Р Е Ш Е Н И Е

 

         318         30.11.2017 г.           град Хасково

         

  В ИМЕТО НА НАРОДА

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,Втори наказателен състав,

на тридесети октомври  две хиляди и шестнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Даниела Николова

секретар: Цветелина Станчева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 1165 по описа на Районен съд - Хасково за 2017 г.

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от „ТМР Ливестоджк” ЕООД ,град Хасково,чрез адв.Гергана Кръстева   срещу Наказателно постановление №282742  F294458 от 11.08.2017г. на  Директора  на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на дружеството - жалбоподател е наложена  на основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 4227 лева за нарушение на състава на чл. 86, ал.1 ,вр. чл. 84 от ЗДДС. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се , че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение  не бил спазен предвидения в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН срок. На следващо  място се твърди, че в АУАН и НП не била посочена точно нарушената законова норма ,а в обстоятелствената част  на НП  било посочено дружеството ,различно от санкционираното . Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло, като незаконосъобразно и неправилно атакуваното наказателно постановление на Директора  на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП, гр. Пловдив.

          Административнонаказващият орган Дирекция „Контрол” при ТД на НАП, град Пловдив, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото представител –  юрисконсулт Бейлур , оспорва жалба и в хода по същество моли същата да бъде оставена без уважение ,а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено, по съображения, подробно изложени и аргументирани в съдебно заседание. 

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

При извършена проверка на „ТМР Ливестоджк” ЕООД ,град Хасково, документирана с Протокол № П- 16002616194618-073-001/14.03.2017г., е установено, че дружеството  е извършило вътреобщностно придобиване ня стока -91 бр. бременни юници порода Сементал , документирано с фактура № TR20160404/04.04.2016г., издадена от „Флехви Експорт Мисбах“ ,Германия  с VIN DE812506563, на обща стойност 216 125 евро  с левова равностойност 422 703.76 лв. За извършеното вътреобщностно придобиване дружеството е издало данъчен документ –протокол №3/18.04.2016г. с данъчна основа 422 703.76 лв.  и ДДС 84 540.75 лв.,който протокол е посочен в дневника за продажбите и размера на данъка е включен  при определяне на резултата по справката декларация за данъчен период м.06.2016г.,а не за данъчния период ,през който е следвало да начисли дължимия данък –м.04.2016г. т.е  не е начислил дължимия ДДС по смисъла на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС в законоустановения    срок. Нарушението е извършено на 13.05.2016 г.,когато е подадена СД по ЗДДС за м.04.2016г.

          Изложените по-горе обстоятелства  са  обобщени  в хода на извършваната проверка, резултатите от която са обективирани в Протокол № П –16002616194618-073-001/14.03.2017г. , приет като писмено доказателство по делото, а с оглед достигнатия извод за извършено административно нарушение по чл. 86, ал. 1  от ЗДДС, вр. чл. 84 от ЗДДС за  посочения данъчни период, на 17.03.2017 г. на „ТМР Ливестоджк” ЕООД  е съставен акт  за установяване на административно нарушение с № F294458 от същата дата  от свид.Д.К.К.  в присъствие на упълномощен представител Георги Пенчев Атанасов ,на който е предявен и  препис от акта  връчен на същата дата – 17.03.2017 г., според отразеното в приложената разписка. Възражения по отношение на съставения АУАН не са депозирани в хода на административнонаказателното производство в рамките на законоустановения тридневен срок.         

          Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло е възприел описаната от процесния АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля Д. К. –М.  относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с констатациите, до които достигнала в хода на административнонаказателното производство, както и за обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Показанията на посочения свидетел се основават на нейни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. Съдът крадитира и показанията на другите двама свидетели Ц.Т. и Х.Я. , а именно относно обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:     

          Съгласно разпоредбата на чл. 84 от Закона за данък върху добавената стойност  Данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването. Според чл. 86, ал. 1  от ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период, а според ал. 2 на цитираната разпоредба данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. По силата на чл.180а, ал.1  от ЗДДС регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма и за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер 5 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 50 лв. Следователно, деянието, за които е наложена на дружеството - жалбоподател административна санкция е обявено от закона за наказуемо.

