Р Е Ш Е Н И Е

 

    282 / 02.11.2017 г.   град Хасково

         

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,

на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                        Съдия: Гроздан Грозев

 

Секретар: Веселина Красева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 767 по описа на Районен съд - Хасково за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

                     Обжалвано е  НП № 4508/27.04.2017г. на А.Г.М. - главен инспектор „Мониторинг", Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция „Пътна инфраструктура" - гр. София, бул. „Македония" № 3, упълномощен с Пълномощно с Изх. № П-176/23.04.2015 г., с което на жалбоподателя С.Л.К. с ЕГН**********, на основание чл.53, ал.1, във вр. чл.26, ал.2, т.1, б.“А“ от ЗП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 000 лева за нарушение по чл.26, ал.2,т.1,б.“а“ от ЗП, вр. чл.37, ал.1,т.1 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. 

                    Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, поради което  обжалва НП в срок. Твърди се, че НП е незаконосъобразно. Според жалбоподателят не е установена точната фактическа обстановка. Бил приложен неправилно материалният закон и били допуснати процесуални нарушения при издаването на НП. В съдебно заседание не се явява жалбоподателя, за него се явява  адв. Ж. от АК-Ст.Загора. Последният поддържа жалбата на изнесените в нея основания, като иска отмяна на НП. Освен това твърди, че.

                    Ответникът по жалбата, редовно призовани,   се представляват от  адв.П.. Тя моли съдът да отхвърли жалбата и да потвърди НП. счита, че нарушението е безспорно доказано, глобата била правилно определена и нямало допуснати нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП.

                    Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: На 12.04.2017г., в 10:00часа, на път III- 507, км 37+200 до р-т „Ловна среща" посока Хасково - Кърджали, свидетелите - св.П. и св.Б. извършили проверка на МПС с четири оси с две управляеми оси модел „МАН" модел „ТГА 35,430" с per. №********. Последното превозно средство се управлявало от жалбоподателя - С.Л.К., като автомобила превозвал асфалт. В процеса на проверката е направено измерване на натоварването на превозното средство, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), както следва: 1. При измерено разстояние 1,42м., на двойната задвижваща ос на МПС (З-та,4-та ос), сумата от натоварването на оста е 27.820т., максимално допустимо натоварване на оста съгласно горната наредба следва да е 19т. - съгласно чл.7, ал.1, т.5, буква „В" на Наредбата. Било установено, че сумата от натоварването по оси на ППС е общо 41,190т. Измерването е извършено с техническо средство ел. везна DFW KR №118844 и ролетка Р05. Така двамата свидетели приели, че управляваният от жалбоподателят автомобил е тежко ППС по смисъла на  чл. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на същата Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Освен това при проверката, водачът не  представил на проверяващите от АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3 на Наредбата. Приемайки горното свидетелите стигнали до извода, че жалбоподателя е осъществил административно нарушение, а именно, че на процесната дата  на проверката 12.04.2017г., в 10:00часа, на път III- 507, км 37+200 до р-т „Ловна среща" посока Хасково - Кърджали е осъществявало движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3 на Наредбата без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата. За това нарушение на жалбоподателя, от св.П. е съставен АУАН с бланков № 0005503/12.04.2017г. в него нарушението е квалифицирано като такова по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а" от Закон за пътищата във връзка с чл. 37, ал. 1, т.1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. В последствие по-късно същият ден, от работодателя на жалбоподателя било подадено заявление за издаване на  разрешение за движение на тежко или извънгабаритно пътно превозно средство, а именно за управлявания от жалбоподателя автомобил със съответният товар и маршрут. Представена е и квитанция от работодателя на жалбоподателя, а именно - „СТАРТ ММ" ООД за заплатена пътна такса  но за друг маршрут ГКПП Видин – ГКПП Кулата и то със същата дата, но с час след часа на проверката. представена е и справка от АПИ от която е видно, че пътната такса която следва да се заплати за маршрута по който се е движил жалбоподателят е 1099.60 лева.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП, в което е възприета изцяло същата фактическа обстановка от страна на АНО. Видно от приложената разписка НП е връчено на жалбоподателя на 02.06.2017г.

               Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите П. и Б.,  които подробно описват извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е констатирано. Съдът кредитира тези показания като пълни и еднопосочни с останалите писмени доказателства по делото.

