Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 778

                                  12.12.2017 год., гр.Хасково

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание седми декември                  

през две хиляди и седемнадесета година

в състав:

 

                                                        СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

                                                                        

                                                                    

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията

гр.д. № 2381  по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Предявен е от П.Т.П.,*** противАБ“ АД-Хасково иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 510.47 лева.

Ищецът твърди, че работил в ответното дружество за времето от 03.08.2009г. до 27.10.2016г. възоснова на Трудов договор № 77/30.07.2009г., Допълнително споразумение № 269/21.12.2009г. и Допълнително споразумение № 13/20.01.2012г., според които ищецът заемал длъжността „ш.авт. + цист.ТСИ“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 575 лева, съответно 420 лева плюс КТУ възоснова на Допълнително споразумение№ 195/28.04.2016г. Издадена била Заповед № 125/27.10.2016г. на основание чл.327, ал.1, т.2от КТ и подадено заявление от лицето, в която било посочено, че трудовото правоотношение се прекратява, считано от 27.10.2016г., което било отразено и в трудовата книжка на ищеца. Била му издадена и Справка за начислени/изплатени работни заплати с изх. № 20810/05.05.2017г. на ответното дружество, според която останали неизплатени следните суми по месеци и години: м. август 2015г. – 23.02 лева; м. септември 2015г. – 647.49 лева; м. октомври 2015г. – 575.95 лева; м. ноември 2015г. 575.95 лева; м. декември 2015г. – 638.95 лева и м. януари 2016г. – 437.75 лева. Според текста на чл.8 от трудовия договор, трудовото възнаграждение се изплащало два пъти в месеца: аванс през текущия месец и окончателно – следващия месец.  В настоящия случай ищецът претендира единствено обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неизплатените трудови възнаграждения, считано от първо число на месеца,следващ този, за който се дължи възнаграждението, до датата на предявяване на иска – 20.09.2017г., изчислено с лихвен калкулатор, общодостъпен на интернет-страницата на Национална агенция за приходите, а именно: м. август 2015г. – 23.02 лева –трудово възнаграждение и 4.61 лихва за периода от 01.10.2015г. до 20.09.2017г.; м. септември 2015г. – 647.49 лева –трудово възнаграждение и 124.17 лева – лихва за периода от 01.11.2015г. до 20.09.2017г.; м. октомври 2015г. – 575.95 лева – трудово възнаграждение и 105.64 лева – лихва за периода от 01.12.2015г. до 20.09.2017г.; м. ноември 2015г. – 575.95 лева – трудово възнаграждение и 100.67 лева – лихва за периода от 01.01.2016г. до 20.09.2017г.; м. декември 2015г. – 638.95 лева – трудово възнаграждение и 106.17 лева – лихва за периода от 01.02.2016г. до 20.09.2017г.  и м.януари 2016г.    437.75 лева – трудово възнаграждение и 69.21 лева – лихва за периода от 01.03.2016г. до 20.09.2017г. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 510.47 лева, представляваща общ размер на обезщетенията за забава върху всяко едно от неплатените на ищеца месечни трудови възнаграждения, считано от 1-во число на месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението до датата на предявяване на иска – 20.09.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

          В срока по чл.131 от ГПК ответникът не подава писмен отговор. В съдебно заседание не изпраща процесуален представител.

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, а именно - ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, както и като съобрази направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва предявения иск, като вероятно основателен, да се уважи. По отношение на претенцията на ищеца за присъждане и на законна лихва върху лихвата за забава съдът намира същата за неоснователна, тъй като лихва върху лихва не се дължи.

На ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 150 лева за адвокатско възнаграждение.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в в размер на 50 лева.

 

          Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 във вр. с чл.238 от ГПК, съдът

                                          Р    Е    Ш    И :

 

          ОСЪЖДА „АБ” АД, ЕИК 836014515, със седалище и адрес на управление-гр.Хасково, бул.“Съединение“ № 38, да заплати на П.Т.П., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, адв.Й.Й., сумата 510.47 лева, представляваща лихва за забава върху главница в размер на  2 883.15 лева, за времето от 01.10.2015г. до 20.09.2017г., както и направените по делото разноски в размер на 150 лева, като иска за присъждане на законна лихва върху лихвата за забава в размер на 510.47 лева, като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.

            ОСЪЖДА „АБ” АД, ЕИК 836014515, със седалище и адрес на управление-гр.Хасково, бул.“Съединение“ № 38, да заплати по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 50 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                         СЪДИЯ :   /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.