Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер        333                            12.12.2017г.                              град Хасково

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Хасковският Районен съд                                                             наказателен състав

На тридесети ноември                          през две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

                                       Председател: Мартин Кючуков                    

Секретар Велислава Ангелова

Прокурор

като разгледа докладваното от Съдията

а.н. дело 1273 по описа за 2017 година

                  Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №4703 от 25.08.2017 година на Главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от ЗПътищата на М.С.Д. ЕГН ********** *** ал.1 т.2 от ЗПътищата е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лв.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, поради което го обжалва в срок. Същият го счита за незаконосъобразно и неправилно. Не били спазени изискванията на чл.57 ал.1 т.5 и т.7 от ЗАНН – не били описани обстоятелствата, при които било извършено нарушението и доказателствата, които го потвърждават. Така не ставало ясно, в какво се изразявало нарушението и се накърнявало правото на защита на жалбоподателя. Освен това били налице и предпоставките на чл.28 ал.1 от ЗАНН. Случаят бил маловажен, тъй като нарушението било с ниска степен на обществена опасност, не били нанесени вреди на Държавата и дължимата такса за движение с извънгабаритен товар по републиканската мрежа била внесена веднага и непосредствено след нарушението. Самото движение с товара била осъществено на много кратка отсечка от порядъка на 7-8 км. между Димитровград и Хасково.

Иска от съда да отмени изцяло атакуваното НП.

Ответникът по жалбата – Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, чрез процесуалния си представител вземат становище за неоснователност на жалбата. Атакуваното НП било правилно и законосъобразно. Наложената с НП глоба била в минимален размер. Относно довода, че таксата била заплатена веднага след извършване на нарушението – самият чл.37 от Наредба №11/2001г. на МРРБ предвиждал, че движението на извънгабаритното МПС можело да продължи само след заплащане на необходимата такса. Целта на тези такси, за движение с извънгабаритни товари била, да се контролират тези товари по републиканската мрежа, тъй като те надвишавали товароносимостта на пътните съоръжения и пътната настилка – за това таксите се събирали, за да може в последствие с тях да се извършват ремонти на пътищата, които извънгабаритните товари повреждали.

Искат от съда да потвърди атакуваното НП.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 26.07.2017г., около 18,50 часа, на път 1-5 км.284 срещу бензиностанчция „Газпром“ в посока към гр.Стара Загора, жалбоподателят М.С.Д. управлявал съчленено ППС с 5 оси – МПС с 2 оси марка „*****“, модел „*****“ с рег.№********и полуремарке с 3 оси с рег.№********. По това време на същото място, проверки на преминаващите товарни автомобили извършвал св.И.Д. – инспектор контрол РПМ при АПИ заедно със св.Г.Р. – ст.специалист при ИРД при Областно пътно управление – Хасково. М.Д. бил спрян за проверка. Проверяващите установили, че се транспортира строителна техника – багер, който бил поставен на полуремаркето с 3 оси.

Св.И.Д. извършил замерване на широчината на ППС с натоварения на него багер, със сертифицирана рулетка P05 и установил, че широчината е 3 метра. Водачът нямал и не могъл да представи квитанция за платени пътни такси за движение с извънгабаритно пътно превозно средство.

При тези факти, които де факто са безспорни в жалбата, АНО е достигнал до извод за извършено административно нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от Наредба №11/2001г. на МРРБ и е съставил АУАН №0005486/26.07.2017г. на място, в присъствие на нарушителя и връчен лично.

Въз основа на АУАН е било издадено и атакуваното НП.

Тази фактическа обстановка се потвърждава както от разпита на свидетелите И.Д. и св. Г.Р., така и от представените писмени доказателства, съдържащи се в административно-наказателната преписка.

                     При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

                     По делото не спорно, че жалбоподателят М.Д. е извършвал превоз на товар – строителна техника – багер, по републиканската пътна мрежа. Движението се е осъществявало на „път“ по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПътищата, чрез товарно съчленено ППС с 5 оси – влекач „*****“ с 2 оси и полуремарке с 3 оси.

                     Багерът е бил поставен на полуремаркето с 3 оси. При измерване на широчината на ППС с натоварения багер, същата била 3 метра.

