Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 304                                      17.11.2017 г.                         град Хасково

         

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на седми ноември две хиляди и седемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Пламен Георгиев

 

Секретар: Десислава Вълканова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев

АНД № 1221 по описа на Районен съд - Хасково за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от С.Г.С. *** срещу Наказателно постановление № 17 – 1253 – 000131/10.03.2017 г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането на жалбоподателя  е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 400 лева. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, тъй като било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, без да се развиват конкретни съображения. Отправя се искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда.

            В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като в депозирана писмена молба чрез упълномощения по делото процесуален представител заявява, че поддържа подадената жалба и отправя искания във връзка с процеса на събиране на гласни доказателства.

          Административнонаказващият орган - Началникът на Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, респ. не заявява становище по жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 22.02.2017  г., в около 14:40 часа, свидетелите Ж.К.И. и А.О.К. и двамата на длъжност, мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково в град Хасково извършили проверка на лек автомобил марка „********с”, модел „********“ с рег. № *******, паркиран на бул. „България“ пред сградата на ОД на МВР - Хасково. На място контролните органи установили, че на този участък от пътя паркирането и престоят не били разрешени, като съставили фиш за констатираното нарушение в отсъствие на водача. След извършена справка в база данни на КАТ – Хасково контролните органи приели, че превозното средство, към датата на извършване на проверката е собственост на лицето Д. Г.С. с адрес: ***. При извършената със служебен таблет справка констатирали, че за автомобила не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за 2017 г., поради което контролните органи достигнали до извод за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ и доколкото собственикът на автомобила не се намирал в град Хасково, предприели действия по установяване на водача. След събиране на сведения от ОД на МВР – Хасково, контролните органи приели, че ползвател на автомобила бил жалбоподателят С.С., който в момента бил на разпит пред разследващ полицай в сградата на ОД на МВР – Хасково, но свидетелите А.К. и Ж.И. не го изчакали. По – късно по тяхно разпореждане, в около 17:30 часа, жалбоподателят се явил пред контролните органи, установени по това време в град Хасково, в района на Бизнесцентъра и там, срещу него, като ползвател на превозното средство е съставен на същата дата – 22.02.2017 г., в негово присъствие, от свид. Ж.К.И., Акт за установяване на административно нарушение с бл. № 675934, който жалбоподателят подписал, без в съответната, предвидена за обяснения и/или възражения графа, да впише такива. Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр от акта, осъществено срещу подпис на лицето, на датата на неговото съставяне, според отразеното в приложената разписка.

          При издаване на наказателното постановление наказващият орган възприел фактите, изложени в обстоятелствената част на съставения АУАН и на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, наложил процесната глоба в размер на 400 лева, след като приел, че лекият автомобил, като МПС във връзка с чието притежаване и използване се изисква сключване на задължителна застраховка ГО, е бил управляван към момента на проверката от лице, което не е собственик.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетели Ж.К.И. и А.О.К. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на процесната проверка и за действията, предприети от тях като контролни органи по установяване на описаното административно нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:               

          Съгласно разпоредбата на чл. 683, ал. 3 от Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016 г. лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. Следователно деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо, съобразно приложимия материален закон към твърдяната дата на извършването му.

          При съставяне на акта за установяване на административно нарушение съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените. Действително, при съставяне на процесния АУАН са спазени изискванията на чл. 40 от ЗАНН и на жалбоподателят е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения, от която не е възползвал. Съставеният акт за установяване на административно нарушение обаче не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити, като липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението от гледна точка изискванията на фактическия състав на разпоредбата, под която е подведено деянието. Според съдържанието на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, съставомерното поведение, наказуемо по този текст се изразява не в друго, а в управление на МПС от лице, което не е собственик при осъществяване на допълнителната предпоставка, свързана с липсата на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във връзка с неговото притежаване и ползване. Или в тази хипотеза изпълнителното деяние се изразява преди всичко и най – вече в управление на моторно превозно средство от лице, което не е собственик и при наличие на останалите предпоставки за наказуемост, но твърдения именно за този основен признак от състава на нарушение не се съдържат в съставения АУАН. С това е допуснато особено съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице, доколкото същото следва да знае и да е наясно с всички с факти от състава на нарушение, което му се вменява в отговорност, а те трябва да са пълно, ясно и конкретно описани. Нещо, което в съставения акт за установяване на административно нарушение не е изпълнено, тъй като описанието на деянието, не е в достатъчна степен ясно и безпротиворечиво, за да бъдат очертани по необходимия изчерпателен начин твърденията относно фактите, включени в състава на нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ в сила от 01.01.2016 г., под която норма е субсумирано деянието. По този начин се стигнало и до несъответствие при описание на нарушението и неговата правна квалификация. Нещо повече, на практика е описано несъставомерно деяние, като потвърждението на изложените от актосъствителя твърдения от доказателствата по делото принципно е въпрос на тяхната обоснованост и се явява такъв по същество, но в случая дефицитът в твърденията се дължи именно на липсата на доказателства и възприятия у контролните органи за осъществено управление от страна на жалбоподателя на превозното средство, попадащо в хипотезата на чл. 638, ал. 3 от КЗ.

          По изложените съображения и доколкото отразените пропуски в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение са възпроизведени изцяло при издаване на НП, а впоследствие по недопустим начин е въведен, след описателната част, извод за управление на превозното средство за пръв път едва със санкционния акт, но при пълна липса на доказателства за осъществяване на този факт от страна на жалбоподателя, подадената жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а атакуваното с нея наказателно постановление - отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

          Мотивиран така, Хасковският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17 – 1253 – 000131/10.03.2017 г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането на С.Г.С. *** е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 400 лева.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                              Съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.