Р Е Ш Е Н И Е

 

313                                        24.11.2017 г.                         град Хасково

         

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на седми ноември две хиляди и седемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Пламен Г.

 

Секретар: Десислава Вълканова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Пламен Г.

АНД № 1210 по описа на Районен съд - Хасково за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от С.В.П. *** срещу Наказателно постановление № 17 – 1253 – 000919 от 27.09.2017 г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал.1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя  е наложено административно наказание: „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, а по чл. 181, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата се релевират оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено в нарушение на изискванията на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР – Хасково.

            В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призована, не се явява. Чрез упълномощения представител по делото – адв. чрез адв. Васил Лазов от АК - Хасково заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество и в представени писмени бележки развива конкретни съображения за нейната основателност.

          Административнонаказващият орган Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР – Хасково редовно призован, не изпраща представител и не заявява становище по жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 24.09.2017 г., свидетелят И.Д.Г., на длъжност „младши автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, заедно със свой колега – А.Д.Н. били на работа и били установени в района на Паркинг 5 – ти километър по ПП I – 8. В около 10:30 часа възприели движение на лек автомобил марка “О.”, модел „К.“ с рег. № ******* в посока град Харманли, с водач жалбоподателя С.В.П. и нейна собственост. В хода на проверката, контролните органи установили, че водачът в лицето на жалбоподателя управлявала процесното моторно превозно средство, след като издаденото на нейно име свидетелство за управление на МПС било с изтекъл срок на валидност - до 10.04.2016 г. Наред стова, контролните органи преценили, че автомобилът не бил представен за годишен технически преглед в определения срок и след като достигнали до извод за извършени нарушения по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на същата дата, срещу жалбоподателя, в нейно присъствие, е съставен от свид. И.Д.Г. Акт за установяване на административно нарушение бл. № 185275, който жалбоподателят подписала лично, а в съответната графа за обяснения и възражения вписала, че няма такива. На същата дата й е връчен и препис от АУАН, лично срещу подпис, според отразеното в приложената разписка. Възражения срещу съставения акт не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок.  

          При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 177, ал.1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, а на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 147, ал. 1 от ЗДвП.

          В представената Справка за нарушител/водач, издадена по отношение на жалбоподателя С.В.П., е отразно, че на името на същата е издадено Свидетелство за управление на моторно превозно средство № ********* на 27.09.2017 г., като е вписано, че са й налагани предходни санкции за нарушение на правилата за движение по пътищата – издадени са общо 3 НП в това число и процесното. Налагани са и принудителни административни мерки.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетеля И.Д.Г. относно обстоятелствата, свързани предприетите от него действия в хода на извършената проверка и тези, свързани със съставяне на АУАН, като вътрешно безпротиворечиви и логически последователни.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:   

          Съгласно разпоредбата на чл. 150а от Закона за движението по пътищата, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. По силата на чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДвП, се наказва с глоба от 100 до 300 лв. онзи, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4, а според т. 4 от цитираната разпоредба, санкцията предвидена в нея се налага и за всеки, който управлява моторно превозно средство, спряно от движение, или състав от пътни превозни средства, в който е включено спряно от движение пътно превозно средство, без разрешение на службата за контрол на Министерството на вътрешните работи. Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. Според чл. 147, ал. 1 ЗДвП, регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. В текста на чл. 181, т, 1 е предвидено, че се наказва с глоба до 50 лв. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

          В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същата е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от които не се е възползвала. Съставеният акт за установяване на административно нарушение обаче не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и конкретно на тези по т. 3 и т. 4 от цитираната разпоредба в частта относно визираното нарушение по чл. 181, т. 1, вр.147, ал. 1 от ЗАНН. В конкретната хипотеза относно деянието по пункт 2 от НП актосъствителят е вписал, че водачът управлява посоченото в него моторно превозно средство, без да го е „представил на ГТП в определения срок”, като не е отчел, че за да е съставомерно поведението на дееца по първата от цитираните разпоредби не е достатъчно превозното средство просто да не е представено /в случая от собственика му/ за технически преглед в определения срок, а срокът трябва да е ясно и конкретно дефиниран откъм времеви рамки – начало и край, като неизпълнението следва да е станало без уважителни причини, по арг. чл. 181, т. 1 от ЗДвП. Такива твърдения не са въведени в съставения АУАН. Единствено посочено е бланкетно, че водачът не бил представил управляваното от него превозно средство на задължителен ГТП в определения срок, с което се пресъздава съдържанието на правната норма, но само отчасти, без да се визира в какво конкретно се изразява поведението на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, съобразно изискванията на фактическия състав на визираната разпоредба. Не е уточнено какъв е срокът, в който е следвало най – късно превозното средство да бъде представено за ГТП, от кога започва да тече, кога изтича, според актосъставителя, за да може се прецени дали деянието е въобще съставомерно. Тук отново следва да бъде направено изложение на принципни положения, многократно заявявани, отнасящи се до разликите между датата на извършване на нарушението и датата на неговото установяване, които макар да е възможно да съвпадат се различават именентно една от друга по своята същност и характеристики. Така също и че административното нарушение може да бъде осъществено както чрез действие, така и чрез бездействие – във втория случай, когато законово вменено задължение не бъде изпълнено в установения срок, като в тези случи, при формалните нарушения, нарушението се счита за довършено в деня, следващ датата, до която най – късно адресатът на задължението е можело да го изпълни в съответствие с изискванията на закона. Такова е именно нарушението по пункт 2 от НП, като изложеното дотук, проектирано върху конкретното съдържание на процесния АУАН и НП сочи на извод, че липсва посочване на датата на извършване на нарушението по пункт 2 от НП, доколкото не става ясно кога започва да тече и кога изтича срока за изпълнение на задължението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, за да се прецени дали и кога всяко от деянията е довършено, съответно спазени ли са сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта, с оглед момента на тяхното установяване.  

