Р Е Ш Е Н И Е

 

281  / 02.11.2017 г.   град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,

на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                             Съдия:Даниела Николова

 

секретар: Цветелина Станчева 

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 1049 по описа на Районен съд - Хасково за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба от Ш.О.А. *** срещу Наказателно постановление № 6099 от 09.08.2017 г. на Директора на РДГ - Кърджали, с което на жалбоподателя е наложено, за извършено нарушение  на  чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, административно наказание „Глоба” в размер на 250 лева на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, като се излагат  съображения, най – вече във връзка с предмета на нарушение и количеството, вида и произхода на съхраняваните дърва за огрев. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

          Административнонаказващият орган - Директорът на РДГ - Кърджали, редовно призован  се представлява от юрк.Панайотов ,който оспорва жалбата .В писмено становище излага съображения за законосъобразност на  атакуваното  наказателно постановление.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 31.08.2016 г. свидетелите М.С.А. на длъжност „горски инспектор” в РДГ – Кърджали и А.Е.Ч. , също на длъжност „горски инспектор“ в РДГ – Кърджали  извършили  проверка в дома на жалбоподателя Ш.О.А. ***. В хода проверката било констатирано, че в двора на къщата са съхранявани дърва за огрев.След измерване с ролетка, установеното  количество  било 5.30 пр.куб. м. от дървесен вид дъб ,за които имало  поставена контролна горска  марка №Б-05-48 ,но лицето  не разполагало с превозен билет,доказващ законния им произход . Констатираното  количество дървесина  - 5.30 пр. куб. м.  дърва за огрев били оставени с разписка за отговорно пазене - № 017196 от дата 31.08.201г. на съхранение в дома на жалбоподателя.

          Горните констатации били обективирани в съставения при извършване на проверката и представен по делото Констативен протокол Серия КОО, № 118515 от същата дата – 31.08.2016 г., а  въз основа на преценката за извършени нарушения на разпоредбите на Закона за горите, срещу жалбоподателя – Ш.О.А., бил съставен, от свид. М.С.А. , Акт за установяване на административно нарушение, Серия КОО/2013 г., с бл. № 028080 от 31.08.2016 г.  за нарушение, квалифицирано от актосъставителя по чл. 213, ал.1, т. 2 от Закона за горите, както е посочено в съдържанието на АУАН.

          Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствие на жалбоподателя, който след предявяването му подписал съставения АУАН, като в съответната графа за обяснения и възражения вписал, че „горският Ю. му бил дал дървата и не му дал документ “, с когото контролните органи били осъществили междувременно контакт, като това лице, присъствало при самото съставяне на акта и определени негови действия, наложили подаване на сигнал на ЕЕН 112 от страна на органите на РДГ – Кърджали за съдействие от органите на МВР. Екземпляр от съставения АУАН е връчен на лицето, посочено в него като нарушител на 31.08.2016 г., удостоверено с нарочно отбелязване в приложената разписка.

         Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение в предвидения 3 – дневен срок от връчването му не са депозирани.

          По случая било образувано и наказателно производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 235, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс – за това, че към 31.08.2016 г. в с. Караманци, обл. Хасково съхранявал незаконно придобит от другиго дървен материал.С Постановление за прекратяване на наказателно производство на прокурор от РП – Хасково от 14.06.2017 г. водено наказателно производство по ДП № 1209/2016 г. по описа на РУП – Хасково, пр.пр. № 1997/2016 г. по описа на РП – Хасково е прекратено, а препис от постановлението е изпратен на РДГ – Кърджали с оглед реализиране на административнонаказателна отговорност и разпореждане с вещите /дървесина/, станало конкретно основание за издаване на наказателното постановление, в което административнонаказващият орган възприел изцяло изложената фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ наложил на жалбоподателя процесното административно наказание – глоба в размер на 250.00 лева.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели – М.С.А. и А.Е.Ч. , които съдът кредитира относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и предприетите от тях действия и тези, свързани с процедурата по съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти около извършената проверка, нейния предмет и характера на предприетите действия. Поради това съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. Всъщност по отношение на установената фактическа обстановка липсва съществено разминаване в доказателствените източници и по – специално в гласните доказателства, за да се налага по – задълбочен анализ на тяхната достоверност, като в жалбата се възразява единствено по отношение на количеството дървесина.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:            

          Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал.1 от Закона за горите, забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: 1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка; 2. дървесина, непридружена с превозен билет; 3. дървесина от внос, непридружена с документи, доказващи законния й произход; 4. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) недървесни горски продукти, които са предмет на стопанска дейност, както и на коледни елхи - непридружени с превозен билет за недървесни горски продукти. По силата на чл. 266, ал. 1 от ЗГ, наказва се с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказания е обявено от закона за наказуемо.

