Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

  824 / 28.12.2017 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На осемнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                           Съдебни заседатели:      

Секретар Щиляна Манахилова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 2397 по описа за 2017 година, взе предвид следното:

 

          Предявен е от Х.Л.Н. с ЕГН ********** ***; против Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Хасково, ул. „Георги Кирков” № 30; иск с правно основание чл. 3 ал.2 пр.II, вр. ал.1, вр. чл.2 ал.3, вр. чл.1 ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/.

          Ищецът твърди, че през периода 20.06.1994 г. – 25.09.1995 г. бил назначен по трудов договор като главен редактор на вестник „*******“ във фирмата „*****“ ООД – София, която била издател на вестника. Към момента дружеството не съществувало, поради което той предявявал иска си по чл. 3 ал.2 и ал.3 от ЗУТОССР. В посочения период ответникът работел на 5-часова работна седмица с 8-часов работен ден и получавал заплата от 6 000 лв. месечно, която по уговорка с работодателя сам си удържал от постъпленията във вестника от продажби и реклами. Колегите, с които той по това време работил във вестника, се разпилели, но сред тях бил И. Е. И. от гр. Х., ж.к. „****“ бл.* вх.* ап.**, когото сочи за свидетел по делото. Предвид изложеното и на основание чл.1 т.2 и 3 от ЗУТОССР, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че в периода 20.06.1994 г. – 25.09.1995 г. той е работил по трудов договор като главен редактор на вестник „*****“, издаван от „Й.“ ООД – София, при 8-часов работен ден и заплата от 6 000 лв. месечно, като му се признае съответен трудов и осигурителен стаж за този период. В изпълнение указанията на съда, ищецът представя и допълнителна молба, в която уточнява, че интересът му от предявяване на иска се основавал от предстоящото му пенсиониране; посочената от него заплата била в неденоминирани лева; като не разполагал с вписване в трудовата си книжка за претендирания трудов стаж. В открито съдебно заседание ищецът се явява лично, като поддържа предявения иск и иска уважаването му изцяло.

Ответникът не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, а единствено писмена молба, в изпълнение дадените му от съда указания. Сочи, че данните по приложеното към исковата молба удостоверение по чл.5 от ЗУТОССР удостоверявали неприемането на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на осигурител „*“ ООД – София в ТП на НОИ – Хасково. Същевременно на официалния сайт на НОИ, чрез електронни информационни услуги – Осигурителен архив, била предоставена възможност, всеки свободно да извърши справка за прекратените осигурители без правоприемник с предадени в НОИ разплащателни ведомости. Към момента на подаване на уточняващата молба, се извършила справка и по седалището на посочения осигурител, като не се установили данни за предаване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на същия в съответното ТП на НОИ. В открито съдебно заседание ответникът не изпраща свой процесуален представител.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

  Ищецът представи удостоверение от НОИ-Сектор ОА-ТП-Хасково с № 5506-26-918-1/ 26.07.2017 г., издадено на основание чл.5 ал.10 от КСО в качеството му на орган, който приема и съхранява разплащателни ведомости и трудовоправни документи на осигурители с прекратена дейност без правоприемник, и издава документи за осигурителен стаж и доход. Същото му е било издадено, в уверение на това, че разплащателните ведомости и трудовоправните документи на „****“ ООД – София с Булстат 040856041 не са приети в НОИ-Сектор ОА-ТП-Хасково. Ищецът представи още извлечения - страници 1-ва и 16-та, от два броя на печатното издание - вестник „********“, а именно – от брой 4/20.-27.06.1994 г. и от брой 30/18.-25.09.1995 г. На последните страници и в двата броя като главен редактор е посочен ищецът в настоящото производство, а като издател – издателска къща „****”. По делото се представи и удостоверение с № 69/26.07.2017 г. от Регионална библиотека „Х. ***, че притежава непълните годишнини на вестник „******“ за 1994 г. и 1995 г., като от брой 4/20.-27.06.1994 г. до брой 30/18.-25.09.1995 г. – като главен редактор на вестника в авторското каре бил вписан ищецът.

