Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 764

                                гр.Хасково, 05.12.2017год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

  Хасковският районен съд

в публичното заседание на девети ноември

  през две хиляди и седемнадесета година  в състав:

 

 

 

            СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА     

                                                     

                                                                                                                                                                                                                            

                                                                      

   Секретар: Диляна Славова 

   Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д.№ 724 по описа за 2017г., за  да се произнесе, взе  предвид следното:

 

           Предявен  е от Д.А.Д.,*** против И.Д.Г.,***,  иск с правно основание чл. 227, ал.1, б. ”в” от ЗЗД – за отмяна на дарение на недвижим имот.

В исковата молба ищецът твърди, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 167, том VI, рег. № 8756, дело № 1751 от 29.12.1999г. на Нотариус Христина Колева, с рег.№ 081, със съпругата си дарили собствения си недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VIII в кв. 34 по плана на с.Конуш, Хасковска област, одобрен със Заповед № 709/1991 г., отреден за имот с пл. № 198 с площ по скица 703 кв.м, а по документ за собственост - 720 кв.м, при граници: парцели VI-196, VII-199, улица и IX-197, ведно с построените в парцела ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА И СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА на ответницата И.Г., която била тяхна племенница. При прехвърлянето си запазили правото на ползване на дарения недвижим имот до края на живота си. Дарили имота на племенницата си, защото били бездетни и я приемали като тяхно дете. С напредване на възрастта им смятали, че ще могат да разчитат на нея да им помага и ги гледа при болест и старческа немощ. Въпреки доверието им в нея относно обещанията, че ще ги гледа и няма да ги изостави, две години след дарението на имота и двамата били изоставени и системно били обиждани от съпруга й. Ищецът посочва, че през 2002г. съпругата му починала и той останал да живее сам в имота. В същата година претърпял операция и имал нужда от помощ. Ответницата идвала в имота, но не полагала каквито и да било грижи за ищеца. Интересувала се само от имота. Съпругът й продължил да се държи лошо с ищеца, като постоянно го обиждал. На няколко пъти се опитал да проведе разговори с ответницата, че има нужда от помощ и че не му достигат средства, за да си купува лекарствените средства, както и за елементарни нужди, като храна и отопление. Племенницата му по никакъв начин не реагирала и го изоставила изцяло. Почти изцяло прекратили отношенията си към 2004г. От този период тя спряла да го посещава напълно. Поради това, че за ищеца, с оглед възрастта му и здравословните проблеми, положението му станало изключително тежко, към месец август 2011г. изпратил на ответницата нотариална покана чрез Нотариус Христина Колева, с която изявил нуждата от помощ. Ответницата отказала да му предостави средства, като отговорът й бил обективиран в Констативен протокол рег.№6240/29.11.2011г., акт 240, т.II на Нотариус Христина Колева. Вследствие на отказа от ответницата за заплащане на издръжка, решил да заведе иск за разваляне на дарението, но след посещение при адвокат установил, че няма да има средства да започне такова производство. Бил в безизходица, с оглед напредналата му възраст и тежкото му здравословно състояние, което наложило да му бъдат извършени няколко операции. Имал нужда от подкрепа, пенсията му била много малка, за да покрие нуждите за закупуване на лекарства, храна и отопление. Още повече, че след претърпените операции бил лежащо болен. Многократно молел ответницата да му помогне с каквото може, но последната напълно се била дезинтересирала от него. Понеже нямал собствени деца, това наложило да потърси помощ от други хора, които да му помагат и да се грижат за него. С оглед нуждата от средства за закупуване на основни неща, като лекарства и храна и обстоятелството, че ответницата не навлизала в имота, в който живеел, от 2004г., през 2014г. започнал процедура и се снабдил с Констативен нотариален акт за дарения имот, след което извършил продажба на имота с Нотариален акт №85/03.09.2014г. том II, per. №5119, дело 268/2014г. От продажбата получил средства, с които успял да заплати и му била извършена още една наложителна операция, както и възстановил взети назаем суми поради недостиг на средства. Въпреки че племенницата му отказала каквато и да било издръжка или помощ, същата се интересувала единствено от имота му и след като разбрала, че го е продал, завела  гр.д.№ 2645/2014г. по описа на Районен съд-Хасково, като възоснова на постановеното решение били отменени нотариалните актове. Първоинстанционното решение било потвърдено с решение по в.гр.д.№558/2015г. по описа на Окръжен съд-Хасково. Вследствие на отменения нотариален акт по обстоятелствена проверка ответницата завела гр.д. № 272/2016г. по описа на Районен съд-Хасково, като възоснова на постановеното решение купувачът А. Д. била отстранена от имота. Това довело до предявяване на претенции за връщане на платените от нея суми по горепосочения нотариален акт. Към настоящия момент ищецът нямал възможност да възстанови тези суми и осъждането му за същите щяло да доведе до още по-тежки последици за него. Счита, че с отношението си и непризнателността от страна на дареното лице, което го изоставило в момент на нужда от помощ, с оглед напредналата възраст и силно влошено здравословно състояние, се стигнало до положение да не може да се издържа. Ето защо, счита, че за него е налице правен интерес от депозиране на настоящата искова молба. Предвид изложеното, моли съда да приеме, че са налице условията на чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД и отмени дарението, извършено с  Нотариален акт за дарение на недвижим имот №167, том VI, рег.№8756, дело №1751 от 29.12.1999г. на Нотариус Христина Колева с рег. № 081, до размер на 1/2 идеална част. Претендира разноски.

