Р Е Ш Е Н И Е

 

   352                                         20.12.2017 г.                         град Хасково

         

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на дванадесети декември две хиляди и седемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Пламен Г.

 

Секретар: Десислава Вълканова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Пламен Г.

АНД № 1393 по описа на Районен съд - Хасково за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от П.В.Г. *** срещу Наказателно постановление № 543 от 26.04.2017 г. на Началника на РУ на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 500 лева по чл. 212 от ЗОБВВПИ, за нарушение по чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ. В подадената жалба се релевират оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, като се излагат конкретни съображения относно осъществената фактическа обстановка. От нея се извлича и следващия довод за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, доколкото наказващият орган не бил оценил правилно тежестта на деянието от гледна точка наличието на предпоставките за приложение на текста на чл. 28 от ЗАНН, като се излагат конкретни съображения в тази насока, основани на създалата се житейска ситуация. Моли съда да постанови решение, с което санкционният акт да бъде отменен.

            В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят П.В.Г., редовно призован, не се явява, като по отношение на изпратения представител в лицето на брат му – Г. В.Г. е прието от съда, че не разполага със съответна представителна власт.

          Административнонаказващият орган - Началникът на РУ на МВР – Хасково, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не заявява становище по жалбата.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          Установено в хода на административнонаказателното производство било, че жалбоподателят П.В.Г. *** притежвал ловна пушка марка „Збрьовка“, калибър 12 с № 20097 и ловна пушка марка „Иж“, калибър 12 с № Х 14089, за които имал издадено разрешение образец 2 за носене на ловно оръжие № 344488 и разрешение за съхранение, образец 4 с № 490, и двете валидни до 31.03.2017 г. Въз основа на получени данни от Служба „КОС“ при РУ на МВР – Хасково за предстоящо изтичане на срока на валидност, свидетелят Д.А.А., на длъжност мл. експерт към Група „Териториална полиция“ при РУ на МВР – Хасково, който бил и квартален на с. Узунджово, обл. Хасково посетил адреса на жалбоподателя и го уведомил за необходимостта да подготви необходимите документи за „подновяване срока на валидност на издадените разрешения“. Посещения от страна на свид. Д. А. по отношение на жалбоподателя били предприети нееднократно, като при извършването им станало ясно, че жалбоподателят бил загубил личната си карта, а в началото на 2017 г., поради тежката метеорологична обстановка и здравословното си състояние не бил в състояние да подаде заявление за издаване на нов документ за самоличност. Поради това, не бил подал и документи във връзка с разрешението за съхраняване на оръжията, описани по – горе. 

          На 05.04.2017 г. била извършена от свид. Д.А.А. проверка по отношение на жалбоподателя П.В.Г. ***, като след посещение на адреса му на ул. „А. В.“ №  в с. У., обл. Х.. След като в хода на проверката било установено, че жалбоподателят П.В.Г. *** съхранявал притежаваното от него ловна пушка марка „Збрьовка“, калибър 12 с № 20097 и ловна пушка марка „Иж“, калибър 12 с № Х 14089, за които имал издадено разрешение образец 2 за носене на ловно оръжие № 344488 и разрешение за съхранение, образец 4 с № 490, и двете валидни до 31.03.2017 г.,  свид. Д.А. достигнал до извод за допуснато нарушение по чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ в периода от 01.04.2017 г. до 05.04.2017 г. В резултат, на 05.04.2017 г., бил съставен от свид. Д.А. срещу жалбоподателя П.В.Г., в негово присъствие и в присъствие на свид. Д.Б.К. на длъжност мл. експерт към Група „Териториална полиция“ при РУ на МВР – Хасково Акт за установяване на административно нарушение № 547/06.04.2017 г. за нарушение по чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ.

          Актът за установяване на административно нарушение бил подписан от жалбоподателя, без впише обяснения и възражения в съответната предвидена за това графа.  Възражения срещу съставения акт не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения срок. Със съставяне на цитирания АУАН, били иззети като доказателства два броя ловни пушки марка „Збрьовка“, клибър 12 с № 20097 и ловна пушка марка „Иж“, калибър 12 с № Х 14089, 1 бр. патрондаш и 10 бр, боеприпаси, кал. 12.

