Н.ч.х.д.№ 758/2017 год. на ХРС

 

     МОТИВИ:

 

        Частното обвинение срещу подсъдимия Б.В.А. *** е повдигнато за това, че на 01.03.2017г. в с.Гарваново, обл.Хасковска, причинил на Д.Я.К. ***, разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – а именно – разкъсно-контузна рана на главата, представляващи лека телесна повреда –престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

       Предявен е и граждански иск от Д.Я.К. *** против подсъдимия Б.В.А. *** по чл.45 от ЗЗД за сумата в размер на 700 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на нанесената лека телесна повреда, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на увреждането – до окончателното изплащане на сумата.

        Подсъдимият Б.А. не се явява и не взема становище по частното обвинение.

        Частният тъжител Д.К., чрез повереника си пледира за осъждане на  подсъдимия. От събраните по делото доказателства-показанията на разпитаните свидетели и съдебно-медицинската експертиза, безспорно се установила фактическата обстановка такава, каквато била в действителност. Цялата фактическа обстановка в тъжбата се потвърждавала от разпита на свидетелите. Гражданският иск бил основателен и следвало да се уважи в пълния претендиран размер. Иска от съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му частно обвинение, да уважи гражданския иск в пълния претендиран размер и да му бъдат присъдени разноски.

        Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

        Подсъдимият Б.А. и тъжителят Д.К. се познавали, тъй като били от едно село – Гарваново, Хасковска област. Между двамата не е имало предходни конфликти, не е имало и близки отношения.

        Някои съселяни определят Б.А. като „конфликтна личност“, защото в семейството на Б. имало караници и той се карал с братята и сестрите си, като ги псувал. /св.С.Б./.

        Края на зимата на 2017г., на 01.03.2017г., вечерта, в с.Гарваново, тъжителят Д.К. и св.С.Б. отишли на гости в къщата на св.С.М.. Там тримата приятели се почерпили, като изпили по няколко ракии, хапвали и разговаряли.

        След това към 10,30 часа вечерта, св.С.Б. си тръгнал, тъй като бил на работа следващия ден и искал да се приготви.

        Навън било тъмно и студено, но нямало сняг в селото.

        Тъжителят Д.К. останал още малко след св.С.Б. при С.М. и двамата продължили да разговарят и да хапват и пийват ракия.

        Около 23,00 часа вечерта, на 01.03.2017г., в с.Гарваново, тъжителят Д.К. също станал да се прибира. Неговата къща била на около 100-150 метра от къщата на С.М..

        Д.К. ***. Видял някакво куче, но не обърнал внимание и продължил да върви. След около минута К. усетил стъпките на кучето близо до себе си и се обърнал.

        Тогава видял подсъдимия Б.А..

        След това, без всякакви обяснения, подсъдимият А. замахнал със сопата, която носел в ръцете си и ударил по главата тъжителя Д.К..

        Текнала кръв.

        Б.А. се отдалечил.

        Тъй като все още бил по-близо до къщата на св.С.М., Д.К. се върнал назад, влезнал в двора и почукал на стъклото на прозореца. Св.М. станал и му отворил и видял, че главата на тъжителя била цялата в кръв. К. разказал на М., че го ударило „циганчето Б.“ с пръчка. След това започнали да почистисват раната на главата на К..

        Обадили се и на св.С.Б., който се върнал в къщата на св.С.М.. Като влезнал видял, че „Д. беше окървавен. Главата и лицето му бяха окървавени“. На св.Б. тъжителят също казал, „че го е ударил Б.“.

        След това успели да спрат кръвотечението и привързали главата на К..

        Тъжителят си тръгнал към своята къща.

        На другия ден дошъл кварталния св.И. В.. Същият снел обяснения от свидетелите по случая. След това Д.К. ***, където подал жалба против Б.А., придружена със съдебно-медицинско удостоверение от съдебния лекар. Била образувана преписка.