               При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

Предявеният иск е с правно основание чл. 3 ал.2 пр.II, вр. ал.1, вр. чл.2 ал.3, вр. чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР. Касае се за иск за установяване съществуването на факт с правно значение, по смисъла на чл.124 ал.4 изр.II от ГПК, което е допустимо само в предвидените от закона случаи и при наличието на законоустановените предпоставки за това. Предпоставка за предявяването на иска, с оглед установяване на правния интерес на ищеца, е липсата на писмени доказателства, годни да установят стажа му в производството по отпускане на пенсия. Ето защо допустимостта му е обусловена от наличие на удостоверение от съответното предприятие, учреждение или организация, или от ТП на НОИ, че книжата, ведомостите и пр., отнасящи се до претендирания трудов стаж, са загубени или унищожени, съгласно чл.5 ал.1 от ЗУТОССР; или в архива на съответното териториално поделение на НОИ липсват писмени данни за трудовия стаж – чл.5 ал.2 от ЗУТОССР. В настоящото производство се представи удостоверение от НОИ-Сектор ОА-ТП-Хасково, издадено на основание чл.5 ал.10 от КСО, че при него не са приети разплащателните ведомости и трудовоправните документи на „****“ ООД – София с Булстат 040856041. Ответникът заяви още, че след справка и по седалището на осигурителя, не се установили данни за предаване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на същия в съответното ТП на НОИ. Ето защо, съдът намира предявения иск за допустим, а разгледан по същество – за неоснователен.

Като писмени доказателства по делото се представиха единствено извлечения от брой 4/20.-27.06.1994 г. и от брой 30/18.-25.09.1995 г. на вестник „*********“, с главен редактор и на двата броя – ищецът; както и удостоверение от Регионална библиотека „Х. ***, че между тези два броя на вестника, като негов главен редактор е вписан ищецът. Същите обаче сами по себе си не са достатъчни за уважаването на предявения иск. Преди всичко, те нямат характер на писмени доказателства, по смисъла на чл.6 ал.1 и 2 от ЗУТОССР, доколкото не установяват вероятността на претендирания трудов стаж, не са издадени от работодателя, при който е придобит стажът, и по време на полагането му; нито са сред видовете изброени документи във втората цитирана алинея. Наличието на такова писмено доказателство предпоставя допустимостта на събирането по делото на гласни доказателства, като е налице ограничение относно кръга на лицата, които могат да бъдат допуснати като свидетели, а именно такива, които от своя страна притежават писмени доказателства, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател през периода, през който е положен претендираният стаж - чл.6 ал.4, вр. ал.1 от ЗУТОССР. В тази връзка и предвид изричните ищцови твърдения, че за работата си в дружеството нямал писмени доказателства и посоченият от него свидетел – с определението си по чл.140 от ГПК съдът прие за недопустими в настоящия правен спор исканите от ищеца гласни доказателства, поради което отхвърли искането за тях. След постановяване на това определение и до даване ход на устните състезания по делото, ищецът не ангажира каквито и да било други доказателства в подкрепа на тезата си.

Предвид изложеното, предявеният иск, като изцяло неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

Ищецът е освободен от заплащането на държавни такси в настоящото производство, предвид специалната разпоредба на чл.9 ал.1, вр. чл.10 от ЗУТОССР, че по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж по този закон не се събират държавни такси. 

               Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Л.Н. с ЕГН ********** ***; против Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Хасково, ул. „Георги Кирков” № 30; иск с правно основание чл. 3 ал.2 пр.II, вр. ал.1, вр. чл.2 ал.3, вр. чл.1 ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред – да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът в периода 20.06.1994 г. – 25.09.1995 г. е работил по трудов договор при работодателя „****“ ООД – София с Булстат 040856041, като главен редактор на вестник „*********“, издаван от дружеството, при 8-часов работен ден и заплата от 6 000 лв. месечно, като му се признае съответен трудов и осигурителен стаж за този период.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :/п/ не се чете

 

   Вярно с оригинала!

   Секретар: В.К.