 Ответницата оспорва така предявения иск като неоснователен. Претендира разноски по делото.

  Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е установено, че ищецът Д.А.Д. и съпругата му Е.Т.Д. са дарили на ответницата, тяхна племенница, следния недвижим имот – Парцел VIII в кв.34 по плана на с.Конуш, Обл.Хасково, утвърден със Заповед № 709/91г.,отреден за имот пл. № 198 с площ от 720 кв.м., при граници: парцели VI-196, VII-199  и IX-197 и улица, ведно с построените в парцела полумасивна жилищна сграда и стопанска постройка, като дарителите са запазили пожизнено право на ползване на имота, заедно и поотделно. В тази насока е представеният Нотариален акт  № 167, том VI, рег. № 8756, дело № 1751/1999г. на Нотариус № 081 по регистъра на Нотариалната камара на Република България.

Представи се по делото Констативен протокол от 07.09.2011г.  на Нотариус Христина Колева, рег. № 081, от съдържанието на който става ясно, че на посочената дата, в 11.00 ч., ответницата се е явила в кантората на нотариуса във връзка с нотариална покана №  I-162 от 2011г., изпратена от ищеца Д.А.Д. до ответницата. Подателят на поканата обаче не се е явил в кантората на нотариуса.

Била е изпратена и втора Нотариална покана от ищеца до ответницата, в която я е поканил да се яви на 29.11.2011г., в 11.00 часа, в кантората на нотариус Христина Колева, където ответницата да изрази намеренията си по тази повторна покана – съгласие или несъгласие да му плаща издръжка в размер на 250 лева месечно, считано от 01.08.2011г., както и да му постави въпросите, които ответницата е искала да му постави. С поканата ищецът е поканил ответницата с писмо, с нотариална заверка, да му изпрати отговор на искането му за заплащане на издръжка. Представен бе по делото и Констативен протокол от 29.11.2011г., от съдържанието на който се установява, че ищецът и ответницата са се явили в кантората на нотариуса по повод изпратената нотариална покана.

Видно от представените от ищеца Епикризи от МБАЛ АД-Хасково, е, че е приеман за лечение в периода от 01.01.2016г. до 05.01.2016г. в Отделение Хирургия и в периода от 09.08.2016г. до 11.08.2016г. в Очно отделение.

От Писмо, изх.№ 1023-26-91-1 от 11.10.2017г. на НОИ, ТП-Хасково се установява, че ищецът получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 385.37 лева и добавка по чл.84 в размер 60.95 лева, като общият размер на получаваните пенсии е 446.32 лева.

