Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №794

15.12.2017 година, гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд                         Трети граждански състав

на шестнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                                Съдия : Нели Иванова      

секретар Ваня Кирева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №1570 по описа за 2017г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от Екопетролиум“ ООД, ЕИК 119603951, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“*******“ №****, представляван от И. М. Н., със съдебен адрес ***, адв. Р., против „Буено Пуно“ ООД, ЕИК 203785373, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.“*******”, представляван от управителя С. Т. Ч., иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди, че предоставил на ответника сумата от 10000лв. в заем за потребление. Сумата била предоставена в брой с договор-разписка за заем за потребление от 13.11.2016г. В договора било записано, че сумата е получена изцяло в брой и положен подписа на управителите на двете дружества – заемодател и заемател. Срокът за връщане на така заетата сума бил 13.12.2016г. Неразделна част от договора бил протокол от проведено общо събрание на 12.11.2016г. на съдружниците на ответното дружество, в който било отразено съответното решение за оправомощаване на управителя да сключи процесния договор. Заетата сума не била върната до датата на падежа. С нотариално заверено споразумение от 16.12.2016г. страните прогласили, че са сключили договор-разписка за заем за потребление от 13.11.2016г. за сумата от 10000лв., която не е платена от дружеството заемател и се дължи в пълен размер на дружеството заемодател. За сключване на това споразумение бил представен протокол от 15.12.2016г. от проведено общо събрание на съдружниците на ответното дружество, в което били отразени решенията относно сключването на това споразумение. Тези протоколи и споразумение, според ищеца, са действителни. В случай, че същите бъдат оспорени като неистински от ответната страна, ищецът заявява, че няма да се ползва от тях. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено , че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 10000лв. съгласно договор-разписка за заем за потребление от 13.11.2016г. и споразумение от 16.12.2016г., нотариално заверено от нотариус Н. С. с район на действие РС-С., както и да се присъдят направените по делата разноски.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва истинността и автентичността на протоколите от общо събрание на съдружниците от 12.11.2016г. и от 15.12.2016г. Противопоставя се на искането за изискване на частното гражданско дело и за допускане на поисканите от ищеца свидетели, поради липса на посочени конкретни факти и обстоятелства, които ще се установяват с техния разпит. Според ответната страна, в случая липсват доказателства, установяващи факта на предаване на процесната сума. Това можело да стане по три начина, за да се приеме, че действително тази сума е преминала от патримониума на едното дружество в другото – по банков път, в брой в касата на дружеството, срещу което се издавал касов ордер и евентуално дружеството заемодател да заплати на трето лице задължение, което има дружеството кредитополучател. По делото липсвали доказателства за който и да е от трите начина. В представения договор-разписка за заем за потребление от 13.11.2016г. липсвал подпис на тогавашния управител Д. К. Д., че договорената да бъде предоставена в заем сума е получена. В споразумението от 16.12.2016г. с нотариална заверка на подписа на управителя се провъзгласявало съществуването на задължение, но отново нямало изрично посочване, че тази сума е получена от дружеството. Ето защо, се твърди, че дружеството заемодател не е предоставило дължимата сума на дружеството, а на трето лице, което се явявало управителя на последното. Освен това съгласно дружествения договор съдружниците се уговорили, че предоставянето и получаването на суми от трети лица от страна на дружеството може да се извършва след вземане на решение от общото събрание, а такова липсвало. Липсвала представителна власт на управителя да сключва споразумение с дружеството ищец. Предвид гореизложеното се иска отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан и присъждане на разноските по делото.     

