Р Е Ш Е Н И Е №773

07.12.2017г. гр. Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Хасковски Районен съд   четвърти граждански                                               състав

на седми ноември                                                           две хиляди и седемнадесета  година в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА                                                           

 

Секретаря Диляна Славова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№115 по описа за  2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.430 от ТЗ във вр. чл.99 от ЗЗД  – за осъждане на длъжник. Ищецът твърди, че по силата и при условията на сключен Договор за потребителски кредит от 08.02.2008г. с Юробанк и Еф Джи България АД-София ответникът е получил 18 900 лева, която сума е и преведена по банков път. На 11.01.2013г. била вписана в ТРегистър промяна в наименованието на банката – Юробанк България АД. Съгласно сключения договор кредитът се погасявал на месечни вноски  по погасителен план, като тези вноски се заплащали ежемесечно на 8 число от съответния месец. Краен срок за връщане на паричния заем бил 08.02.2018г. Уговорено било заплащане и на договорна лихва, както и дължима такава при неизпълнение. Ответникът не изпълнил договорните си задължения относно погасяване на кредита. Съгласно чл.15 от договора при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска, както и при неизпълнение на друго задължение, вземането на банката ставало предсрочно и изцяло изискуемо, като изискуемостта настъпвала без волеизявление на страните. Поради неизпълнение на договорните задължения – неиздължаване на месечна вноска с падеж 09.04.2008г. и 09.05.2008г. с нотариална покана, връчена на 26.09.2016г., дружеството уведомило кредитополучателя за обявяване на задължението по договора за изцяло дължимо и изискуемо – без да се прекратява действието на договора. На 09.04.2008г. бил сключен договор за прехвърляне на вземания между Юробанк и Еф Джи България АД-София и Бългериън Ритейл Сървисиз АД, като банката прехвърлила вземането възмездно. На 30.03.2009г. между  Бългериън Ритейл Сървисиз АД и Про лего АД бил сключен договор за прехвърляне на вземания, като вземането било прехвърлено на ищцовото дружество възмездно. До ответника било изпратено уведомление за встъпването в правата на удовлетворения кредитор по силата на сключените договори за цесия. Уведомителното съобщение било изпратено с препоръчано писмо по куриерска фирма Стар пост. Считат, че до кредитополучателя било изпратено уведомление за прехвърляне на процесното вземане съгласно нотариално заверени пълномощни с рег.№1557 и 1558 от 14.05.2012г., с които Бългериън Ритейл Сървисиз АД и Юробанк България АД-София упълномощават Про лего АД да уведомява писмено от тяхно име и качеството им на предишни кредитор по реда на чл.99 от ЗЗД. Уведомлението било изпратено с услугата Телепоща на БП ЕАД на адрес, посочен от самия кредитополучател при сключване на процесния договор. Видно от приложената разписка то не било получено от длъжника, тъй като адресатът отсъствал. Към 13.01.2017г. задълженията към ищеца били в общ размер 18 860,01 лева – главница. Нямало изпълнение към Бългериън Ритейл Сървисиз АД или Юробанк и Еф Джи България АД, нито към Про лего АД. Искат ответникът да бъде осъден да заплати сумата 18 860,01 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 08.02.2008г., сключен между ответника и Юробанк и Еф Джи България АД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно плащане, както и да заплати направените в исковото производство разноски.

            Ответникът депозира отговор, оспорва предявения иск. Счита, че искът е недопустим, тъй като вече между същите страни правният спор е разрешен с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№437/2013г. на Хасковски РС. Излага подробни твърдения  и относно неоснователност на предявения иск – цедираното вземане не било индивидуализирано; първоначалният кредитор прехвърлил още не възникнали задължения; новият кредитор можел единствено да търси събиране на сумите с оглед прехвърлените права, а не на отделни вноски; цесията не била валидна и липсвала възможност с обратна сила да бъде довършено пораждането на предсрочна изискуемост; вземането следвало да съществува към момента на цесията, а не да се очаква да възникне; като не съществувало към момента на прехвърлянето вземането, то този договор бил нищожен поради невъзможен предмет по чл.26, ал.2, пр. първо от ЗЗД; по отношение на осъдителните искове се приемало, че уговорките за автоматична предсрочна изискуемост били валидни; прави възражение за изтекла давност по отношение на прехвърленото вземане на 09.04.2008г.; уведомлението чрез нотариална покана не било редовно, тъй като не ставало ясно на кой от двата жилищни входа било залепено уведомлението и не били спазени процесуалните правила по чл.47 от ГПК; длъжникът не бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземането, което било доказано в предходното производство между същите страни.

