Р Е Ш Е Н И Е

 

   351                                         19.12.2017 г.                         град Хасково

         

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,

на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                         Съдия:Даниела Николова

 

секретар: Цветелина Станчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 1277 по описа на Районен съд - Хасково за 2017 г.

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

           Образувано е по жалба от „Еуратек Ауто” ЕООД със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Хан Кубрат” № 27, представлявано от управителя Л.Н.Н.  срещу Наказателно постановление № 233231 – F277878/15.12.2016 г. издадено от Зам. - Директор на ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на дружеството - жалбоподател е наложена на основание чл. 185, ал. 1, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС,  имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на състава на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. В жалбата се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се от представляващия дружеството - жалбоподател, че наказателното постановление било подписано от лице, което не било упоменато да е овластено да издава санкционния акт вместо директора на ТД на НАП - Пловдив. Наред с това били налице пропуски по съставяне и връчване на съставения акт за установяване на административно нарушение, както и че за процесното нарушение за месеците юли и август били съставени две производства вместо едно, доколкото било извършено едно нарушение по прилагането на чл. 118 от ЗДДС. Не били обсъдени и доводите за наличието на маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло, като незаконосъобразно и неправилно, атакуваното наказателно постановление на Зам. Директора  на ТД на НАП, гр. Пловдив.

          В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството – жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител.

          Административнонаказващият орган - Зам. директора на ТД на НАП, град Пловдив, редовно призован, чрез упълномощения по делото представител – ст. юрисконсулт Хаджииванова , оспорва жалба и в хода по същество моли същата да бъде оставена без уважение а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено, по съображения, подробно изложени и аргументирани в съдебно заседание. 

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 14.09.2016 г. в около 10:45 часа била извършена проверка от свидетелите М.Д.А. , на длъжност „главен инспектор по приходите” в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково и В.Д.С.  – „инспектор” в  ТД на НАП Пловдив, офис Хасково в търговски обект – специализиран сервиз и магазин за леки автомобили марка „Шкода“, намиращ се в град Хасково, ул. „Димитровградско шосе” № 27, стопанисван „Еуратек Ауто” ООД град София. В хода на проверката контролните органи на  ТД на НАП – Пловдив констатирали, че обектът бил в работен режим и в него за управление на дейността  имало инсталирана система и фискално устройство марка и модел “Datecs DP – 55 KL“, регистрирано в НАП с потвърждение рег. № 3066105/03.11.2011 г. с ИН на ФУ DT373309 и ФП № 02373309, също приведено в работен режим към момента на проверката. Установено  било, след проверка на книгата за дневни финансови отчети и изведените дневни финансови отчети, залепени на съответната страница от книгата за ДФО, че за месец август 2016 г. имало извършени продажби  в брой,но липсвал  към датата  07.09.2016 г. и към датата на проверката, изведен и залепен месечен отчет, обхващащ периода от 01.08.2016 г. до 31.08.2016 г., с оглед на което контролните органи достигнали, въз основа на горните констатации от проверката, обективирани в Протокол за извършена проверка, № 0260548 от 14.09.2016 г., до извод за допуснато нарушение по чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Затова и срещу дружеството – жалбоподател бил съставен на 18.10.2016 г. от свид. М.А.  Акт за установяване на административно нарушение с № F277878. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в отсъствие на представляващия по закон „Еуратек Ауто“ ООД, град София, до който била отправена Покана, изх. № К11 – 111 от 16.09.2016 г., в присъствие на  Р.Д.Г. - ст. инспектор в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково и упълномощено от  представляващия по закон дружеството – жалбоподател лице – Трендафил  Недялков  Новаков След предявяването му, последният подписал акта, а в графата за възражения и обяснения по него вписал, че констатираното деяние не водело до укриване на приходи, а фирмата била изключително коректна и нямала допуснати други нарушения. Възражения по отношение на съставения АУАН не са депозирани допълнително в хода на административнонаказателното производство в рамките на законоустановения тридневен срок от връчване на съставения АУАН, осъществено на датата на съставяне – 18.10.2016г., отново чрез упълномощеното лице, според отразеното в приложената разписка.

          Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел описаната фактическа обстановка.

          Изложената  фактическа обстановка се установява  от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите М.Д.А.  и В.Д.С. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с констатациите, до които достигнали в хода на същата, както и за обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Показанията на посочените свидетели се основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи, а относно правното значение на установените фактически положения, съдът ще вземе отношение на съответното място, в изложението на правните си изводи.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:     

          Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, Министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. По силата на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., с изм. и доп., в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година лицето по чл. 3 отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта за съответния период. По силата на чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв, а според ал. 2 извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Следователно, деянието, за което е наложена на дружеството - жалбоподател административна санкция е обявено от закона за наказуемо.

          При съставяне на акта за установяване на административно нарушение съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Актът  за установяване на административно нарушение е съставен в рамките на срока по чл. 34 от ЗАНН, от компетентен орган и формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН,както и не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в присъствие на упълномощено от законния представител на дружеството – жалбоподателя лице, чрез, което е запознат със съдържанието му и е била предоставена възможност за възражение, от която се е възползвал, като дадената правна квалификация на деянието по чл. 41, ал., 1 от  Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ се явява релевантната в случая, с оглед въведените фактически твърдения по случая.

          На следващо място, наказателното постановление, предмет на обжалване е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № № ЗЦУ – 1582 от 23.12.2015 г. на Изпълнителния директор на НАП – т. 1.2, като възраженията на упълномощения представител на дружеството – жалбоподател в обратна насока следва да се приемат за необосновани и изцяло несъстоятелни, но при избора на  относимата  санкционна  норма е допуснато съществено процесуално нарушение, поради следните съображения:

          От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по  категоричен начин и техният анализ обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 41, ал., 1 от  Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с изпълнението на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Това нарушение обаче е наказуемо по чл. 185, ал. 2, изр. последно, вр. ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 01.01.2007 г., с изм. и доп., след като с деянието не се е стигнало до неотразяване на приходи, явяващо се предпоставка за квалификация именно  по тези текстове от наредбата, цитирани по – горе, а не по ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС.

          С налагане на санкцията на основание чл. 185, ал. 1, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС   освен до  повторение на една и съща правна норма ,а оттам и   до извод за допусната евентуално техническа грешка от страна на АНО , се е стигнало, като краен резултат до налагане на санкцията  на основание, което не е относимо към вида на допуснатото нарушение, предвид факта, че документът по чл. 41, ал. 1 от  Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ не е сред изброените в чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Това предпоставя и извода, че не е на законно основание, тоест санкцията е незаконосъобразно наложена   в контекста на утвърденото  разбиране  в съдебната практика, че съдът единствено упражнява  контрол , но не би могъл да замести волята на наказващия орган при подбор  на относимата наказваща норма, която да бъде приложена към съответно установено съставомерно поведение, въз основа на точно разписаното в закона основание, включително и като отстрани техническа или фактическа грешка.  Неслучайно нормата на чл. 57, ал.1, т.7 от ЗАНН причислява вида и размера на наказанието към задължителното съдържание на всяко НП, тъй като санкционираното лице следва да е наясно както с вмененото му административно нарушение и със законните разпоредби, които АНО счита за нарушени, така също и с вида и размера на наложеното му наказание ,съобразно съответстващата му  законова норма  . Некоректно посоченото  основание,на което се налага   имуществената санкция за извършено административно нарушение  няма как да бъде изясняван, променян или поправян в процеса на съдебното обжалване на наказателното постановление.

          Изложеното съставлява основание, макар и непосочено в жалбата, за отмяна на наказателното постановление, като издадено при допуснато съществено процесуално нарушение, довело до незаконосъобразно налагане на дружеството – жалбоподател на административна санкция – имуществена санкция в размер на 500 лева на основание, което не кореспондира с въведените фактически твърдения в санкционния акт и на събраните по делото доказателства.

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 233231 – F277878/15.12.2016 г. издадено от Зам. - Директор на ТД на НАП, гр. Пловдив.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.       

                                                                

                                                                     Съдия:  /п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: Ц.С.