Р Е Ш Е Н И Е

 

           301                        14.11.2017 г.                         град Хасково

         

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на двадесет и четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Пламен Г.

 

Секретар: Ваня Кирева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Пламен Г.

АНД № 1090 по описа на Районен съд - Хасково за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от В.Н.Ц. *** срещу Наказателно постановление № 17 – 1253 – 000722 от 20.07.2017 г. на Началник – група в Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал.1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание: „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било постановено в нарушение на процесуалните и материални правни норми. Твърди се, че неправилно била извършена правната квалификация на деянието, а така също неправилно била установена и фактическата обстановка по случая. Възразява се и срещу материалната компетентност на длъжностното лице, издало НП. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление на Началник – група в Сектор „ПП” при ОД на МВР – Хасково.

            В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, се явява, като лично и чрез упълномощен представител по делото в лицето на адв. В. Ч. поддържа жалбата и в хода по същество навежда конкретни аргументи в подкрепа нейната основателност.

          Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор „ПП” при ОД на МВР – Хасково редовно призован, не изпраща представител и не заявява становище по жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 14.06.2017 г., /според отразеното в АУАН/, свидетелите  И.Г.С. и П.Г.Н., двамата на длъжност „мл. инспектор“ в РУ на МВР – Хасково били на работа и с патрулния автомобил забелязали движение на моторно превозно средство – товарен автомобил – влекач марка „*****“,  *****и прикачено ремарке с рег. № *****да се движи по ул. „Стара планина“ в град Хасково в посока централната част на града, като превозното средство навлязло в лентата за насрещно движещи се автомобили и спряло срещу търговски обект. Тогава органите на МВР подминали спрялото превозно средство, спрели пред него и предприели извършването на проверка като изискали документи от водача в лицето на жалбоподателя В.Н.Ц., когото установили да управлява влекача и прикаченото ремарке. Последният представил лична карта, от която контролните органи установили самоличността му. В хода на проверката обаче, било възприето, че жалбоподателят В.Н. извършвал процесната дейност по управление на МПС, без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, като било прието от контролните органи, че е „лишен“. Този извод бил достигнат, след като от направената справка било установено, че имал издадено на негово име такова свидетелство, но бил лишен от право да управлява МПС. Освен това, жалбоподателят не носел и съответно не представил свидетелство за регистрация на МПС, но след направена справка било установено, че влекачът е негова собственост. Като част от екипа, изпратен да окаже съдействие по случая бил и свидетелят Д.Д.Б. на длъжност „младши автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, който след пристигане на място и възприемане на горните факти, на същата дата, на място, съставил срещу жалбоподателя, в негово присъствие, Акт за установяване на административно нарушение бл. № 838121 г., за нарушения по чл. 150 ЗДвП, по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. След предявяването му, жалбоподателят подписал лично акта, като вписал възражения в съответната графа, а именно, че не бил управлявал товарният автомобил, като имал назначен шофьор за тази длъжност с посочени имена – А.А.. На същата дата му бил връчен и препис от АУАН, лично срещу подпис, според отразеното в приложената разписка и съответно иззети 2 бр. регистрационни табели с рег. № ********.

          Възражения срещу съставения акт са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок, в които се сочи недопустимо дописване в съставения АУАН на съдържание, след като същият вече е бил предявен на жалбоподателя. Описват се и неправомерни действия в хода на проверката.  

          В изготвена на дата 15.06.2017 г. докладна записка, актосъставителят Д.Д.Б. вписал констатациите, отразени и в съставения акт за установяване на административно нарушение и посочил, по отношение на лицето, че не се намира в едногодишен срок от изтърпяване на „едногодишно“ наказание за управление на МПС без свидетелство за управление на МПС, като в сочи, че в хода на проверката било установено и допуснато нарушение по КЗ, за което бил съставен отделен акт за установяване на административно нарушение.

          При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и наложил на жалбоподателя процесните административни наказания за всяко от тях съответно.

