Р Е Ш Е Н И Е

 

  361                 22.12.2017 г.                         град Хасково

 

        

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори  наказателен състав,

на двадесет и втори ноември двехиляди и седемнадесетта година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                               Съдия: Даниела Николова

секретар:Десислава Вълканова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията

АНД 1151 по описа на Районен съд - Хасково за 2017 г.

 

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от Ж.А.Т. ,чрез пълномощника и адв.Николай Беров   срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия К 1624369, издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя   е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност  на издадения електронен фиш, поради допуснати  нарушения на материалния и процесуалния закон.Иска се  отмяна на електронния фиш в каквато насока се моли съда да постанови съдебния акт.

           Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не изпраща представител по делото и не представят становище по жалбата.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 17.02.2017 год. в 14.18  часа, било установено и заснето с автоматизирано техническо средство 557 движение на лек автомобил марка “***** ”, с регистрационен номер ******със скорост от 71  км./ч. – над разрешената за движение от 50  км. ч. в  ннаселено място и е посочено отклонение  от 21  км/ч. Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш, в който като нарушител е вписано името на Д.М. С.   , като собственик, на чието име е регистрирано горепосоченото моторно превозно средство.

                           Видно от представената Справка в централна база КАТ, по регистрационен номер, се установява, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен номер е лек по своя вид и същият е регистриран на «Ю-Брадърс»ООД,гр.Хасково.От представената декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП  и приложените към нея доказателства се установява,че лек автомобил марка ***** ”, с регистрационен номер ****** е отдаден под наем на Ж.А.Т.   с  договор за наем на моторни превозни средства от 15.02.2017 г.  и ползван от него  за времето от 10.00 ч на 15.02.2017г. до 10.00 часа на 20.02.2017г.Декларацията  по чл.189 ал.5 от ЗДвП ,адресирана до ОД на МВР-Хасково  е представена с  копие на лична карта и СУ на МПС на испански език ,издадени на името на Ж.А.Т.   .

          Въз основа на тези констатации е издаден процесния електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство. В описателната част на електронния фиш е вписано движение с установена скорост от 71 км./ч. – превишаване с 21  км/ч. За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото средство, което видно от приложения Протокол от проверка 7-52-16/02.12.2016 г. техническото средство - Мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение – TFR-1M е преминало проверка , а за място на нарушението-град Хасково,бул.“Г.С.Раковски“ до фирма „Бетран“ посока център.

             Изложената  фактическа обстановка е  установена от представените по делото писмени доказателства. По отношение на приложения снимков материал от заснет клип   6391 с техническо средство радар 557 съображения ще бъдат изложени по – долу в изложението на правните изводи. На това място следва  да бъде отразено принципното законово положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

                             При така установените факти съдът намира от правна страна следното:            

                             Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 130 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл. 182, ал.1, т. 3 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието и издаване на наказателното постановление за превишаване на разрешената скорост  в   населено място от 21 km/h  до 30 km/h  е предвидена   глоба  100 лв.Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

                              В  конкретният случай е безспорно, че процесното нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е заснето с АТС тип мобилна система . Няма спор, че според чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работа. В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец.

                              С измененията на Закона за движение по пътищата и в частност на разпоредбите на  чл.165,ал.2,т.8 и ал.3 и  на чл.189,ал.4 и ал.8,обнародвани в ДВ бр.19 от 2015г.,в сила от 22.05.2015г. и приемането на  Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията  и реда за използване на АТС и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, процедурата по  установяване и заснемане на нарушения  ,чрез използване на мобилни технически средства за видеоконтрол  е регламентирана  с ясни и конкретни  правила. Посочените законодателни  промени  целят  да  удовлетворят изискванията ,поставени в Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ОС на ВАС,като се   гарантира от едната страна  правото на контролните органи да използват АТСС  при  установяване на този вид нарушения , а от друга  да се обезпечат  правата на гражданите да бъдат  осведомени и информарани  за реда и начина на използване на тези технически  средства.В тази връзка следва да се отбележи, че обозначаването на мястото на нарушението при издаването на електронния фиш при нарушения, установени и заснети с мобилно техническо средство, само чрез използването на GPS система и приетото географско обозначение за местоположението (северна ширина и източна дължина в градуси) не е достатъчно за  неговото локализиране.Затова и по мнение на настоящия състав на съда  при съдебния  контрол  на  издадения ЕФ  ще подлежи на преценка  спазването на разписаните  в горепосочената   Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР правила , към която препаща ЗДвП в чл.189 ал.8 ,чието нарушаване   ще има за  последица   незаконосъобрасност на издадения  ЕФ,заради  допуснати  пороци  при измерването на скоростта и регистрирането на нарушението  от АТТС. 

