Н.ч.х.д.№ 1043/2017 год. на ХРС

 

МОТИВИ:

 

        Частното обвинение срещу подсъдимия О.М.О. *** е повдигнато за това, че на 10.09.2016г., в с.Елена, обл.Хасковска, причинил на П.А.П. ЕГН ********** ***, разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – а именно – разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядания по гръдния кош и дясната мишница, представляващи лека телесна повреда – престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

        Предявен е и граждански иск от пострадалия П.А.П. против подсъдимия О.М.О. за сумата в размер на 3 000 лв., по чл.45 от ЗЗД, за претърпените в резултат на твърдяната лека телесна повреда неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането – до окончателното изплащане на сумата.

        Частният тъжител П.П., чрез повереника си пледира за осъждане на  подсъдимия. Същият му причинил описаното телесно увреждане и следвало да понесе отговорността. Претендира и за сумата по гражданския иск, както и за разноски по делото. Били доказани изцяло твърденията, изложени в частната тъжба за това, че на 10.09.2016г., в с.Елена, обл.Хасковска се случило събитието и О.М.О. нанесъл лека телесна повреда, като нанесъл удар с пръчка, с което му причинил неимуществени вреди, болки и страдания, контузия на главата, кръвонасядания по гръдния кош и дясната мишница. Така извършеното деяние било доказано изцяло, както от писмените доказателства, събрани по делото, така и от гласните такива. Били разпитани двама свидетели, които били преки свидетели. Бил доказан изцяло и гражданския иск в размера, в който бил предявен.

        Иска от съда на подсъдимия да му бъде наложено наказание при условията на чл. 78а от НК, тъй като същия бил неосъждан. Иска бъде уважен гражданския ни иск в пълния предявен размер.

        Подсъдимият О.М.О. разбира в какво е обвинен. Не се признава за виновен. Дава обяснения. Въпросната вечер О. пазел своите си лозя. В с. Елена имало няколко пазачи на лозята. П. бил дневен пазач, а Т.и С.си вардели техните си лозя, които били в другия парцел, на около един километър от лозята на О.. Подсъдимият си пазел своите си лозя, защото те се намирали на пътя, някой можел да мине и да обере гроздето. Всяка вечер ходел да си пази лозята.  Тогава П. минал покрай О. със „силна скорост“. Подсъдимият излезнал да види, като светел с един прожектор. П. щял да го смачка. Само единият му фар светел. Тъжителят бил с една бракувана кола, „*********“, червен на цвят. П.П. мърморел нещо в колата, след което тръгна с бясна скорост. Около 250-300 метра свил към другите лозя на О., северните. По-късно подсъдимият отишъл да каже на Т., че ще се прибира. Било около 22.20 часа. Още в далечината О. видял, че задният номер на колата на П.П. го нямало. Още като отишъл, подсъдимият слезнал от колата и казах: „П., загубил си си номера на колата“. П. бил пред О., Т.бил от десния край. П. казал нещо от сорта на: „това не е твоя работа“. Подсъдимият попитал: „Какъв е този пистолет, който ми изкарваш?“. Тъжителят казал : „Това не е твоя работа“. Подсъдимият казал на тъжителя, че иска да извади пистолета и да отвори багажника пред Т.и С.. О. казал, че ако няма нищо, ще се извини на П. и че няма да кажа нищо нито на полицията, нито другаде. П.П. се ядосал и каза: „мамичката ти ще еба“, изкарал пистолета си и го насочи срещу О.О.. Тоягата била в ръцете на подсъдимия и О. и „го праснал с нея“. Преди да го прасне обаче, П. стрелял и улучил десния крак на Т.. О. се дръпнал. Вторият път „му праснал ръката и пистолетът паднал на земята“.

        Иска от съда да бъде оправдан.

        Защитникът на подсъдимия също пледира за оправдателна присъда.

        Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

        Подсъдимият О.О. и тъжителят П.П. се познавали от преди, тъй като живеели в с.Елена, Хасковска област.

        Между двамата нямало предходни влошени лични отношения.

        На 30.07.2016г., на общоселско събрание в с.Елена, за пазачи на селските лозя, считано от 01.08.2016г. – до 30.09.2016г. били избрани тъжителят П.П. и Ж.С..

        Те двамата обаче не били единствени, които пазели лозята в с.Елена, преди гроздобера в м.септември 2016г.

        Подсъдимият О.О. също имал свои лозя и си ги пазел лично. Също така св.Т.Т.в и св.С.Х., които не са от с.Елена, но родителите им имат къщи там, също имали лозя и ги пазели лично през м.септември 2016г.

        Вечерта на 10.09.2016г. подсъдимият О.О. бил отишъл да си наглежда своите лозя. По това време тъжителят П.П., който бил пазач на част от селските лозя, също обикалял с лек автомобил „**********“ червен на цвят.

