Р Е Ш Е Н И Е

 

  310                                          22.11.2017 г.                         град Хасково

         

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на седми ноември две хиляди и седемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Пламен Гeоргиев

 

Секретар: Десислава Вълканова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев

АНД № 1205 по описа на Районен съд - Хасково за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от И.Я.М. ***, чрез адв. Д.Н. *** срещу Наказателно постановление № 15 – 1253 – 001831 от 08.01.2016 г. на Началник – група в Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал.1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя  е наложено административно наказание: „Глоба” в размер на 300 лева за нарушение по чл. 150 ЗДвП. В жалбата се релевират оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено в нарушение на изискванията на чл. 52, ал. 4 и чл. 54 от ЗАНН. Изразява се от страна на пълномощника на жалбоподателя несъгласие, че последният бил извършил описаните в обстоятелствената част нарушения, а отделно от това счита, че наказващият орган наложил не бил преценил законосъобразността и обосноваността на съставения акт за установяване на административно нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР – Хасково.

            В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения представител по делото – адв. Д.Н. заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност.

          Административнонаказващият орган Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР – Хасково редовно призован, не изпраща представител и не заявява становище по жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 10.12.2015 г., свидетелите Х.В.Х. на длъжност „полицейски инспектор“ в РУ на МВР – Хасково и И.Г.И., мл. полицейски инспектор в РУ на МВР - Хасково били на работа и в около 09:30 часа при обход в кв. Възраждане, по бул. „Васил Левски“ в град Хасково, възприели движение на лек автомобил марка “Опел”, модел „Астра“ с рег. № ****** в посока бул „Стефан Стамболов“, с водач валбоподателя И.М.. За него посочените свидетели имали информация от предходни проверки на службите за контрол на движението по пътищата, че не притежава валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство. По тази причина подали светлинен сигнал и спрели за проверка посочения лек автомобил, като установили, самоличността на водача, а по този начин и факта, че автомобилът бил управляван именно от жалбоподателя И.Я.М.. В хода на проверката, след преценка от контролните органи, че същият управлява превозното средство, описано по – горе, без да притежава валидно свидетелство за управление на МПС, издадено на негово име, бил поканен в сградата на РУ на МВР – Хасково, където за съдействие бил извикан екип на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково. След като свид. М.И. М. на длъжност „мл.автоконтрольор“ в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково се убедил в изложеното от колегите му от РУ на МВР – Хасково, на същата дата, срещу жалбоподателя, в негово присъствие, е съставен от последния Акт за установяване на административно нарушение бл. № 196924 за нарушение по чл. 150 ЗДвП, който жалбоподателят подписал лично без да впише възражения в съответната графа. На същата дата му в връчен и препис от АУАН, лично срещу подпис, според отразеното в приложената разписка. Възражения срещу съставения акт не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок.  

          При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 177, ал.1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя процесното административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева за нарушението по чл. 150 от ЗДвП.

          В представената Справка за нарушител/водач, издадена по отношение на жалбоподателя И.Я.М. не е отразено на името на същия да е издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство, но е вписано, че са му налагани предходни санкции за нарушение на правилата за движение по пътищата – издадени са общо 3 НП в това число и за нарушения по чл. 150 от ЗДвП. Налагани са и принудителни административни мерки.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Х.В.Х. и И.Г.И. относно обстоятелствата, свързани предприетите от тях действия в хода на извършената проверка и тези, свързани със съставяне на АУАН, като вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Опосредено за първата група факти и пряко относно процедурата по съставяне на процесния АУАН съдът намира, че изложеното от свид. М.И. М. също отговаря на обективната истина и възприема показанията му като правдиви при изграждане на фактическите изводи по делото.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:            

          Съгласно разпоредбата на чл. 150 от Закона за движението по пътищата, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 ЗДвП. По силата на чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДвП, се наказва с глоба от 100 до 300 лв. онзи, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4, а според т. 4 от цитираната разпоредба, санкцията предвидена в нея се налага и за всеки, който управлява моторно превозно средство, спряно от движение, или състав от пътни превозни средства, в който е включено спряно от движение пътно превозно средство, без разрешение на службата за контрол на Министерството на вътрешните работи. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

          При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в съответната форма и формално съдържа необходимите по ЗАНН реквизити. Актът е съставен от лице от състава на службите за контрол за спазване на правилата за движение по пътищата, разполагащо с необходимата персонална материална и териториална компетентност и в присъствието на нарушителя. Предявен му е и е връчен лично като му е дадена възможност за възражения, от която не се е възползвал. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з – 748/24.06.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, в кръга на неговите правомощия. Спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити поради което доводите в обратна насока, следва да се приемат за изцяло несъстоятелни.