            Като трето лице-помагач /чрез привличане от ищеца/ на основание чл.219 от ГПК по делото са конституирани Бългериън Ритейл Сървисиз АД – София, и Юробанк България АД – София, предишни кредитори на ответника, които не вземат становище.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

  След извършена служебна справка в Търговския регистър съдът установи, че са вписани промени, касаещи настоящия правен спор: промяна на наименованието на ищеца от ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД, а след 11.01.2013г. - ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД.

Видно от Договор за потребителски кредит № FL 355298 от 08.02.2008г., ведно с погасителен план към него, същият е сключен между Юробанк и Еф Джи България АД - в качеството на кредитор, и ответника – като кредитополучател. С представеното Бордеро от 08.02.2008г. се установява преведената на ответника сума от 18900 лева по кредита. Представен е погасителен план към договора за кредит, като са уговорени дати на вноските, размера на всяка вноска – за лихва и главница, като кредитът следвало да бъде издължен напълно на 08.02.2018г.

Видно от Договор за цесия /за прехвърляне на вземания по договори за кредит/ от 09.04.2008г. Юробанк и Еф Джи България АД – София /понастоящем Юробанк АД/ прехвърля вземанията си по договори за кредит, описани в Приложения, на  Бългериън Ритейл Сървисиз АД – София. Приложено е и извлечение от Приложение №1, от което на л.13 от делото се установява вземането на ответника / номер и дата на кредит – FL 355298 от 08.02.2008г., дълг по главница – 18 900 лева, и лихви – 371,25 лева, общ размер на дълга – 19271,25 лева, и падеж на кредита – 02.08.2018г./. С Договор за прехвърляне на вземания от 30.03.2009г. Юробанк и Еф Джи България АД – София, и Бългериън Ритейл Сървисиз АД – София, прехвърлят вземания по списък – Приложение 1, на Про лего АД София, като съгласно чл.5.8 от договора цесионерът се смята за изрично упълномощен от цедентите да уведомява длъжниците, чийто вземания се прехвърлят. Уведомяването следва да бъде извършено при условията на чл.5.9 – в срок от 3 месеца след прехвърляне на вземанията, като уведомлението следва да е подписано от цедентите, а цесионерът да го изпрати. Видно от л.24 от делото в извлечението от приложението е посочен ответника, както и всички данни за вземането към него – номер на кредит – FL 355298, дълг по главница – 18860,01 лева, и лихви – 996,94 лева, общ размер на дълга – 19856,95 лева, просрочени дни – 384/.

С уведомление за прехвърляне на вземанията ищецът и двамата цеденти са уведомили ответника за сключените договори за цесия от 09.04.2008г. и 30.03.2009г., като изрично са посочили договорът, от който произтича вземането към него – Договор за потребителски кредит № FL 355298 от 08.02.2008г. Двамата цеденти са упълномощили ищеца да уведомява длъжниците – пълномощни с нотариална заверка от 14.05.2012г., л.27-28 от делото. Приложено е и уведомление от пълномощника на цедентите – настоящия ищец, до длъжника – ответника по делото, за извършените цесии. С известие от БП ЕАД са изпратени документи до ответника, но връчването не се е осъществило поради отсъствие на получателя.

С нотариална покана – чрез Нотариус №080 Марчева, ищецът е обявил задължението на ответинка по договора за незабавно изискуемо и дължимо в размер на 18860,01 лева главница, ведно с дължими лихви от 17 207,33 лева. При извършване на връчването ответникът не е намерен и поканата не била връчена, като за това има отбелязване от нотариуса: за периода от 12.09.2016г. до 26.09.2016г. Н.Г.Т. не се е явил в кантората на нотариуса, за да получи поканата. От нотариуса е постъпила в цялост преписката относно връчването на поканата, като в нея се съдържат протоколи, съставени от връчителя и уведомление, поставено на вратата на посочения адрес.