               При така установените факти съдът намира от правна страна следното:    Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2,т.1, б.”А” от ЗП – (2) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2004 г.) За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: т. 1. в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: б. а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.

 Определението за тежко ППС е дадено в чл.3 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средстваЧл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) Тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат:  т.1. допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6;  т.2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7.

Съгласно чл.6, ал.1, т.6, б.“в“  от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства - Чл. 6. ал.(1) Допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, е за: т.6. моторни превозни средства, както следва:  в) моторно превозно средство с четири оси с две управляеми оси - 32 t.

Съгласно чл.7 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства - Чл. 7, ал. (1) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) Допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за: т.5. сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е: б.  в) от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19 t);

Определение за извънгабаритни ППС е дадено и в Допълнителните разпоредби на НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Съгласно § 1. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) По смисъла на тази наредба: т. 1. "извънгабаритни ППС" се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3;

Според Чл. 37. от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Загл. изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 65 от 24.07.2001 г., изм. и доп., бр. 67 от 17.08.2007 г., бр. 19 от 9.03.2010 г., доп., бр. 7 от 21.01.2011 г. – чл.37 (Предишен чл. 35, изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г., бр. 19 от 2010 г.) (1) Във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че: т. 1. движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.

Съгласно § 1.т.8 от Допълнителните разпоредби на ЗП - (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2004 г.) "Специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица.

По силата на чл. 53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата – Чл. 53. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 55 от 2011 г.) Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности:...

 Следователно деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

          Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но разгледана по същество , жалбата е неоснователна. На първо  място, видно от представените по делото доказателства, както АУАН, така и НП изхождат от компетентен орган в кръга на правомощията му. На второ място, съдът счита че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, което от своя страна да е основание за отмяна на атакуваното НП, а и такива не се сочат в жалбата. Според настоящият състав съвсем точно в АУАН и НП е описано извършеното и констатирано от контролните органи нарушение, както мястото, датата  и обстоятелствата при които то е извършено. Правилно в АУАН и НП са посочени законовите разпоредби които са нарушени с оглед посоченото нарушение. Всичко това води на извода, че са спазени разпоредбите на от ЗАНН по отношение на съставянето и издаването на АУАН и НП.

            По същество настоящият състав на съда намира, че видно от изнесеното по-горе по един безспорен начин се доказва от свидетелските показания на двамата свидетели извършили проверката, а и от останалите писмени доказателства, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение с НП. Същият на посочената в НП дата  и място е управлявал процесното извънгабартно ППС по смисъла на § 1., т.1 (Нов - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) от Допълнителните разпоредби на НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и във връзка с чл.3 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Последните два текста изясняват понятието – тежко ППС, което от своя страна се включва в понятието -  звънгабаритни ППС по смисъла на § 1., т.1 (Нов - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) от Допълнителните разпоредби на НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Всичко това е конкретно посочено и в самото НП.  Освен това видно от цитираните по-горе разпоредби и от установените по делото факти , а именно за претоварването на процесното ППС се доказва и нарушаването на разпоредбите на чл.7, ал.1, т.5, буква „В" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Последното на практика води на извода, че управляваното ППС от жалбоподателя е тежко, така както е приел и АНО и че водачът не разполага с разрешително за извършването на този превоз именно като тежко превозно средство, или съответно заплатена такса. По отношение на това и не се спори по делото. Последното се доказва както от показанията на свидетелите П. и Б. така и от писмените доказателства по делото а именно в това число кантарната бележка, от заявлението за издаване на  разрешение за движение на тежко или извънгабаритно пътно превозно средство и от разписката от извършеното измерване и от.  Това, че автомобилът управляван от жалбоподателя е бил с товар над разрешеното за движение на такъв тип автомобили и съответно без разрешително или допълнително заплатена пътна такса, не се и оспорва от жалбоподателя и неговият процесуален представител. Според последният, жалбоподателят евентуално можел да носи административнонаказателна отговорност но не по ЗП а по чл.177, ал.3 от ЗДвП. По текста на чл.53, ал.1 от ЗП можело да се ангажира само отговорността на превозвечите – физически лица, но не и на водачите на МПС.

