Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

   299/14.11.2017 година  град Хасково

 

                                           В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 Хасковският районен съд, Осми наказателен състав

   на  осемнадесети  октомври  две хиляди и  седемнадесета   година

   в публичното заседание в следния  състав:

                                                                                               

                                                  Районен съдия:Гроздан Грозев

 

   Секретар: Веселина Красева

   прокурор

   като разгледа докладваното от съдията, Гроздан Грозев

   АН  дело № 709 по описа за 2017 година, установи

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. 

          Образувано е по жалба от "Ротана Груп"ООД,гр.Пловдив, БУЛСТАТ:201651005, представлявано от В.Т.Д., ЕГН:**********- управител, срещу Наказателно постановление № 26-000442/09.06.2017год. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда" гр.Хасково, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на жалбоподателя е наложена административна санкция –имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Сочи се, че АУАН и НП били издадени  при съществени нарушения на административно процесуалните правила за установяване на административните нарушения и налагане на съответните административни наказания за тях, както и в противоречие с материално-правните разпоредби на КТ. Сочи се, че в обжалваното НП описаната фактическа обстановка не отговаряла на действително установената от проверяващите органи. Не бил правилно определен с оглед чл.27 от ЗАНН и размера на наложената санкция. Именно във връзка с горното с жалбата се иска отмяната на НП. В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателя редовно призован, се представлява от управителя В.Т.Д. и от процесуални представител – адв. И.. Последните двама поддържат подадената жалба и в хода по същество, адв. И., развива доводи за нейната основателност, обосноваващи отмяна на атакуваното наказателно постановление.

            Административно – наказващият орган - чрез упълномощения по делото представител – юриск. Г. оспорва жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 02.05.2017г. около 10:20 часа, свидетелките А.Т. и Л.Г. и двете служители в Дирекция „Инспекция по труда" гр.Хасково извършили проверка на место в обект „Пицария Ротана", находящ се в гр.Хасково, ул."Варна"№4. Обекта се стопанисвал от дружеството жалбоподател - "Ротана Груп"ООД. При проверката в обекта било заварено да работи лицето Дияна И.И., ЕГН:**********. Тя била вътре в заведението, зад плота до касовият апарат и продавала пици. Последната пред проверяващите в декларация, декларирала писмено, че работи в „Ротана Груп"ООД от 02.05.2017г., на длъжност „касиер", с работно време и с почивни дни-по график и че няма сключен трудов договор и съответно не е получила такъв преди започване на работа и копие от Уведомление, заверено от ТД на НАП. Освен това в декларацията е посочила, че се обучава. При поискване с Призовка по чл.45,ал.1 от АПК с изх.№17198064 от 02.05.2017г., на 05.05.2017г. в Д"ИТ"Хасково от страна на работодателя не е бил представен, сключен трудов договор с лицето. Горните констатации били преценени от извършващите проверката като нарушение на чл.61, ал.1 от КТ и за това нарушение на дружеството жалбоподател бил съставен АУАН с №26-000442/29.05.2017г. в присъствието на управителя на дружеството – В.Д.. В акта като нарушение е описано, че 02.05.2017г. около 10:20 часа при проверка по работни места в обект „Пицария Ротана", находящ се в гр.Х., ул."В"№ *, "Ротана Груп"ООД като работодател не е сключило трудов договор с лицето Д. И.И., ЕГН:**********, преди постъпването му на работа в  "Ротана Груп"ООД. Това нарушение е квалифицирано като такова по чл.61, ал.1 от КТ.  Акта е бил предявен, подписан от управителя и му е бил връчен екземпляр от него. В.Д. не е вписал възражения по констатациите в акта.    

Въз основа на горният АУАН и издадено атакуваното НП. При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение, както и правната квалификация на нарушението. НП е връчено на жалбоподателя на 12.06.2017г. с писмо с обратна разписка.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите  Т. и св.Г. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на процесната проверка, както и тези, свързани със съставянето на АУАН като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