           При съставяне на АУАН съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в  присъствието  на упълномощено от управителя на дружеството – жалбоподател лице. Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за неспазване на  сроковете по чл.34 ал.1  от ЗАНН  за издаване на АУАН,тъй като с подаване на СД по ЗДДС за данъчния период , извършителят на твърдяното нарушение следва да се счита за открит.Когато  нарушението "неначисляване на ДДС в предвидения от закона срок" се изразява в това, че данъчно задълженото лице  не е начислило ДДС за извършена от него облагаема доставка на стоки или услуги,какъвто е настоящия случай, датата на откриване на нарушителя и на нарушението по чл. 86, ал.1 от ЗДДС, е тази на съставянето на протокола за извършена проверка . в случая процесният акт за установяване на административно нарушение е съставен  на 17.03.2017 г., като с това действие, съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН се образува административнонаказателното производство. От друга страна всички процесни документи, като съставен протокол по чл.117, ал.1 от ЗДДС № 3 / 18.04.2016г. , с който е начислен дължимият ДДС по процесната фактура и съответно справката декларация за м.04.2016г. са подадени в НАП към месец 06.2016г. за което не се спори от страните. Установяването на датата, на която данъкът става изискуем, обаче не може да бъде извършено на базата на декларираното в подадената справка-декларация и отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС за м. 04.2016 г. Същевременно извод за извършено нарушение, а оттам и последващия, свързан с установяване на авторството, тоест откриване на нарушителя е било възможно да бъде направен едва след извършване на съответна проверка и анализиране на резултатите от нея, което е можело и обективно е станало в конкретната хипотеза с приключване на възложената проверка и изготвяне на Протокол № П-16002616194618-073-001/14.03.2017г. , приет като писмено доказателство по делото, в който са били обективирани тези данни. Доколкото няма доказателства дори и като индиция, че нарушението е открито на по-ранна дата от датата на съставяне на протокола за извършена проверка, последната би следвало да се приеме за релевантна за началния момент, от който се изчислява срока по чл. 34, ал.1, предл. второ от ЗАНН. Следователно началният момент, от който следва да се счита за открито по см. на чл. 34, ал.1, предл. второ от ЗАНН нарушението, за което е санкционирано дружеството-жалбоподател, е датата на съставяне на протокола за извършена проверка - 14.03.2017 г. Ето защо съдът приема, че към датата на съставяне на АУАН -17.03.2017 г. не е изтекъл законовоустановения тримесечен срок за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Не е изтекъл и предвидения в чл. 34, ал. 1, предл. 2 от ЗАНН двугодишен срок от извършване на деянието по процесния акт за установяване на административно нарушение,  и с оглед характера на нарушенията, квалифицирани по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 84 от ЗДДС, определящи ги като данъчни. В този смисъл не е имало процесуална пречка за съставянето на АУАН, която да опорочава издаденото въз основа на него наказателно постановление. В АУАН и НП се съдържа описание на извършеното нарушение, а именно посочено е, че дружеството, като регистрирано по ЗДДС лице за извършеното ВОП не е начислило в срок, по реда на чл. 86, ал.1 от ЗДДС изискуемия ДДС,посочени са и обстоятелствата, при които е извършено нарушението и правните изводи на административнонаказващият орган за съставомерност на извършеното нарушение по чл. чл. 86, ал.1 от ЗДДС, както и основанието за налагане на имуществена санкция - чл. 180а ал.1 от ЗДДС.Съдът намира,че с посочване от страна на АНО и то само на едно място в обстоятелствената част на НП на дружество ,с наименование ,различно от  наказаното „ТМР Ливестоджк” ЕООД  не е довело  до съществено нарушение на процесуалните правил,ограничило правото на защита на  санкционираното дружество да разбере ,че той е автор на вмененото му нарушение ,нито пък  по този начин се е стигнало до опорочване волята на АНО  кое е  наказаното лице.

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени  се установяват по категоричен начин. Безспорно дружеството жалбоподател  е извършило вътреобщностно придобиване на стоки , документирано с  фактура № TR20160404/04.04.2016г., издадена от „Флехви Експорт Мисбах“ ,Германия  с VIN DE812506563, на обща стойност 216 125 евро  с левова равностойност 422 703.76 лв. За извършеното вътреобщностно придобиване дружеството е издало данъчен документ, на стоки с данъчна основа  422 703.76 лв. ,като за   извършеното вътреобщностно придобиване данъчното събитие е настъпило на датата на издаване на фактурата /04.04.2016г./ и на същата дата данъкът е станал изискуем. В 15-дневен срок от тази дата дружеството  е следвало да издаде протокол по реда на чл. 117, ал.1, т.1 от ЗДДС, в който да посочи дължимия ДДС в размер на 84 540.75  лв., както и да отрази протокола в дневника за продажби за съответния данъчен период м.04.2016г., т.е да начисли дължимия ДДС по смисъла на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС през данъчен период м.04.2016г.  Жалбоподателят е издал протокол по реда на чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС № 3 / 18.04.2016г. и е начислило дължимия ДДС по горната доставка през данъчен период  м. 06.2016г., или след законоустановения            срок .В този смисъл   доказано е , че начисляването на ДДС по процесната фактура съответно за извършеният ВОП е станало не в периода, в който ДДС е следвало да се начисли в случая за м.04.2016г., а е станало след два месеца и е начислено за м.06.2016г.

            Според съда правилно нарушението  е квалифицирано по чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84 от ЗДДС, понеже  жалбоподателят е следвало да изпълни задължението си по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС да  начисли дължимия ДДС , като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период и 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период, както и за момента, респ. данъчния период, за който дължимостта по ал. 2 на чл. 86 от ЗДДС е налице – за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. тоест в случая начисляването на ДДС е следвало да стане за периода м.04.2016г. Във връзка с горното съдът намира, че правилно е определен и вида и размера на  санкцията, а именно имуществена санкция в размер на 4227 лева, което е 5% от дължимият ДДС по процесната фактура за реализираният ВОП.Само  за пълнота следва да се отбележи, че чл. 180а, ал. 3 от ЗДДС е неприложим, доколкото данъкът не е начислен  в периода, следващ периода, в който е следвало да бъде начислен, а едва след два данъчни  периода.

          Не са налице и предпоставките по отношение на описаните нарушения за приложение на чл. 28 ЗАНН, доколкото характеристиките, начина на извършване, обстоятелствата, определящи степента на отговорността не разкриват хипотеза в която описаното деяние да се отличава с липса на обществена опасност или обществената му опасност да е явно незначителна в сравнение с други случаи на нарушения от същия вид. Оттук липсва основание, изложеното да доведе до извод за маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, респ. до наличие на основание за отмяна на наказателното постановление, поради което санкционният акт ще следва да бъде потвърден.

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление №282742  F294458 от 11.08.2017г. на  Директора  на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на „ТМР Ливестоджк” ЕООД  ,гр.Хасково   е наложена  на основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 4227 лева за нарушение на състава на чл. 86, ал.1 ,вр. чл. 84 от ЗДДС.  

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                              Съдия:         /п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

 Секретар: Ц.С.