са налице предпоставките на чл.78а от НК, поради което подсъдимата следва да бъде освободена от наказателна отговорност и да й се наложи административно наказание. При определяне размера на наказанието съдът цени чистото съдебно минало и добрите характеристични данни, де факто направените почти пълни признания на фактическата обстановка изложена в тъжбата. Липсват отегчаващи вината обстоятелства. Имайки предвид   тежестта на деянията, съдът определи наказанието на минимума – а именно  “глоба” в размер на 1 000 лв.

С така наложеното наказание напълно биха се постигнали целите на индивидуалната и генералната превенции, като ще се въздейства поправително и възпиращо върху дееца.

Съдът се произнесе и по предявения граждански иск по чл.45 от ЗЗД за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на нанесената публична обида. Съдът счете, че са налице кумулативно необходимите 4 белега на генералния деликт – противоправно поведение, вреда, вина и причинна връзка. Ето защо съдът счете иска за основателен. Съдът определи размерът на уважаване на претенцията за неимуществени вреди по справедливост, като се съобрази с конкретната обстановка, нанесената обида и практиката на съда в подобни случаи. Съдът счете, че претенцията следва да се уважи в размер от 600 лв., която сума отговаря и може да репарира адекватно претърпените от тъжителя болки и страдания от обидата на А.М.. За разликата претенцията ще следва да се отхвърли.

С оглед чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата да заплати на тъжителя направените по делото разноски в размер на 497 лв. и ДТ върху уважената част от гражданския иск.

       Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                           Районен съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.