   На първо място в  обжалвания  ЕФ     е посочено като  място на извършване  на нарушението- гр.Хасково,бул.“Г.С.Раковски“ срещу до фирма „Бетран“  в посока  центъра на гр.Хасково . Следва да се отбележи, че електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че електронният фиш всъщност се явява и предмета  на обжалване , чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество – арг. чл. 189, ал. 10 и 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно, че в тежест на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени средства. Такова  по делото се явява  приложения  снимков материал- клип №16571/17.02.2017г.,  и изготвената  снимка  на знак Е -24 , според  изискванияна на  чл.7, ал.2 и чл.10 ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР.Следователно   спазени са    изискванията  за обозначаване на участъка на пътя ,на който е бил осъществен контрола чрез мобилното техническо средство чрез поставяне на съответния пътен знак ,както и за оповестяването на контрола на интернет страницата на МВР,видно от приложената към АНП  разпечатка.От друга страна  съставен е и задължителният в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР,който    също е доказателство за  мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта, автомобила на който е поставено мобилното АТСС, поставен ли е или не знак Е-24 и останалите  изисквания по  наредбата. В случая приложения по административнонаказателната преписка  протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР  е попълнен изцяло и е налице яснота относно способа за въвеждане на ограничението на скоростта от 50 км/ч., визирано в ел. фиш, като е посочено в цитирания протокол, че важи  общото  правило  за ограничението при подбора на скоростта при движение в  населено място – 50 км.ч.При това положение съдът намира ,че производството за административно наказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш се е развило при спазване на установените процесуални правила.

               От друга страна  преценката на наказващия орган досежно установената скорост на движение на процесния лек автомобил се явява обоснована, като в хода на съдебното производство от  издателят на електронния фиш - ОД на МВР Хасково са представили протокол от  проверка №7-52-16/02.12.2016 год.на БИМ на използваното в случая техническо средство за измерване и в този смисъл  е доказано, че то е било годно и към датата на установяване на нарушението отговаря на метрологичните изисквания, а  ползваната мобилна система за видеоконтрол е от одобрен тип, с оглед ангажираните писмени доказателства в тази насока.

                С разпоредбите на чл. 189, ал. 4 -  11 от ЗДвП се въведе възможност за установяване на административни нарушения и ангажиране на административнонаказателна отговорност по опростена процедура, която се основава на автоматизирани технически средства. Текстът на разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП, който гласи, че при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, не следва да се тълкува като абсолютна забрана за присъствие на горепосочените субекти, а означава, че установяването на нарушението се извършва автоматизирано - без участието на контролен орган и нарушител, като тяхното присъствие не е необходимо и при издаването на самия електронен фиш. Тази опростена процедура е изключение от общото правило на  чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който изисква да се състави акт от оправомощено за това лице и в присъствието на нарушителя /макар за последното да са налице и изключения при определени хипотези, предвидени в ЗАНН/. Непосредствено след извеждане в ал. 1 на чл. 189 на принципа, че актът се съставя от контролен орган, в ал. 4 е дадено изключението от правилото, а именно случаите, при които съответен писмен акт се съставя, без за това да се изисква присъствието нито на нарушител, нито на контролен орган, като са разписани и обстоятелствата, когато това е допустимо и законосъобразно. В същия смисъл - на изключение от правилото по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН - е и разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН.

