Р Е Ш Е Н И Е

 

       298                                   14.11.2017 г.                         град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,

на двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Даниела Николова

 

секретар: Цветелина Станчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 1127 по описа на Районен съд - Хасково за 2017 г.

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от ПК “Е. ***, представлявано от Ф.Р.Е. срещу Наказателно постановление № 26-000247 от 13.09.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, с което на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда от Кодекса на труда на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция – имуществена санкция в размер на 2000 лева. В подадената жалба се навеждат  оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при съществени процесуални нарушения. Допуснатите нарушения водели, като последица до необходимост от отмяна на атакуваното наказателно постановление, в каквато насока се отправя искането до съда, а при условията на евентуалност  - за неговото изменение, като наложената санкция бъде намалена.

            В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят ПК “Е. ***, редовни призовани, не изпращат представител по делото, а в депозирано писмено становище се поддържа искането, отправено с жалбата в това число и при условията на евентуалност.

            Административнонаказващият орган – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, чрез упълномощения по делото представител – юриск. Грудева оспорва жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

           Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 11.07.2017 г. – на място и на 13.07.2017 г. – по документи била извършена проверка   на ПК “Е. ***  във връзка с контрола по спазване на трудовото законодателство от К.А. К. и П. И. Г., съответно на длъжност гл. инспектор и помощник – инспектор в Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково. Констатациите от извършената проверка били обективирани в Протокол за извършена проверка, рег. № ПР1725637/17.07.2017 г.,с който  контролните органи дали на работодателя в лицето на ПК “Е. *** задължителни предписания за предотвратяване и отстраняване на констатирани нарушения на трудовото законодателство, както и за отстраняване на вредните последици от тях. В т. 3 от задължителните предписания е посочено,  ПК “Е. ***, в качеството си на работодател, на основание чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда, вр. пр.пр. № И – 12/2017 г. - II от 13.03.2017 г. да изплати на С. Ц. Т. , бивш работник в ПК начисленото й във ведомостите за заплати възнаграждение за времето на платен годишен отпуск от 26.04.2017 до 25.05.2017 г., вкл. разрешен със Заповед № 5173/27.03.2017 г. Протоколът с дадените задължителни предписания бил връчен чрез упълномощено от представителя на ПК “Е. *** лице – адв. Живко Г. Генев на 17.07.2017 г.

          На 09.08.2017 г. от св.И.Б.Л. – гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково , С.Д.Т. – помощник - инспектор и св.Г.Г.А. – ст. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково   на място, а на 15.08.2017 г. – по документи била извършена  последваща проверка във връзка с осъществяване контрол по изпълнение на предписанията, дадени с цитирания по – горе протокол. В рамките на тази проверка, от страна на работодателя не били представени доказателства за изпълнение на предписанията, дадени с Протокол за извършена проверка с рег. № ПР1725637/17.07.2017 г. в частта им относно т. 3. Установеното неизпълнение на процесното предписание и други, дадени на работодателя, както и други констатирани нарушения на трудовото законодателство били обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР1729953/16.08.2017 г., а след като контролните органи достигнали до извод за допуснато нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, на 16.08.2017 г. /според отбелязването в него/, в Д”ИТ”, град Хасково, срещу ПК “Е. ***  е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 26 – 000247 от свид. И.Б.Л..

           Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на на упълномощено от представителя на ПК “Е. *** лице – адв. Живко Г. Генев, чрез който процесният АУАН бил предявен, а впоследствие екземпляр от него – връчен на същата дата – 16.08.2017, като фактът на връчване на свой ред е удостоверен с подписа на това лице в приложеното известие за доставяне – обратна разписка.

          Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са вписани в съответната графа при съставянето му, респ. такива не са постъпили допълнително в рамките на законовия срок от връчване на екземпляр от него.

          При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите И.Б.Л. и Г.Г.А. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на процесната последваща проверка и констатациите, до които са достигнали, както и тези, свързани със съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

          Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв., а в чл. 416, ал. 5 КТ е предвидено, че наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на ПК “Е. ***, като липсва съмнение относно качеството „работодател”, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

          При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му на представляващия по закон ПК „Е. ***, чрез упълномощено лице, както в практиката по отношение на тази възможност към настоящия момент не е налице противоречие, за да се налага и особен анализ. На същия, чрез упълномощеното лице е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която не се е възползвал. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити.

          От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказа се по делото, че ПК „Е. ***, в качеството си на работодател, комуто е разпределена доказателствената тежест, не е представило пред контролните органи на Д”ИТ” - Хасково или впоследствие пред съда доказателства за изпълнение на дадените с т. 1 от Протокол за извършена проверка с рег. № 1725637/17.07.2017 г. задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, отнасящи се за заплащане в срок до 31.07.2017 г. на възнаграждение на С. Ц. Т.  бивш работник в ПК начисленото й във ведомостите за заплати за времето на платен годишен отпуск от 26.04.2017 до 25.05.2017 г., вкл. разрешен със Заповед № 5173/27.03.2017 г, с което е нарушена разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ.

