М   О   Т   И   В   И

към присъда63/01.11.2017 год. по НОХД № 1148/2017 год.по описа на РС-Хасково

            Против подсъдимия М.Х.М., със снета по делото самоличност е повдигнато обвинение, за това че на 10.08.2017г. в землището на село Стамболово, община Стамболово, област Хасково управлявал моторно превозно средство, а именно лек автомобил марка „****”, модел „*******”, с рег. № ******, без съответното свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с наказателно постановление №15-1253- 001292/28.09.2015г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция" при ОДМВР-Хасково, влязло в сила на 21.07.2017г. - престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.

Подсъдимият М.Х.М. се признава за виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен,като  признава изцяло фактите от  обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези факти. В последна дума изказва съжаление за стореното и  моли за минимално наказание.

В тази връзка защитникът на подсъдимия адв.Н.М.  пледира за налагане на административно  наказаниеглоба, поради настъпила реабилитация за предходните осъждания на подзащитния и. Въвежда довода, че подсъдимият М. е съзнавал, какво точно върши, но е бил в безизходица.

Представителят на Районна прокуратура гр. Хасково поддържа обвинението, което счита за доказано по категоричен  и  несъмнен начин, с оглед и направените от подсъдимия самопризнания на фактите от обвинението. Прокурорът пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и поради наличието на предпоставките по чл.78а от НК, заради настъпилата реабилитация, както и с оглед целите на наказанието, да  му бъде наложено административно наказание глоба” в размер от 1000 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно, в съвкупност и във връзка с доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М.Х. М. никога  не е придобивал право да управлява моторно превозно средство. Имал  начално образование, съответно не притежавал изискуемия образователен ценз за  придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство. Въпреки това установил практическа опитност и можел фактически да управлява моторни превозни средства. Заради неправоспособността му и заради управлението на МПС срещу него, през годините били издадени множество наказателни постановления. На 28.09.2015г. срещу подсъдимия М.Х. М. било издадено Наказателно постановление № 15-1253-001292/28.09.2015г. от Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР град Хасково, с което подсъдимият М. бил наказан по административен ред за управление на МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление, за извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Процесното наказателно постановление било връчено лично на подсъдимия  на 13.07.2017г. и влязло в законна сила на 22.07.2017г.

На 10.08.2017г. свидетелят Д. Д. Д.и свидетелят Т. А. Ш., двамата полицейски служители в Участък Стамболово, при РУ – Хасково, участвали в специализирана полицейска операция. На 10.08.2017г., на стената на язовир Токмакли, в землището на село Стамболово, област Хасково двамата полицейски служители спрели за проверка лек автомобил марка „****”, модел „*******”, с регистрационен № *******, управляван от подсъдимия М.Х.М.. При извършената проверка свидетелите Д. и Ш. установили, че подсъдимият М. не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство и, че на 22.07.2017г. е влязло в сила наказателно постановление, с което той е наказан за управление на моторно превозно средство без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство. Свидетелят Т.А.Ш. съставил АУАН с бланков № 007869 от 10.08.2017г., в който отразил установеното нарушение и, който подсъдимият подписал без възражение.

    Видно от изготвената за целите на наказателното производство справка за съдимост подсъдимият М.Х.М. е осъждан, както следва:

    1. С решение по НОХД №929/2003г. по описа на Районен съд-Хасково, за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, извършено на 27.11.2003г., на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева. Със същото решение за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, извършено на 27.11.2003г., на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева. Решението е влязло в сила на 15.01.2004г.

    2. Със споразумение по НОХД №21/2010г. по описа на Районен съд Хасково, за престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, извършено на 13.09.2009г., му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от 3 години. Споразумението е влязло в сила на 18.01.2010г.

    3. С присъда по НОХД №32/2010г. по описа на Окръжен съд Хасково, за престъпление по чл. 304, ал .1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” и ал. 3 от НК, извършено на 22.10.2009г., му е наложено наказание „пробация” с двете задължителни по закон пробационни мерки за срок от 6 месеца. Присъдата е влязла в сила на 13.04.2010г.

