Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №787

13.12.2017 година, гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд                            Трети граждански състав

на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                           Съдия : Нели Иванова                          

секретар Ваня Кирева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 292 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от „Булпойнт 2015” ЕООД, ЕИК 203779060, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Струга” №31, представляван от управителя Г. О. Г., със съдебен адрес ***, адв.Кремен Валентинов Константинов, против Г.В.В. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди, че на 16.11.2016г. депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу ответника, по повод на което било образувано ч.гр.д.№2466/2016г. по описа на РС-Хасково. В законоустановения срок длъжникът подал възражение, поради което ищецът предявявал настоящия иск за установяване на вземането по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК. Твърди, че между БТК и ответника е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги от 24.09.2013г. за срок от 12 месеца. За ползваните услуги били издадени подробно описаните в исковата молба счетоводни документи, като общия размер на петте броя месечни бил 336,79лв. Съгласно чл.84 от ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпадал в забава след изтичането му. Ето защо, ответникът следвало да заплати сумата от 110,37лв., представляваща мораторна лихва за забава. Поради неплащане на задълженията от страна на ответника, на 29.05.2015г. „БТК“ ЕАД сключил договор за прехвърляне на вземания със „СГ Груп“ ООД, по силата на който дружеството цесионер придобило вземанията по всички изброени в исковата молба фактури. До ответника било изпратено уведомление на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД. На 12.05.2016г. „СГ Груп“ ООД прехвърлило всички свои вземания, придобити по горепосочения договор на ищеца. В качеството си на цедент „СГ Груп“ ООД уведомило длъжника за извършената цесия с подаденото заявление по чл.410 от ГПК. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се приеме за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 336,79лв. с включен в нея ДДС, представляваща главница по описаните фактури, и сума в размер на 110,37лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка главница от горепосочените фактури до 14.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноски в настоящото и в заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба. В съдебно заседание оспорва изцяло иска като неоснователен. Твърди, че не е преподписвал договора, както и че от 2011г. е с пълна глухота. Имал почти 100% загуба на слуха и почти не използвал телефон. Оспорва подписа на процесния договор. Твърди, че нито е подписвал договора, нито е давал съгласие по телефон за преподписване на същия.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :

По подадено от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.2466/2016г. по описа на РС-Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите 336,79лв. – главница и 110,37лв. – лихва за забава за периода от 20.11.2013г. до 14.11.2016г., дължими по договор за телекомуникационни услуги, които вземания са прехвърлени по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.05.2016г. в полза на заявителя, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 18.11.2016г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски. За тези суми е издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2466/2016г. по описа на съда. Видно от приложения с исковата молба договор за услуги е, че същият е сключен между Г.В.В. и „БТК“ АД на 24.09.2013г. Представени са също така издаваните от мобилния оператор месечни сметки за процесния период. На 29.05.2015г. между „БТК“ АД и „С.Г.ГРУП“ ООД е сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/ и до ответника е изпратено уведомление за цесията по чл.99 ал.3 от ЗЗД. На 12.05.2016г. между „С.Г.ГРУП“ ООД и ищцовото дружество е сключен договор за прехвърляне на вземане, като в приложението към договора са описани отделните вземания, които се прехвърлят, включително и това от ответника. На последния отново е изпратено уведомление за извършената цесия по чл.99 ал.3 от ЗЗД.

По искане на ответника съдът назначи и изслуша съдебно графологична експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице категорично сочи, че подписа на оспорения договор от 24.09.2013г. не е изпълнен от ответника.      

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочените в исковата молба суми. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи суми на ищеца по силата на договор за услуги, сключен между ответника и „БТК“ АД, впоследствие прехвърлен на ищеца въз основа на договор за цесия от 12.05.2016г. Разгледан по същество иска се явява неоснователен. По делото е представен договора за услуги, въз основа на който се претендира заплащане на процесните суми. От своя страна ответникът оспори автентичността на този договор с твърдението, че не е подписвал същия. Ответникът категорично заяви, че подписа в договора не е негов, както и че нито е подписвал договора, нито е давал съгласие за неговото продължаване. Във връзка с това оспорване съдът назначи и изслуша графологична експертиза, чието заключение е категорично, че действително оспорения подпис не е изпълнен от ответника. При тези данни по делото съдът намира предявения иск за неоснователен, тъй като ищецът, в чиято тежест е възложено, не установи наличието на облигационно отношение между ответника и „БТК“ АД. Именно мобилния оператор е прехвърлил на друго дружество и впоследствие последното е прехвърлило вземането на ищеца. След като се установи по несъмнен начин, че между мобилния оператор и ответника не са съществували договорни отношения, касаещи периода, за който се претендират неизплатените суми в настоящото производство, следва извода, че ищецът не разполага с изискуемо и ликвидно вземане спрямо ответника. Предвид гореизложените съображения съдът счита, че предявения иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК следва да бъде отхвърлен изцяло.   

С оглед изхода на делото и предвид постановеното Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът счита, че следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника разноските в настоящото и в заповедното производство в общ размер на 100лв., заплатено възнаграждение за вещо лице.

Мотивиран така, съдът

 

 

                                       Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Булпойнт 2015” ЕООД, ЕИК 203779060, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Струга” №31, представляван от управителя Г. О. Г., със съдебен адрес ***, адв.Кремен Валентинов Константинов, против Г.В.В. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, за сумите 336,79лв. – главница и 110,37лв. – лихва за забава за периода от 20.11.2013г. до 14.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 18.11.2016г. до окончателното изплащане, дължими по договор за телекомуникационни услуги, които вземания са прехвърлени по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.05.2016г. в полза на заявителя, за които суми е издадена заповед №1184/21.11.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2466/2016г. по описа на РС-Хасково.

ОСЪЖДА „Булпойнт 2015” ЕООД, ЕИК 203779060, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Струга” №31, представляван от управителя Г. О. Г., да заплати на Г.В.В. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, направените в заповедното и настоящото производство разноски в размер общо на 100лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                     СЪДИЯ :/п/ не се чете

          

Вярно с оригинала!

Секретар: В.К.