Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 353                                                  20.12.2017г.                              град Хасково

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Хасковският Районен съд                                                                     наказателен състав

На единадесети декември                            през две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

 

                                                Председател: Мартин Кючуков                      

Секретар Велислава Ангелова

Прокурор

като разгледа докладваното от Съдията

а.н. дело 1357 по описа за 2017 година

                       Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

                       Обжалвано е Наказателно постановление №14-1253-0000009/25.09.2014г. на Началник сектор „ПП“ при ОД-МВР-Хасково, което за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП и нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и нарушение на чл.123 ал.1 т.2 от ЗДвП съответно на Д.Т.М. ЕГН ********** *** са били наложени съответно – на осн.чл.179 ал.2 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лв.; на осн.чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв. и на осн.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца.

                       Недоволна от така наложените наказания е останала жалбоподателката Д.М., поради което го обжалва в срок. Излага следния доводи : В НП били посочени 3 глоби – 2 по 100 лв. и една по 10 лв., което давало обща сума от 220 лв., а в НП била посочена обща сума от 880 лв., което било неправилно. Нарушението било извършено през м.август 2014г. и към настоящия момент 12.2017г. била изтекла абсолютната давност от 3 години.

                       Моли съда да отмени атакуваното НП.

                       Ответникът по жалбата – ОД-МВР-Хасково не оспорват и не изпращат представител.

                       Районна прокуратура Хасково не изпращат представител.

                       Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

                       На 25.08.2014г., около 20 часа, в гр.Хасково, в местността „Кенана“, Д.М. управлявала лек автомобил „******“ с рег.№*******, като на около 50 метра след разклона за хотел „Фантазия“ в посока към ханче „Клокотница“, поради движение с несъобразена скорост, жшалбоподателката загубила контрол върху автомобила, поради което МПС напуснало пътното платно и се ударило в стълб за електрическо осветление и крайпътно дърво. След това М. излязла от автомобила и напуснала местопроизшествието, без да изчака органите на ОД-МВР. Същата не носела у себе си и СУМПС.

                       На място били изпратени св.С.Т. и св.М.М. – мл.автоконтрольори при сектор „ПП“ при ОД-МВР-Хасково. На място заварили само автомобила, водачът липсвал. След известно време дошла жалбоподателката Д.М., която посочила, че МПС е нейно и че тя го е управлявала при настъпване на ПТП.

                       При тези факти на място и в присъствие на жалбоподателката бил съставен АУАН №240153/25.08.2014г., връчен лично.

                       Въз основа на него е издадено и атакуваното НП.

                       При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

                       Министерството на вътрешните работи, чрез своите органи е длъжно да осъществява цялостен контрол и kогато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание в съответствие с разпоредбата на чл.53 от  ЗАНН.

                       На първо място - жалбоподателката е била длъжна да изпълни задължението си за носене на определени документи, уредено в чл.100 от ЗДвП – по т.1 – съответно СУМПС.

                       По делото обаче липсват категорични доказателства за неизпълнение на това задължение по смисъла на закона. Всъщност органите са дошли след настъпване на ПТП и жалбоподателката я е нямало на място. Тя е дошла по-късно отново на мястото на ПТП. При тези факти органите не биха могли да знаят дали към момента на управление или настъпване на ПТП или при пристигането им на място, М. е носела или не у себе си СУМПС. Обстоятелството, че не е носела у себе си СУМПС, когато по-късно се е върнала отново на мястото на ПТП не е нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, защото не отразява смисъла на това задължение, който е водача да носи СУМПС у себе си, когато управлява МПС, за да може при проверка да го представи.

                       Ето защо съдът приема за недоказано извършването на това административно нарушение.

                       Съответно за него не е следвало да се налага санкция.

                       В тази част НП е незаконосъобразно и като такова ще следва да се отмени.