          При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на акта за установяване на административно нарушение в присъствие на жалбоподателя, който, след като е бил запознат със съдържанието му,  подписал акта, а впоследствие получил екземпляр от него, удостоверено в съответствие с изискванията на закона с изрично отбелязване в посочената разписка. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Следователно, с факта на съставяне на процесния АУАН от свид. М.С.А. и с оглед заеманата от него длъжност – „инспектор“ в РДГ - Кърджали, за което данни са изложени непосредствено при снемане на самоличността на лицето и в писмените доказателства, се обосновава извод за надлежна материална компетентност на актосъставителя по ЗГ. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН от гледна точка процеса на съставяне на акта. Процесният АУАН формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН за неговата редовност, като е налице  описание на извършеното нарушение откъм всички негови съставомерни белези – дата, място и начин на извършване. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено при спазване формата, от орган, за който, предвид изложеното за наличието на положителен извод относно компетентността на актосъставителя, се явява овластен да го издаде, в кръга на неговите правомощия, с оглед разпоредбата на чл. 275, ал. 1, т. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 3 от ЗГ, а по съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити. В случая следва да се отбележи и това, че не е налице нарушение на принципа “non bis in idem” в аспекта на кръга от въпроси, разгледани в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че със съставяне на акта за установяване на административно нарушение е отпочнато административнонаказателно производство с предмет деяние, за което е налице обвинение, имащо характер на наказателно, а впоследствие, като второ поред във времето се е развило и наказателно производство с предмет престъпление по чл. 235, ал. 2 от Наказателния кодекс. От друга страна обаче, образуваното второ поред производство е нямало пречка да се развие паралелно с оглед идеята за примат на наказателната над административнонаказателната отговорност, а с прекратяването му е възстановена висящността на административно – наказателното производство. По този начин и доколкото прекратяването на наказателното производство няма последици, идентични с тези на оправдаването със съдебен акт от гледна точка разглеждания въпрос, не би съществувала пречка в контекста на принципа non bis in idem административнонаказателното производство да се развие докрай с издаване на санкционния акт, предмет на обжалване в срока по ЗАНН след прекратяване на наказателното производство. Това обаче само в случай, че се касае за същото деяние. Нещо, което в случая не се потвърждава от доказателствата по делото, най – малко поради липса на идентичност в предмета на нарушението от една страна и този на престъплението,за което се е водило наказателното производство  - от друга.В тази връзка  не е  спорно , че АУАН е съставен на 31.08.2016 г. , както и че е след образуване на наказателното производство срещу жалбоподателя за престъпление по  чл.235 ал.2,вр.ал.1 от НК с постановление от 14.06.2017  г. на прокурор в РП-Хасково е прекратено  досъдебното производство и материалите по него са изпратени на наказващия орган . В тази връзка е издадено и оспореното НП от 09.08.2017 г., с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя .С разпоредбата на чл. 34, ал.3 от ЗАНН е предвидено административноказателното производство да се прекрати, ако в шестмесечен срок от съставянето на акта не е издадено наказателно постановление. Единствено в хипотезата на чл.36 ал.2 от ЗАНН,която предвижда ,че "без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от  прокурора и делото е препратено на наказващия орган"   този  шестмесечен срок  започва да тече от датата на влизане в сила на прекратителното прокурорско постановление.Това е така , защото  поради възбуждане на наказателно преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че не е престъпление  давността за издаване на НП се  прекъсва, като през време на продължителността на досъдебното производство за това  деяние, давността по чл. 34 от ЗАНН се спира /относно характера на  на сроковете по чл. 34 от ЗАНН е меродавно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС по т.д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, а относно спирането на давността по чл. 34 от ЗАНН - Тълкувателно решение № 112/16.12.1982 г. по н.д. № 96/82, ОСНК/. В хипотеза  подобна на настоящата /съставен АУАН,след което  образувано наказателно  производство, което  е прекратено от   прокурора /   давността за издаване на НП  би се прекъснала  само ако  деянието ,за което се е водило наказателното  преследване е идентично с   описаното  такова в НП  т.е. налице е   тъждественост между наказателното и административно наказателното обвинение откъм съставомерните им признаци-дата и  място на извършване ,изпълнително деяние и предмет  .Престъплението по чл.235 ал.2,вр.ал.1 от НК  е такова по своето определение и местоположение в особената част на НК. Административнонаказателната норма по чл.

