Р Е Ш Е Н И Е

 

        344                                  18.12.2017 г.                         град Хасково

         

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на двадесет и първи ноември две хиляди и седемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Пламен Георгиев

 

Секретар: Десислава Вълканова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев

АНД № 1328 по описа на Районен съд - Хасково за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от „Йоланта – Й.Г.” ЕООД със седалище и адрес на управление: град Димитровград, бул. „Георги Сава Раковски” бл. 10, вх. Ж, ап. 8 срещу Наказателно постановление № 289133 – F294089 от 27.09.2017 г. издадено от Директора  на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП - Пловдив, с което за нарушение по чл. 180, ал. 2, вр. чл. 180, ал. 1, вр. чл. 86, ал.1, вр. чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС на дружеството - жалбоподател е наложена  имуществена санкция  в размер на 773.50 лева. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което страдало и от пороци, свързани с допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се от представляващия дружеството - жалбоподател, че неправилно бил определен размерът на наложената имуществена санкция, като се излагат конкретни съображения в тази насока, свързани с отмяна на цитирания ревизионен акт, послужил като основание за определяне размера на дължимото ДДС, поради което същият не бил влязъл в сила. Излагат се и съображения за липса на основание да се сместват правната същност и последиците на ревизионното производство по ДОПК и административнонаказателното по ЗАНН и за последиците от допуснатото такова смесване от гледна точка правилното определяне на дължимото ДДС, оттам и на размера на имуществената санкция.  Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло, като незаконосъобразно и неправилно, атакуваното наказателно постановление на Директора  на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП - Пловдив .

          В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството - жалбоподател, редовно призовани, не изпращат представител. В подадено писмено становище, жалбата  се поддържа и се заявяват  допълнително аргументи за нейната основателност.

          Административнонаказващият орган – Директорът на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП - Пловдив, редовно призован, чрез упълномощения по делото представител – ст. юрисконсулт М. К., оспорва жалба и в хода по същество моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено, по съображения, подробно изложени и аргументирани в съдебно заседание и в представено писмено становище

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          Дружеството – жалбоподател „Йоланта – Й.Г.” ЕООД е със седалище и адрес на управление: град Димитровград, бул. „Георги Сава Раковски” бл. 10, вх. Ж, ап. 8, представлява се от Й.М.Г. и извършва основна дейност „Производство на друго облекло и допълнение към облекло, некласифицирано другаде“, като има наети четири лица по трудово правоотношение през проверявания период.дружеството на разполага със собствени имоти, но е сключило договори за наем на помещение в град Димитровград, в което е организирало дейността на шивашки цех, както и на помещение, ползвано като фирмен магазин, разполага и с търговски обект на Неделен пазар в град Димитровград.

          С Резолюция за извършване на проверка № П – 16002616080677 – 0РП – 001/10.05.2016 г. била предприета и извършена от свид. Д.Ж.Г., на длъжност „старши инспектор по приходите“ в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, проверка на „Йоланта – Й.Г.”***, в хода на която била събрана информация, съответно доказателства от трети лица за установения механизъм за извършване на продажбите чрез използване на задоставка на услугите на доставчик на куриерски услуги „Еконт Експрес“ ООД. Били изготвени данни за реалните продажби в табличен вид и установени превишения на реализираните продажби въз основа на данните за изплатени наложни платежи от „Еконт Експрес“ ООД спрямо отчетените и декларирани от дружеството – жалбоподател. В хода на проверката били приобщени с Протокол № 0696732/15.05.2017 г. данните от извършена насрещна проверка, приключила с Протокол № 16002616185127 – 141 – 001/04.11.2016 г., на основание чл. 45 от ДОПК на „Маркетзона“ ЕООД, които потвърдили извършения анализ за превишение на реалните продажби, извършени от ревизираното дружество спрямо отчетените и декларирани такива. От събраните доказателства в хода на проверката, било установено, че „Йоланта – Й.Г.”*** е реализирало облагаем оборот по ЗДДС през периода 01.04.2014 г. – 31.03.2015 г. над 50 000 лева – 50731.41 лева, контролните органи достигнали до извод, че не били изпълнени изискванията на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в 14 – дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС и на основание чл. 101, ал. 6 и ал. 7 от ЗДДС органите по приходите да издадат акт за регистрация по ЗДДС и в тази връзка да определят дата на задължителна регистрация по ЗДДС – 29.04.2015 г.

