Р Е Ш Е Н И Е

     829                                                     28.12.2017г.                                         гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковския районен съд                                                               гражданска колегия

На двадесет и девети ноември                                       двехиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                           Районен съдия: Васил Панайотов

Секретар: Гергана Докузлиева

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 429 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ – за заплащане на дължимо трудово възнаграждение, и по чл.215 от КТ – за заплащане на обезщетение при командировка за дневни, както и насрещен иск с правно основание 211 от КТ.

Ищецът посочва, че по ТД от 12.08.2015г. работил при ответника. Със заповед №  2/13.08.2015г. бил командирован в чужбина за извършване на курс от 90 дни за периода от 13.08.2015г. до 19.10.2015г. След завръщането си със заповед № 35/20.10.2015г. било прекратено ТПО на основание чл. 71 ал.1 от КТ. След прекратяване на ТПО не му било изплатило трудово възнаграждение в размер на 972,80 лева за периода от 12.08.2015г. до 20.10.2015г. Не му били заплатени също така командировъчни пари в размер на 1236 евро, или 2417,40 лева. Моли да се осъди ответника да му заплати посочени суми. Оспорва твърденията по насрещния иск, че била налице липса или преразход на гориво. Бил сменен в гр. Диепе, Франция, където му било заявено, че се прибира в България. Оспорва констатациите за липса на гориво два месеца след уволнението му. Оспорва заложените разходни норми за гориво. Не му била връчвана заповед за разход. Оспорва, че за периода 15-16.08.2015г. в Румъния била констатирана липса на 600 л. гориво. На 13.08.2015г. по спешност бил качен в автомобила, като не било замерено количеството гориво. По – късно констатирал, че и в двата резервоара е изчерпано горивото. В съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа исковете и моли да се уважат. В писмена защита излага доводи.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че ищецът е бил служител. Посочва, че за процесния период на командировка ищецът отчел разход в размер на 9430 л. за 24104 км., или преразход в размер на 1710 л. Обясненията му били, че при престой в Румъния му били откраднати 500-600 л. гориво. След завършването на курса била констатирана липса на 970 л. гориво. Стойността на горивото била 2137,50 евро /4168,12 лева/. На 16.08.2015г. и 31.12.2015г. били съставени протоколи за липса на гориво. На 13.08.2015г. на ищеца била предадена сумата от 300 евро и 140 лева аванс, а на 23.09.2015г. – още 600 евро. Тези суми включвали аванс командировка и текущо възнаграждение. Ответникът извършил прихващане за 600л. гориво на стойност 1464 лева. Общата дължима сума за командировки била в размер на 3142,04 лева, от която била прихваната сумата от 1464 лева и заплатена – 1895 лева. Предявява насрещен иск за сумата от 3834,68 лева, представляваща стойност на допуснатия преразход на гориво. С оглед на обстоятелството, че макар и да са използвани различни фрази за липси и преразход става въпрос за едно и същи нещо, че не е установено къде са отишли съответните литри гориво. В съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа отговора и насрещен иск. В писмена защита излага доводи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковете са допустими, тъй като не са разгледани в други производство. На следващо место не са погасени и по давност с оглед на разпоредбата на чл. 358 ал.1 т.3 от КТ.

Не се оспорва между страните наличие на трудово правоотношение /ТПО/, командироването му със заповед № 2/13.08.2015г. за периода от 13.08.2015г. до 19.10.2015г., и прекратяване на ТПО на 20.10.2015г.

Ищецът претендира, че не му е изплатено трудово възнаграждение в размер на 972,80 лева за периода от 12.08.2015г. до 20.10.2015г. Едно от задълженията на работодателя е да заплаща уговореното трудово възнаграждения за извършената работа съгласно чл. 128 т.2 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 270 ал.3 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка, или по писмено искане на негови близки. Също по писмено искане на работника законодателят е извел изключение, като е допуснал трудовото възнаграждение да се превежда по влог в банка посочена от служителя. С цитираната разпоредба законодателят е предвидил писмена форма за доказване на плащането – по ведомост или срещу разписка. Единствения способ за доказване на плащане на трудово възнаграждение се явява ведомост, разписка или платежно нареждане до банка. От заключението на ВЛ се установява, че за процесния период от 12.08.2015г. до 20.10.2015г. е в размер на 762,57 лева нетно възнаграждение – 225,24 лева за месец август, 337,86 лева за месец септември, 199,65 лева за месец октомври 2015г. То било начислено от работодателя, но не било изплатено. ВЛ посочва, че за периода на работа, на ищеца е предадена сумата от 300 евро и 140 лева с РКО на 13.08.2015г. /л.28/, както и му е преведена сумата от 600 евро с платежно нареждане от 23.09.2015г. Посочените суми не може да се приемат, че са трудово възнаграждение, тъй като в самите писмени документи – РКО и платежно нареждане, не е посочено това обстоятелство. Наред с това, сумите за заплати са били начислени по счетоводни документи, но няма доказателства за изплащането им. Поради изложеното, искът се явява основателен.