    Така изложената  фактическа обстановка и извършеното престъпление се доказват по безспорен и категоричен начин от обясненията на подсъдимия М.Х. М., показанията на свидетелите Д. Д. Д.р и Т. А. Ш., приложените справки от сектор „Пътна полиция при ОД на  МВР – Хасково, както и от другите доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

      При така описаната фактическа обстановка, съдът прие, че от обективна страна подсъдимият М.Х. М. е осъществил състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, като на 10.08.2017., в землището на село Стамболово, община Стамболово, област Хасково, управлявал моторно превозно средство, а именно лек автомобил марка „****”, модел „*******”, с рег. № *******, без съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние. Безспорно е  по делото, че на инкриминираната дата – 10.08.2017г. подсъдимият М. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил. Установено е също, че М.Х. М.  никога не е придобивал право да управлява моторно превозно средство, т.е. той е  неправоспособен водач на МПС. Към инкриминираната дата подсъдимият е бил наказан по административен ред за управление на моторно превозно средство, без да притежава СУМПС с Наказателно постановление №15 – 1253 - 001292/28.09.2015г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Хасково. Наказателното постановление е връчено лично на подсъдимия М. на 13.07.2017г. - обстоятелство, сочещо, че същото е влязло в сила на 21.07.2017г., т.е. след изтичането на 7-дневния срок за неговото  обжалване  по съдебен ред. Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, урежда  реда за уведомяване на нарушителя за изготвените наказателни постановления /чл. 58 от ЗАНН/ и регламентира  хипотезите, при които те влизат в сила /чл. 64 от ЗАНН/, като разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН препраща към правоприлагане на Наказателно - процесуалния кодекс, доколкото липсват особени правила за връчване на призовки и съобщения, и за съдебното производство по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления.     Препис от процесното НП, издадено въз основа на съставен административен акт за извършено нарушение на чл. 150 ал. 1 от ЗДвП /управление на МПС без изискуемата от закона правоспособност/, е връчен при съблюдаване на предписанията на чл.58 ал.1 от ЗАНН. Спазената процедура по уведомяване на нарушителя и липсата на активност, насочена към обжалване на наказателното постановление и иницииране на съдебен контрол, предпоставя извод, че то е влязло в сила на 21.07.2017г. и формира убеждение за обективна престъпна съставомерност на неправомерното деяние. Тъй като управлението на МПС без съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство от страна на  подсъдимия   е извършено в рамките на една година от налагане на административното наказание /изтичащ на 21.07.2018г./, както е приел прокурора, са налице всички кумулативно предвидени предпоставки за приложението на  чл. 343в, ал. 2 от НК.

От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал, че не е придобивал правоспособност като водач на МПС, че е наказван по административен ред за управление на такова превозно средство и е искал и управлявал МПС.