        Подсъдимият О. подозирал, че П.П. е откъснал грозде от неговите лозя и че го е сложил в багажника на автомобила си. Нямало доказателства в тази насока. Въпреки това, О. имал сериозни подозрения. По тази причина чувствал раздразнение и напрежение, като видел П.П..

        След като обиколил селските лозя, които пазел, П.П. отишъл при св.Т.Т.в и св.С.Х., които пазели своите лозя и седели при тях на една маса със столове. П. спрял червения „****** *********“ в непосредствена близост. Започнали да разговарят със св.Т.в и св.Х.. П.П. показал на двамата свидетели газов пистолет „Ekol Volga“ кал.9мм /Заверен препис на Удостоверение №1744/06.11.2017г./

        Тъй като О.О. също бил завършил обиколката на своите лозя, решил да отиде и той при св.Т.в и св.Х. за компания. Когато приближил до масата със столовете там седели и разговаряли тъжителят П.П. и св.Т.в и св.Х..

        Като видял П., подсъдимият О. изпитал отново раздразнение и неприязън. Пак се сетил за подозрението, че П. бере грозде от лозята му. Последвала размяна на реплики между двамата. Напрежението ескалирало.

        П.П. извадил газовия си пистолет и стрелял във въздуха. Това подразнило О.О. още повече и тъй като имал тояга /сопа/ в ръка, замахнал с нея към П.П. и го ударил в гръдния кош и дясната мишница. После О. замахнал още веднъж с тоягата и ударил тъжителя по главата.

        П.П. изпуснал пистолета и той паднал на земята. След това П. и О. се вкопчили един в друг и започнали да се боричкат и блъскат.

        Св.Т.Т.в и св.С.Х. се намесили и успели да разтърват двамата.

        От главата на П.П. потекла кръв.

        Същият си тръгнал с колата.

        На място останали св.Т.Т.в, св.С.Х. и О.О..

        След това подсъдимият О. ***, св.Р.К.. Същият пристигнал на място, когато сблъсъкът между П. и О. бил приключил. Видял газовия пистолет на П. на земята, до масата със столовете. След това св.Р.К. се обадил в полицията. На място били изпратени св.П.П. – полицай и св.З.Б. – полицай. След като изслушали свидетелите какво се случило двамата полицаи заедно с кмета на селото св.Р.К. отишли в къщата на тъжителя П.П.. И двамата свидетели-полицаи твърдят еднопосочно, че като влезли в къщата на П.П. видели пострадалия, който имал кръв по главата.

        Св.Б. и св.П. – полицай твърдят също така, че видели червения „******* *********“ паркиран пред къщата на тъжителя П.П., като предните и задните стъкла на автомобила били счупени.  

          Св.П.К. също е видял тъжителят П.П. как се мие на мивката у дома си и главата му е била в кръв.

          След това св.Р.К. се обадил на св.Д.А. от с.Елена, който качил на автомобила си тъжителя П.П. и откарал в Бърза помощ в гр.Хасково. Св.А. също сочи, че П. е имал кръв по главата, особено „около ушите имаше доста кръв“.

         Свидетели – очевидци на инцидента са само другите двамата пазачи - св.Т.Т.в и св.С.Х.. Главният въпрос в този процес – ударил ли е подсъдимия О.О. пострадалия П.П. според съда се установява относително безпротиворечиво.

         Да, ударил го е с тояга.

         И самият подсъдим О.О. в обясненията си не отрича, а сочи „Тоягата беше в ръцете ми и го праснах с нея…Вторият път му праснах ръката и пистолета падна на земята..“

         Според заключението на вещото лице по извършената съдебно-медицинска експертиза при прегледа на П.П. се установило – разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядания по гръдния кош и дясната мишница. Тези увреждания били причинени по механизъм на действие от твърд и тъп предмет и можели да се получат при удар по начина и при обстоятелствата, описани от пострадалия. Било причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Срокът за пълно възстановяване бил 20 дни.

         Подсъдимият не е осъждан. Не е освобождаван по чл.78а от НК.

         Няма криминални регистрации.

         При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

         Съдът намира, че на база на събраните по делото доказателства може да се направи извод, че подсъдимият О.М.О. *** е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.130 ал.1 от НК, като на 10.09.2016г., в с.Елена, обл.Хасковска, причинил на П.А.П. ЕГН ********** ***, разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – а именно – разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядания по гръдния кош и дясната мишница, представляващи лека телесна повреда.

        Описаните увреждания представляват лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК с оглед възприетото в т.16 на ППВС №3/1979г.

        От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия с пряк умисъл – същият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е искал именно настъпването на престъпния резултат.