                     Водачът М.Д. е нямал квитанция за платени пътни такси за движение с извънгабаритно пътно превозно средство. Такива не са били платени към момента на проверката.

                     Съгл.чл.5 ал.1 т.1 от Наредба №11/2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства допустимите максимални размери на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, са за - широчина на всички ППС, с изключение на превозните средства, посочени в буква "б" – 2,55 m.

                    В буква „б“ са посочени ППС, различни от управлвяваното от жалбоподателя - хладилно или надстройки на изотермични превозни средства или изотермични контейнери или сменяеми каросерии.

                    Следователно максимално допустимата по закон широчина на ППС, управлявано от жалбоподателя М.Д. е 2,55 м.

                    Д. обаче се е движел с ППС с широчина 3 метра.

                    Следователно е извършвал движение с извънгабаритно ППС.

                    Движението на такива ППС също е възможно по републиканската пътна мрежа, но при определени условия.

                    Съгл.чл.8 ал.2 от Наредбата извънгабаритните ППС могат да се движат с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи (МВР), като съгл.чл.8 ал.4 от Наредбата разрешителното се издава след заплатени пътни такси при условията и по реда на чл.18 ал.3 от Закона за пътищата.

                    В конкретния случай жалбоподателят е нямал разрешително, нито е имал квитанция за заплатени пътни такси за движение с извънгабаритен товар.

                    Така М.Д. е нарушил забраната на чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от ЗПътищата, където е предвидено, че за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия - движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.

                     Ето защо жалбоподателят е осъществил описаното в АУАН и НП административно нарушение.

                     По-насетне – разпоредбата на чл.53 ал.1 т.2 от ЗПътищата предвижда, че се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал.2 и ал.5 и чл.41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.

                     Санкционният текст е правилно определен от АНО. На жалбоподателя е наложено минималното наказание, което означава, че АНО е обсъдил отговорността при пълен превес на смекчаващите вината обстоятелства. Това е най-благоприятния за жалбоподателя вариант. Няма как съдът да определи по-леко по вид или размер наказание.

                    Вярно е твърдението, че непосредствено след проверката и установяване на нарушението е била заплатена необходимата пътна такса за движение с извънгабаритен товар. Това обаче не е обстоятелство, от което могат да се черпят права в насока отмяна на НП или намаляване на наказанието или маловажност на случая по чл.28 ал.1 от ЗАНН, защото всъщност самата разпоредба на чл.37 ал.3 от Наредба №11/2001г. на МРРБ предвижда, че в случаите по ал.1, т.1 и ал.2, т.1 движението на извънгабаритното и/или тежко ППС и колесни трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство може да продължи след получаване на разрешително по реда на раздел IV, а в случаите по ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2, т. 2 и 3 - след получаване на ново разрешително по реда на раздел IV.

                     Именно такъв е конкретния случай.

                     На последно място - доводът за приложение на чл.28 ал.1 от ЗАНН.

                     Съдът счита, че няма основание да се приеме наличие на маловажен случай. Разрешителният режим за движение по пътната мрежа с извънгабаритни или тежки товари не е случайно създаден, а има за цел контрол на движението с такива ППС, тъй като те водят до повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура. За това е и плащането на съответните пътни такси за получаване на разрешително за движение, сумите от които се събират и използват в последствие за възстановяване на нанесените щети по инфраструктурата. Действително 7-8 километра от един път не са голямо разстояние. Но ако 10-15 извънгабаритни или тежки камиона изминат тези 7-8 километра, то върху асфалтовата настилка и другите елементи от инфрактруктурата на пътя вече има нанесени определени повреди и щети, макар и малки, които след време стават големи. И в последствие са необходими средства за тяхното възстановяване. И тук идват пътните такси, които се плащат за движение с такова ППС. И каквато жалбоподателят не е бил заплатил към момента на проверката.

                      Ето защо случаят не е маловажен.

                      Ето защо НП се явява законосъобразно и като такова ще следва да бъде потвърдено.

               Предвид изложеното, съдът

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № №4703 от 25.08.2017 година на Главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от ЗПътищата на М.С.Д. ЕГН ********** *** ал.1 т.2 от ЗПътищата е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лв.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Хасково, в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                                       Районен съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.