О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

  1592 / 15.12.2017 година, гр. Хасково

Хасковският районен съд Първи граждански състав       

На петнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:                                                                    

                Председател : Мария Ангелова

                                                                             Членове :  

                                                                             Съдебни заседатели:      

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 3075 описа за 2017 година; за да се произнесе, взе предвид следното:

         

          Предявен е иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ал.1 от ГПК, с искане да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество претендираните суми, присъдени в заповедно производство. В производство по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 2074/ 2017 г. на ХРС, е издадена заповед № 1090 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 22.08.2017 г., с която е било разпоредено длъжникът да заплати на заявителя подробно описани суми. Заповедта с подробните указания на съда е била връчена на длъжника – лично на 06.10.2017 г. Последвало е негово възражение против така издадената заповед с вх.рег. № 24248/24.10.2017 г., че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане от закрито заседание на 25.10.2017 г., заповедният съд е приел, че възражението е постъпило в срок и е дал указания на заявителя, да предяви иска си, което той е сторил в срок.

          Предвид изложените данни, производството по настоящото дело следва да се прекрати като процесуално недопустимо, поради следните съображения:

Правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на чл. 422 ал. 1 и чл. 415 ал. 1 ГПК предявяването на установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок. Спазването му е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство възражение, подаването на което също е ограничено със срок. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл. 414 ал. 1 ГПК и спазването на срока по чл. 414 ал. 2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство. В настоящия случай, не е бил спазен срокът за подаване на възражението от длъжника. Заповедта с подробните указания на съда, в т.ч. за срока, в който следва да подаде възражението си, е била връчена на длъжника – лично на 06.10.2017 г., а възражението му от 24.10.2017 г., т.е. след законоустановения 2- седмичен срок по чл.414 от ГПК. Същевременно, преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415 ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск, който е длъжен да извърши самостоятелна преценка за наличието на специалните процесуални предпоставки. В изложения смисъл е и т.10а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.

При гореизложената си преценка, съдът съобрази редакцията на ГПК от ДВ бр. 13 от 07.02.2017 г. и всички горецитирани разпоредби са именно в тази им редакция, приложими към настоящия случай.

Ето защо, настоящия иск съдът намира за процесуално недопустим и образуваното въз основа на него съдебно производство следва да бъде прекратено.

Предвид изложените съображения и на основание чл.130 от ГПК, съдът

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

 

                ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3075/2017 г. на ХРС.

               Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Хасково в едноседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.     

 

 

 

СЪДИЯ :/п/ не се чете.

 

                              Вярно с оригинала!

 

                              Секретар: Д.С.