        Главният довод на защитата е, че подсъдимият О. е действал при условията на неизбежна отбрана по чл.12 от НК. Това било така, защото всъщност П. извадил пистолета и го насочил към О. и даже прострелял крака на св.Т.Т.в. За това О. ударил с тоягата П.П. – бранейки се.

        За да има неизбежна отбрана са необходими 2 елемента – непосредствено противоправно нападение, което е започнало и не е завършило и второ – отбранително действие в рамките на неприключилото нападение.

        Вярно е, че тъжителят П.П. е имал пистолет. Вярно е, че в конкретния случай го е държал в ръката си, когато е застанал лице в лице с О.О. и разправията е започнала.

        Съдът прие, че дори е бил произведен изстрел, но във въздуха, за респектиране и сплашване на подсъдимия О..

        Само подсъдимия в обясненията си и само св.Т.Т.в твърдят, че пистолета бил насочен към О., а произведения изстрел прострелял крака на Т.в.

        Нищо такова не е било забелязано от другия очевидец – св.С.Х., който дори не твърди, че е имало изстрел от пистолета – дори да не е виждал всичко, изстрел е щял да чуе. И нищо такова няма в показанията на св.Р.К., който след инцидента е отишъл на място. Ако крака на св.Т.Т.в е бил прострелян, то същият е щял да кърви, Т.в е щял да изпитва болка, щяла е да бъде засегната моториката на крака и възможността да стъпя на него и да стои прав без затруднение. Св.Т.в, ако да е бил прострелян в крака, то всички останали участници са щели да разберат – и св.С.Х. и св.Р.К. и по-късно дошлите полицаи – св.Б. и св.П.-полицай.

       Прострелването на крак не е драскотина, нито разкъсно-контузна рана и преминаването на куршум през мускулатурата на крака води до силно кръвотечение, болка и засягане на моториката.

        Ето защо съдът не дава вяра на показанията на св.Т.Т.в, в частта, в която твърди, че бил прострелян в крака. Съдът не дава вяра и на обясненията на подсъдимия О., в частта за насочване на пистолета от П. към него, защото същите представляват защитна версия, изградена с помощта на св.Т.в.

        Това, което според съда е станало - П. е произвел изстрел във въздуха, за да респектира и сплаши О.О.. „Ваденето на пистолет“ е трябвало да предизвика страх у подсъдимия…

        Ефектът обаче е бил обратен, защото подсъдимият не само, че не се е уплашил, ами е тръгнал и да замахва с тоягата и да удря тъжителя…

        Няма неизбежна отбрана по чл.12 от НК, защото няма доказателства за започнало непосредствено противоправно нападение от страна на П.П. към О.О. и в рамките на неприключилото нападение, да са били ударите с тоягата.

       Само изваждането на пистолет и произвеждането на изстрел с него във въздуха, все още не е начало на нападение, а е имало характера на предупреждение. Именно такъв е бил контекста и смисъла на „ваденето на пистолет“ от страна на П.П.. Тъжителят нито е имал намерение, нито е извършил действие – стрелба към О.О., за да се приеме начало на противоправно нападение.

        Следователно е нямало започнато нападение при нанасяне ударите с тояга от О.О..

        Ето защо съдът счете, че в конкретния случай ударите с тояга, нанесени от О.О. на П.П. не са били осъществени при условията на неизбежна отбрана по чл.12 от НК.

        Касае се за чиста хипотеза на причинена лека телесна повреда.

        По-насетне, съдът определи наказанието на подсъдимия по следния начин :

        За деянието по чл.130 ал.1 от НК се предвиждат наказания „лишаване от свобода“ до 2 години или пробация.

        Ето защо съдът счете, че в конкретния случай са налице предпоставките за приложение на чл.78а от НК, поради което освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание „глоба“. Размерът съдът индивидуализира като обсъди съотношението на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, липсата на криминални регистрации. Като отегчаващи – липсата на критично отношение към стореното. Ето защо съдът определи размера на глобата при пълен превес на смекчаващите вината обстоятелства – съответно на минимума – а именно глоба в размер на 1 000 лв. напълно би постигнала целите на индивидуалната и генералната превенции.

        По предявения граждански иск по чл.45 от ЗЗД – съдът счете че са налице кумулативно всички елементи от фактическия състав на генералния деликт – противоправно поведение, вина, вреда и причинна връзка, поради което уважи гражданската претенция, като определи размера по справедливост, като взе в предвид срока за пълно възстановяне – 20 дни и данните за състоянието на пострадалия след нанасяне на телесната повреда. Ето защо съдът уважи иска за неимуществени вреди в размер на 700 лв. и отхвърли претенцията в останалата й част – до пълния предявен размер от 3 000 лв.

       С оглед чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати разноските по делото на тъжителя и ДТ върху уважената част от гражданския иск.

       Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                                                 Районен съдия: /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.