          В представената Справка за нарушител/водач, издадена по отношение на жалбоподателя В.Н.Ц. е отразено, че на името на същия е издадено СУМПС № 283394405 на 22.08.2017 г., валидно до 22.08.2027 г. с правоспособност за категории В, С, АМ ТКТ, както и че са му налагани многократно санкции за нарушение на правилата за движение по пътищата с наказателни постановления и фишове. Налагани са и принудителни административни мерки с прекратяване на регистрация на МПС със ЗППАМ № 16 – 1253– 000003 на ОД на МВР – Хасково, Сектор „ПП“ от 13.01.2017 г., без отразена дата на връчване и влизане в сила му е наложена ПАМ. Посочено е основание чл. 171, т. 4 ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач на МПС, поради отнемане на всички точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП и му е отнет документ – СУМПС № 263520894, като административният акт е оспорен пред съда.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите И.Г.С. и П.Г.Н. относно обстоятелствата, свързани предприетите от тях действия в хода на извършената проверка и тези, свързани със съставяне на АУАН, като вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. За последната група факти, отнасяща се до процедурата по съставяне на АУАН, както и за предприетите от него самия действия по установяване на обстоятелствата съдът дава вяра на изложеното и от свид. Д.Д.Б..

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:            

          Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата, престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Според чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, сред документите, които водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи са и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке. По силата на чл. 150 от Закона за движението по пътищата, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 ЗДвП. Съгласно чл. 171, т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки, сред които изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4. По силата на чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДвП, се наказва с глоба от 100 до 300 лв. онзи, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4. Според чл. 180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба от 20 до 150 лв. водач, който наруши правилата за използване светлините на пътно превозно средство, за престой или за паркиране, за използване на пътното платно или управлява технически неизправно пътно превозно средство, извън случаите по чл. 179, т. 4, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението. Съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Следователно, всяко от деянията, за които е наложено на жалбоподателя съответно административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

