Р Е Ш Е Н И Е

№ 827 / 28.12.2017г. гр. Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Хасковски Районен съд                           четвърти граждански                       състав

на двадесет и осми ноември                                две хиляди и седемнадесета          година в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА 

          

Секретаря Диляна Славова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№1872 по описа за  2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б от КЗ /чл.288, ал.12 от КЗ-отм./ – за заплащане на дължими суми по регресен иск за изплатено застрахователно обезщетение.

Твърди се, че Гаранционен фонд на основание чл.288, ал.1, т.2, б от КЗ изплатил щета №11-0624/17.08.2012г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 697,50 лева за увредения при ПТП, настъпило на 05.09.2012г., с лек автомобил на А. Д.С.. Произшествието настъпило в с.Стамболово, посока с.Н.Бряг, до бензиностанция Вега, с пострадал автомобил – **** ***** ДК№ *******. Виновен за катастрофата бил ответникът, който управлявайки собствения си автомобил марка *** * **, ДКН *******, предприел маневра извършване на ляв завой в забранена посока, като движещото се второ МПС се удря така в него. В нарушение на чл.260 от КЗ-отм. / понастоящем чл.490 от КЗ/ увреждащият автомобил бил управляван без сключена гражданска отговорност. С регресна покана от 13.05.2014г. поканили ответника да възстанови платеното от ГФ, но до предявяване на иска лицето не погасило задължението си. Искат на основание чл.45 от ЗЗД и във вр. с чл.288, ал.12 от КЗ-отм., чл.558, ал.7 от КЗ, ответникът да бъде осъден да плати сумата от 697,50 лева, представляваща платено от ГФ обезщетение, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателно изплащане, ведно и с разноските по делото.

            Ответникът депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК. Ищецът следвало да установи всички предпоставки на деликтния състав. Не било налице причинно-следствена връзка между противоправното поведение на ответника и настъпилия вредоносен резултата, в това число и твърдяната вина на водача – ответника. Изтекла била и погасителната давност на претендираното вземане. Исковата претенция се погасявала с изтичането на тригодишна давност, считано от настъпването на застрахователното събитие. Процесното ПТП настъпило на 15.07.2012г. Давностният срок изтекъл на 15.07.2017г. С дейността по плащане на застрахователното обезщетение ищецът не можел да удължи давностния срок на вземането, за което бил встъпил. Липсвала правна норма в посочения смисъл. След като правото на иск било погасено, то и предявения иск бил изцяло неоснователен. Ищецът бил встъпил в правата на увреденото лице на 12.07.2012г. и не бил носител на свое собствено право, което да възниква в момент, различен от момента на застрахователното събитие. Иска се предявеният иск да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.  

         Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.07.2012г. е съставен Протокол за ПТП, видно от който участници са ответникът – с л.а. *****, рег.№ *******, и трето лице – с л.а. ********* *******. За ответника е отбелязано наличие на застраховка ГО за 2012г. – Дженерали 008111890428126 до 17.09.2012г. по отношение и на двамата участника е взето административно отношение след посочените обстоятелства – водачът на ********* се е движил с несъобразена скорост, а ответникът – извършвал маневра ляв завой в забранена посока. С писмо от 20.12.2012г. ОД МВР уведомили ГФ за инцидента, както и че застрахователната полица на ответника имала несъответствие. Видно от справка от базата данни на ИЦ към ГФ застрахователната полица на автомобила на ответника била прекратена на като действие на 12.01.2012г. с причина – невнесена вноска. От писмото на ОД МВР Хасково се установява, че за ответника е издадено НП№1617/13.08.2012г., влязло в сила на 22.09.2012г. на водача на другия участвал в ПТП автомобил също било съставено НП, което било обжалвано пред РС Хасково и било отменено.

Пострадалата при осъщественото ПТП е подала уведомление за имуществени вреди от 27.08.2012г. Съгласно доклада по щетата №110624/07.08.2012г. обезщетението за нанесените вреди било на стойност 697,50 лева. Приложена е анкетна карта  за установяване на обстоятелствата, както и искане за оценка и опис-заключение за вредите. Заключителната техническа експертиза оценя действителните вреди и отразява съпричиняване от пострадалия. Има отбелязване върху заключителната техническа експертиза, че на 11.07.2013г. е изплатено обезщетението от 697,50 лева, както и представено авизо местен превод относно извършената банкова операция с посочено основание за плащането.  

Ищецът е изпратил регресна покана от 13.05.2014г. за доброволно изплащане на сумата за обезщетение, получена от ответника на 26.05.2014г.

Представените по делото Протокол №02/26.06.2014г., Протокол 18/26.06.2014г и Решение №669 ГФ от 18.07.2014г. удостоверяват представителната власт на изп.директор и председател на УС на ищеца.