По отношение на иска с правно основание чл. 215 КТ.

Ищецът е командирован със заповед № 2/13.08.2015г. за периода от 13.08.2015г. до 19.10.2015г. В НСКСЧ или Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници /НСКШСЧМАПТП/ се посочва, че за извършване на работа в друга страна се полагат разходи за командировка, като се издава заповед, която има задължително съдържание – чл. 5 ал.2 от НСКСЧ. Това задължение е на работодателя. Съгласно цитираните подзаконови актове, на работника се следват командировъчни средства в размер на 27 евро на ден. За 67 дни командировка на ищеца се следват средства в размер на 1809 евро. Не може да се сподели изложеното от ВЛ, както и това в писмената защита на ответника, че командировката била за периода до 15.10.2015г. На първо място в самия отговор на ИМ е посочено, че за периода от 13.08.2015г. до 19.10.2015г., ищецът е бил в командировка, т.е. признава се това твърдение. На следващо място, и в двата документа се стъпва на писмен документ – пътен лист, който не е представен и приет по делото. Нещо повече, в първо съдебно заседание ищецът направи искане за представяне от ответника на такъв писмен документ, но представителят на ответника, адв. Кавръкова, посочи, че „пътен лист за товарни автомобили при международен автомобилен превоз на товари не се съставя“ в дружеството. Поради това изказване, съдът остави без уважение искането за представяне на това доказателства, тъй като се оспори съществуването му. В последствие от показанията на ВЛ и тези на свидетелите, се установи, че и при международни превози се съставят пътни листове от шофьорите за целите на счетоводството. Така или иначе такъв документ не е представен по делото, за да може съдът да го оцени. Няма как също така ответникът да се позовава в писмената си защита на един документ, който самата страна твърди, че не съществува. Следва да се посочи също така, че ВЛ не събира доказателства по делото, които страната сама може да представи, а оценя събрани такива при наличие на специални знания.   

Както бе посочено по – горе в мотивите, на ищеца е предадена сумата от 300 евро и 140 лева с РКО на 13.08.2015г. /л.28/, както и му е преведена сумата от 600 евро с платежно нареждане от 23.09.2015г. Съдът намира, че тези средства следва да се приспаднат от дължимата сума от 1809 евро за командировка. Това е така, тъй като липсват доказателства по делото, че тези средства, или част от тях, са използвани във връзка с работата. Действително и двамата разпитани по делото свидетели, посочиха, че се налага заплащане на винетки или магистрални такси в Сърбия, но винаги се давали повече средства от необходимото. Едва след представяне на всички разходни документи ставало ясно колко от тази сума е изразходвана. В настоящия случай не се представиха никакви доказателства за разходи от шофьора във връзка с пътуването, което да оправдае твърдението му, че сумите, получени с РКО на 13.08.2015г. за били изразходвани от него.

Аргументиран от всичко изложено, съдът намира, че на ищеца се следва сумата от 837,42 евро /1637,85 лева/ командировъчни за 67 дни за периода от 13.08.2015г. до 19.10.2015г. До този размер искът следва да се уважи, като до пълния предявен размер, се отхвърли.

По отношение на иска с правно основание чл. 211 от КТ.

Работодателят твърди, че за процесния период на командировка от 13.08.2015г. до 19.10.2015г. ищецът отчел разход в размер на 9430 л. за 24104 км., или преразход в размер на 1710 литра. Обясненията му били, че при престой в Румъния му били откраднати 500-600 литра гориво. След завършването на курса била констатирана липса на 970 литра гориво. Стойността на горивото била 2137,50 евро /4168,12 лева/. На 16.08.2015г. и 31.12.2015г. били съставени протоколи за липса на гориво. В съдебно заседание от 08.11.2017г. прави увеличение на иска на сумата от 3834,68 лева.

Фактическият състав на чл. 211 от КТ включва наличие на трудов договор, вреда – липса, наличие на отчетническа функция на служителя.