          При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените по отношение изискванията на чл. 40 и сл. от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в от лице от състава на службите за контрол за спазване на правилата за движение по пътищата, разполагащо с необходимата персонална материална и териториална компетентност и в присъствието на лицето, сочено в него като нарушител. Предявен му е и е връчен лично като му е дадена възможност за възражения, от която се е възползвал. Процесният АУАН обаче не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАН от гледна точка необходимите реквизити, които следва да съдържа в частта относно всяко от описаните деяния по пункт 1, пункт 2 и пункт 3 от него и конкретно на т. 4 от цитираната разпоредба, вменяваща задължение да се опише нарушението. Изискванията на тези разпоредби не са самоцел и предназначението им е да се въведе необходимото фактическо описание на деянието по начин, който да обезпечи правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице в пълен предоставен от закона обем като узнае всички факти от състава на нарушение, което му се вменява. Това изискване би могло да бъде изпълнено, само при положение, че описанието е точно, ясно и изчерпателно, като твърденията дори да са лаконични, е необходимо да бъдат вътрешно безпротиворечиви. В случая съображенията ще бъдат изложени най – напред за описаното деяние в пункт 2 от НП, като съставеният АУАН в тази насока е пределно лаконичен откъм описание на деянието. Актосъставителят се е задоволил единствено с констатацията, че водачът бил невлезнал в лентата за насрещно движение и паркирал неправилно автомобила, който бил пречка за останалите участници в движението, с което единствено е пресъздал част от законовия текст, но това съвсем не е достатъчно. Липсват каквито и да е твърдения при какви условия и сигнализация с пътен знак и пътна маркировка, водачът е навлязъл в лентата за насрещно движение /очевидно, за да паркира/, което само по себе си не всякога е забранена маневра, а след като е паркирал, както точно с сторил това и при какви обстоятелства – на пътя, край пътя /на тротоар или друго място/ за да се прецени състоятелността на извода на актосъставителя, че с това си действие е създал пречка за останалите водачи. В последното именно се изразява преценката на актосъставителя и на наказващия орган, която подлежи от своя страна на контрол за законосъобразност от съда по същество, но за да бъда възможен той са необходими ясни и изрични твърдения. Такива не може да се приеме, че са изложени и доколкото този пропуска на актосъставителя е възпроизведен изцяло в НП, санкционният акт подлежи на отмяна на процесуално основание, без да се обсъждат аргументи по същество. На същото такова основание наказателното постановление подлежи на отмяна и в частта относно деянието по пункт 1. То е квалифицирано по чл. 150 от ЗДвП в съставения АУАН, след като актосъставителят е вписал, че водачът управлява процесното моторно превозно средство – товарен автомобил – влекач с прикачено ремарке без да притежава свидетелство за управление на МПС и в скоби е вписал „лишен“, без да конкретизира какво има предвид и по този начин е допуснал неконкретност на твърденията си с последиците, очертани по – горе. Същите обаче се проявяват след взаимовръзка с последващото изявление на наказващия орган, че деянието при същите очертани фактически твърдения, възпроизведени от съставния АУАН се изразява вече в управление на моторно превозно средство, след като СУМПС е отнето по реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП и така по недопустим начин е въвел нови фактически твърдения за пръв път едва със санкционния акт. В тази връзка се налага и последващото уточнение, че изгубването на контролните точки не съставлява административнонаказателна санкция, а последица от извършени нарушения. Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка по  чл. 171, т. 4 ЗДвП е форма на административна принуда, чиято изява се дава с административен акт и след като в резултат на собственото си противоправно поведение водач на МПС е загубил придобитата правоспособност в резултат на отнемане на всички контролни точки, предвид чл. 157, ал. 1-4 ЗДвП, той няма право да управлява моторно превозно средство. Затова, законодателят, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, е предвидил прилагането на принудителни административни мерки, вкл. по  чл. 171, т. 4 ЗДвП. Целта е да се предотврати възможността водач на моторно превозно средство загубил правоспособността си да притежава свидетелство за управление и по такъв начин да управлява моторно превозно средство. Една от целите на наказанието по чл. 36 от НК, както и на административните наказания в това число и на лишаването от право да управлява МПС също е да се отнеме възможността наказаното лице да упражнява придобито от него право, но налагането на такова наказание се различава от налагането на принудителна административна мярка и за тези различия, макар да водят до загуба на правоспособност за определен период от време, следва да се държи сметка. Нещо, което очевидно не е взето предвид в хода на административнонаказателното производство от контролните органи, посочвайки че жалбоподателят е „лишен“, а след това дописвайки, че всъщност СУМПС му е отнето по реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП. За тези различия, както и за различията, когато се управлява МПС без водачът да притежава необходимата правоспособност и случаите в които се управлява при отнемането по административен ред и законодателят е визирал различни хипотези в санкционната норма по чл. 177 от ЗДвП – т. 1 и т. 2, доколкото наказанието се следва не общо при управление на МПС без необходимата правоспособност, а в ясно диференцирани хипотези, в които се е стигнало до такова положение в правната сфера на наказаното лице, е било необходимо да се прокара разграничение и от актосъставителя, и от  наказващия орган. Тоест водачът може да бъде неправоспособен към момента на деянието на различно основание и отделните основания следва да е отграничават, след като законодателят е прокарал такова разграничение и в самата административнонаказателна разпоредба с предвиждане на различни възможни хипотези: водачът да управлява МПС без въобще да притежава съответното свидетелство за управление или да притежавал такова, но то да е било отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 ЗДвП, които хипотези са предвидени като алтернативи и се изключват една друга, както различни са и тези по чл. 177, ал. 1 от ЗДвП -  когато е бил лишен от право по съдебен или административен ред. Следователно, наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление следва да се ангажира с ясни и конкретни твърдения, за които се явява относимият и приложим законов текст именно посочен от него, а след това трябва да докаже именно тези твърдения. А не наличието на кое да е друго различно основание за налагане на санкция, доколкото то не може да бъде приложено за пръв път едва в съдебното производство.  По отношение деянието, описано в пункт 3 от НП са налице следните фактически твърдени в съставения АУАН, отнасящи до жалбоподателя, като водач на товарен автомобил – „*****“ ФХ 12 – 380 и ремарке, а именно, че „не носи свидетелство за регистрация на МПС. Влекача е с рег. № ********“. Тези твърдения отново са изцяло възпроизведени в наказателното постановление и е добавено, че с това бил извършил: „3 Не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява или за тегленото от МПС ремарке“ без по никакъв начин да става ясно дали за влекача, дали само за ремаркето или и за влекача, и за ремаркето, като част от товарния автомобил жалбоподателят не носи свидетелство за регистрация, като този пропуск по целия комплекс от съображения, изложени по – горе съставлява основание за отмяна на НП и в тази част като незаконосъобразно и издадено при допуснато съществено процесуално нарушение, довело до накърняване правото на защита на санкционираното лице, без да се обсъждат аргументи по същество. Нещо, което до голяма степен се явява и невъзможно, именно поради характера на процесуалния пропуск на актосъставителя и наказващия орган.   

          Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Хасковският районен съд

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 17 – 1253 – 000722 от 20.07.2017 г. на Началник – група в  Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                              Съдия:       /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.