Р Е Ш Е Н И Е

 

           285                               06.11.2017 г.                         град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,

на  шести  октомври две хиляди и седемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                            Съдия: Гроздан Грозев

 

Секретар: Веселина Красева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Гроздан Грозев

АНД № 1041 по описа на Районен съд - Хасково за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от Косер" АД,гр.Варна, БУЛСТАТ: 103906927, представлявано от К.И.К., ЕГН:********** в качеството му на управител срещу Наказателно постановление № 26-000478 от 14.08.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, с което на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция – имуществена санкция в размер на 1500 лева. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при съществени процесуални нарушения. Твърди се от страна на представляващия по закон дружеството – жалбоподател, че разпореждането било издадено в разрез с действащото законодателство и след като то не било изпълнено от дружеството бил съставен АУАН и издадено атакуваното НП. В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството - жалбоподател, редовно призовано, не изпраща упълномощен по делото представител.

            Административнонаказващият орган – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, чрез упълномощения по делото представител – юриск. Г. оспорва жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

           Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 11.01.2017г. по работни места в обект магазин за авточасти, находящ се на ул.“Ком“№23,  в гр.Хасково и на 18.01.2017г. по документи в Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково била извършена проверка от св.Н.Д. –и Е.И.Л. и двамата гл. инспектори в Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково на дейността на Косер" АД,гр.Варна. За проверката бил съставен Протокол за извършена проверка №ПР1705146/10.02.2017г. С последният протокол контролните органи констатирали, че не са извършени към 10.02.2017г.  измерване на импеданса на контура „фаза-защитем проводник" или „фаза-проводник PEN" за съществуващото електрообзавеждане в проверявания обект, което измерване съгласно представената от работодателя заповед №ИТ-01/01.03.2012г. следвало да се извършва при периодичност от 3 години. С оглед тези констатации контролните органи дали на работодателя Косер" АД,гр.Варна, БУЛСТАТ: 103906927, представлявано от К.И.К., ЕГН:********** в качеството му на управител, задължителни предписания на контролен орган за спазване на трудовото законодателство с Протокол за извършена проверка №ПР1705146/10.02.2017г. Със същият протокол в т.2 било задължено дружеството жалбоподател – т. 2. „Да се извършат необходимите ел.измервания на импеданса на контура „фаза-защитен проводник" или „фаза-проводник PEN" за съществуващото електрообзавеждане в проверявания обект, целящо осигуряване защита на експонираните работещи и външни лица, които се намират в обекта на проверка срещу риск от индеректен контакт с електрически ток, съгласно изискванията на чл.200, ал.1, т.2 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване/ДВ.бр.88/99/, във връзка с чл.267 от Наредба №16-116 от 8 февруари 2008г. за техническата експлоатация на енергообзавеждането /Обн.ДВ,бр.26 от 7 март 2008г./, във връзка с чл. 14, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /Обн.ДВ,бр.124/1997г./". Срока за изпълнение на това предписание е до 15.03.2017г. Протокола за извършена проверка №ПР1705146/10.02.2017г. е бил връчен на 10.02.2017г. на Т. Т. – упълномощено лице да представлява дружеството жалбоподател.

В последствие при нова проверка на 19.07.2017г. по документи в Д"ИТ"Хасково, е констатирано от свидетелите Н.Д. и Е.Л., че във връзка с поискване с призовка по чл.45,ал.1 от АПК с изх.№17230223/05.07.2017г. е представена заповед  №ИТ- 01.01/14.07.2017г. на изпълнителния директор на „Косер"АД, с която се променя определената със Заповед №ИТ-01/01.03.2012г. периодичност на измерване на импеданса на контура „фаза-защитем проводник" или „фаза-проводник PEN" за съществуващото електрообзавеждане в проверявания обект от 3 на 5 години.

В хода на проверката на 19.07.2017г. за което е съставен Констативен протокол за извършена проверка с рег.№ПР1726969/20.07.2017г., не са представени документи, от които да е видно, че след  07.10.2013г., когато е извършено последното измерване на импеданса на контура „фаза-защитем проводник" или „фаза-проводник PEN" в обект магазин за авточасти, находящ се на ул.“Ком“№23,  в гр.Хасково стопанисван от дружеството жалбоподател са извършвани нови ел.измервания на импеданса на контура „фаза- защитем проводник" или „фаза-проводник PEN" за съществуващото електрообзавеждане в проверявания обект. Последното е било прието от контролният орган като нарушение на чл.415, ал.1 от КТ което е извършено от жалбоподателя  на 16.03.2017г. в обекта на контрол-магазин за авточасти „Косер", намиращ се в гр.Хасково, ул."Ком"№23, стопанисван от „Косер" АД,гр. Варна. За това нарушение е съставен АУАН № 26-000478 от 26.07.2017г. в присъствието на упълномощено лице.