            Съдът не споделя това становище на процесуалният представител на жалбоподателя, като състава намира, че ако законодателят е целял отговорността по чл.53, ал.1 от ЗП да се носи от превозвечите – физически лица, то това щеше да е записано така, а не да е използвано само физически лица. Тоест според съда в случая субект на това нарушение е всяко физическо лице което управлява извънгабаритно и/или тежко МПС, без за това да има разрешение или заплатена такса. Настоящият случай е именно такъв. В случая нямаме налагане на две наказания на жалбоподателя за едно и също нарушение. Вменената като нарушена разпоредба на чл. 26, ал.2, т.1, б."а" от Закона за пътищата не поставя изискване относно субекта, който следва да се снабди с разрешение за специално ползване на пътищата, а съдържа единствено забрана за извършване на дейности по специалното ползване на пътищата чрез движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, без за това да има надлежно издадено разрешение или заплатена такса. Именно поради това субект на нарушението по чл. 26, ал.2, т.1, б."а" от ЗП е и лицето, което фактически е извършило дейността по ползване на пътя, в случая жалбоподателя, водач на процесното МПС. Аргумент за разширения кръга на задължените лица се съдържа и в чл. 15, ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно която собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция "Пътна инфраструктура" или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. Последното се потвърждава и от съдържанието на приложената санкционната норма на  чл. 53, ал.1 от ЗП, в която е предвидено наказанието да се налага на три отделни категории физически лица: 1) тези, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал.1, т.1, букви "в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 и чл. 41; 2) тези, които извършат някои от изброените дейности, включително по т.2 – "движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя" и 3) тези, които наредят да бъдат извършени някоя от изброените дейности. След като безспорно е установено, че наказаното лице като водач на ППС осъществява движение на извънгабаритно и/или тежко пътно превозно средство без разрешение или без заплатена такса, то попада в кръга на субектите на нарушението и правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност за извършеното. Освен това ЗП е специален по отношение на ЗДвП и това е още едно основание да се приема за правилно приложен материалният закон. Следва за пълнота да се отбележи, че в горната насока е и константната практика на АС-Хасково – Решение № 326 от 19.12.2016 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 258/2016 г., Решение № 58 от 22.03.2017 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 8/2017 г. , Решение № 156 от 26.06.2015 г. на АдмС - Хасково по к. н. а. х. д. № 116/2015 г.  и др.

Тоест според съда, жалбоподателят е следвало да не предприема пътуването без да има издадено разрешение или да е заплати дължимата в такива случаи пътна такса и да се снабди със съответният за това документ. Тоест съдът кредитира изцяло показанията на двамата свидетели, до колкото те се подкрепят изцяло от всички писмени доказателства по делото и са еднопосочни с тях. Според настоящият състав както вече бе отбелязано по-горе по безспорен начин е доказано извършеното от жалбоподателя нарушение.

            В тази връзка според настоящият съдебен състав правилно така описаното в НП нарушение е било квалифицирано по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а" от Закон за пътищата във връзка с чл. 37, ал. 1, т.1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

    Съдът обаче при индивидуализация на наказанието в НП ,  намира,че  наказващия орган  не се е съобразил с тежестта на нарушението, личността на нарушителя, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, каквото изискване поставя чл.27 ал.2 от ЗАНН, като посочените в НП мотиви за налагане на съответният размер на наказанието глоба, съдът намира за неоснователни. Нещо повече, не е ясно как и от къде АНО е констатирал, че жалбоподателят е продължил по маршрута си и тове е основание за налагане на наказанието глоба в размер от 3000 лева. Подобни констатации в АУАН липсват за да се приеме, че е могло да станат известни на АНО. Но дори и да е така то съдът намира, че до колкото нарушението е за първи път, не са събрани доказателства за личността на нарушителя, както и други отегчаващи или смекчаващи вината обстоятелства, следва наказанието глоба, да се определи в минималният размер от 1000 лв., с което съдът намира, че ще се постигне личната и генерална превенция по чл.12 от ЗАНН. 

 

              Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН

 

Р Е Ш И :

 

               ИЗМЕНЯ  НП № 4508/27.04.2017г. на А.Г.М. - главен инспектор „Мониторинг", Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция „Пътна инфраструктура" - гр. София, бул. „Македония" № 3, упълномощен с Пълномощно с Изх. № П-176/23.04.2015 г., с което на   С.Л.К. с ЕГН**********, на основание чл.53, ал.1, във вр. чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 000 лева, като намалява размера на наказанието „глоба” на 1000 лева. 

               Решението подлежи на касационно обжалване пред ХАС, в 14-дневен срок от съобщаването му.

                                                                                

                                                                                Районен съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.