Р Е Ш Е Н И Е

 

332                                          11.12.2017 г.                         град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Пламен Георгиев

 

Секретар: Десислава Вълканова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев

АНД № 1336 по описа на Районен съд - Хасково за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от М.Д.П. *** срещу Наказателно постановление № 288923 – F329193 от 26.09.2017 г. на Заместник - директора на ТД на НАП, град Пловдив, с което на основание чл. 53, вр. чл. 27 /чл.83/ и чл. 3, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания и чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството на жалбоподателя, в качеството й на управител на „К. – М.П.“*** е наложена административна санкция - глоба в размер на 200.00 лева за нарушение на състава на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството. В подадената жалба, озаглавена „Възражение“ се релевират оплаквания за направилност на атакуваното с нея наказателно постановление, като се навеждат конкретни аргументи, които по същество следва да се подведат като такива по чл. 28 от ЗАНН. Съображения в тази насока са конкретно изложени в жалбата и се отнасят до здравословното състояние на жалбоподателя, като емоционалните и финансови проблеми, свързани с него, формирали причината за допускане на нарушението. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление на Заместник - директора на ТД на НАП, град Пловдив.

            В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призована, не се явява и не изпраща представител по делото. Не сочи и не представя доказателства.

            Административнонаказващият орган – Заместник - директора на ТД на НАП, град Пловдив, чрез упълномощения по делото представител – ст. юриск. К.  оспорва жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

           Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:         

          Въз основа на Писмо с вх. № 12 – 00 – 307 от 19.07.2017 г. от Агенцията по вписванията, била предприета проверка от свид. Г.П.З., на длъжност ст. инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково извършила проверка по отношение на „К. – М.П.“***. В хода на проверката било установено, че дружеството – жалбоподател не било извършвало дейност през 2016 г., видно от подадена в ТД на НАП – Пловдив годишна данъчна декларация по чл. ЗКПО с вх. № 2264351700529783/31.03.2017 г. След като контролните органи достигнали до извод за допуснато нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, въз основа на изложените факти, доколкото, от страна на „К. – М.П.“*** като предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, не бил публикуван към дата 01.07.2017 г. годишен финансов отчет за 2016 г. като такъв до 30.06.2017 г. не бил заявен за вписване и не бил представен за обявяване в Търговски регистър, на 07.09.2017 г., срещу жалбоподателя, в качеството й на управител на „К. – М.П.“ ЕООД бил съставен, от свид. Г.З., Акт за установяване на административно нарушение № F329193/07.09.2017 г.

          Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на жалбоподателя, която след предявяването му, го подписала, без да впише обяснения и възражения в предвидената за това графа.

          Срещу така съставения акт за установяване на административно нарушение не е постъпило в рамките на законоустановения срок от връчването на екземпляр, възражение от страна на жалбоподателя.

          При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството наложил процесната административна санкция.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Г.П.З. относно обстоятелствата, изложени в АУАН и тази около неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. Следва да се даде вяра и на показанията на свид. М.Н.Б. за изнесените от нея обстоятелства около съставяне н АУАН.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:            

          Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството, предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва: т. 1. всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Според чл. 74, ал. 1 ЗСч, който е задължен и не публикува финансов отчет, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с административно наказание.

          При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в присъствие на жалбоподателя, на която е обезпечено правото на защита в пълен предоставен от закона обем. Препис от АУАН е надлежно връчен на същата. Факт, удостоверен с нейния подпис в разписката, съдържаща се в самия АУАН. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.

          От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че дружеството „К. – М.П.“*** не е упражнявало търговска дейност през 2016 г., а в срок до 30.06.2017 г. не е подаден ГФО за 2016 г., въкреки този факт.

          Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган, тъй като с оглед гореизложеното за посоченото дружество е възникнало задължението да заяви и обяви в Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията при МП годишен финансов отчет за 2016 г. и това е следвало да бъде сторено най – късно до 30.06.2017 г., независимо от факта, че не е извършвало дейност. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, в хипотези като настоящата, когато търговец по смисъла на Търговски закон следва да заяви и представи за обявяване в ТР в съответния срок годишен финансов отчет за 2016 г., а именно до 30.06.2017 г.

          В случая не са представени доказателства за изпълнение на това задължение в съответния законоустановен срок или доказателства за наличие на обективна причина, възпрепятствала точното изпълнение на задължението, като възраженията на жалбоподателя в обратна насока и в контекста на възражението по чл. 28 от ЗАНН, съдът счита за необосновано, доколкото не е подкрепено с никакви доказателства, за да се изследва по същество отражението на задравословното й състояние върху способността и възможността на същата да изпълни задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗСч. Деянието, обявено от чл. 74, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч. за наказуемо се изразява в неизпълнение задължението чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистърна ГФО, в срок до 30 юни на следващата година, което за ГФО за 2016 г, означава до 30.06.2017 г. Същото от обективна страна се осъществява чрез бездействие, а съгласно редкацията на чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството то правилно е вменено в отговорност на ръководителя на предприятието. Същият в лицето на жалбоподателя, в качеството й на управител на „К. – М.П.“*** отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по същия закон. Следвателно е годен субект на нарушението, което й е вменено в отговорност. Нарушението действително е извършено за първи път и с него няма данни да са настъпили допълнителни неблагоприятни последици, но същото не е отстранено със заявяване за обявяване в ТР на ГФО за 2016 г. Съдът намира, че в конкретната хипотеза не би могла да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен. Самото нарушение по своя характер, както вече бе отбелязано, е формално и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат. Процесното деяние обаче, не би могло да се приеме, че се отличава от останалите нарушения от този вид, като се приеме че обществената му опасност е явно незначителна.  Срокът за публикуване на годиния финансов отчет не е бил обвързан с една единствена конкретна дата, а е по-продължителен и е следвало да бъде спазен, като за процесното закъснение не е доказано наличието на обективна и изключваща отговорността причина. Действително човешкото здраве е висше благо и ценност и подлежи на най – сериозна грижа и закрила, в това число и от законодателя, но при дирене на необходимия баланс в регулацията на останалите обществени отношения. Дали проблемът в здравословното състояние на жалбоподателя е било от такова естество, което обективно да я възпрепятства е преценка, която съдът може и следва на направи единствено въз основа на годни доказателства, каквито в случая пред АНО или настоящия съдебен състав не са представени. Поради това, обосновано и в съответствие с материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя в посоченото й качество, като не е допуснато нарушение от наказващия орган и в дейността по индивидуализиране на административната санкцията, съобразно установения специален минимум, предвиден в наказващата норма в хипотезата, когато се ангажира отговорността на физическото лице – ръководител на предприятие, отчитайки всички отразени по – горе обстоятелства от значение за преценката.

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 288923– F329193 от 26.09.2017г. на Заместник - директора на ТД на НАП, град Пловдив.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                              Съдия:/п/ не се чете

  Вярно с оригинала!

Секретар: В.К.