Р Е Ш Е Н И Е №756

01.12.2017г. гр. Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Хасковски Районен съд четвърти граждански                                           състав

на тридесети ноември                                             две хиляди и седемнадесета  година в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА                                                           

 

Секретар Диляна Славова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№2090 по описа за  2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че с влязло в сила решение №561/25.08.2010г. по гр.д.№196/2010г. на ХРС, изменено с Решение №360/09.12.2010г. по в.гр.д.№610/2010г. на ХОС, изменено с решение №105/12.03.2012г. по к.гр.д.№512/2011г. на ВКС, ответникът бил осъден да заплати на ищцовото дружество сумата 2500 лева, представляваща неизплатената част от дължимата цена по договор за покупко-продажба на МПС – съобразно квотата му на наследство от Г.Д.Щ., починал на 13.11.2007г. С издадения изпълнителен лист от 23.03.2011г. против ответника било заведено изп.дело №388/2011г. по описа на ЧСИ №875 Запрянов. Длъжникът заплатил окончателно дължимата главница на 11.07.2017г. Върху тази сума се дължало обезщетение за забава по реда на чл.86 от ЗЗД, представляващо законна лихва за периода от 26.01.2010г. – датата на завеждане на исковата молба по гр.д.№196/2010г. на ХРС до окончателно плащане на главницата – 11.07.2017г., която лихва била в размер 1906,19 лева. Иска ответникът да бъде осъден да заплати 1906,19 лева, представляващи обезщетение за забава на дължимата главница по гр.д.№196/2010г. на ХРС, считано от 26.01.2010г. до 11.07.2017г., ведно с направените разноски по делото.

Ответникът взема становище по предявения иск и го счита за неоснователен. В съдебните решения липсвало диспозитив за заплащане на законна лихва. Ищецът бил пропуснал срока по чл.250 от ГПК да упражни правото се да иска допълване на решението в частта на законната лихва. С настоящата искова молба ищецът се опитвал да заобиколи преразглеждането на решен правен спор, като предявявал акцесорния иск. Прави възражение за погасено по давност вземане на основание чл.111, б.В, пр.2 от ЗЗД. Иска претенцията да бъде отхвърлена, като му се заплатят направените разноски. 

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че по гр.д.№196/2010г. на ХРС, отменено в частта за дължимата мораторна лихва с Решение №360/09.12.2010г. по в.гр.д.№610/2010г. на ХОС, ответникът е осъден да заплати заедно с други двама длъжници общо сумата от 15 000 лева, както и ответникът бил осъден да заплати и дължима сума от 1047,18 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 25.01.2007г. до 25.01.2010г., явяваща се припадащата се част от общия размер за лихва за забава 6283,07 лева, съответстваща на наследствения дел на ответника. Видно от представените по делото доказателства – решенията на съда и изложените в тях мотиви, ответниците са били трима наследници, като това били съпругата, дъщерята и сина на починалия.  На 23.03.2011г. въззивният съд е издал изпълнителен лист по влязлото в сила решение, като настоящият ответник е осъден да заплати 2500 лева, представляваща част от общо дължимата сума в размер на 15000 лева съобразно наследствената му квота.

От удостоверение  от 07.08.2017г. се установява, че е образувано изпълнително дело с взискател – настоящия ищец, и трима длъжници, един от който е ответника. На 11.07.2017г. била изплатена от длъжника сумата от 2500 лева, като върху нея не била събрана законна лихва от 26.01.2010г. до 11.07.2017г.

Гр.д.№196/2010г. на ХРС е образувано на 25.01.2010г., ведно от представената в препис страница от делото.

По делото е назначена и изслушана експертиза, чието заключение съдът приема напълно като компетентно и безпристрастно изготвено. Съгласно заключението законната лихва върху главницата от 2500 лева за процесния период от 26.01.2010г. до 11.07.2017г.  е в размер 1907.56 лева.

Няма доказателства относно дата на влизане в сила на решението по гр.д.№196/2010г. на ХРС.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Всички събрани по делото доказателства водят до единствения възможен извод, че ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата от 2500 лева по силата на влязло в законна сила съдебно решение. Макар да няма данни кога е влязло в сила решението, то видно от датата на издаване на изпълнителния лист към 23.03.2011г. решението е било влязло в сила и се е пристъпило към изпълнението му.