          От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин при това в тяхната цялост и в пълнота. На това място следва да се изтъкне, че не са налице пропуски в дейността на контролните органи или доказателства, събрани в насока, която да доведе до разколебаване на формалната доказателствена сила на съставения акт за установяване на административно нарушение, като се държи сметка за наличието на отправено изрично оспорване на фактическите констатации в него, а именно и най - вече, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС. В случая са събрани писмени и гласни доказателства, относно проявлението на този факт в действителността, като макар и инициативата за предприемане на проверка от органите на РУ на МВР – Хасково да се гради на тяхно предположение от извършени предходни такива, изводът им за извършване на нарушение в крайна сметка се е оказал обоснован, доколкото в действителност процесното управление на МПС, жалбоподателят е осъществил без да притежава валидно свидетелство за управление на МПС, издадено на негово име.

          Изложеното в съставения АУАН и НП действително, след като бе потвърдено в пълнота, обосновава извод за допуснато от жалбоподателя нарушение по чл. 150 от Закона за движението по пътищата. В този смисъл следва да се отбележи, че от цитираната Справка за нарушител/водач, издадена по отношение на жалбоподателя И.Я.М. се установява, че на името на същия няма издадено валидно свидетелство за управление на МПС. Това прави деянието съставомерно именно по предложената от актосъставителя и наказващия орган т. 2, предл. 1 на чл. 177, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, която се явява относимата в конкретната хипотеза, след като са изложени по твърдени конкретните релевантни за тази квалификация факти. Тоест водачът може да бъде неправоспособен към момента на деянието на различно основание и отделните основания следва да е разграничават, след като законодателят е прокарал такова разграничение и в самата административнонаказателна разпоредба с предвиждане на различни възможни хипотези: водачът да управлява МПС без въобще да притежава съответното свидетелство за управление или да притежавал такова, но то да е било отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 ЗДвП, които хипотези са предвидени като алтернативи и се изключват една друга, както различни са и тези по чл. 177, ал. 1 от ЗДвП -  когато е бил лишен от право по съдебен или административен ред. Следователно, след като наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е посочил, че жалбоподателят е неправоспособен водач, доколкото не притежава въобще издадено СУ на МПС и квалифицирал нарушението по текста на чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1, от ЗДвП и се е ангажирал с такива твърдения, за които се явява относимия и приложим законов текст именно посочен от него, е следвало да докаже тези твърдения. Това в случая е изпълнено и следователно, обосновано и в съответствие с материалния закон е ангажирана отговорността за нарушението по юл. 150 от ЗДвП.

          При определяне вида и размера на административното наказание, АНО обаче не е приложил правилно материалния закон и конкретно нормата на чл. 27 от ЗАНН, след като от една страна е преценил съдържанието на наказващата разпоредба и е отчел обществената опасност не само на деянието, но и на дееца в лицето на жалбоподателя И.Я.М., вземайки предвид проявената упоритост в неспазване на правилата за движение по пътищата и регистрираното предходно нарушение по чл. 150 от ЗДвП, за което е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Индивидуализирането на административната санкция съобразно предвидения специален максимум по чл. 177, ал. 1 от ЗДвП за нарушението по чл. 150 от ЗДвП съответства на събраните отегчаващи отговорността обстоятелства, но не и на имущественото състояние на нарушителя, данни за която не са събрани. Затова процесната глоба следва да бъде определена в размер на 200 лева и по този начин биха могли да бъдат изпълнени целите на административното наказание, като намаляването й в размер около средния би изиграла необходимата възпираща роля по отношение на жалбоподателя, в какъвто смисъл е необходимо НП да бъде изменено.

          Мотивиран така, и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Хасковският районен съд

Р Е Ш И:

 

          ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 15 – 1253 – 001831 от 08.01.2016 г. на Началник – група в Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал.1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП на И.Я.М. *** е наложено административно наказание: „Глоба” в размер на 300 лева за нарушение по чл. 150 ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на 200 лева.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                              Съдия:  /П/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Г. Д.