          В обобщение, липсват и в АУАН, и в НП, твърдения за датата, начина и субекта на извършване на деянието по пункт 2 от НП и по този начин е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените при описание на нарушението, по начин довел до ограничаване правото на защита на лицето, привлечено към наказателна отговорност. Това лице следва да  знае и да е наясно за всички факти, от състава на нарушение, което се твърди, че е извършило, а контролните органи е необходимо да изложат ясни, конкретни и вътрешно безпротиворечиви твърдения за тяхното осъществяване. Нещо, което по изложените съображения не е изпълнено и по този начин е налице основание за отмяна на издаденото НП в същата част -  по пункт 2 от НП относно нарушението по чл. 181, т. 1, вр.147, ал. 1 от ЗДвП на процесуално основание, без да се обсъждат въпроси по същество относно това нарушение. Последното впрочем се явява и невъзможно без твърдения за неговите белези, които да бъдат изследвани от съда в осъществявания контрол за законосъобразност.

          По различен начин стои въпросът със съставения акт за установяване на административно нарушение в частта относно първото описано в него нарушение, квалифицирано по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, в която част отговаря на изискванията по чл. 42 от ЗАНН откъм необходимо съдържание  при описание на деянието.

          От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин при това в тяхната цялост и в пълнота. На това място следва да се изтъкне, че не са налице пропуски в дейността на контролните органи или доказателства, събрани в насока, която да доведе до разколебаване на формалната доказателствена сила на съставения акт за установяване на административно нарушение, като се държи сметка за наличието на отправено изрично признаване на фактическите констатации в него, а именно и най - вече, че жалбоподателят е управлявала процесното МПС на датата, на която е била спряна за извършване на проверка и към тази дата, издаденото на нейно име свидетелство за управление на МПС е било с изтекъл срок на валидност.

          Изложеното в съставения АУАН и НП действително, след като бе потвърдено в пълнота, обосновава извод за допуснато от жалбоподателя нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1, вр. чл. 150а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, както правилно е квлаифицирано. В този смисъл следва да се отбележи, че управляването на моторно превозно средство със СУМПС с изтекъл срок на валидност т.е със свидетелство за управление, което удостоверява изтекъл срок на право на управление, е равнозначно на липса на свидетелство за правоуправление и съответно на документ, удостоверяващ правоспособността за управление като качество на водача на МПС /Решение № 7071 от 27.05.2014 г. по адм. дело № 337/ 2014 г. по описа на ВАС; Решение № 223 от 09.01.2015 г. по адм. дело № 3037/ 2014 г. по описа на ВАС и др., както и практиката на ВКС по прилагането на чл. 343в, ал.2 от НК/. Това прави деянието съставомерно именно по предложената от наказващия орган т. 2, предл. 1 на чл. 177, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, която се явява относимата в конкретната хипотеза, след като са изложени по твърдени конкретните релевантни за тази квалификация факти. Тоест водачът може да бъде неправоспособен към момента на деянието на различно основание и отделните основания следва да е разграничават, след като законодателят е прокарал такова разграничение и в самата административнонаказателна разпоредба с предвиждане на различни възможни хипотези: водачът да управлява МПС без въобще да притежава съответното свидетелство за управление или да притежавал такова, но то да е било отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 ЗДвП, които хипотези са предвидени като алтернативи и се изключват една друга, както различни са и тези по чл. 177, ал. 1 от ЗДвП -  когато е бил лишен от право по съдебен или административен ред. След като наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е посочил обаче, че жалбоподателят е управлява МПС без да притежава валидно свидетелство за управление за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, поради изтекъл срок на валидност, тоест същият се явява неправоспособен водач, и е квалифицирал нарушението по текста на чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1, от ЗДвП, като се е ангажирал с конкретни твърдения, относими към приложимия законов текст, посочен от него, е следвало да докаже тези твърдения. Това в случая е изпълнено и следователно, обосновано и в съответствие с материалния закон е ангажирана отговорността за нарушението по чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1, вр. чл. 150а от ЗДвП.

          При определяне вида и размера на административното наказание, АНО е приложил правилно материалния закон и конкретно нормата на чл. 27 от ЗАНН, след като от една страна е преценил съдържанието на наказващата разпоредба и е отчел обществената опасност не само на деянието, но и на дееца в лицето на жалбоподателя С.В.П., вземайки предвид липсата на предшестващи нарушение на правилата за движение по пътищата в предходните почти осем години. Индивидуализирането на административната санкция съобразно предвидения специален минимум по чл. 177, ал. 1 от ЗДвП за нарушението по чл. 150а от ЗДвП съответства на събраните доказателства за определящите отговорността обстоятелства, като данни за имущественото състояние на нарушителя не са приобщени. Затова процесната глоба е следвало да бъде определена в размер на 100 лева и по този начин биха могли да бъдат изпълнени целите на административното наказание, като предприемайки такъв подход с определянето й в този размер, съобразно установения минимум, наказващият орган не е допуснал нарушение и в този аспект от дейността си при издаване на НП в частта относно нарушението по пункт 1, поради което в тази част санкционният акт ще следва да бъде потвърден.

          Мотивиран така, и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Хасковският районен съд

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17 – 1253 – 000919 от 27.09.2017 г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково, в частта, с която на основание чл. 53 от ЗАНН по чл. 181, т. 1 от ЗДвП на С.В.П. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17 – 1253 – 000919 от 27.09.2017 г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково, в частта, с която на основание чл. 53 от ЗАНН по чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП на С.В.П. е наложено административно наказание: „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                              Съдия: /п/ не се чете                                                                

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.К.