          При издаване на наказателното постановление, след като административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение, на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ, наложил процесното административно наказание.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля Д.А.А. относно обстоятелствата, свързани предприетите от него действия за установяване на фактите във връзка с твърдяното административно нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. За последната група факти, касаеща процедурата по съставяне на процесния АУАН, съдът дава вяра и на показанията на свид. Д.Б. Кьчуков, като по отношение осъществената фактическа обстановка, възприета в хода на образуваното административнонаказателно производство, не се и възразява от страна на жалбоподателя.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:            

          Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, лицето по чл. 50, ал. 1 - 3, получило разрешение за придобиване, може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, или да съхранява, носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване на разрешение за съответните дейности от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице. По силата на чл. 212 ЗОБВВПИ, за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните лица се наказват с глоба от 500 до 2000 лв. и/или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

          На следващо място, според чл. 215, ал. 1 ЗОБВВПИ, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от полицейските органи на МВР, а в ал. 2 на цитираната разпоредба се сочи, че наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. За неуредените в ЗОБВВПИ случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания, съгласно текста на чл. 215, ал. 3.

          При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът  не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие и връчването на АУАН лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която не се е възползвал. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, налице е надлежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Изискването на този текст от закона относно минимално необходимото съдържание на акта за установяване на административно нарушение не е самоцел, а пряко кореспондира с правото на защита на лицето, което с действието по съставяне на акта се привлича към административнонаказателна отговорност. То следва да е наясно и да знае всички факти от състава на нарушение - дата, място и начин на извършване, за да е в състояние да организира защитата си. Това изискване цели да обезпечи и възможността за осъществяване на съдебен контрол. Описанието на административното нарушение следва, дори и да е кратко или лаконично, да е всякога пълно, точно и изчерпателно, като съдържа посочване на всички съставомерни признаци, характеризиращи нарушението от обективна страна. Направеното описание пък е необходимо да е релативно на посочената като нарушена правна разпоредба. В случая, приета и посочена от актосъставителя като нарушена е разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ, която норма действително не е санкционна, тоест не съдържа сама по себе си състав на нарушение. От друга страна от събрания доказателствен материал безспорно се установява, че жалбоподателят в посочения период от време 01.04.2017 г. до 05.04.2017 г. е съхранявал процесните оръжия на посочения адрес в с. Узунджово, обл. Хасково без да има издадено разрешение за това, с което нарушил изискванията на чл. 56, ал. 1 от  ЗОБВВПИ  - реално е съхранявал оръжие без да притежава съответното разрешение за това. Наистина законодателят не поставя като изискване при изтичане на разрешението то задължително да бъде предадено в съответното РУ на МВР. Лицата могат да изберат една измежду няколко възможносто за правомерно поведение при изтичане на срока на издаденото разрешение за съхранение – да предадат оръжията в районното управление, да го продадат или да го отчуждят по друг предвиден в закона начин, но при всички случаи като резултат те не трябва да държат оръжие, ако нямат издадено разрешение. Когато разрешението за съхранение на оръжие обаче изтече и те продължат да го съхраняват, това е равносилно на съхранение на оръжие без съответното разрешение, т.е. нарушена е разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Съгласно този текст лицето по чл. 50, ал. 1 - 3, получило разрешение за придобиване, може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, или да съхранява, носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване на разрешение за съответните дейности от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице. Установено в случая по необходимия безспорен и категоричен начин е съхранението на две огнестрелни оръжия /пушки марка „Збрьовка“, клибър 12 с № 20097 и ловна пушка марка „Иж“, калибър 12 с № Х 14089/, за времето от 01.04.2017 г. до 05.04.2017 г., без жалбоподателят да притежава валидно разрешение за съхранение на тези две огнестрелни оръжия. Този факт всъщност не се и отрича от него.

          Изложеното обосновава извод за наличие на препоставките за реализиране на отговорността на жалбоподателя на основание общата разпоредба чл. 212 от ЗОБВВПИ при липсата на изрична санкционна норма за деянието по чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ, като предпоставките за това са налице и същевременно липсва основание да се даде различна оценка на деянието от гледна точка неговата обществена опасност в контекста на приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Действително в началото на 2017 г. метеорологичната обстановка в района на област Хасково бе усложнена вследствие падналите обилни снеговалежи и ниските температури, препятстващи в значителна степен придвижването, но инкриминирания период се отнася до месец април 2017 г., когато тези усложнения вече не са били налице, за да са създали непреодолима пречка за изпълнение на законовите изисквания за съхранение на оръжията в съответствие с изискванията на закона. При индивидуализация на наказанието, АНО е приложил правилно материалния закон и изискванията на чл. 27 от ЗАНН при индивидуализация на санкцията съобразно установения специален минимум са били спазени.

          По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление, като правилно и законосъобразно – потвърдено.

          Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Хасковският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 543 от 26.04.2017 г. на Началника на РУ на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН на П.В.Г. *** е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 500 лева по чл. 212 от ЗОБВВПИ, за нарушение по чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                              Съдия:     /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

 

Секретар:Щ.М.