           При извършената проверка, документирана с Протокол №П-16002616080677-073-001/23.01.2017 г. било установено, че към 30.06.2016г. били отпаднали основанията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, но за периода 01.09.2015 г. - 30.09.2015 г. били извършени облагаеми доставки на стойност 3201.60 лв. и не бил начислен ДДС в размер 533.60 лв. от дейността на „Йоланта – Й.Г.”***. След като контролните органи приели, че ако лицето било регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС за извършените от него през периода 01.09.2015 г. - 30.09.2015 г. облагаеми доставки, като на основание чл. чл. 86, ал.1 от ЗДДС - регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период и посочи документа в дневника за продажбите за съответния данъчен период - м.09.2015г., като справката-декларация и дневника за продажби е следвало да подаде в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно: до 15.10.2015 г., на дата 07.04.2017 г., срещу „Йоланта – Й.Г.”*** е съставен от свидетеля Д.Ж.Г. Акт за установяване на административно нарушение №  F294089 за нарушение по чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1, вр. чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС. Актът е съствен в присъствие на изрично упълномощено от законния представител на дружеството лице – Г. П. А., който подписал съставения АУАН, без да впише в него обяснения или възражения. Такива са постъпили допълнително в хода на административнонаказателното производство с вх. № ВхК 2293/24.04.2017 г. в рамките на законоустановения тридневен срок, след като екземпляр от съставения АУАН е връчен на 20.04.2017 г. Изложени са доводи, че не бил спазен давностният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство и за немотивираност на изводите на актосъставителя, както и за нарушения по чл. 40 от ЗАНН при съставяне на акта.

          Междувременно, по отношение на дейността на дружеството бил издаден акт за възлагане на ревизия и била извършена проверка от свид. Д. Х. Г. - И. – гл. инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив – ръководител на ревизията. В хода на ревизионното производство бил изготвен Ревизионен доклад № Р – 16002617000989 – 092 - 001/13.07.2017 г., след като в хода на ревизиата били установени данни за обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – налице били данни за укрити приходи или доходи. Констатирано било от органа по приходите и установено от представените пред Районен съд – Хасково писмени доказателства, събрани въз основа на извършени насрещни проверки, че освен чрез регистрираните търговски обекти, дружеството – жалбоподател е реализирало продажби чрез интернет търговски център „Маркетзона“ ЕООД – онлайн платформа www. Marketzona.com. Продукцията на „Йоланта – Й.Г.”*** била реализирана чрез изпращане на стоките след приемане на поръчки посредством куриерска форма „Еконт Експрес“ ООД, като за целите на ревизията била изпратена и справка за извършените продажби.

          Назначената ревизия е приключила с Ревизионен акт № Р – 16002617000989 – 091 - 001/08.08.2017 г., в който очевидно са възприети изводите от ревизионния доклад за периода 29.04.2015 г. – 30.06.2016 г. и дължим данък върху добавената стойност за извършени продажби на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за всички описани облагаеми доставки, осъществени от дружеството - жалбоподател. Ревизионният акт бил отменен с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 629/25.10.2017 г. на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика”, град Пловдив при ЦУ на НАП, а преписката е върната на органа по приходите, издал заповедта за възлагане, за възлагане на нова ревизия и издаване на нов ревизионен акт с цел правилно определяне на данъчните задължения на дружеството съобразно изискванията на процесуалния и материалния закон.

          Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел описаната фактическа обстановка, а депозираните възражения срещу акта – за неоснователни, като допълнително АНО възприел и вписал данните от ревизионното производство при определяне на дължимия данък, който на основание чл. 102, ал. 4 от ЗДДС бил приет в съответния окончателен размер.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля Д.Ж.Г. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с констатациите, до които достигнали в хода на ревизионното произовдство, както и за обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. За последната група факти, съдът дава вяра на изложеното от свидетелите М.Г.И. и Д.Г.Д., чиито показания се основават на техни преки и непосредствени впечатления и се възприемат от съда като съответни на обективната истина

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:     

          Съгласно разпоредбата на 102, ал. 3 от  Закона за данък върху добавената стойност, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя: т. 1. за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите и т. 2 за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. Според чл. 86, ал. 1 ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период, а според ал. 2 на цитираната разпоредба данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. По силата на чл.180 ал.1  от ЗДДС, регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1 000 лв. Според предвиденото в ал. 2 на чл. 180 ЗДДС, алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. Следователно, деянието, за което е наложена на дружеството - жалбоподател административна санкция е обявено от закона за наказуемо.