          Изпълнителното деяние на нарушението по  чл. 415, ал. 1 от КТ се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган. Нарушението е умишлено, като формата на изпълнителното деяние - действие или бездействие зависи от съдържанието на предписанието и в случая е осъществено, чрез втората от двете хипотези - бездействие. Нарушението е с особен субект - работодател или длъжностно лице по § 1, т. т. 1 и 5 от ДР на КТ и аргументите за това се съдържат в чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. В разглеждания казус адресат на предписанието по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е работодателят, т. е. ПК “Е. ***. В този смисъл съдът намира за уместно да отбележи, че когато процесното предписание е издадено от компетентен орган, при спазване изискванията на закона, подлежи на изпълнение, което не е обвързано от обжалването му, съгласно чл. 405 от КТ. От друга страна обаче, неизпълнението на предписанието именно е юридическият факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат, а съответствието на това предписание с разпоредбите на закона е условие, явяващо се решаващо при преценка законосъобразността на процесното НП. Следователно преценката за законността на това предписание влиза в обхвата на проверката, която съдът дължи и върши при контрола за законосъобразност на обжалваното НП, след като то е издадено за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. В противен случай би се стигнало до неоправдано изпразване от съдържание на тази проверка, а това не намира опора в закона и не съответства на неговия смисъл от гледна точка обема на правото на защита в административнонаказателния процес. Още повече, че двата подхода за контрол на законосъобразност на дадените предписания, макар и различаващи се по реда, по който се осъществяват, не се изключват напълно един друг. След като жалбоподателят е пропуснал да оспори пред административния съд дадените му предписания по изпълнение на трудовото законодателство, то той може да стори това и в настоящото производство при обжалване на НП, макар и непряко, като разбира се районният съд не разполага с възможността и правомощие да отмени същите, но следва да ги преценя по същество в рамките на проверката на правилността на НП.

          В конкретната хипотеза процесното предписание е в съответствие със закона. Вменените с него задължения на работодателя произтичат пряко от нормата на чл. 128, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 155, ал. 1 КТ, съгласно която след като работникът е престирал труда си, то работодателят е длъжен в законоустановения срок да извърши плащане на работната му заплата, което повелява чл.128 от КТ, респ. поражда се задължение да заплати и възнаграждение за времето, през което работникът или служителят е ползвал платен годишен отпуск, разрешен именно от работодателя и начислено във ведомостите за заплати. Т.е. предписанието се явява законосъобразно и като такова подлежи на изпълнение, още повече, че не е оспорено по реда на чл. 405 от КТ, нито се възразява срещу необоснованост на твърденията и констатациите, че възнаграждението, действително е начислено, но не е изплатено. Извод, който не се променя от факта, че трудови спорове по чл. 357 и сл. КТ, възникнали между работници и служители от една страна и работодатели, от друга, каквито са и този за неизплатени възнаграждения се решават от съдилищата, тъй като в случая се касае за възникнали между администрацията и частни субекти отношения с различен характер от трудовоправния на отношенията между работници и работодател и по никакъв начин Кодекса на труда, с конкретна разпоредба, не ограничава възможността контролните органи да дават предписания по реда на чл. 404 КТ и за нарушения на трудовото законодателство, касаещи въпроса за изпълнение на задължения на работодателите, които биха могли да доведат до възникване на трудовоправен спор с работници или служители. В процесния случай даденото предписание е следвало да бъде изпълнено най – късно на датата, посочена от контролните органи – 31.07.2017 г., а деянието, с което е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ следва да се приеме, че е довършено в деня, следващ тази дата, т.е. довършено е на 01.08.2017 г., както правилно е възприел актосъставителят в съставения АУАН.

          С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна са осъществени признаците на състава на административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, което е безпротиворечиво установено, а ирелевантен от гледна точка въпроса за наличието на допуснато нарушение и за субекта на нарушението се явяват възможните причини за неизпълнение, като  твърдения в тази насока всъщност не са и отправени.

          В същото време съдът намира, че наказващият орган не е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ в размер за имуществената санкция от 2000 лева, т.е. в размер над установения минимум на предвидената санкция. При съвкупната преценка на всички обстоятелства по случая, както и че нарушението на дружеството – жалбоподател е негово първо, макар и не единствено, доколкото не се представят доказателства за предходни такива, отчитайки при индивидуализацията, че все пак не са настъпили допълнителни вредни последици за работници и служители, съдът намира, че предвидената имуществена санкция следва да се определи в размер, съобразно минималния, предвиден в законовата разпоредба на чл. 415, ал. 1 КТ, а именно 1500 лева, в какъвто смисъл следва да се измени обжалваното наказателно постановление.         

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 26 – 000247 от 13.09.2017 г. на Директора на дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда на ПК “Е. ***, в качеството му на работодател, е наложена административна санкция – имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                   Съдия: /п/ не се чете.

 Вярно с оригинала!

Секретар: Ц.С.