В исковата молба ищецът е търсил законна лихва върху процесната дължима от ответника сума, но съдът няма произнасяне в тази част, поради което и не е предприето изпълнение по отношение законната лихва, дължима след завеждане на делото – 25.01.2010г. Страните не спорят по обстоятелството, че няма сезиране и произнасяне на съда по реда на чл.250 от ГПК /чл.193 от ГПК – отм./ за допълване на решението, но това не е пречка ищецът да търси законната лихва в отделно самостоятелно исково производство, доколкото е установена дължимостта на вземането на главницата. Няма пречка да се търси законната лихва върху вземането, тъй като тази лихва е установена нормативно и има обезщетителен характер за периода след завеждане на делото, за разлика от присъдената с решението между страните лихва за забава, считано от деня на изискуемост на вземането до завеждане на делото. Законната лихва следва да бъде дължима след образуването на исковото производство по главното вземане – 25.01.2010г., и до изплащане на присъдената сума от 2500 лева, за което се установи, че е на 11.07.2017г. Присъдената мораторна лихва от 1047,18 лева за периода преди завеждане на делото също не изключва възможността кредиторът да търси обезщетение за забавата чрез законната лихва, изчислена след завеждане на делото и до окончателно плащане, след като в исковия процес не се е стигнало до произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по отношение на законната лихва.   

Но в настоящото самостоятелно производство с предмет законната лихва върху съдебно присъденото вземане ответникът може да направи възражения за изтекла погасителна давност по отношение на така дължимата лихва. Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяването на главното вземане съгласно чл.114 и чл.119 от ЗЗД. Решаващият съд по отношение на дължимата между страните лихва е обсъдил момента на дължимост на главницата – 20.10.2005г., от който момент започва да тече давността както за главното вземане, така и за лихвите. Доколкото настоящия иск е предявен след като са изтекли три години от възникване на вземането за лихви, то не се погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на настоящия иск. Така считано от 21.08.2017г. – датата на завеждане на настоящия иск, три години назад, т.е законната лихва е дължима за периода от 21.08.2014г. до 11.07.2017г. /съобразно определения от ищеца краен момент, който е безспорно установено и от удостоверението на ЧСИ за погасяване на главното вземане/. Преди 21.08.2014г. до процесния начален момент, посочен от ищеца – 26.01.2010г., искът за законна лихва е погасен по давност.

На основание чл.162 от ГПК съдът служебно изчисли размера на дължимата законна лихва върху главницата от 2500 лева – чрез общо достъпна програма / http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html/, и установи дължимия размер от 734,77 лева.

Така искът следва да бъде уважен за размер до 734,77 лева, като над този размер до пълния предявен от 1906,19 лева следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен, както и за периода от 26.01.2010г. до 20.08.2014г.

Страните следва да понесат тежестта на разноските съобразно уважената или отхвърлена част на иска, както следва: ответникът следва да заплати на ищеца съобразно уважената част общо 225,91 лева /д.т., възнаграждение за вещо лице и адв.възнаграждение/, а ищецът следва да заплати съобразно отхвърлената част 245,86 лева, представляващи припадащата се част от адв.възнаграждение съобразно отхвърлената част.

Мотивиран така, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Д.Г.Щ., ЕГН **********, да заплати на ЕООД «ЕР АУТО» - гр.Хасково, ЕИК 126552035, сумата от 734,77 лева, представляваща законна лихва дължима за главница от 2500 лева, считано за периода от 21.08.2014г. до 11.07.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до пълния предявен от 1906,19 лева и за периода от 26.01.2010г. до 20.08.2014г., като недоказан и неоснователен.

ОСЪЖДА Д.Г.Щ., ЕГН **********, да заплати на ЕООД «ЕР АУТО» - гр.Хасково, ЕИК 126552035, направените разноски по делото съразмерно на уважената част - 225,91 лева.

ОСЪЖДА ЕООД «ЕР АУТО» - гр.Хасково, ЕИК 126552035, да заплати на Д.Г.Щ., ЕГН **********, направените разноски по делото съразмерно на отхвърлената част - 245,86 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.

 

Съдия:/п/ не се чете.

 

Вярно с оригинала!

 

Секретар: Д.С.