Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

   308/21.11.2017 година  град Хасково

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

Хасковският районен съд, Осми наказателен състав

на     двадесет и пети октомври две хиляди и  седемнадесета година

в публично заседание в следния  състав:

     Районен съдия: Гроздан Грозев

                                                                             

Секретар: Веселина Красева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Гроздан Грозев

АН  дело № 1076 по описа за    2017 година, за да се произнесе прие за установено следното:

 

             Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.  

 

          Образувано е по жалба от К.П.К., ЕГН ********** ***-1253-000688/21.08.2017г. на Началник група при сектор ПП при ОДМВР – Хасково. С горното НП на жалбоподателя са наложени следните наказания :  на осн. Чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП  - глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, както и на осн.чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложено наказание  – глоба в размер на 10 лева. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление. Според жалбоподателя при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати редица процесуални нарушения, които водят до отмяната на НП. Жалбоподателят твърди, че не е извършил описаното в НП нарушение. В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят редовно призовано,  се явява лично  . Поддържа жалбата, като изнася доводи за това, че не е извършил процесното нарушение и иска съдът да отмени НП.

            Административно – наказващият орган, редовно призовани не изпращат представител.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността на депозираната жалба и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.05.2017г. около 21.45 часа в гр.Х., на ул****   в посока ул.“****“ управлявал собственото си МПС лек автомобил „****“ с рег.№ ****. При подаден сигнал със стоп палка по образец от униформен служител на МВР, а именно св.Н., жалбоподателят не спрял и продължил движението си. Не носел и контролен талон към СУМПС. За горното нарушение била изготвена докладна записка от св.Н. ***.  За това нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН с бланков № 838214/02.06.2017г. акта е съставен от св.М. в присъствието на св.Н. и жалбоподателя. Акта е предявен и връчен на жалбоподателя, като е подписан от него с възражение, че не е видял автомобил на МВР и униформен служител. Жалбоподателят е получил екземпляр от акта. В акта освен горното нарушение е описано, и че жалбоподателят не носел контролен талон към СУМПС. В АУАН описаните по-горе нарушения са квалифицирани по чл.103 от ЗДвП., чл.100 от ЗДвП.

На база горният АУАН е издадено атакуваното НП, в което е възприета същата фактическа обстановка описана и в АУАН както и същите нарушения,  и правна  квалификация. Тук следва да се отбележи, че АНО е прецизирал правната квалификация на нарушенията посочени в НП а именно по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП и по чл.103 от ЗДвП.Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 25.08.2017г. срещу подпис от същия.

          Изложената дотук фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаният в хода на делото свидетели св.Б. и св.П.. 

               При така установените факти съдът намира от правна страна следното: 

Съгласно  чл.103 от ЗДвП действащ към датата на нарушението  Чл. 103. При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Съгласно чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП - Чл. 100. (1) (Предишен текст на чл. 100 - ДВ, бр. 6 от 2004 г.) Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: т. 1. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда – Чл. 175. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: т.4. откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Разпоредбата на чл.183, ал.1, т.1  от ЗДвП гласи - Чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Наказва се с глоба 10 лв. водач, който:  1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 103 от 2005 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007 г.) не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Следователно, деянията, за които е  наложено административно наказание  на жалбоподателя са обявени от закона за наказуеми с административно наказание.

  Настоящият състав намира, че при съставянето на АУАН и НП не са на лице съществени процесуални нарушения които да водят до отмяната на атакуваното НП. Спазени са разпоредбите на чл.40 от ЗАНН за съставянето на АУАН, като същият е съставен в присъствието на свидетеля присъствал при извършване и констатиране на нарушението и жалбоподателя. Според съда в АУАН  са посочени всички изискващи се  реквизити съгласно чл.42 от ЗАНН по отношение на АУАН. Освен това съвсем точно и ясно са описани нарушенията и обстоятелствата при които са извършени, както и датата и мястото на нарушението. Правилно нарушенията са били квалифицирани в АУАН и в НП. В НП е възприета същата фактическа обстановка и същите нарушения описани в АУАН. Тоест от горното се налага извода, че и при издаването на НП са на лице всички изискващи се реквизити по чл.57 от ЗАНН и не са на лице съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната на НП на това основание. Не на последно место следва да се отбележи, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. тоест според съда липсват процесуални нарушения, които да водят до отмяната на атакуваното НП.