Първата предпоставка не се оспорва от страните. От раздел III  на длъжностната характеристика, приложена към трудовото досие на ищеца, може да се заключи също така, че той има отчетнически функции. В посочения раздел е уговорено, че шофьорът носи материална отговорност за повереното му превозно средство и оборудване към него и получени парични средства. Длъжностната характеристика е подписана от ищеца. Или, налице е и третата предпоставка. По отношение на втората – вредата, липсата – не се събраха по делото убедителни доказателства. И двата представени по делото протокола за установени липси от 16.08.2015г. и 31.12.2015г. са съставени в отсъствие на служителя. И двамата разпитани по делото свидетели посочват, че при тръгване и пристигане се предава автомобила в присъствието на шофьора, като се установява количество на изразходвано гориво, т.е. ако се констатират липси това става в присъствие на служителя. В настоящия случай не е така. На следващо място протоколите са частни документи, които нямат материална доказателствена сила. Не може да се каже, че са и удостоверителни документи, тъй като са много лаконични и не става ясно на каква база се правят тези изводи за липси – не са посочени обяснения на служителя, преписка, плащания с карта Shell, счетоводни доказателства и т.н., като писмени доказателства, на които се стъпва. Вторият протокол е съставен повече от два месеца след прекратяване на ТПО между страните.  На следващо место не става ясно как е установено точното количество на преразход на гориво. По делото няма никакви писмени доказателства колко километра е изминал служителя за тези 67 дни, колко пъти е заредил, колко гориво е изразходвал и колко е следвало да изразходва. Налице са само едни твърдения. Не на последно място следва да се посочи, че ВЛ категорично заявява в съдено заседание, че липсите трябва да бъдат отразени в счетоводството същия месец, през който са установени. Това в случая не е сторено. И двете липси са осчетоводени през месец декември 2015г. – на 31.12.2015г. Действително, фактът, че шофьорът не е завършил командировката от 90 дни и е бил принудително сменен на 67 ден е индиция за някакви нарушения, но за да се осъществи пълна имуществена отговорност, трябва по безспорен начин да се докаже вредата и начина й на определяне. Нереално звучи твърдението в тази връзка в отговора, че предстои сезиране на прокуратурата  за извършено престъпно деяние година и половина по – късно. Работодателят не е предприел никакви мерки във връзка с евентуални липси преди завеждане на иска от работника, което да покаже активна позиция от негова страна. Поради изложеното, искът се явява изцяло неоснователен и недоказан.

При този изход на делото и на двете страни се следват разноски. Ищецът е сторил разноски в размер на 500 лева по предявените от него искове, и 400 лева по насрещен иск. С оглед на уважената част му се следват разноски в размер на 419,38 лева по двата предявени иска – единият уважен изцяло по чл. 128 т.2 от КТ, а другият по чл. 215 от КТ – частично. Искът по чл. 211 от КТ е изцяло отхвърлен, поради което му се следват разноски в размер на 400 лева. Ответникът е сторил разноски в размер на 600 лева по исковете по чл. 128 и 215 от КТ, и 900 лева по иска по чл. 211 от КТ. С оглед на отхвърлената част от иска по чл. 215 от КТ му се следват разноски в размер на 96,74 лева. След приспадане следва ответникът да заплати на ищеца сумата от 722,64 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Хасково на основание чл. 78 ал.6 от ГПК ДТ по уважените искове в размер на 104 лева /предявени са два иска/ и 100 лева за ВЛ.

Водим от изложеното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ОСЪЖДА "Таби Транс" ЕООД гр. Хасково, със седалище и адрес на управление: ул. “Драгоман” № 34, ЕИК 126728145, съдебен адрес:*** 93, адв. Кавръкова, да заплати на И.Н.И. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, адв.Хайри, на основание чл. 128 т.2 от КТ сумата от 762,57 лева нетно трудово възнаграждение – 225,24 лева за месец август, 337,86 лева за месец септември, 199,65 лева за месец октомври 2015г., за периода от 12.08.2015г. до 20.10.2015г. по ТД от 12.08.2015г. между страните, в едно със законната лихва от 20.02.2017г., на основание чл. 215 от КТ сумата от 837,42 евро /1637,85 лева/ командировъчни за 67 дни за периода от 13.08.2015г. до 19.10.2015г., в едно със законната лихва от 20.02.2017г., както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК разноски в размер на 722,64 лева, като искът с правно основание чл. 215 от КТ до пълния предявен размер от 1234 евро /2417,40 лева/, като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.

ОТХВЪРЛЯ предявения от "Таби Транс" ЕООД гр. Хасково, със седалище и адрес на управление: ул. “Драгоман” № 34, ЕИК 126728145, съдебен адрес:*** 93, адв. Кавръкова, срещу И.Н.И. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, адв.Хайри, иск с правно основание чл.211 от КТ за сумата от 3834,68 лева, представляваща липса на гориво за период на командировка от 13.08.2015г. до 19.10.2015г., при който ищецът отчел разход в размер на 9430 л. за 24104 км., или преразход в размер на 1710 литра, на обща стойност на горивото 2137,50 евро /4168,12 лева/, за което били съставени на 16.08.2015г. и 31.12.2015г. протоколи за липса на гориво, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА "Таби Транс" ЕООД гр. Хасково, със седалище и адрес на управление: ул. “Драгоман” № 34, ЕИК 126728145, съдебен адрес:*** 93, адв. Кавръкова, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Районен съд – Хасково ДТ в размер на 104 лева и 100 лева за ВЛ.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от получаването му.

 

Районен съдия: /п/ не се чете.

 Вярно с оригинала!

 Секретар: Ц.С.