По делото е назначена съдебнотехническа експертиза относно механизма на ПТП, причинноследствената връзка между механизма и настъпилите вреди, както и относно стойността на уврежданията. Вещото лице изготвя заключение, което съдът възприема напълно като компетентно и безпристрастно изготвено. Съгласно заключението при описания в исковата молба и протокола за ПТП механизъм е възможно да бъдат увредени частите и детайлите, за които ГФ е заплатил обезщетение. Стойността за възстановяване на увредения автомобил била в размер на 2192,73 лева, като тя надхвърляла стойността на автомобила към момента на застраховане.

            При така установената фактическа обстановка по делото съдът направи следните правни изводи:

            По делото е безспорно, че на 15.07.2012г. ответникът при управление на МПС при нарушаване на правилата за движение е причинил ПТП, при което на трето лице са нанесени имуществени вреди. Тези факти се установяват от съставения Протокол за ПТП, както и от писмото нна ОД МВР Хасково, видно от което единствено по отношение на ответника има влязло в сила наказателно постановление. При извършената проверка от полицейските органи след ПТП-то се установило, че управляваният от ответника автомобил има сключена застраховка ГО, но впоследствие след проверка в съответната система се установило, че към момента на ПТП полицата е била прекратена поради неплащане на вноска. Няма спор и че ищецът е заплатил на пострадалите при ПТП-то обезщетение в размер на 697,50 лева. Оспорването на действията по плащане на сумата, представляваща обезщетение, ответникът оспорва в хода по същество и писмената защита, поради което тези възражения не се обсъждат от съда. Освен това ищецът е представил доказателства за извършеното плащане – авизо местен превод, но и в представените заключителна техническа експертиза – л.15-16 от делото, има отбелязване за изплатено обезщетение на същата дата, на която е съставен документът за банков превод. С назначената и изслушана експертиза по делото се установи, че това действителният размер на вредите, претърпени от третото лице е над определената при съпричиняване стойност, която е била изплатена.

Относно направените възражения от представляващия ответника следва да се има предвид, че отговорността за граждански вреди, причинени на трети лица по време на движение или работа с МПС, на основание чл.45 и чл. 50 от ЗЗД могат да носят както собствениците, така и водачите на превозното средство. Липсата на договор за застраховка ГО е отрицателен факт, като при твърдение, че такъв е бил сключен, то именно ответникът следва да ангажира доказателства за наличието му. Доказателства за валиден договор за застраховка ГО не са ангажирани в настоящото производство от ответната страна.

 

 

 

 

Така съдът счита, че са налице законовите основания ищецът да заплати на пострадалия обезщетение и съответно да встъпи в правата на последния срещу причинителя на произшествието. Правото на Гаранционен фонд да иска от третото лице, причинило вреди на застрахованата вещ, изплатеното на застрахованото лице обезщетение, е регресен иск, основащ се на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД, включващ следните елементи - противоправно поведение на ответника, вреди, причинна връзка между поведение и претърпени вреди, а също и вина. В случая  влезлото в законна сила наказателно постановление установява, че ответникът е допуснал нарушение на правилата за движение, а освен това същият не е имал задължителната застраховка Гражданска отговорност.

В изпълнение на задълженията си ищецът е определил застрахователно обезщетение и го е изплатил. С плащането на това обезщетение за застрахователя е възникнало правото на встъпване в правата на пострадалия срещу причинителя на вредата. Съгласно чл.378, ал.6 от КЗ регресният иск се погася по давност в срок от 5 години, считано от датата на извършеното плащане на обезщетението, като срокът започва да тече от момента на изплащане. В случая това е 11.07.2013г., а като е предявил иск на 01.08.2017г., то за ищеца не е погасено правото иска по съдебен ред ответникът да заплати обезщетението.

Поради това и на основание чл.288, ал.1, т.2, б.А от КЗ отм., Гаранционен фонд е изплатил на пострадалия при произшествието обезщетение. Фактическото изплащане на сумата съдът намира, че също се установи по безспорен начин от представеното преводно нареждане. С оглед изложеното съдът намира, че предявения от ищеца регресен иск се явява основателен и доказан, както по основание, така и по размер.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него в настоящото производство разноски – за държавна такса в размер на 50 лева и за експертиза – 180 лева.

            Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Х.Ю.М., ЕГН **********,***, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - грофия, ул.Граф Игнатиев 2, на основание чл.557, ал.1, т.2, б.А от КЗ сумата в размер на 697,50 лева, представляващо представляваща платено от ГФ обезщетение  щета №11-0624/17.08.2012г. за ПТП на 15.07.2012г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.08.2017г. – завеждане на делото, до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски - за държавна такса в размер на 50 лева и възнаграждение на вещо лице – 180 лева.   

            Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.                       

 

 

Съдия:   /п/ не се чете.

 Вярно с оригинала!

Секретар: Ц.С.