         При издаване на наказателното постановление,  административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение и правната квалификация на нарушението. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 21.08.2017г.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. , Л. и Т. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на процесните проверки и констатациите, до които са достигнали, както и тези, свързани със съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:           Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв., а в чл. 416, ал. 5 КТ е предвидено, че наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на „Косер" АД,гр. Варна, за което липсва съмнение, че има качеството „работодател”, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, като са посочени всички изискващи се реквизити в това число точната дата на извършване на нарушението и мястото на същото. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето  на АУАН. Същият е съставен от надлежен орган в рамките на неговата компетентност.  На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му и по съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити. В АУАН и НП е вписано, надлежно датата, на която е прието, че е извършено нарушението и неговото местоизвършване. Поради горното и съдът намери, че не са на лице процесуални нарушения които да водят до отмяната на НП.

            От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказа се по делото, че  Косер" АД, гр. Варна, в качеството си на работодател, комуто е разпределена доказателствената тежест, не е представило пред контролните органи на Д”ИТ” - Хасково или впоследствие пред съда доказателства за изпълнение на дадените с т. 2 от Протокол за извършена проверка №ПР1705146/10.02.2017г. задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, отнасящо се до задължението „Да се извършат необходимите ел.измервания на импеданса на контура „фаза-защитен проводник" или „фаза-проводник PEN" за съществуващото електрообзавеждане в проверявания обект, целящо осигуряване защита на експонираните работещи и външни лица, които се намират в обекта на проверка срещу риск от индеректен контакт с електрически ток, съгласно изискванията на чл.200, ал.1, т.2 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване/ДВ.бр.88/99/, във връзка с чл.267 от Наредба №16-116 от 8 февруари 2008г. за техническата експлоатация на енергообзавеждането /Обн.ДВ,бр.26 от 7 март 2008г./, във връзка с чл. 14, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /Обн.ДВ,бр.124/1997г./". Срока за изпълнение на това предписание е до 15.03.2017г., с което е нарушена разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ.

Изпълнителното деяние на нарушението по  чл. 415, ал. 1 от КТ се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган. Нарушението е умишлено, като формата на изпълнителното деяние - действие или бездействие зависи от съдържанието на предписанието и в случая е осъществено, чрез втората от двете хипотези - бездействие. Нарушението е с особен субект - работодател или длъжностно лице по § 1, т. т. 1 и 5 от ДР на КТ и аргументите за това се съдържат в чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. В разглеждания казус адресат на предписанието по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е работодателят, т. е. „Косер" АД, гр. Варна. В този смисъл съдът намира за уместно да отбележи, че когато процесното предписание е издадено от компетентен орган, при спазване изискванията на закона, подлежи на изпълнение, което не е обвързано от обжалването му, съгласно чл. 405 от КТ. От друга страна обаче, неизпълнението на предписанието именно е юридическият факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат,  с оглед което се поставя въпросът съответствието на това предписание с разпоредбите на закона съставлява ли условие, явяващо се решаващо при преценка законосъобразността на процесното НП.  Т.е. преценката за законността на това предписание влиза ли в обхвата на проверката, която съдът дължи и върши при контрола за законосъобразност на обжалваното НП, след като то е издадено за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. Настоящият съдебен състав в предходни случаи е възприемал положителния отговор на поставения въпрос, ръководейки се от съображението, че в противен случай би се стигнало до неоправдано изпразване от съдържание на тази проверка, а това не намира опора в закона и не съответства на неговия смисъл от гледна точка обема на правото на защита в административнонаказателния процес. Още повече, че двата подхода за контрол на законосъобразност на дадените предписания, макар и различаващи се по реда, по който се осъществява, не се изключват напълно един друг. В случая обаче, с оглед наложилото се в съдебната практика актуално виждане по въпроса следва да се възприеме, че актът, с който на дружеството – жалбоподател са дадени задължителни предписания съставлява индивидуален административен акт, пораждащ всички предвидени в закона последици за страните и след като жалбоподателят е пропуснал да оспори пред административния съд дадените му предписания по изпълнение на трудовото законодателство, то той не може да стори това в настоящото производство при обжалване на НП, а районният съд не разполага с възможността и правомощие да отмени същите, нито да ги преценя по същество откъм законосъобразност дори в рамките на проверката на правилността на НП.

          Все пак и независимо от горните съображения, следва да бъде отбелязано, че в конкретната хипотеза процесното предписание е в съответствие със закона и в частност с Наредба № 16-116 от 8.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането издадена от министъра на икономиката и енергетиката, обн., ДВ, бр. 26 от 7.03.2008 г., в сила от 11.03.2008 г., изм., бр. 42 от 9.06.2015 г., в сила от 9.06.2015 г. В чл.  267. От Наредба № 16-116 от 8.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането се казва – ал. (1) В електрически уредби с директно заземен звезден център за напрежение до 1000 V, в които се прилага зануляване, ефективността на зануляването периодично се проверява съобразно критериите и показателите, определени в Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

 (2) За стационарните електрически уредби импедансът на защитния контур "фаза - защитен проводник" или "фаза - проводник PEN" се измерва и оценява с периодичност, определена:

 1. в проекта за електрическата уредба или за съответната част от нея;

 2. във вътрешни инструкции, които отразяват специфичните особености на отделни приемници на електрическа енергия, както и след основен ремонт на уредбите;

 3. от енергетика - но най-малко веднъж на пет години.

