Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  307/20.11.2017 година  град Хасково

 

                                           В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 Хасковският районен съд, Осми наказателен състав

   на двадесет и пети октомври   две хиляди и седемнадесета   година

   в публичното заседание в следния  състав:

                                                                                               

                                                  Районен съдия:Гроздан Грозев

 

   Секретар: Веселина Красева

   прокурор

   като разгледа докладваното от съдията, Гроздан Грозев

   АН  дело № 1183 по описа за 2017 година, установи

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 272879-0077761/19.06.2017год. на зам.Директор на ТД на НАП-Пловдив,с което на  „М.В.Бакови и сие“ СД с ЕИК 040226929, е наложена имуществена санкция в размер на 800 лв., на основание чл.185, ал.1  от ЗДДС.

      Недоволен   от така наложеното наказание е останал жалбоподателя, поради което обжалва Наказателното постановление с оплаквания за несъразмелност на наложената санкция с констатираното нарушение. По начало жалбоподателя не оспорва факта, че не е издадена касова бележка за направената от контролните органи покупка от обекта, но се твърди, че санкцията е прекомерна и се иска съдът да я намали. В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата  ТД на НАП-Пловдив ,чрез процесуалния си представител юрк. Гюрова, оспорва жалбата ,като счита издаденото Наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          Съдът, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

                           На 22.03.2017г. в 15:00 часа е извършена проверка на търговски обект - магазин за дрехи, находящ се гр. Хасково ул.Отец Паисий №28, стопанисван от „М.В.-Бакови и сие" СД с ЕИК 040226929. Проверката е извършена от св.Д. С. и А.П. и двете служители в ТД на НАП-Пловдив и е отразена в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0244319/22.03.2017г.. При проверката свидетелите са констатирали, че е извършена покупка от клиент на 1бр. блуза на стойност 45,00лв. , платени в брой , в присъствието на органите по приходите , преди легитимацията. За тази покупка не се издала фискална касова бележка от въведеното в обекта фискално устройство - „Датекс DP -25 KL с инд. номер DT477657 и фиск. памет 02477657, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Покупката следвало да бъде регистрирана на мястото на служебен бон №0004089/22.03.2017г. , на който номер отговаря дневен финансов отчет без нулиране и запис във ФП , отпечатан от фискалното устройство при проверката. Лицето , приело плащането в брой е Т. П. С. с ЕГН **********-продавач -консултант в обекта. Тоест проверяващите при проверката констатирали, че дружеството в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н-18 / 13.12.2006г. на МФ не издава фискални касови бележки за всяка извършена продажба от въведените в обекта ЕКАФП, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на наредбата. Нарушението е за първи път. За това нарушение на дружеството бил съставен АУАН № 0077761/10.04.2017г. в присъствие на М.Р.Б. – управител. В АУАН нарушението било квалифицирано като такова по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал.1 от ЗДДС. В акта като възражения е вписано, че се иска  минимална санкция.

Въз основа на акта за административно нарушение е издадено Наказателно постановление №272879-0077761/19.06.2017год. на зам.Директор на ТД на НАП-Пловдив, в който е описано същото нарушение и е приета същата правна квалификация.

                      Изложената в акта за административно нарушение фактическа обстановка   се  потвърди  от събраните в  хода на настоящото  производство  доказателствени материали- показанията на св. Д. С. и А.П., подкрепени от писмени доказателства, между които няма противоречия и по идентичен начин възпроизвеждат  фактите от значение за делото.

                     При така установените факти съдът намира от правна страна следното:            

   Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от  Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства –чл. 3, ал. (1) (Доп. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г., изм., бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г., доп., бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., изм., бр. 40 от 2013 г., в сила от 30.04.2013 г.) Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС - чл. 118. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., доп., бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г., бр. 99 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм. и доп., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм., бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г.) ал. (1) Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

По силата на чл. 185, ал.1 от ЗДДС – Чл. 185. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., доп., бр. 99 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм., бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г.) (1) На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Следователно, деянието, за което е наложена глобата на жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с административна  санкция

                         Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му. При съставяне на АУАН са спазени преклузивните срокове за съставяне. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в  рамките на  шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, а по съдържанието си то формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити .

От материално правна страна, предвид събраните в настоящото производство писмени и гласни доказателства  съдът намира, че по безспорен начин се доказа, че жалбоподателят  е осъществил посоченото в НП нарушение. При извършена проверка в описаният обект е била извършена продажба в присъствието на контролните органи при която покупка на стока от обекта не е била издадена касова бележка или друг документ според изискванията на чл.3, ал.1 от  Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и на чл.118, ал.1 от ЗДДС.  Всичко това и не се отрича в случая от страна на жалбоподателя. напротив твърди се че констатацииту в АУАН и в НП са верни и не се оспорват. Иска се само минимално наказание. Изнесената в НП фактическа обстановка и описаното нарушение се потвърждават по безспорен начин от свидетелските показания на св.С. и св.П., които са извършили проверката и са присъствали при покупката на стоката в обекта при която не е издадена касова бележка от фикалното устройство в магазина. Освен това, свидетелските показания които са еднопосочни и непротиворечиви се потвърждават и от писмените доказателства по делото - Протокол за извършена проверка сер. АА № 0244319/22.03.2017г. , отчет на фискалната памет и дневен отчет от който е видно, че е на лице положителна касова разлика в размер на 45 лв. между, касова наличност 65,00лв., отразената стойност във фискалното устройство - 0 лв. и сума в началото на работния ден - 20.00 лв. Всичко това обосновава извода направен от АНО, че жалбоподателят е извършил описаното в НП нарушение. Правилно нарушението е било квалифицирано като такова по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал.1 от ЗДДС.

От друга страна извършеното  административно нарушение не може да се  третира  като маловажно такова по смисъла на чл.28 от ЗАНН,в която насока са основните  доводи  ,развити от жалбоподателя . В чл.93, т.9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН е дадено определение на понятието "маловажен случай". Такъв е налице, когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че не се касае за маловажен случай.

Правилно имуществената санкция на жалбоподателя е била наложена на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС. При определяне размера на  санкцията обаче, наказващият орган не се е съобразил с тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, каквото изискване поставя чл.27, ал.2 от ЗАНН. Преди процесното нарушение, няма данни жалбоподателя да е наказвана по административен ред за други подобни нарушения по горната наредба. Напротив самият АНО е записал в НП, че нарушението е за първи път. Липсват и каквито и да са мотиви в НП как именно е определен размера на наказанието.  Ето защо, съдът намира, че необосновано и незаконосъобразно  имуществената санкция е наложено почти два пъти над минималният размер. С оглед на това, размерът на имуществената санкция следва, да се намали до минималният размер от 500 лв., с което  съдът намира, че ще се постигне личната и генерална превенция по чл.12 от ЗАНН.

Мотивиран от горното,съдът :

 

                                                                Р Е Ш И :

                  ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление № 272879-0077761/19.06.2017год. на зам.Директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на „М.В.Бакови и сие“ СД с ЕИК 040226929 е наложена  имуществената санкция в размер на 800 лв., на основание чл.185, ал.1  от ЗДДС , като намалява размера на имуществената санкция  на 500 лв.,

                     Решението подлежи на касационно обжалване през Хасковския административен  съд в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

 

                                                                          Съдия: /п/ не се чете

 

 

Вярно с оригинала!!!

Секретар: В.К.