                       На второ място - жалбоподателката е следвало с оглед чл.21 ал.2 от ЗДвП да се движи в населено с място със скорост до 50 км.ч. Същата се е движела с несъобразена скорост и по тази причина е загубила контрол върху автомобила. Съобразена скорост е всяка скорост в рамките на позволената, при която водачът при необходимост може да спре или да намали, ако възникне опасност за движението.

                       Съдът прие за доказано извършването и на това описано в АУАН и НП административното нарушение. И съответно санкцията е била определена правилно и благоприятно за М. на минималния размер по чл.179 ал.2 от ЗДвП/ стар/.

                       На трето място – при настъпване на ПТП, водачите са длъжни, ако от ПТП са пострадали хора – да уведомят съответната служба от МВР и да изчакат пристигането на компетентните органи.

                       В конкретния случай по делото не е доказано, че се касае за хипотеза на чл.123 ал.1 т.2 от ЗДвП /стар/, тъй като нито в АУАН, нито в НП, нито при разпита на свидетелите бяха събрани доказателства, че при това конкретно ПТП е имало пострадали хора. Като е нямало пострадали – защото няма доказателства да е имало, нито има твърдения за това – то тогава задължение за оставане на местопроизшествието за жалбоподателката няма – има само задължение да спре и да установи какви са последиците от ПТП – чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП /стар/.

                       Съдът счита, че това трето нарушение по чл.123 ал.1 т.2 от ЗДвП е недоказано в конкретния случай и съответно за него не е следвало да се налага санкция.

                       НП е незаконосъобразно в тази му част и като такова ще следва да бъде отменено.

                       Досежно довода в жалбата и пледоарията за изтекла давност - абсолютна давност съществува и за административните нарушения. И тя не може да е по-дълга от абсолютната давност за престъпление. Най-малкото защото престъплението – дори най-лекото е нещо по-тежко от кое да е административно нарушение – както и наказателната отговорност – по-тежък вид отговорност от административната. И след като за леко престъпление абсолютната давност е 4 години и 6 месеца – чл.81 ал.3 вр.чл.80 ал.1 т.5 от НК – то тя е толкова и за едно административно нарушение. Също и абсолютната давност за изпълнение при липса на изрична уредба и общата препратка на чл.11 от ЗАНН – чл.82 ал.4 вр.чл.82 ал.1 т.5 от НК – 3 години и 6 месеца.

                       Така и Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ОСНК на ВКС и ВАС.

                       В случая обаче не са изтекли нито един от двата срока, защото посочените в АУАН и НП нарушения са от 25.08.2014г. и към м.12.2017г. срокът за изпълнение ще изтече след 2 месеца.

                       НП е законосъобразно само в една част – където е прието, че жалбоподателката е нарушила чл.20 ал.2 от ЗДвП и е била санкционирана по чл.179 ал.2 от ЗДвП/стар/ на глоба в размер на 100 лв.

                       Ето защо НП следва да се потвърди само в тази част и да се отмени в другите две части.

                       Предвид изложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

                       ОТМЕНЯ Наказателно постановление №14-1253-0000009/25.09.2014г. на Началник сектор „ПП“ при ОД-МВР-Хасково, което за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП и нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и нарушение на чл.123 ал.1 т.2 от ЗДвП съответно на Д.Т.М. ЕГН ********** *** са били наложени съответно – на осн.чл.179 ал.2 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лв.; на осн.чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв. и на осн.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца, в частите, в които за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и нарушение на чл.123 ал.1 т.2 от ЗДвП съответно на осн.чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП – е наложена глоба в размер на 10 лв. и на осн.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП – е наложена глоба в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца.

 

                       ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №14-1253-0000009/25.09.2014г. на Началник сектор „ПП“ при ОД-МВР-Хасково, в останалата му част.

 

 

                       Решението подлежи на касационно обжалване пред ХАС, в 14-дневен срок от съобщаването.

 

 

                                                                                             Районен съдия: /п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: Ц.С.