          Следващият съществен момент се явява този, касаещ авторството на деянието. В тази насока в съответната ОД на МВР се съдържа информация и в този смисъл при издаване на електронния фиш е било известно лицето – собственик на управляваното МПС. В тази насока е и приложената по преписката справка от база данни – КАТ –Хасково  за установяване на това обстоятелство.В случая въпросът за субекта на административната отговорност за извършеното нарушение, с оглед характера на това нарушение и обстоятелствата около неговото констатиране е разрешен с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП и собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, са тези, които отговарят за извършеното такова, а собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. С разпоредбата на  чл. 189, ал. 5 от ЗДвП законодателят е въвел законова презумция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика, същият се смята за извършител на констатираното с електронния фиш нарушение.При положение, че в конкретния случай от представляващ  дружеството –собственик на МПС И. Г. И. е подадена такава писмена декларация в законоустановения срок,ведно с копие от лична карта и  испанско СУМПС  на  лицето ,на което е бил отдаден под наем автомобила    законосъобразно е ангажирана отговорността на  Ж.Т.  като негов ползвател . Наведените в тази връзка доводи на защитата на жалбоподателката съдът намира за неоснователни . Действително, видно от  приетата по делото справка от 14.11.2017г. на ОД на МВР-Хасково    на  датата на нарушението  -17.02.2017г.  в  автоматизираната система на  АИФ»Граничен контрол»  не е регистрирано влизане ,респ излизане  на жалбоподателката  през  някой от ГКПП на РБългария ,  което само по себе не изключва  възможността   български гражданнин ,какъвто е Ж.Т. да е преминала границата на страната  и да не е проверена от граничните власти ,с оглед правото на българските граждани  да се движат и пребивават свободно  на територията на държавите –членки на ЕС .На  следващо място издадено  през 2015год.  българско  СУМПС на  жалбоподателката не игнорира валидността на издаденото и СУМПС от  Кралство Испания, валидно до 2022 год. /приложено към  АНП/.    Съгласно чл. 161, т. 5 от ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено свидетелството, когато последното е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.    Свидетелството за управление на моторно превозно средство  е  индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство по смисъла  и на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. транспонирана в Закона за движението по пътищата - § 35, т. 3 от ЗИДЗДвП /обн. ДВ, бр. 54 от 2010 г./.Според   чл.2 т.1 от Директивата свидетелствата за управление, издадени от държавите-членки, се признават взаимно,а  чл.7 т.1 и 3 от Директивата    предоставя       на държавите-членки правото да определят срока на действие на свидетелството да управление. Чл. 7, т. 5 от Директивата  въвежда забраната ,че  никой не може да притежава свидетелство за управление от повече от една държава-членка.    Безспорно е по делото, че по отношение на Република България, която е член на Европейския съюз, са приложими разпоредбите на цитираната Директива и конкретно чл. 7, т. 5 и чл. 8, т. 2 .    Безспорно е и обстоятелството, че § 11 от ПЗР на Наредбата за изменение на Наредба № I-157 от 2002 г., въвежда изрично изискванията на Директивата  относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства .   

          Следователно по  приложението на Наредбата следва да се имат предвид и изричните забрани, въведени с Директивата, конкретно - забраната на чл. 7, т. 5.     Съгласно законодателството на ЕС, приложимо и в РБългария, и в Кралство Испания, едно лице не може да притежава две СУМПС, издадени от две държави-членки, и това, че при подмяна на СУМПС, издадено от една държава-членка, със СУМПС, издадено от друга държава-членка, винаги се връща предходно издаденото СУМПС /чл. 8, т. 3 от Директивата/ означава, че не се допуска едновременното съществуване на две правоотношения между водача и компетентните органи в която и да е държава-членка на ЕС .В конкретния случай действително е налице парелелно съществуване на две СУМПС,издадени от държави –членки на ЕС,въпреки изричната забрана за това ,но по делото  не са налични данни жалбоподателката да е с отнета правоспособност, съответно,  обявено за невалидно  СУМПС,издадено  от Кралство Испания,за да не се зачете за нуждите на настоящото съдебно производство неговата валидност.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

          По тези съображения  по същество съдът намира, че жалбоподателката  ,  управлявайки горният автомобил е извършила нарушение на ЗДвП, като се е движела със скорост по-висока от въведеното ограничение от 50 км/ч. в населеното място. На практика правилно е ангажирана административнонаказателната  и  отговорност по чл.182 ал.1,т.3 от ЗДвП. Законосъобразен е и размерът на наложената санкция,тъй като за превишаване на скоростта от  км. час законът /чл.182,ал.1,т.3 от Закона за движение по пътищата/ предвижда   санкция в абсолютен размер,каквато е и наложената с ЕФ.

         Изложеното налага като краен извода за неоснователност на подадената жалба. Атакуваният с нея електронен фиш е законосъобразно издаден, с оглед на което същият ще следва да бъде потвърден.

          Мотивиран така, съдът

 

 

                                         Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия К 1624369, издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на Ж.А.Т. ***     е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

           Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                              Съдия: /п/ не се чете.

 Вярно с оригинала!

Секретар: Ц.С.