 213 ал. 1 т.2  от ЗГ

 субсумира  факти в диспозицията си,които  не са  идентични с тези на наказателната. Макар едно и също поведение на жалбоподателя да  се оценява и попада в приложното поле на двете производства – съхраняване на  дървесина,различието е в това ,че   в единия случай се интерпретира нарушение, свързано със съхранение на дървесина ,която не е придружена с превозен билет  маркирана с КГМ или призводствена  такава  , а във втория - свързано със съхранение на незаконно добита от другиго дървесина .  Дали добивът е законен или не, се определя от специалните нормативни актове – Закона за горите, Правилника за прилагане на Закона за горите, Наредба № 8/2011  за сечите в  горите.В §1 т.21 от ДР на Закона за горите, законодателят е формулирал легална дефиниция какво представлява „добива на дървесина“- това е сеч и извоз на дървесина до временен склад, а съобразно т.6 от същия параграф, „временен склад“ е терен, утвърден с технологичния план за сеч и извоз, подходящ за складиране на добитата от сечището дървесина преди транспортирането й. Наредба №8 за сечите в горите определя какво е необходимо за извършване на сечта ,а именно: 1/. насаждението да е маркирано и 2/. да е издадено позволително за сеч / вж.чл.45 ал.2 от Наредба №8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите /, т.е за да е законно добит дървения материал, той трябва да е законно отсечен и извозен до временен склад. Инкриминираният дървен материал по наказателното  обвинение не  е бил маркиран с КГМ /чл. 49 ал.1 от Наредба №8/2011 г. за сечите в горите / и за него не е имало издадено писмено позволително за сеч.От това пък следва  извода, че той е незаконно отсечен, а след като е незаконно отсечен, е невъзможно да се счита за законно добит. За разлика от него дървения материал по административно-наказателното обвинение е бил маркиран с КГМ ,но не е бил придружен с превозен билет.   По отношение превозните билети, съобразно  правната им регламентация в чл. 211 от Закона за горите (ЗГ) следва да се приеме , че същите не се отнасят  до добив на дървесина и превоза й до временен склад, а документират изнесена, преработена и експедирина дървесина .Казано по друг начин дървесината, непридружена с превозен билет  не се  включва в понятието   незаконно  добит  дървен материал,което кара и настоящата инстанция да  приеме липса на  тъждественост между наказателното и административно наказателното обвинение .  В случая  липсва и    идентичност  досежно   вида и количеството дърва, премет на деянието  по  двете производства –  5.30 пр.куб метра дърва за огрев от дъб  са  по административнонаказателното производство и  общо 50.93 пр.куб. метра дърва за огрев при това включващи и дърва, предмет на пет  съставени АУАН, цитирани от прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното производство. Впрочем, посочената в АУАН и НП  кубатура, вида на дървесината не  съвпада  с характеристиките на дървесината, описани в коментираното прекратително постановление на прокурора . Тези различия идват да покажат, че при издаване на наказателното постановление по отношение на деяние, което не е същото с това, за което се е водело  наказателното производство  не  могат да се отнесат горните  съждения за  прекъсване и  спиране  на давността  по чл.34 ал.3 от ЗАНН. С това пък  е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като санкционният акт не е издаден в шестмесечния срок от съставяне на акта за установяване на административно нарушение по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Пропускът да се издаде НП в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН  води до последиците по цитирания текст от закона, а именно – прекратяване на административно – наказателното производство и доколкото това задължение не е упражнено от наказващия орган се налага визирания пропуск да бъде предолян с отмяна на атакуваното наказателно постановление в частта на наложеното наказание „глоба“  в размер на 250 лв. Иначе по същество съдът намира вмененото  на  жалбоподателя  нарушение по чл.213 ал.1 т.2 от  ЗГ  за  доказано от материално-правна страна. От предписаното  от  разпоредбата на чл.213 ал.1 т.2 следва, че за да е налице състава на  това нарушение  е достатъчно да бъде  установен   факта на  съхранение  на  дърва за огрев ,без превозен билет, удостоверяващ законния им произход,какъвто в случая е липсвал за процесните 5.30 пр.куб.м. дърва от дъб ,намерени в дома на жалбоподателя.        

          Правилно и законосъобразно от АНО е приложен чл. 273, ал.1 от ЗГ и в т.ІІ. от НП същия е постановил отнемане в полза на Държавата на вещите, предмет на нарушението - на 5.30 пространствени куб.м. дърва за огрев – дъб, в която част НП следва да бъде потвърдено.

          Мотивиран така, съдът

         

                                Р Е Ш И:

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 6099 от 09.08.2017 г. на Директора на РДГ - Кърджали, с което на Ш.О.А. *** за нарушение  по чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите е наложено  административно наказание „Глоба” в размер на 250 лева на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ.

          ПОТВЪРЖДАВА НП  в частта ,в която  са отнети в полза на държавата –5.30 пр.м3 дърва от дъб  на основание чл.273, ал.1 от ЗГ .

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                              Съдия: /п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: Ц.С.