С Решение от 07.11.2013г. на ХРС по гр.д.№437/2013г., постановено в производство между същите страни и за същото вземане, но по иск с правно основание чл.422 от ГПК, съдът е приел за установено, че Н.Г.Т. дължи на АД ПРО ЛЕГО – гр.София общо сума в размер на 19 856,95 лева, от които сума в размер на 18 860,01 лева, представляващи главница по Договор за потребителски кредит от 08.02.2008г., сключен между него и Юробанк и Еф Джи България АД, и сума в размер на 996,94 лева, представляваща договорна лихва за периода 08.02.2008г. до 01.10.2012г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.12.2012г., до окончателно плащане, за което има издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №3620/2012г. на Хасковски РС. Решението е потвърдено на въззивна инстанция – Решение №210/09.05.2014г. по в.гр.д.№221/2014г. на ХОС, а решението на ХОС е отменено изцяло, като предявения иск е отхвърлен изцяло. От мотивите на решението на ХРС се установява, че заповедното производство е образувано на 15.12.2012г., исковата молба след подадено възражение от длъжника е депозирана на 15.02.2013г., а съдебните книжа в исковото производство /искова молба и доказателства/ са били връчени на ответника на 19.03.2013г.

По делото е назначена съдебносчетоводна експертиза, по която съдът приема заключението за компетентно и безпристрастно изготвено. От него се установява, че сумата от 18 900 лева е преведена на ответника. Задълженията по главницата са 18860,01 лева, след като са отчетени погасителните вноски от ответника – общ размер от 2350 лева, от които главница – 39,99 лева, договорна лихва – 2 256,15 лева и лихва за просрочие – 53,86 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Няма спор, че между ответника и банката е сключен договор за кредит за сума от 18 900 лева, която сума е получена от ответника, както и не е спорно, че той е преустановил плащането по договора и има непогасени вноски за връщане на главницата в общ размер на 18 860,01 лева, доказано и с назначената експертиза. Не е спорно, че последната вноска по кредита е била уговорена като дължима на 08.02.2018г., но пък ответникът оспорва посочената дата, на която ищецът счита, че била настъпила предсрочна изискуемост – 26.09.2016г. Спорно е и действителността на извършените цесии, редовността на уведомлението за извършените цесии, както и дали процесната сума е дължима, тъй като била погасена по давност.

Няма спор, че вземанията по процесния договор за кредит са били цедирани на ищеца и в тази посока са представени съответните договори от 09.04.2008г. и 30.03.2009г. Спорно е дали те са породили своето действие поради това, че ответникът не бил уведомен за тях. От събраните писмени доказателства съдът прави извод, че задължението на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането е изпълнено. Дори длъжникът да не е бил уведомен до образуване на настоящото производство, то при получаване на съдебните книжа същият е получил и уведомлението от л.26 и 30 за прехвърляне на вземането. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и следва на основание чл.188, ал.3 от ГПК да се съобрази при решаване на делото. Поради това процесната цесия има действие между настоящите страни и тъй като ответникът не твърди да е извършил изпълнение на задължението си, то ищецът има право да търси това вземане и да ангажира отговорността на ответника. Съдът счита, че възраженията на ответника в посока недействителност на цесиите, тъй като вземанията не били индивидуализирани и още невъзникнали в момента на извършване на цесиите, са неоснователни. Приложените извлечения от приложенията към договорите за цесия индивидуализират вземането на ответника, посочен по име, ЕГН, номер на сключения договор за кредит и дата. Вземането е посочено като размер от главница, лихви, както и е посочен крайния срок на договора за кредит, т.е. датата на последната падежна вноска по погасителния план.