От своя страна ответницата също представи доказателства за получаваната от нея пенсия – Удостоверение, изх. № 1019-26-1813-1 от 19.06.2017г., видно от което е, че получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 243.76 лева. 

От ответницата бяха представени многобройни писмени доказателства, касаещи влошеното й здравословно състояние - Удостоверение № 61/19.06.2017г., издадено от „АППИМП-Здраве - Д-р Проданова“ ЕООД гр.Хасково, рецептурни бланки с дати 07.06.2017г. и 16.06.2017г.,  Амбулаторен лист № 000404/15.06.2015г., издаден от Д-р В., Амбулаторен лист № 000579/31.08.2015г., издаден от Д-р В., Амбулаторен лист № 000097/09.02.2016г., издаден от Д-р В., Амбулаторен лист № 000450/12.07.2016г., издаден от Д-р  В., Амбулаторен лист № 000027/19.06.2017г., издаден от Д-р В., Рецептурна бланка на И.Д. с дата 19.06.2017г., Епикриза,  издадена на 24.01.2014г. от МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД – София, Отделение по Общи и проф. УНГ болести и Отоневрология, Епикриза, издадена на 28.07.2014г. от МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД – София, Отделение по Общи и проф. УНГ болести и Отоневрология, Епикриза, издадена на 27.11.2016г. от УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД – София, Клиника по професионални заболявания, Отделение по УНГ болести, Отоневрологично изследване от 26.06.2017г. на И.Г., направено в МБАЛ „Свети Иван Рилски” ЕАД-София, Клиника по професионални заболявания, Отделение УНГ и Отоневрология, Медицинско направление от 26.06.2017г. на И.Д.Г., Рецептурна бланка на И.Г. с дата 26.06.2017г.

По искане на ответницата по делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-техническа експертиза, което възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото се установява, че размерът на месечния наем на обработваемата площ, стопанската сграда и жилищната сграда /без първия приземен етаж, в който живее ищецът/ в УПИ VIII в кв.34 по плана на с.Конуш, Обл.Хасково, се определя на 108 лева.

С влязло в сила на 25.05.2015г. Решение №238/30.04.2015г., постановено по гр.д.№ 2645/2014г. по описа на Районен съд-Хасково, е прието за установено по отношение на Д.А.Д. /ищецът по настоящото дело/, че И.Д.Г. /ответницата/ е собственик на УПИ VIII в кв.34 по плана на с.Конуш, Хасковска област, одобрен със Заповед № 709/1991г., отреден за имот с пл. № 198 с площ по скица 703 кв.м., а по документ за собственост – 720 кв.м., при граници: парцели VI-196, VII-199, улица и IX-197, ведно с построените в парцела полумасивна жилищна сграда и стопанска постройка, като е отхвърлено искането Д.А.Д. да предаде владението и отстъпи собствеността върху 1/2 ид.ч. от същия имот на И.Д.Г.. С решението е отменен, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт № 35, т.II, рег. №4215, дело  № 222/2014г. на Нотариус Владилена Сиртова, по силата на който Д.А.Д. е признат за собственик на УПИ VIII в кв.34 по плана на с.Конуш, Хасковска област, одобрен със Заповед № 709/1991г., отреден за имот с пл. № 198 с площ по скица 703 кв.м., а по документ за собственост – 720 кв.м., при граници: парцели VI-196, VII-199, улица и IX-197, ведно с построените в парцела полумасивна жилищна сграда и стопанска постройка.

С влязло в сила на 15.07.2016г. Решение № 396/20.06.2016г., постановено по гр.д. № 272/2016г. по описа на Районен съд-Хасково, е признато за установено по отношение на А. В. Д., че И.Д.Г. /ответницата/ е собственик на УПИ VIII в кв.34 по плана на с.Конуш, Хасковска област, одобрен със Заповед № 709/1991г., отреден за имот с пл. № 198 с площ по скица 703 кв.м., а по документ за собственост – 720 кв.м., при граници: парцели VI-196, VII-199, улица и IX-197, ведно с построените в парцела полумасивна жилищна сграда и стопанска постройка, като искането за предаване на владението на имота е отхвърлено като неоснователно.