         При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Визираното в него нарушение е описано откъм всички съставомерни признаци и е квалифицирано по начин, който е достатъчно ясен чрез посочване на нарушените законови текстове в тяхната пълнота и позоваване, макар и не особено прецизно, на необходимите законови привръзки, с което не е допуснато съществено процесуално нарушение Посочени са всички съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата при които е извършено и законовите разпоредби, които са нарушени, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение, явяващо се от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на издаденото наказателно постановление и същевременно за обезпечаване правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност. В обема от съдържание на правото на защита се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му на изрично упълномощено от управителя на дружеството – жалбоподател и представляващ по закон юридическото лице, съгласно възприетото и излагано като константно виждане в съдебната практика виждане по този въпрос. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, но именно в процеса на реализиране на отговорността с издаване на санкционния акт е допуснато нарушение, което съобразно критерия за преценка следва да се квалифицира като съществено. В случая то се изразява във факта, че след като е пресъздал описаната в съставения АУАН фактическа обстановка по случая, наказващият орган по недопустим начин, за пръв път едва със санкционния акт е въвел нова такава, след като е вписал нови обстоятелства, изяснени в хода на образуваното и приключило, след съставяне на акта за установяване на административно нарушение, ревизионно производство, отнасящи се до размера на определения окончателен данък за внасяне. Тоест относно предмета на нарушение, с което сериозно е накърнено правото на защита именно в аспекта, изложен по – горе привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да е наясно за всички факти от състава на нарушение, за което, с привличането при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, се цели да бъде ангажирана отговорността. При стеклото се развитие на ппроцедурата и паралелното протичане на административнонаказателното и на ревизионното производство, след като процесният АУАН е съставен преди издаване и влизане в сила на ревизионния акт, наказващият орган е можело и следвало да съобрази отразеното в РА само след като разпореди съставянето на нов АУАН с вписване на новите обстоятелства, включени в предмета на нарушение и формиращи го от обективна страна, за да се гарантира правото на защита. Нещо, което в случая не е изпълнено и е довело в резултат до допуснато съществено процесуално нарушение, с въвеждане в НП на нови фактически твърдения, за които е нямало повдигнато административнонаказателно обвинение със съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Постигнат по този начин е и друг резултат от значение за произнасянето, а именно допуснато е вътрешно противоречие в твърденията в НП относно основен обективен признак от състава на нарушение, а именно относно неговия предмет от гледна точка размера на дължимия данък, като веднъж наказващият орган, пледирайки, включително и пред съда за автономност в развитието на административнонаказателното и ревизионното производство, е приел един размер на дължимия ДДС, а след това – друг, за който обаче липсва административнонаказателно обвинение, като неправомерното въвеждане по този начин на нови фактически положения е довел до порок в съдържанието на санкционния акт от гледна точка изискванията на чл. 57 от ЗАНН за неговото съдържание.

          Допуснатите процесуални нарушения от категорията на съществените, при реализиране на отговорността формират у съда извода за наличие на безусловно основание за отмяна на процесното наказателно постановление, без да се обсъждат доводи по същество. За пълнота на изложението е уместно да бъде маркирано единствено, че от материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин, но само отчасти. Доказан е най – напред със съответните писмени доказателства, съдържащи се в информация за облагаеми доставки, предоставена от трети лица и изготвени в хода на проверката документи, разполагащи с процесуална стойност на писмени доказателства, че „Йоланта – Й.Г.”*** е реализирало облагаем оборот по ЗДДС през периода 01.04.2014 г. – 31.03.2015 г. над 50 000 лева – 50731.41 лева, контролните органи правилно са достигнали до извод, че не били изпълнени изискванията на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в 14 – дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС и на основание чл. 101, ал. 6 и ал. 7 от ЗДДС органите по приходите е следвало да издадат акт за регистрация по ЗДДС и в тази връзка да  определят дата на задължителна регистрация по ЗДДС – 29.04.2015 г. При извършената проверка, документирана с Протокол №П-16002616080677-073-001/23.01.2017 г. се установило, че към 30.06.2016г. били отпаднали основанията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, но за периода 01.09.2015 г. - 30.09.2015 г. били извършени облагаеми доставки на стойност 3201.60 лв. и не бил начислен ДДС в размер 533.60 лв. от дейността на „Йоланта – Й.Г.”***. Въпреки това обаче, наказващият орган в нарушение на процесуалните правила приел, че всъщност окончателният размер на ДДС е 773.50 лева за процесния период, но този му извод е изцяло необоснован, доколкото е възприет въз основа на ревизионен акт, отменен по реда на инстанционния контрол в рамките на административното производство и очевидно не би могъл да послужи за годна основа за преценката на наказващия орган за предмета на нарушение. Оттам и за размера на административната санкция, с оглед механизма за определянето й по чл. 180, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДДС, поради което се налага извод за необходимост от отмяна на наказателното постановление и на това самостоятелно основание.

          Мотивиран така, Хасковския районен съд

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 289133 – F294089 от 27.09.2017 г. издадено от Директора  на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП - Пловдив, с което за нарушение по чл. 180, ал. 2, вр. чл. 180, ал. 1, вр. чл. 86, ал.1, вр. чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС на „Йоланта – Й.Г.”*** е наложена  имуществена санкция  в размер на 773.50 лева.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                              Съдия:      /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.