Ответникът възразява относно настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията по договора на 26.09.2016г., като счита, че нотариалната покана, с която се твърди, че бил уведомен, не била връчена редовно. Съгласно ТР №4/2014г. на ВКС, ако кредиторът иска да упражни своето потестативно право да търси изпълнение на цялото вземане преди края на срока на договора, то е необходимо да уведоми за това длъжника, като изявлението му следва да е получено преди сезиране на заповедния съд. Така независимо, че страните са уговорили при просрочие на месечни вноски вземането на кредитора да става предсрочно изискуемо в целия му размер, кредиторът е дължал съобщение за това на длъжника. В случая нотариалната покана не е била връчена на длъжника, за което е и нотариалното удостоверяване от нотариус Марчева, че длъжникът не се е явил в кантората, за да я получи. Доколкото нотариусът в това производство не е извършил и няма задължение да извършва справка относно настоящ/постоянен адрес на получателя на поканата, то съдът приема за недоказано уведомяването на длъжника. Не само, че в това нотариално производство са неприложими правилата на чл.47 от ГПК, но и действително не се установява при провеждането на нотариалното производство до знанието на длъжника да е достигнало изявлението, че кредиторът обявява кредита за предсрочно изискуем. Но наред с това следва да се вземе предвид предходното развило се между същите страни производство с предмет вземането за главницата, в което е твърдяно, че се търси вземането по кредита като предсрочно изискуемо, но не при изрично уведомяване на длъжника, а при настъпила предсрочна изискуемост съгласно условията в договора /чл.15 от договора/. От мотивите на Решение от 07.11.2013г. по гр.д.№437/2013г. се установява, че исковата молба по чл.422 от ГПК е подадена на 15.02.2013г., а преди това заповедното производство е образувано на 15.12.2012г. Исковата молба, с която кредиторът заявява предсрочната изискуемост на главницата от 18 860,01 лева е била получена на 19.03.2013г., поради което и съдът в настоящото исково производство приема, че именно това е датата, на която длъжникът е уведомен, че договорът е обявен за предсрочно изискуем. Следва да се отбележи, че съдът не приема становището на длъжника, че кредитът е станал предсрочно изискуем автоматично при неплащане на съответните погасителни вноски през 2009г., тъй като предсрочната изискуемост следва да бъде обявена от кредитора и да достигне като волеизявление до длъжника.

Като приема датата 19.03.2013г. за момент, считано от който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, съдът намира, че именно от този момент следва да бъде обсъдена погасителната давност по отношение на главницата, тъй като именно тогава настъпва нейната изискуемост. Погасителната давност по отношение на главницата е 5 годишна, тъй като е приложим общия давностен срок при наличие на едно неделимо плащане. Уговореното връщане на сумата на погасителни вноски на определени дати не превръща тези вноски в периодични плащания, за да се приложи разпоредбата на чл.111, б.В от ЗЗД. Договореното връщане на кредита на погасителни вноски представлява съгласие по чл.66 от ЗЗД от кредитора да приеме изпълнение от длъжника на части и съглашението в този смисъл не е относно вземане с периодично изпълнение. Към момента на подаване на настоящата искова молба – 16.01.2017г., и след като приема, че кредитът е станал предсрочно изискуем с получаването на съдебните книжа по реда на чл.131 от ГПК по гр.д.№437/2013г. на ХРС, съдът намира, че не е изтекъл петгодишния давностен срок, считано от 19.03.2013г. Така предявеният иск относно главницата е основателен и ответникът следва да заплати сумата от 18 860,01 лева, дължими по договора за кредит.

Като кредитополучател ответникът се е задължил да изплати дължимата по договора главница. Както в приложенията към договорите за цесия, така и в заключението на вещото лице е посочен размера на главницата.  Искът е предявен от ищеца, които е придобил редовно всички права върху вземането на длъжника – ответник.

Като краен се налага извода, че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, като ответникът следва да понесе и направените по делото разноски.

Мотивиран така, съдът

Р  Е  Ш  И  :

По предявения иск с участието на трети лица – помагачи, Бългериън Ритейл Сървисиз АД – София, и Юробанк България АД – София -

ОСЪЖДА Н.Г.Т., ЕГН **********,***, да заплати на АД ПРО ЛЕГО – гр.София, ЕИК 175249461, сума в размер на 18 860,01 лева, представляващи главница по Договор за потребителски кредит от 08.02.2008г., сключен между Н.Г.Т. и Юробанк и Еф Джи България АД, ведно със законната лихва за забава, считано от 16.01.2017г., до окончателно плащане,ведно с дължимите разноски – 754,40 лева държавна такса, 300 лева разноски за експертиза.

Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.

 

 

 

Съдия:/п/ не се чете

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар:Д.С.