            По делото се допуснаха и разпитаха като свидетели св.Д. И., според показанията на която  на процесният ден и час тя се е явила в обекта - „Пицария Ротана", находящ се в гр.Хасково, ул."Варна"№4, стопанисван от "Ротана Груп"ООД. Била е допусната вътре в обекта зад щанда, до касовият апарат, тъй като трябвало да работи като касиер. Там и било разяснено какви са и задълженията и какви документи и протоколи следва да попълва в това си качество, като към процесната дата нямала сключен трудов договор с жалбоподателя. Именно тога дошли и проверяващите и я заварили вътре до касовият апарат. Нещо повече св.И. твърди, че се е обучавала този ден, за да разбере в какво ще се състои работата и, но това обучение продължило и след проверката до към 13.00 часа. Показанията на този свидетел съдът кредитира частично, по отношение на това че св.И. е работела /обучавала/ на обекта като касиер и че това е продължило и след проверката, както и че не е имала сключен трудов договор,  но в останалата им част не кредитира същите. Те остават изолирани и противоречащи на показанията на другите двама свидетели по делото и на писмените доказателства. Затова и съдът не ги кредитира в тази им част според която св.И. само се обучавала, а не била започнала работа. Последното изцяло се опровергава от показанията на останалите две свидетелки, които твърдят, че преди да се легитимират като проверяващи са чакали на опашка на която св.И. е продавала пици на клиенти. Освен това частично показанията на св.И. се опровергават и от писмената декларация която та собственоръчно е попълнила и подписала и която е приета като доказателство по делото.

               При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

          Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 Кодекса на труда - трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. По силата на чл. 414, ал. 3 КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение, а в чл. 416, ал. 5 КТ е предвидено, че наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Следователно, деянието, за което е наложена глоба на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

          При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. На първо место както АУАН така и НП са съответно съставени и издадени от компетентен орган. Съставеният акт за установяване на административно нарушение и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН, като според съда изцяло подробно и в пълнота е описано нарушението и обстоятелствата при които то е извършено. Посочена е и датата на нарушението и мястото на нарушението. Не са допуснати нарушения и на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание чрез управителя на дружеството, както и да направи възражения по него. Посочена е и правната квалификация на вмененото нарушение както в АУАН така и в НП.

От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Според съда безспорно е доказано описаното в НП нарушение извършено от жалбоподателя. Доказано е, че обекта в който е извършена проверката, на посочената дата и час, а именно  -„Пицария Ротана", находящ се в гр.Хасково, ул."Варна"№4 се стопанисва от дружеството жалбоподател и към момента на проверката е бил в работен режим. Безспорно се доказа, че св.И. е била вътре в помещението на обекта и то зад плота, до касовият апарат и е продавала пици, като е маркирала на апарата стойността и е прибирала парите в касата. Последното по безспорен начин се доказа от показанията на св.Т. и Г., а от части и на самата св.И.. последната не отрича да е била вътре зад плота на заведението, до касовият апарат, но твърди, че само се е обучавала и това е продължило до 13.00 часа, тоест и след проверката, тя е продължила да работи. Последното е факт, безспорно установен според съда по делото и това как жалбоподателят и св.И. определят извършването на работата като касиер, а именно дали е обучение или същинска работа е ирелевантно. Това е така защото се доказа, че св.И. е извършвала определената работа, която е описала лично и в попълнената от нея и подписана декларация, а именно касиер в горният обект. Установено е безспорно и че към тази дата и час, св.И. е нямала сключен трудов договор с жалбоподателя. това се потвърждава и от извършената последваща проверка по документи в Дирекция „Инспекция по труда" гр.Хасково, описана в Протокол от извършена проверка №ПР1719202/29.05.2017г. Тоест в случая самата св.И. потвърждава с попълнената от нея декларация, а и с част от показанията си, които потвърждават писмената декларация, че на посочената дата и час е работила в обекта стопанисван от дружеството жалбоподател и описан в НП и то без да има сключен трудов договор.

Тоест според съда "Ротана Груп"ООД не е изпълнило задължението си да сключи с лицето Д. И. трудов договор, каквото е изискването на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда в момент преди постъпването и на работа. В случая спорен се оказва въпроса дали са налице трудови правоотношения между  "Ротана Груп"ООД и Дияна И.И., за да е на лице нарушението по чл.61, ал.1 от КТ. Според съда отговора но този  въпрос е положителен, тоест е на лице такова трудово правоотношение. Този въпрос е разрешен с разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, въвеждаща изискването отношенията при предоставянето на работна сила, каквито отношения безспорно са констатирани в случая, да се уреждат само като трудови правоотношения, за което е било необходимо сключване на трудов договор. Извод, който се мотивира от характера на учреденото между   "Ротана Груп"ООД и Дияна И.И. правно отношение, представляващо по своята същност трудовоправно. В тази връзка следва да се има предвид, че съществен белег на трудовото правоотношение, който го отличава от гражданския договор, респ. договора за изработка или поръчка е този, че дължимата престация е работна сила, а не резултат, като характерни са още подчиненост и зависимост на работника или служителя от работодателя и многократност и продължителност на изпълнението, както и почивните дни и почивките. В случая работника – Д. И.И., е работела като касиер. От доказателствата по делото се доказва, че тя същият ден на проверката е започнала тази работа и  я е извършвала при идването на проверяващите. Нещо повече видно от показанията на св.И., тя е продължила да работи и след приключването на проверката и тръгването на контролните органи от обекта.  Тоест на лице е продължителност на изпълнението. Единствено и само проверката на практика до някъде е осуетила работата на св.И.. от декларацията попълнена от св.И. става ясно, че тя има уговорка да работи по график и да почива по график, тоест и тези елементи от трудовото правоотношение са на лице. Нещо повече в съдебно заседание св.И. твърди, че е следвало да получава за работата си като касиер минималната работна заплата.  Или с други думи според съда тези белези описани по-горе за наличието на трудово правоотношение в конкретния случай са налице, изхождайки от представените по делото доказателства и характера на осъществяваната от   св.И. работа. Що се касае до работното време, работното място, организация на изпълнението на работата, като основни елементи на трудовото правоотношение, следва да се отбележи, че те са подробно описани и анализирани в протокола от извършената проверка в съответствие с установените в хода на проверката факти и в декларацията, попълнена от извършващо работата лице.