По делото се призна от ответницата факта, че на основание арендни договори, заедно с брат си, получава годишна рента в натура от около 900 кг. жито и 18 бутилки олио. 

Бяха допуснати и гласни доказателства:

Свид. З. Л., ангажиран от ищеца, твърди, че познава страните по делото, тъй като е израснал в същата махала. Заявява, че не е виждал И. лично или чрез други лица да полага някакви грижи за Д.. Знае, че друга жена от селото ходела да му пере, чисти и готви. Категоричен е, че ищецът има нужда от грижи, тъй като е много възрастен, но не му е известно И. да поема част от тези грижи лично или чрез влагане на средства. Твърди, че от 2012г.-2013г. в този дом живее друго семейство, като в двора на къщата това семейство /Ч., Н., Д. и др./ гледат животни. От разговори с ищеца разбрал, че отношенията им с ответницата са влошени, защото семейството на И. не искали да го гледат. Преди хората, които  в момента живеят в къщата, при дядо Д. живеела жена на име Х.. Както тази жена, така и сегашното семейство, били от ромски произход.

Свид.А. Г. дава показания в същата насока, както и свид. Л., а именно – твърди, че до преди 3-4 години за Д. се е грижела жена на име Х., а в момента за Д. се грижи тя, защото нямало кой да полага грижи за него. Дава показания още, че той получава пенсия в размер на около 400 лева, с които пари покривал част от разходите си – за вода, за лекарства, но тези пари не му стигали и за това тя и семейството й му помагат и жиевят в дома му. Освен това гледат и животни и ползват двора на къщата. Знае, че И. и съпругът й са полагали грижи за Д., но това било докато баба Е. /съпругата на ищеца/ е била жива и малко след това,  но от 2003 година до момента не е виждала И. да посещава процесния имот.

Другата група свидетели бяха ангажирани от ответницата:

Свид.П.Г. – неин съпруг, в показанията си последователно описва случилото се от момента на сключване на договора за дарение през 1999 година до сега. Заявява, че първоначално не са имали никакви проблеми с дарителите Д. и Е.. Изпълнявали са изцяло поетите задължения по този договор - посещавали ежедневно дома, носели са храна. Съпругата му И. се занимавала с прането, чистенето, гладенето и други домакински задължения. Извършили са на няколко пъти ремонт на жилището, като, за да осигурят по-комфортни условия за живот на ищеца, построили баня и тоалетна на приземния етаж. Отношенията им започнали да се влошават чувствително след смъртта на съпругата на ищеца – Е., през 2002 година, но все пак до пролетта на 2009 година били в нормални отношения и не са преставали до тогова да полагат нужните грижи за ищеца. Отношенията им се влошили, тъй като ищецът заявил, че ще живее на съпружески начала с жена на име Христина. Свидетелят твърди, че заедно със съпругата си го разубеждавали да не създава такава връзка, но ищецът бил категоричен, че желае да има жена до себе си. Според свидетеля именно под влиянието на тази жена ищецът през месец април 2010 година им заявил категорично, че от утре не желае да идват в неговия дом. Така ответницата и съпругът й били принудени да напуснат къщата заедно с вещите си и оттогава нямали достъп до имота, тъй като Д. сменил всички брави. След смъртта на Х. ищецът настанил в дома си друго семейство, а именно семейство на свид. А. Г.. Дава показания още, че съпругата му е правила многократни опити да се срещне с Д. и да уредят отношенията си, но той не бил съгласен. Заявява, че Д. не е предявявал към И. никакви искания за конкретни суми, за да покрива свои нужди, а самата И. получава пенсия около 230 лева.  