        Няма свидетели-очевидци, които да са възприели непосредствено момента, в който Б.А. е замахнал и е ударил със сопата Д.К. по главата. Показанията на всички разпитани по делото свидетели са от по-късния момент – няколко минути след това, когато са видели Д.К. с окървавена глава и лице. И тези свидетели разказват онова, което им е казал самият пострадал за автора на деянието – т.е досежно авторството, показанията им са „отражение на отражението“.

        От извършената по делото съдебно-медицинска експертиза става ясно, че при прегледа на Д.К. са се установили следните телесни увреждания – разкъсно-контузна рана на главата. Това увреждане било причинено по механизъм на действие от твърд и тъп предмет и можели да се получат от удар с дървен кол, по начина, времето и обстоятелствата, описани в делото.

        Срокът за пълно възстановяване бил 20-25 дни.

        Подсъдимият Б.В.А. е неосъждан. Не е освобождаван по реда на чл.78а от НК. Няма невъзстановени съставомерни вреди от престъплението.

        При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

        Съдът прие частното обвинение за доказано на базата на косвени доказателства, които обаче според съда в конкретния случай, сочат на извод за извършено деяние по чл.130 ал.1 от НК.

        По-трудно би могъл да се разбере какъв е бил мотива на подсъдимия да удари тъжителя, при положение, че данните по делото сочат на липса на предходни влошени отношения между двамата. Въпреки това и такива случаи от практиката са познати, когато агресията спрямо конкретно лице избухва и без конкретен повод от страна на пострадалия.

        Подсъдимият  е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.130 ал.1 от НК, като на 01.03.2017г. в с.Гарваново, обл.Хасковска, причинил на Д.Я.К. ***, разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – а именно – разкъсно-контузна рана на главата, представляващи лека телесна повреда.

       Касае се за т.нар. „лека телесна повреда” по чл.130 ал.1 от НК в предвид характера и вида на причиненото телесно увреждане. Така и т.15 от ППВС №3/1979г.

       От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл като деецът е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е искал именно престъпния резултат.

       В тази връзка съдът определи наказанието по следния начин:

       Престъпният състав на чл.130 ал.1 от НК предвижда наказания „лишаване от свобода” до 2 години или „пробация“. Подсъдимият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Не са налице невъзстановени съставомерни имуществени вреди. Ето защо съдът счете, че са налице предпоставките на чл.78а от НК и освободи подсъдимия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание „глоба”. При определяне на размера на глобата, съдът обсъди съотношението на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прие добрите характеристични данни, липсата на минала съдимост, липсата на криминални регистрации, относително младата възраст. Съдът счете, че липсват отегчаващи вината обстоятелства. Ето защо глобата като размер бе индивидуализирана на минимума – а именно глоба в размер на 1 000 лева.

       С така наложеното наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на закона, което ще въздейства възпитателно и предупредително както върху дееца, така и по отношение на останалите членове на обществото.

       Относно предявения граждански иск по чл.45 от ЗЗД – за болки и страдания, търпяни в резултат на нанесените телесни увреждания – съдът намира същия за основателен. Налице са кумулативно четирите елемента на непозволеното увреждане – противоправно поведение, вреда, вина и причинна връзка. От заключението на вещото лице става ясно, че срока на пълно възстановяване е 20-25 дни. В предвид тези данни съдът определи размера, до който претенцията е основателна по справедливост, като намира, че неприятните усещания, които подсъдимият е преживял следва да се компенсират със сума в размер на 700 лв., в каквато насока като размер е и практиката на настоящата инстанция за такъв вид телесни увреждания. Ето защо гражданският иск по чл.45 от ЗЗД следва да се уважи до размера от 700 лв., който е пълния предявен размер, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – до окончателното изплащане на сумата.

       С оглед чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати на тъжителя направените по делото разноски. Също и ДТ върху уважената част от гражданския иск по сметка на РС.

       Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                                      Районен съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.