По наказанието: Очертаните по-горе данни за предходната съдимост на подсъдимия М.Х.М. налагат извод за наличието на осъждания, предхождащи инкриминираното. Липсват данни за реабилитация по реда на чл. 87 НК. За престъпленията, предмет на решението по НОХД № 929/2003г. по описа на Районен съд Хасково, подсъдимият М. е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК. По отношение на лицата, освободени от наказателна отговорност по глава осма от НК, разпоредбите на чл. 85 и следващите не се прилагат, защото те не се считат осъждани. С оглед възможността за последващо прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК спрямо подсъдимия, съдът следва да разгледа по – детайлно последиците от наложените му  по НОХД № 929/2003г. наказания. Съгласно указанията в ППВС № 7/85г., т. 4, лицата освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК не могат да бъдат поставяни в по – тежко положение от лицата, които са осъдени на глоба по НК. Затова и лицето, което е освободено от наказателна отговорност, може повторно да бъде освободено от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, като  приложим е срокът по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК. Съответно изтичането на фиксиран в закона срок, който за глобата е едногодишен и тече от изпълнението на наказанието води до възможност за последващо приложение на чл. 78а от НК по отношение на лице, което вече е освобождавано от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В настоящия случай, няма доказателства за изпълнение на двете административни наказания, наложени по НОХД № 929/2003г.на РС-Хасково  от подсъдимия М., към датата на извършване на процесното престъпление – 10.08.2017г.,т.е. глобите не са платени. Но изпълнението на наложеното наказание може да се погаси и поради изтичане на давността за изпълнение. Правилата на наказателноправната давност по глава девета от НК са приложими при налично осъждане, а такова по отношение на лицата освободени от наказателна отговорност няма. Тези лица не се считат осъждани, поради това правилата за  давността за изпълнение на глобата, наложена на основание чл. 78а от НК, се съдържат в Закона за административните нарушения и наказания. Глобата, наложена с влязла в сила присъда или със съдебно решение, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 6 от ДОПК е публично държавно вземане. Според чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1-ви януари на годината, следваща тази, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по – кратък срок. Такъв по – кратък срок е установения в чл. 82, ал. 1, б. „а” от ЗАНН двугодишен срок от влизане в сила на акта, с който е наложена глобата. Видно от справка от ТД на НАП, офис Хасково /л.27 от БП/ срещу подсъдимия М.Х. М. има образувано изпълнително дело № 26050002839/2005г. по описа на НАП Хасково, като едно от изпълнителните основания е бил изпълнителен лист издаден на 27.01.2004г. по НОХД № 929/2003г. по описа на РС Хасково. Съдът намира, че не е необходимо събирането на доказателства за прекъсването на давността с действия на надлежните органи, по чл. 82, ал. 2 от ЗАНН, по отношение на наказанията „глоба”, наложени по НОХД № 929/2003г. на РС Хасково, във връзка с образуваното от НАП изпълнително дело. Това е така, защото независимо от действията или поради бездействието на надлежните органи от влизане в сила на решението по НОХД № 929/2003г., по описа на РС-Хасково на 15.01.2004г., до момента на извършване на настоящото престъпление са изминали повече от тринадесет години и половина. А според чл. 82, ал. 3 от ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока на обикновената давност по чл. 82 от ЗАНН. В случая обикновения давностен срок е изтекъл на 15.01.2006г., а абсолютния давностен срок е изтекъл на 15.01.2007г. Наказанието не следва да се изпълнява съгласно чл. 82, ал 3 от ЗАНН, поради това, че са изтекли давностните срокове. Щом като е настъпила давност за изпълнението на наказаниятаглоба, по НОХД № 929/2003г. по описа на Районен съд - Хасково, на  подсъдимия, не може да се заключи, че не е налице условието за повторно освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, след изтичане на едногодишния срок от изпълнението на наказанието, тъй като наложеното наказание не може да се изтърпи.  Обстоятелството, че наказанието не е изпълнено до изтичане на давностния срок, не може да се вменява във вина на наказания, тъй като привеждането на наказанията в изпълнение е законно задължение на съответни държавни органи. А от това следва, че не може да се отегчава положението на наказаното лице, поради обстоятелството, че съответното длъжностно лице не си е изпълнило задължението, което законът му е възложил, и по този начин изпълнението на наказанието е погасено по давност. При това положение за наказанията  на подсъдимия по НОХД № 929/2003г. по описа на Районен съд-Хасково, е изтекъл, както  предвидения  в чл. 82, ал. 1, б. а от ЗАНН двугодишен давностен срок, така и абсолютния  давностен срок по чл.82 ал.3, вр. чл. 82, ал.1, б. „а” от ЗАНН, който е започнал да тече от 15.01.2004г. и е изтекъл на 15.01.2007г. Налага се изводът, че освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и особено фактът, че наложените на подсъдимия наказания „глоба” не са изпълнени, но са погасени по давност, не може да се приеме за материална пречка за повторното му освобождаване  от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Изложенето до тук и указанията, дадени в ППВС №7/85г., т. 4, водят до заключението, че към момента на извършване на престъплението, предмет на настоящата присъда, подсъдимият М. може повторно да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Разбира се на тази плоскост трябва да се обсъдят и преценят и другите предпоставки за приложението на чл. 78а от НК ,една от които е подсъдимия да не е осъждан за престъпление от общ характер .Това  налага  да бъдат разгледани останалите две осъждания на подсъдимия М. и възможността по отношение на тях  да е настъпила реабилитация по чл.86 или 88а от НК  ,защото  приложението на чл. 78а от НК  е задължително за съда, ако  установи, че законовите  предпоставки затова са налице. Със споразумение по НОХД №21/2010г. по описа на Районен съд-Хасково, за извършено на 13.09.2009г. престъпление, на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от 3 години. Споразумението е влязло в сила на 18.01.2010г. Изпитателният срок на наложеното наказание е изтекъл на 18.01.2013г. Същевременно с  присъда по НОХД №32/2010г. по описа на Окръжен съд-Хасково, за престъпление, извършено на 22.10.2009г., на подсъдимия е наложено наказание „пробация” с двете задължителни по закон пробационни мерки за срок от 6 месеца. Присъдата е влязла в сила на 13.04.2010г.,а според справката на  Окръжна прокуратура Хасково /л.9/, подсъдимият М.Х. М. е изтърпял наказанието „пробация” на 21.10.2010г.Престъпленията по НОХД№21/2010г. на РС-Хасково и НОХД№32/2010 г. на ОС-Хасково  са извършени в реална съвкупност   и  като такива предпоставят по реда на чл.25 ал.1 от НК определяне на общо наказание в размер на по-тежкото от тях.   По делото няма данни до изтичане на определения изпитателен срок  с присъдата по НОХД№21/2010г. на РС-Хасково подсъдимият да е извършил друго престъпление, поради което да е следвало да изтърпи отложеното наказание. Реабилитационият срок  е започнал да тече от 18.01.2010г. и е изтекъл на 18.01.2013г. Реабилитационният срок за наказанието „пробация” по НОХД№32/2010г. на ОС-Хасково  е започнал да тече от 21.10.2010г. и е изтекъл на 21.10.2013г.,съгласно чл.86 ал.1 т.2 от НК .  Следователно по двете осъждания на подсъдимия - по НОХД № 21/2010г., по описа на Районен съд- Хасково и по НОХД№32/2010г. по описа на Окръжен съд –Хасково ,поради изпълнение на наложените наказания и изтичане на реаблитационните срокове за тях е  настъпила  реабилитация по право. Това указва, че към момента на извършване на престъплението, предмет на настоящата присъда подсъдимият М. е бил реабилитиран по смисъла на глава десета от НК и за двете осъждания, поради което  следва да се счита за лице, което не е осъждано за престъпление от общ характер.