Според съда твърденията на жалбоподателя, че никой от управителите не е допускал до работа свидетелката И. и не и е обещавал да работи в процесният обекта са „Про кауза“. Тоест твърдения дадени с оглед защитната теза на жалбоподателя. това как е организирана работата в дружеството и кой допуска до работа новите служители е ирелевантно в случая с оглед на факта, че св.И. е заварена да престира работа в обекта стопанисван от дружеството. Тук само дружеството има задължението да организира така своета дейсност, че да не допуска нарушаването на трудовото и изобщо на законодателството. При положение, че се е поставило само в невъзможност да контролира тези процеси, следва да носи и административно наказателната си отговорност. В случая следва да се отбележи още, че по отношение на Юридическите лица тази отговорност е безвиновна, тоест няма как в случая и не следва да се търси вина от страна на управителя на дружеството или на друго физическо лице а само да се докаже факта, че св.И. е работела като касиер в обекта стопанисван от дружеството преди да има сключен трудов договор със същото. Именно това според настоящият състав на съда се доказа по безспорен начин по делото.

Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състав на административно нарушение по чл. 414, ал. 3, вр. чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган, тъй като установено въз основа на гореизложеното е, че работникът Д. И.И. е предоставял работната си сила на работодателя "Ротана Груп"ООД, без да е бил сключен трудов договор преди това, с което е допуснато нарушение на цитираната норма.

В случая, според съда следва да се отбележи, че не са събрани данни, още по-малко представени доказателства от наказващия орган, че в резултат на нарушението са настъпили каквито и да било вредни последици за работника . Освен това нарушението е такова, което би могло да се отстрани веднага след като бъде констатирано, поради което би могло да се анализира и тезата дали за извършеното от работодателя, административно нарушение по чл. 414, ал. 3, вр. чл. 61, ал. 1 от КТ, формално са налице кумулативно предвидените предпоставки за квалифицирането му като маловажно по смисъла на чл. 415в от КТ, респ. като основание за налагане на санкция по привилегирования състав на посочената норма. В този смисъл е уместно да се отбележи, че преценката по чл. 28 от ЗАНН, респ. по чл. 415в от КТ е преценка, с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, предхождаща налагането на санкцията, предвидена в закона. В случая наказателното постановление не съдържа съображения в тази част, а липсата им съставлява на практика отказ да се квалифицира случаят като маловажен, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, каквато съдът няма пречка да извърши в рамките на настоящото съдебно производство, предвид указанията, дадени в ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г., ОСНК на ВКС, съдържащи задължително тълкуване на закона. Този отказ на наказващия орган обаче, в конкретната хипотеза се явява съобразен с материалния закон, предвид новелата на ал. 2 на чл. 415в КТ, ДВ. бр. 7 от 2012 г. в сила и действаща към датата на извършване на процесното нарушение, което с оглед неговата правна квалификация, попада в изброяването на деяния, които по силата на закона не могат да бъдат маловажни, тоест не е възможна преквалификация на нарушението.

В същото време съдът намира, че наказващият орган се е съобразил в пълна степен с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението по чл. 61, ал. 1 от КТ в размер на минималната имуществената санкция от 1500 лева. При съвкупната преценка на всички обстоятелства по случая, както и че нарушението на жалбоподателя е негово първо, доколкото не се представят доказателства за предходни такива, макар и не единствено и отчитайки при индивидуализацията, че за работника не е установено да са настъпили допълнителни вредни последици, напр. от невнасяне на осигуровки, което би могло само да се предполага, но остава недоказано, съдът намира, че предвидената имуществена санкция правилно е определена в минималният законов размер предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ.           

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-000442/09.06.2017год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                              Съдия:/п/ не се чете

 

 

Вярно с оригинала!!!

Секретар: В.К.