 

 

 

 

 

По същество съдът намира, че жалбоподателят е осъществил описаното в НП нарушение, а именно, че на 21.05.2017г. около 21.45 часа управлявайки в гр.***, на ул.“****  в посока ул.“*****“ собственият си лек автомобил „****“ с рег.№ ****, не спрял на подаден сигнал със стоп палка по образец от униформен служител на МВР, а именно св.Н., и продължил движението си. последното по безспорен начин се доказа от събраните гласни доказателства по делото, а именно показанията на свидетеля учевидец – св.Н. и на св.М. – актосъставител. Първият от свидетелите е категоричен, че на посочената дата и място е подал лично със стоп палка сигнал за спиране на лек автомобил „******“ с рег.№ ***** управляван от мъж на средна възраст, като последният не е спрял на сигнала. Съобщил е на дежурния по РУ МВР – Хасково и той е извършил справка за собственика на автомобила, от която се установило, че това е К.П.К.. По това време свидетелят е изпълнявал служебните си задължения като служител на МВР и е бил на редовна смяна. След това е  изготвил докладна за случилото се до началника на РУ МВР – Хасково. Последната също е по делото като писмено доказателство и подкрепя изцяло показанията на св.Н.. Освен това в подкрепа на тези твърдения е и собственоръчно попълнената и подписана от жалбоподателя декларация, която е приета като доказателство по делото, че на посочената дата и час в НП, именно той е управлявал собственият си автомобил „*****“ с рег.№ *****. Ето   защо съдът кредитира горните писмени и гласни доказателства като еднопосочни и непротиворечиви, водещи на единственият извод, че жалбоподателят е осъществил  това нарушение, което правилно е било квалифицирано по чл.103 от ЗДвП.  Съгласно чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Съответно санкцията за неговото неизпълнение е регламентирана с разпоредбата на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Видно от разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, изпълнителното деяние е отказът да се изпълни нареждане на органите за контрол или регулиране за движение. Следователно за да е налице нарушение е необходимо на първо място да е подаден сигнал и подаденият сигнал да е бил възприет от водача на ППС и същият да не е спрял, т.е. бездействие обективиращо, че не го е изпълнил. В случая са на лице всички тези елементи от обективна страна на нарушението. Подаването на сигнал за спиране със стоп палка от св.Н., като това безспорно е разпореждане на контролен орган, по естеството си осъществено чрез конклудентно действие, като в настоящия казус, това е и конкретната форма на разпореждане, обусловяща ангажиране на отговорността за нарушение по чл. 103 ЗДвП. От доказателствата по делото  които се обсъдиха по-горе съдът приема, че по безспорен начин се доказва, че на датата и местото описани в НП, жалбоподателят е управлявал процесният автомобил, и не е спрял на подаденият сигнал със  стоп палка от страна на св.Н.. тоест жалбоподателят не е изпълнил това разпореждане дадено с конклудентни действия от страна на полицейският орган. Ето защо според съда правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя на осн. чл.175, ал.1,т.4 от ЗДвП. за извършеното от него нарушение по чл.103 от ЗДвП.

Съдът обаче при индивидуализация на горното наказание,  намира,че  наказващия орган  не се е съобразил с тежестта на нарушението, личността на нарушителя, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, каквото изискване поставя чл.27 ал.2 от ЗАНН, като изобщо не са събрани и обсъдени доказателства в тази насока. Ето защо, съдът намира, че необосновано и незаконосъобразно наказанието в тази т.1 от НП по отношение на глобата е в размер двоен на минималният предвиден в в чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. С оглед на това съдът намира, че  размерът на наложеното наказание глоба по т.1 от НП на жалбоподателя следва да бъде намалено като, наказанието „глоба” следва, да се определи в минималният размер от 50 лв., с което съдът намира, че ще се постигне личната и генерална превенция по чл.12 от ЗАНН.  В тази връзка наказанието лишаване от право да се управлява МПС следва да се потвърди до калкото същото е в минимален размер.

Що се касае до нарушението  по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, съдът намира, че в случая жалбоподателят не е осъществил това нарушение. Липсват каквито и да са доказателства, че той към датата на нарушението не е носел контролен талон към СУМПС. Няма как да е и по друг начин до колкото се твърди в НП, че жалбоподателят не е спрял на стоп палка на 21.05.2017г. и АУАН е съставен едва 02.06.2017г. Тоест контролният орган, в случая св.Н. няма как да е установил това нарушение, а и такова не се твърди от него. Ето защо съдът намира, че в тази си част НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.

            Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 изр.І от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ НП №17-1253-000688/21.08.2017г. на Началник група при сектор ПП при ОДМВР – Хасково, в частта от НП, с което на К.П.К., ЕГН ********** *** , на осн. Чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева, като намалява размер на  наложената глоба на 50 лв.

ПОТВЪРЖДАВА НП №17-1253-000688/21.08.2017г. на Началник група при сектор ПП при ОДМВР – Хасково, в частта от НП, с което на К.П.К., ЕГН ********** *** , на осн. Чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец

ОТМЕНЯ №17-1253-000688/21.08.2017г. на Началник група при сектор ПП при ОДМВР – Хасково, в частта от НП, с което на К.П.К., ЕГН ********** *** на осн.чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП – е наложено наказание глоба в размер на 10 лева.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му.

 

Районен съдия: /п/ не се чете

 

 

 

Вярно с оригинала!!!

Секретар: В.К.