При поначало правилното приложение на материалния закон наказанието  за подсъдимия М.Х.М. покрива  хипотезата на чл. 78а от НК, чието прилагане е задължително при наличие на предвидените предпоставки, а в случая те са налице: за престъплението по чл. 343в ал.2 от НК, според действащата към момента на деянието редакция на текста /обн. ДВ бр.74/2015г./ се  предвижда наказание лишаване от свобода от една до три  години  и глоба от 500 лв. до 1200 лв., деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и може повторно да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV, Глава осма от НК , от престъплението не са причинени имуществени вреди, които да не са възстановени, престъплението е извън ограниченията по чл. 78а, ал. 7 от НК. В този смисъл, съдът счита, че подсъдимият М.Х.М. следва да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 343в от НК и да му бъде наложено административно наказание - глоба. При определяне размера на наказанието, съдът  се съобрази с материалното и имотно състояние на подсъдимия, който не е трудово ангажиран и не притежава доходи и имущество, както и с наличието на смекчаващи вината обстоятелстваподсъдимия не се третира като осъждан, процесуалното му поведение в досъдебното производство, оказаното съдействие при разследването и изразеното отношение към извършеното. Отегчаващи вината на подсъдимия са лошите данни за личността му и многократните му наказания по ЗДвП. Имайки предвид тежестта на деянието, съдът счита, че  наказаниетоглобаследва да бъде определено, според придвиденото  от разпоредбата на  чл.78 а от НК, в минимален  размер на 1000лв. С така наложеното  по вид и размер  наказание съдът счита, че целите на личната и генерална превенция ще бъдат постигнати.      

  Мотивиран така,съдът постанови присъдата  си.

 

 

                                                                       Съдия: /п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: Ц.С.