Р Е Ш Е Н И Е

 

289                                         08.11.2017 г.                         град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на двадесет и четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Пламен Георгиев

 

Секретар: Ваня Кирева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев

АНД № 964 по описа на Районен съд - Хасково за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от „Фрий дей” ЕООД, град Хасково, представлявано от управителя М.П.Р. срещу Наказателно постановление № 26 – 000445 от 26.07.2017 г. на Директора на дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда на дружеството – жалбоподател, в качеството му на работодател, е наложена административна санкция – имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с него наказателно постановление. Навеждат се конкретни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление. Навеждат се оплаквания и за допуснато нарушение и на материалния закон като лицето М. М.а Д.а било допуснато до работа след като й бил предоставен екземпляр от сключен трудов договор. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление на Директора на дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, а при условията на евентуалност – да се измени като се приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ.

            В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството - жалбоподател, редовно призовано, не изпраща упълномощен по делото процесуален представител.

            Административнонаказващият орган - Директора на дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, чрез процесуалния си представител – юриск. Катя Грудева оспорва жалбата и в хода по същество, както и в представени в съдебно заседание писмени бележки, развива конкретни аргументи за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

          Районна прокуратура – Хасково, редовно призовани не изпращат представител и заявяват становище по подадената жалба.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 22.06.2017 г. в около 18:40 часа от свидетелите А.И.Т. *** и Л.О.Г. на длъжност помощник - инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково извършили проверка на място в обект – бистро „Къщата“, парк Кенана, град Хасково, стопанисван от дружеството – жалбоподател - „Фрий Дей” ЕООД, град Хасково. В хода на проверката, на място била заверена да работи лицето М. М. Д.. Същата се намирала зад бара в бистрото и приготвяла напитки, а зад барплота имало и други лица, заедно с които почиствала. На същата, след като заявила пред контролните органи при тяхното легитимиране, че работи в заведението има сключен трудов договор, както и на други заварени лица, била предоставена от свид. А.И.Т. декларация, в която да посочи условията, при които работи, за кого работи, с какво работно време и с какво трудово възнаграждение. В предоставената от органите на ДИТ – Хасково Декларация, попълваща се от работници и служители във връзка с извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство на основание чл. 399 от Кодекса на труда, вр. чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 КТ и чл. 39, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 АПК, М. Д. вписала, че работи във фирмата на „Фрий Дей” ЕООД, град Хасково в обект „Бистро Къщата” находящ се в парк Кенана, на длъжността „сервитьор” с работно време от „16:00 часа до 00:00 часа” от 01.06.2017 г. и посочила размер на получаваното месечно трудово възнаграждение – 460 лева. В графата, касаеща наличието на трудов договор, лицето М. М. вписала отговор „да”, положителен отговор бил и вписан и относно факта, свързан с получаване на заверено уведомление и екземпляр от сключения трудов договор. От управителя на „Фрий Дей” ЕООД, град Хасково било изисквано да се яви на 26.06.2017 г. в сградата на ДИТ – Хасково и да представи документи във връзка със случая.

          Впоследствие в хода на извършваната проверка били представени пред контролните органи на Д„ИТ” – Хасково, молба от М. М.. Д. до управителя на „Фрий Дей” ЕООД, град Хасково за назначаване на работа на длъжността „барман“, длъжностна характеристика за тази длъжност, уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, Придружително писмо за подаване на уведомление;  Трудов договор № 3, сключен на 20.06.2017 г. между „Фрий Дей” ЕООД, град Хасково, като работодател, от една страна и от друга М. М. Д., като работник за длъжността „барман”, на  непълен работен ден, с размер на основно месечно възнаграждение – 230 лева с посочена дата на постъпване на работа – 20.06.2017 г. без подпис на работника за това изявление и регистриран в ТД на НАП на 22.06.2017 г. с час на подаване на уведомлението – 19:47:06, според отразеното в приложената Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда. Така установените обстоятелства, контролните органи квалифицирали като осъществяващи признаците на състав на административно нарушение по Кодекса на труда и на 11.07.2017 г. в ДИТ, град Хасково, срещу „Фрий Дей” ЕООД, град Хасково е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 26 – 000445 от свид. А.И.Т..

          Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на законния представител на дружеството, сочено като извършител на административно нарушение, а именно управителя на „Фрий Дей” ЕООД, град Хасково -  М.П.Р.. Съставеният АУАН, след като била предоставена възможност да се запознае със съдържанието му,  бил подписан от представляващия по закон дружеството – жалбоподател, без да впише в него обяснения или възражения, а на същата дата чрез това лице бил връчен и екземпляр от съставения акт за установяване на административно нарушение. Писмени възражения срещу процесния АУАН са постъпили допълнително в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр, в които се сочи, че процесният АУАН бил незаконосъобразно издаден, поради нарушение на процесуалните правила, а така също описаното в него нарушение не било извършено.

          При издаване на наказателното постановление, административно - наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите А.И.Т. и Л.О.Г. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, касаещи извършените на място и по документи проверки по отношение обекта,стопанисван от дружеството – жалбоподател и относно тези, свързани с неговото съставяне като еднопосочни със събрания писмен доказателствен материал. Поради това, съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи, като вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Всъщност възприетата от актосъствителя и наказващия орган фактическа обстановка относно релевантните по делото обстоятелства, свързани с констатациите относно дейността на завареното от контролните органи лице в обекта, стопанисван от „Фрий Дей” ЕООД, град Хасково, напрактика не се и оспорва от дружеството – жалбоподател, макар да се възразява по отношение на достигнатия краен извод за допуснато нарушение.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

          Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Кодекса на труда работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, а според ал. 2 работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. По силата на чл. 414, ал. 3 от КТ Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение, а в чл. 416, ал. 5 КТ е предвидено, че наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно наказание.

          При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното на процесуално основание. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му в присъствие на представляващия по закон дружеството – жалбоподател. В тази връзка настоящият съдебен състав намира за уместно да отбележи, че доводите на жалбоподателя за допуснато, такова процесуално нарушение, което да може да се квалифицира като съществено, освен че не са конкретизирани в необходимата степен, са и несъстоятелни след извършена служебна проверка по този пункт от дейността на съда в настоящото производство.

          От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и НП дата и място работодателят в лицето на „Фрий Дей” ЕООД, град Хасково е допуснал до работа като „барман” М. М. Д., без да й е предоставил екземпляр от сключения между тях трудов договор и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Дружеството - жалбоподател има качеството „работодател” по смисъла на Пар. 1, т. 1, предл. 1 от ДР на Кодекса на труда, съгласно която такъв е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа. А фактът, че е наел лице по трудово правоотношение се установява недвусмислено от съставения трудов договор, посочен по – горе, по отношение на който е подадено и уведомление до компетентната ТД на НАП, както и от попълнена собственоръчна декларация от лицето, наето на работа. Това лице, от анализа на доказателствените източници, е установено, че е било допуснато до работа преди изпълнение на задълженията на работодателя по чл. 63, ал. 2 КТ, като конкретните причини за това, а именно, че работникът всъщност е заварена да осъществява трудовите си функции преди да й бъде предоставен екземпляр от трудовия договор, респ. уведомлението само потвърждават горния факт. На това място се налага да бъде направено и важното уточнение, че анализът само на писмените доказателства по делото и конкретно на материализираното писмено изявление на М. Д. в попълнената от нея декларация създава на пръв поглед впечатлението, че датата на постъпване на работа за пръв път е не датата на извършваната проверка – 22.06.2017 г., а посочената в декларацията – 01.06.2017 г. Това само по себе си би поставило под съмнение и обосноваността на извода на контролните органи относно датата на извършване на твърдяното в АУАН и НП нарушение - допускането до работа на лицето М. М. Д., от гледна точка спецификите на изпълнителното деяние по чл. 63, ал. 2 от КТ. В случая обаче изводът на актосъставителя и наказващия орган относно датата на извършване на нарушението, съвпадаща с датата на проверката на място, в крайна сметка се оказва правилен като резултат, доколкото съвкупният анализ на доказателствените източници сочи, че за пръв път трудова функция лицето е започнало да изпълнява точно в деня на извършване на проверката, на която дата е било заварено на едно от работните места – зад барплота и да върши трудова дейност, като приготвя напитки и почиства. Тоест безсъмнено установен е фактът на допускане именно на 22.06.2017 г. на лицето М. М. Д. до работа. Особено показателно в тази насока е изявлението, материализирано в съставени от работодателя документи – уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, придружително писмо, в които се сочи дата 22.06.2017 г., а лишена от достоверност е констатацията в процесния трудов договор за постъпване на работника на работа на дата 20.06.2017 г., най – малко поради липсата на положен подпис в съответната графа, което да придаде съответния удостоверителен ефект на това изявление.

          Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състав на административно нарушение по чл. 414, ал. 3, вр. чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Установени са по безспорен начин нарушението и нарушителя, поради което при преценка за наличието на предпоставките за ангажиране на административнонаказателната отговорност не е налице нарушение на материалния закон.

          В случая, във връзка с възражението в съдебно заседание от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за маловажност на деянието следва да се отбележи, че действително не са събрани данни, още по-малко представени доказателства от наказващия орган, че в резултат на нарушението са настъпили каквито и да било вредни последици за работника М. Д.. Освен това нарушението е такова, което би могло да се отстрани веднага след като бъде констатирано и напрактика към датата на съставяне на АУАН същото вероятно е било отстранено. Предвид гореизложеното, съдът приема, че за извършеното от работодателя, административно нарушение по чл. 414, ал. 3, предл. 4 - то, вр. чл. 63, ал.2 от КТ, формално са налице кумулативно предвидените предпоставки за квалифицирането на нарушението като маловажно такова по смисъла на чл. 415в от КТ, респ. като основание за налагане на санкция по привилегирования състав на посочената норма. В този смисъл следва да се отбележи, че преценката по чл. 28 от ЗАНН, респ. по чл. 415в от КТ е преценка, с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, предхождаща налагането на санкцията, предвидена в закона. В случая наказателното постановление не съдържа съображения в тази част, а липсата им съставлява напрактика отказ да се квалифицира случаят като маловажен, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, каквато съдът няма пречка да извърши в рамките на настоящото съдебно производство, предвид указанията, дадени в ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г., ОСНК на ВКС, съдържащи задължително тълкуване на закона. Този отказ на наказващия орган обаче, в конкретната хипотеза се явява съобразен с материалния закон, предвид текста на ал. 2 на чл. 415в КТ, ДВ. бр. 7 от 2012 г. в сила и действаща към датата на извършване на процесното нарушение, което с оглед неговата правна квалификация, попада в изброяването на деяния, които по силата на закона не могат да бъдат маловажни, поради което подходът на наказващия орган в тази насока се явява законосъобразен.

          В същото време съдът намира, че наказващият орган не е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ в размер за имуществената санкция от 2000 лева, т.е. в размер над установения минимум на предвидената санкция, при това без да аргументира този аспект от дейността си с излагане на съответни мотиви в наказателното постановление. При съвкупната преценка на всички обстоятелства по случая, както и че нарушението, допуснато от работодателя в лицето на „Фрий Дей” ЕООД, град Хасково е първо, макар и вероятно не единствено,доколкото не се представят доказателства за предходни такива, отчитайки че за работника не са настъпили допълнителни вредни последици, съдът намира, че предвидената имуществена санкция незаконосъобразно е определена въз основа анализ на целия комплекс от обстоятелства от значение за индивидуализацията в размер над предвидения законов минимум. Именно в тази насока е необходимо да бъде ревизиран извода на наказващия орган чрез изменение на санкционния акт и определяне на санкцията в размер на 1500 лева – съобразно установения законов минимум, при липсата на установени каквито и да е отегчаващи отговорността факти, налагащи различно разрешение.

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 26 – 000445 от 26.07.2017 г. на Директора на дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда на д„Фрий дей” ЕООД, град Хасково, в качеството му на работодател, е наложена административна санкция – имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда в частта относно размера на административната санкция, като НАМАЛЯВА наложената имуществена санкция от 2000 лева на 1500 лева.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                            

                                                                                                         Съдия:/п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

 

Секретар:Щ.М.