По делото съдът разпита и свид.М.И., първа братовчедка на ответницата. Показанията на свид.И., като близка роднина, са категорични, а именно – че ответницата и съпругът й са се грижили за ищеца и съпругата му Е. дълго време преди да им бъде дарен имота и за това всички роднини приели за естествен този дарствен акт. След дарението ответницата продължила да се грижи за Д. и Е., а след смъртта на последната, и само за Д.. Отношенията им се влошили според свидетелката, следа като Д. създал интимна връзка с жена около 2007-2008 година и оттогава той вече не желаел И. да посещава дома. Сменил всички брави и не я допускал. Преди да се случи това, И. се занимавала основно с прехраната, хигиената и всички други битови нужди на Д., а в къщата заедно със съпруга си извършвали необходимите ремонти. Известно й е, че И. е правила много опити да подобрят отношенията си с Д., но той категорично отказвал, като знае, че в момента в дома му живее друго семейство, което той е настанил. За самата ответница твърди, че от всичко преживяно се е разболяла, като е загубила и някакъв процент от слуха си, което състояниие обаче не й пречи да се справя с ежедневните си задължения. Според свидетелката ответницата може и към настоящия момнет, ако бъде допусната, да поеме грижите за ищеца.    

При така възприетата фактическа обстановка съдът намира предявения иск за недоказан и неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД, дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка,

от която той се нуждае. Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на дарението по този законов текст, са: трайната нужда от издръжка на дарителя, искането, отправено от него до дарения и отказът на последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка. В случай, че такава необходимост не възникне, или не бъде поискана издръжка, задължението на дарения към дарителя си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция. Следва да се посочи, че дарението не създава задължение за дарения да издържа или помага на своя дарител. Такова задължение възниква само тогава, когато дарителят изпадне в нужда и поиска от дарения издръжка. С други думи, за да е основателен такъв един иск, е нужно да са налице и двете предпоставкидарителят да е изпаднал в трайна нужда от издръжка и дареният да е отказал да дава такава. От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че не се установи на първо място ищецът да е изпаднал в такава нужда, че да не може сам да си осигури средства за нормален живот. Установи се също така, че ищецът е запазил правото си на ползване върху процесния имот, който и реално ползва, от което следва извода, че не се налага да прави разходи за наем на жилище. Нещо повече, доказа се от събраните по делото гласни доказателства, че ищецът е допуснал в жилищната сграда в процесния имот да живеят лица, които обработват дворното място, отглеждат и животни в стопанските постройки в имота, от които лица  може да реализира доходи от наем в размер на 108 лева месечно, видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Безспорно се доказа също, че ищецът получава доходи от пенсия в размер на 446.32 лева месечно, който размер е достатъчен, за да покрие нужната месечна издръжка на едно лице, съгласно статистическите данни на Националния статически институт /НСИ/ за едно лице в месечен размер, видно от общодостъпните данни от сайта на НСИ. Този размер на пенсия, макар и не висок, позволява на ищеца да покрива нуждите си от храна, облекло и лекарства. Съществено ще е да се посочи, че към момента на извършване на дарението през м. декември 1999г. ищецът също е бил пенсионер, т.е финансовото му положение към процесния период не може да бъде определено като драстично влошено в сравнение с това към момента на извършване на дарението, макар да е изминал един сравнително дълъг период от време. Да, безспорно е, че, за да възникне задължение за надарения да даде издръжка на дарителя, е необходимо да са настъпили нови факти, сочещи, че дарителят е изпаднал в нужда и единственият начин да излезе от нея е издръжката на надарения. Съдът обаче счита, че в настоящия случай ищецът не е изпаднал в такова тежко материално затруднение, за да се стигне до отмяна на дарението и връщане на дареното имущество в неговия патримониум.

Отделно от това, от представената като доказателство Справка за лице от Служба вписвания при Районен съд-Хасково е видно, че на 19.03.2014г. ищецът Д.А.Д. е продал Поземлен имот с пл. № 049006 с площ от 4.485 дка в с.Конуш, Обл.Хасково, от която сделка безспорно е реализирал доходи. Казаното още веднъж потвърждава извода, че ищецът е разполагал със средства и не е изпаднал в такова тежко материално затруднение, което да не му позволява да задоволи основни свои жизнени потребности, както и да покрие разходи за евентуално лечение на заболявания.

