Р Е Ш Е Н И Е

№ 826/28.12.2017г. гр. Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Хасковски Районен съд   четвърти граждански                                               състав

на двадесет и осми ноември                                         две хиляди и седемнадесета  година в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА                                                           

 

Секретаря Диляна Славова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№2258 по описа за  2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415 от ГПК във вр. чл.286 от ТЗ – установителен иск за съществуване на вземане, за което вземане има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Твърди се, че на 02.08.2014г. между Аксес Файнанс ООД – кредитор, и ответника – кредитополучател, бил сключен договор за кредит Бяла карта №413828. Кредиторът се задължил да представи на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер от 100 лева под форма на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез издадена международна кредитна карта. Съгласно договореното при транзакции с надвишен размер на разполагаемия остатък по кредита, то се тези транзакции се  увеличава максималния размер на кредитния лимит. При подписване на договора се представял платежния документ – кредитна карта от Интеркарт Файнанс, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН код за ползване. Кредитополучателят получавал и месечно извлечение на извършените с картата акции. Срокът на договора бил уговорен като 2 годишен с фиксиран ГЛП – 43,2%, като върху усвоения размер кредитополучателят дължал дневен лихвен процент 0,12% и лихвата се изчислявала всеки ден върху усвоената и непогасена главница и годишен процент на разходите – 45,9%. Общата сума, дължима от кредитополучателя съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, била сборът от непогасената главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на картата съгласно тарифата. Уговорено било заплащане на текущото задължение, дължимо за предходен месец, до всяко 2-ро число на месеца. На 06.01.2015г. ответникът усвоил заемната сума. Поради забава на плащането на текущото задължение била начислена договорна лихва от 36 лева от 07.01.2015г. до 06.11.2015г. При незаплащане на текущо задължение на падежа, страните уговорили кредитополучателят да представи в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство. За неизпълнение на това задължение се начислявала неустойка в размер на 10% непогасената усвоена главница. Неустойката се начислявала за всяко отделно неизпълнение, поради което и на ответника била начислена в размер от 100 лева от 06.02.2015г. до 06.11.2015г. Разпоредбите на договора за кредит предвиждали и неустойка в размер на 15% от максималния кредитен лимит в случай, че кредитополучателят не погаси задължението си на падежа и не представи обезпечение чрез поръчителство. При забава за плащане кредитополучателят дължал и разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лева за всеки ден забава. В настоящия случай била начислена такса от 367,50 лева от 06.02.2015г. до 06.11.2015г. Ако кредитополучателят не заплатял минимум 15% от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, като поне в единия били внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото вземане ставало предсрочно изискуемо автоматично и кредиторът не бил длъжен да уведомява кредитополучателя. Така предсрочната изискуемост била настъпила на 06.01.2016г., като от тази дата се дължало и законна лихва за забава върху задължението.  – 19,36 лева от 06.01.2016г. до подаване на искането пред съда. Ответникът имал задължение и да заплати еднократно такса от 120 лева, включваща разходи за дейност по извънсъдебно събиране на вземането. Общият размер на всички плащания, които се задължил кредитополучателя да върне като сбор било от усвоения кредит, начислената договорна лихва, лихвата за забава, неустойката за неизпълнение на задължението и разходи за събиране. На 10.08.2016г. кредиторът сключил договор за прехвърляне на вземане с настоящия ищец и това дружество придобило вземането към длъжника. Изпратили и уведомление до длъжника, но то се върнало непотърсено. С подаденото заявление по чл.410 от ГПК потърсили вземането и било образувано ч.гр.д.№1547/2017г. на ХРС, но ответникът възразил. Иска се съдът да признае за установено, че ответникът има задължение към ищеца в размер на обща сума от 603,86 лева, от които 100,00 лева – главница, 36,00 лева – договорна лихва за периода от 07.01.2015 г. до 06.11.2015 г., 19,36 лева - лихва  за забава за периода от 06.01.2016г. до 26.06.2017г.,  228,50 лева - такса разходи за събиране за периода от 15.06.2015г.  до 06.11.2015г., 120,00 лева - такса разходи за дейност на служител, 100,00 лева - неустойка за периода от 06.02.2015г. до 06.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2017 г. до изплащане на вземането, както и ответникът бъде осъден да заплати направените разноски в исковото и заповедното производство.

            В срока за отговор ответникът не взема становище и не оспорва исковете. В с.з. заявява, че не оспорва иска и признава претенцията към него. Твърди, че иска с ответника да се договорят за уреждане на спора.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените по делото доказателства ответникът е сключил договор за кредит на 02.08.2014г., като страните уговорили условията на ползване на кредитната сума с предоставяне на кредитна карта за револвиращ кредит с максимална сума от 100 лева. Същият ден е съставен и запис на заповед. Съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземане от 07.11.2014г., ведно с извлечение от приложението към него, вземането на ответника било прехвърлено на ищеца. Изпратеното уведомително писмо за извършената цесия е върнато като непотърсено от получателя – настоящия ответник.

Видно от приложеното ч.гр.д. №1547/2017г. на Хасковски РС по заявление на ищеца е издадена Заповед за изпълнение №832/30.06.2017г. на парично задължение срещу ответника – длъжник в заповедното производство. Освен за сумите, предмет на настоящото исково производство, в заповедното производство съдът се е произнесъл и относно направените в заповедното производство разноски. Заявлението е постъпило в съда на 26.06.2017г., като съдът се е произнесъл по искането за законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението и го е уважил.

При така установеното и като има предвид, че ищецът прави искане съдът да се произнесе съобразно направеното признание на иска, съдът направи следните правни изводи:

При наличие на признание на иска от ответника, както и при наличие на направено от ищеца искане съдът да се произнесе съобразно направеното признание, като следва нормата на чл. 237, ал 2 от ГПК, съдът мотивира решението си основно върху направеното признание. Освен това съдът направи констатации и относно липсата на пречки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, а именно – признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и няма пречки страната да се разпорежда с него.

Така съдът направи извод, че следва да бъде уважен предявеният иск за установяване дължимостта на процесните суми, като на ищеца бъдат присъдени и направените в исковото и заповедното производство разноски – 25 лева за държавна такса и 50 лева – юрк.възнаграждение в заповедното производство, 125 лева – д.т. в исковото производство и 150 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

Поради изложеното и на основание чл.237, ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК съдът

Мотивиран така, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Г.Ш., ЕГН **********,***, че дължи на ЕАД Агенция за събиране на вземания - гр.София, бул. Д-р П.Дертлиев 25, ЕИК 203670940, сумата 100,00 лева – главница, 36,00 лева – договорна лихва за периода от 07.01.2015 г. до 06.11.2015 г., 19,36 лева - лихва  за забава за периода от 06.01.2016г. до 26.06.2017г.,  228,50 лева - такса разходи за събиране за периода от 15.06.2015г.  до 06.11.2015г., 120,00 лева - такса разходи за дейност на служител, 100,00 лева - неустойка за периода от 06.02.2015г. до 06.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2017 г. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 по ГПК по ч.гр.д. №1547/2017г. на ХРС.

ОСЪЖДА П.Г.Ш., ЕГН **********, да заплати на ЕАД Агенция за събиране на вземания - гр.София, бул. Д-р П.Дертлиев 25, ЕИК 203670940, направените разноски - 25 лева за държавна такса и 50 лева – юрк.възнаграждение в заповедното производство, 125 лева – д.т. в исковото производство и 150 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.

 

Съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.