Тоест в случая като се има в предвид представената и приета по делото като доказателства Заповед №ИТ-01/01.03.2012г. на управителя на дружеството жалбоподател, съдът намира, че на практика е налице хипотезата на чл.267, ал.1, т.2 от Наредба № 16-116 от 8.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането и периодичността на измерването на импедансът на защитния контур "фаза - защитен проводник" или "фаза - проводник PEN" е определено на три години. Последното не е в нарушение с горната наредба, тъй като в чл.267, ал.1, т.3 от Наредба № 16-116 от 8.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането,  е посочено, че това измерване  следва да става най-малко веднъж на пет години. Тоест в случая са ирелевантни твърденията на жалбоподателя, че неправилно, субективно и в противоречие със горната наредба било прието, че не било извършено измерване в срок. Още повече, че в случая се касае за неизпълнение в срок на разпореждане на контролен орган, а не на неизпълнение на изискване на Наредба № 16-116 от 8.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането. Тук следва да се отбележи и факта, че в самата жалба, дружеството жалбоподател не отрича, че не е изпълнило разпореждането на контролният орган, а се стреми да докаже, че не е дължало това изпълнение с оглед наредбата.  Т.е. предписанието се явява законосъобразно и като такова подлежи на изпълнение, още повече, че не е оспорено по реда на чл. 405 от КТ. Същото е следвало да бъде изпълнено най – късно на датата, посочена от контролните органи – 15.03.2017г., а деянието, с което е осъществен състава на административно нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ следва да се приеме, че е довършено в деня, следващ тази дата, т.е. довършено е на 16.03.2017г. /присъствен ден/, както правилно е възприел актосъставителят в съставения АУАН и съответно АНО в НП.

          С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна са осъществени признаците на състава на административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, което е безпротиворечиво установено. В случая към датата на нарушението адресат на предписанията е било именно търговското дружество „Косер" АД, гр. Варна. Горното се доказва по безспорен начин от свидетелските показания на лицата извършили проверката и от писмените доказателства по делото, а именно Протокол за извършена проверка №ПР1705146/10.02.2017г., както и от Констативен протокол за извършена проверка с рег.№ПР1726969/20.07.2017г.; Призовка по чл.45,ал.1 от АПК с изх.№17230223/05.07.2017г.; Заповед №ИТ-01.01/14.04.2017г.; Пълномощно на Т. Т. Т. от 12.01.2017г.; Заповед №ИТ-01/01.03.2012.;Сертификат за контрол № С-2255/07.10.2013г.; Пълномощно с рег.№5557/25.07.2017г.; Покана за явяване за съставяне на АУАН. Всички тези доказателства съдът изцяло кредитира като непротиворечиви и еднопосочни, водещи на извода за извършено нарушение от жалбоподателя на разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ.

          В случая съдът намира, че за извършеното от„Косер" АД, гр. Варна, в качеството му на работодател, административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, не е налице нито една измежду кумулативно предвидените предпоставки за квалифицирането на нарушението като маловажно такова по смисъла на чл. 415в от КТ, респ. като  основание за налагане на санкция по привилегирования състав на посочената норма. Това е така защото с неизпълнението на разпореждането на контролният орган на практика е застрашен живота и здравето на работещите в проверяваният обект с оглед евентуална неизправност на електрозахранването и причиняване на авария във същото. Освен това нарушението е такова, което би могло да се отстрани веднага, след като бъде констатирано, но същото към датата на съставяне на АУАН, издаването на НП и решаването на настоящото дело не е било отстранено от дружеството - жалбоподател.

В този смисъл следва да се отбележи, че в противоречие с материалния закон административно - наказващият орган не е извършил преценката по чл. 28 от ЗАНН, респ. по чл. 415в от КТ, която преценка с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН предхожда налагането на санкцията, предвидена в закона. В случая наказателното постановление не съдържа каквито и да било съображения в тази част, а липсата им съставлява на практика отказ да се квалифицира случая като маловажен, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, каквато съдът няма пречка да извърши в рамките на настоящото съдебно производство, предвид указанията, дадени в ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г., ОСНК на ВКС, съдържащи задължително тълкуване на закона. Този отказ обаче, по изложените по – горе съображения, се явява в съответствие с установените факти и обоснован от гледна точка изискванията на закона.

          В същото време съдът намира, че наказващият орган е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението по чл. 415, ал.1 от КТ в минимален размер за имуществената санкция, а именно 1500 лева.

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-000478 от 14.08.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково.

 

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                              Съдия: /п/ не се чете

 

 

Вярно с оригинала!!!

Секретар: В.К.