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :

По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д.5/2017г. по описа на Районен-съд Ивайловград по реда на чл.417 от ГПК срещу ответника за сумата от 10000лв., дължима въз основа на нотариално заверено споразумение от 16.12.2016г., ведно със законната лихва от 25.01.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски, за които суми е издадена и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №2 от 26.01.2017г. В споразумението от 16.12.2016г. е визирано, че сумата от 10000лв. предоставена по силата на договор-разписка от 13.11.2016г. не е платена от дружеството заемател и се дължи в пълен размер на дружеството заемодател. По делото е представен и договора-разписка за заем за потребление от 13.11.2016г., в който е отразено, че заемодателят с цел оказване на финансова помощ предоставя в деня на подписването, а заемателят се задължава след изтичането на срока на договора да върне сумата от 10000лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи суми на ищеца по споразумение с нотариална заверка на подписите. Съдът счита, че в настоящия случай ищецът, върху когото пада доказателствената тежест, успя да докаже претенцията си по основание и размер. По безспорен начин се установи наличието на валидно заемно правоотношение между страните. От представените договор-разписка от 13.11.2016г. и споразумение с нотариална заверка на подписите от 16.12.2016г. се установи, че ищцовото дружество е предоставило на ответното сумата от 10000лв. в заем, като последното се е задължило да върне тази сума на заемодателя. Съдът намира възраженията на ответника относно липсата на представителна власт на управителя на заемателя да подписва и задължава дружеството за неоснователни, тъй като са налице категорични данни, че към момента на подписване на горепосочените документи именно Д. К. Д. е имал качеството на управител. Въпросите относно неговата представителна власт и дали е имал правомощия да взема сам решение за задължаване на дружеството с процесната сума или е следвало да прави това след наличие на решение на общото събрание е въпрос, който не касае настоящия правен спор. Съдът счита, че наличието или липсата на правомощия в тази насока следва да се разглежда на плоскостта на друг вид съдебно производство между ответното дружество и неговия вече бивш управител. В случая са налице категорични данни за сключен договор за заем между двете дружества. Неотносимо към настоящия спор е също така възражението на ответника за начина на получаване на заемната сума. Изрично в договора за заем, имащ характер и на разписка за получаване на сумата, страните са отразили, че сумата е предоставена в брой още същия ден, в който са се подписали. Впоследствие с подписаното споразумение с нотариална заверка на подписите от 16.12.2016г. страните отново са заявили, че заемната сума е предоставена на заемодателя и че последният се задължава да я върне на заемателя. В тази връзка отпадат разсъжденията за начина на предоставяне на сумата, а именно дали е по банков път, като заплащане на задължение на заемодателя към трето лице или в брой. Категорично страните са се съгласили, че тази сума е предоставена в брой на управителя на ответното дружество. Дали последният е внесъл сумата в касата на дружеството или се е разпоредил със същата по друг начин също е въпрос, който не касае настоящото производство, а следва да се разреши между ответното дружество и неговия вече бивш управител в друг вид производство. Предвид гореизложените съображения съдът счита, че следва да се уважи предявения установителен иск, като се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10000лв., които се е задължил да заплати въз основа на споразумение с нотариална заверка на подписите от 16.12.2016г. Тази сума е дължима ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.417 от ГПК – 25.01.2017г.

Съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/18.06.2014г., постановено по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл.422 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски в размер на 200лв. за държавна такса и 1200лв. за адвокатско възнаграждение, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 200лв. за държавна такса и 1080лв. за адвокатско възнаграждение, или общо 2680лв.

Мотивиран така, съдът

                                                         

                                       Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Буено Пуно“ ООД, ЕИК 203785373, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.“*******”, представляван от управителя С. Т. Ч., че дължи на Екопетролиум“ ООД, ЕИК 119603951, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“********“ №***, представляван от И. М. Н., сумата от 10000лв., дължима въз основа на нотариално заверено споразумение от 16.12.2016г., ведно със законната лихва от 25.01.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №2 от 26.01.2017г. по ч.гр.д.№5/2017г. по описа на РС-Ивайловград.

ОСЪЖДА Буено Пуно“ ООД, ЕИК 203785373, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.“*****”, представляван от управителя С. Т. Ч., да заплати на Екопетролиум“ ООД, ЕИК 119603951, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“******“ №****, представляван от И. М. Н., направените в настоящото и в заповедното производство разноски в размер общо на 2680лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                     СЪДИЯ :/п/ не се чете

          

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.К.