Ето защо, съдът счита, че в настоящото производство ищецът не успя да докаже по безспорен начин, че се нуждае от издръжка. Не бяха ангажирани доказателства, които да обосноват извод, че е изпаднал в крайна нужда и паричните му доходи – такива, които получава и такива, които би могъл да получи, не са в състояние да му осигурят екзистенц минимум за преживяване. В случая по-скоро издръжката се претендира като проява на признателност за извършеното дарение, вследствие усложнените личностни отношения между дарител и надарен.

От друга страна, съдът счита, че, давайки издръжка на дарителя, ответницата би поставила себе си в по-лошо положение от това на дарителя. Установи се от събраните писмени доказателства по делото, че размерът на получаваната от нея пенсия възлиза на сумата от 243.76 лева месечно. Наред с посоченото, тя страда и от редица заболявания, като повечето от тях хронични и като такива, изискващи непрекъсната поддържаща терапия, което предполага постоянни ежемесечни разходи за лечение и медицински прегледи. Съгласно разрешението, дадено в ТР № 1/2013г. по Тълкувателно дело № 1/2013г. на ОСГК на ВКС, при иск за отмяна на дарение на основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД, не е проява на непризнателност, когато дареният не предоставя поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради  липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.  Плащането на месечна издръжка от 250 лева – размер, посочен в изпратената от ищеца до ответницата нотариална покана от 2011 година, би я поставило в по-лошо положение от това на дарителя, който от своя страна получава месечна пенсия от 446 лева, а би могъл и да отдава под наем процесния имот и така да реализира доход в размер на 108 лева месечно. Разбира се, ответницата би могла да дава издръжка не под формата на средства, а чрез полагане на грижи за дарителя. При всички случаи обаче такива грижи тя е могла да полага, ако ищецът й е давал подобна възможност. Нещо, което той не е сторил. От негова страна ответницата е срещала пълния отказ на дарителя да я допусне и й даде възможност да полага грижи за него. Установи се от разпита на свидетелите Г. и И., че до 2010г. /м.април/ ответницата и свид. Г. – неин съпруг, са  посещавали ежедневно дома на ищеца, носели са му храна, като ответницата вършела и всички домакински задължения. След като обаче през месец април 2010г. ищецът им заявил, че не желае да идват в неговия дом, те били принудени да го напуснат, като изнесли и вещите си. Доказа се също по делото, че от този момент ответницата е нямала достъп до имота, тъй като ищецът сменил всички брави. Но въпреки обтегнатите им отношения, ответницата правела опити да се подобрят /свид.И./, но дарителят категорично отказвал. Изложеното е в подкрепа на казаното по-горе, че ищецът не е дал възможност на ответницата да полага грижи за него.

Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният иск като недоказан и неоснователен ще следва да се отхвърли, като ищецът бъде осъден да заплати на ответницата направените по делото разноски в размер на 955 лева, от които 800 лева – възнаграждение за адвокат, 150 лева – разноски за вещо лице и 5 лева – държавна такса за издаване на съдебно удостоверение.

 

Мотивиран така, съдът

 

 

                               Р     Е      Ш     И :

 

  ОТХВЪРЛЯ  предявения от Д.А.Д., ЕГН **********,***, против И.Д.Г., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.227, ал.1, б. ”в” от ЗЗД за отмяна на дарение, извършено с Нотариален акт № 167, том VI, рег. № 8756, дело № 1751/1999г. на Нотариус № 081 по регистъра на Нотариалната камара, в частта на 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: Парцел VIII в кв.34 по плана на с.Конуш, Обл.Хасково, утвърден със Заповед № 709/91г., отреден за имот пл. № 198 с площ от 720 кв.м., при граници: парцели VI-196, VII-199  и IX-197 и улица, ведно с построените в парцела полумасивна жилищна сграда и стопанска постройка, като – НЕОСНОВАТЕЛЕН.       

ОСЪЖДА Д.А.Д., ЕГН **********,***, да заплати на И.Д.Г., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 955 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

 

 

                                                            СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.