Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 702

17.11.2017год., гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският  районен съд

на деветнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

 

 

                                               СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

          

 

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр. д. № 2775 по описа за 2016год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В.А.Т., действащ като ЕТ с фирма „АНКИ-ИМЕКС-ВАЛЕНТИН ТОДОРОВ“, ЕИК 126053178, със седалище и адрес на управление – гр.Маджарово, ул.“Капитан Петко Войвода“, бл.6, вх.А, ет.1, ап.3 против „МИК“ ЕООД, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, ул.“Граничар“ № 7, ЕИК 126159021. С исковата молба са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 5 100 лева /предявен като частичен от общата сума от 32 842.82 лева/, представляващи стойността на строително-монтажни дейности и доставка на материали, както и с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 61.11 лева за периода от 10.10.2016г. до 22.11.2016г.

         В исковата молба се твърди, че през м. май 2016г. ищецът извършил строително-монтажни дейности и доставка на материали на обект – Бистро „Брезите“, находящо се в гр.Хасково, в парка на ул.“Мадара“ и ул. „Г.Бенковски“, собственост на ответника по делото, които СМР и доставка на материали ищецът описва като вид, количество, единична цена и обща стойност в общо 58 пункта. Извършените дейности и доставка на материали възлизали на обща стойност 32 842.82 лева, за които ищецът издал Проформа фактура № 1/05.06.2016г. В законоустановения месечен срок извършените СМР и доставените материали за тях не били платени от ответника. Ищецът изпратил на ответника покана, връчена на 05.10.2016г., но отново плащане не последвало. Бездействието на ответното дружество пораждало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите искове. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати  сумата от 5 100 лева – главница, предявена като частичен иск от общата сума от 32 842.82 лева, представляващи стойност на строително-монтажни дейности и доставка на материали и  61.11 лева – лихва за забава върху посочената главница за периода от 10.10.2016г. до 22.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

         Ответникът оспорва исковете. Претендира разноски.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно се установява по делото, че ответникът  „МИК“  ЕООД е бил в облигационни отношения с Община Хасково, по силата на сключен между тях договор от 01.06.2012г., на основание на който Община Хасково е отдала под наем недвижим имот, публична общинска собственост, на ответника, който имот представлява  парк „Брезите“ в гр.Хасково. Уговорена е била възможност за монтиране на временен обект с площ от 130 кв.м., след одобрен проект. Според съда безспорно е също, че в описания общински имот съществува обект - временна сграда, представляваща „Бистро“. В тази насока е представената от ответника техническа документация. От представения Протокол за приемане-предаване на парк „Брезите“ в гр.Хасково е видно, че ответникът е предал на Община Хасково наетата вещ - сграда /сглобяема/ и съораженията, намиращи се в самия парк, описани подробно в цитирания протокол от 03.10.2016г. От казаното до тук съдът прави извод, че правоотношенията между ответника и Община Хасково са били прекратени. В тази насока е и представената Заповед № 1131/08.09.2016г. на Кмета на Община Хасково, а именно за прекратяване на наемните отношения с ответната страна по настоящия спор, считано от 01.10.2016г.

             По делото не се представи  писмен договор, сключен между страните за извършване на строително-монтажни работи на процесния обект. Единствено в тази насока ищецът представя проформа фактура № 1/05.06.2016г., в която подробно са описани извършени строително- монтажни работи от негова страна, като за възложител на същите е посочен ответникът. Според съда няма пречка договора за  извършването на строително-монтажни дейности да бъде сключен и в устен вид, т.е. писмената форма не е задължителна, но за ищеца остава да докаже наличие на такъв договор. На първо място следва да се посочи, че така издадената проформа фактура не представлява документ, който следва задължително да бъде осчетоводен, т.е. не е счетоводен документ, установяващ вземане на страната, която го е издала. Същата има характер по-скоро на покана, поради което и ищецът не е отразил същата в своето счетоводство, нито в Дневниците за покупко-продажби за съответния период, а е изпратил проформа фактурата на ответника. Самият ответник не отрича нейното получаване на датата, посочена в приложената обратна разписка - 05.10.2016г., но оспори същата. Във връзка с направеното оспорване от ответника на проформа фактурата, съдът, на основание чл.193 от ГПК, откри производство по оспорване на съдържанието на същата, като на основание чл.193, ал.3 от ГПК бе възложена тежестта на доказване истинността на оспорения документ на ищеца. По повод на така откритото производство по оспорване ищецът не ангажира никакви доказателства.

       За правилното изясняване на спора от фактическа страна и по искане на ищеца съдът назначи и съдебно-техническа експертиза с вещо лице Т.М., със задача,  поставена от самия ищец. Вещото лице не изготви заключение, като с молба до съда от 08.09.2017г. уведомява, че при оглед на обекта на място се установило, че обектът е отдаден под наем на друг наемател, различен от ответника, както и че новият наемател е извършил ремонтни дейности  за своя сметка, поради което не може да се извърши оглед на предишни СМР, които ищецът претендира да е извършил той и съответно не могат същите да бъдат остойностени.

        При така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

        Предявената претенция е такава за неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника по договор за изработка и исковата сума представлява неизплатено възнаграждение за извършени СМР, дължимо на ищеца.

         Съдът счита, че от събраните писмени доказателства не се установи по безспорен начин претендираните от ищеца СМР да са били действително извършени. Не се установи времето на тяхното извършване, нито мястото. Не се представиха приемо-предавателни протоколи или други, удостоверяващи документи за извършена работа, съответно приемане на такава от страна на поръчващия. Нещо повече - самият ищец не представи доказателства да е отразил в счетоводството си извършени такива дейности. Не ангажира  и гласни доказателства относно момента на извършването на твърдените СМР, техния вид, количество и т.н., за да може съдът да направи своите правни изводи за наличие на неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника, изразяващи се в неплащане на цената.

          Предвид изложеното, съдът намира предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 5 100 лева за недоказан, както  по основание, така и по размер, поради което ще следва същият да се отхвърли изцяло.

          По отношение на  предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД в размер на 61.11 лева за периода от 10.10.2016г. до 22.11.2016г., съдът намира следното:

              Предявеният иск за лихва е акцесорен такъв и неговият живот зависи от уважаването или не на основния иск, който е за парично вземане. Установи се, че искът с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД е неоснователен и следва неговото отхвърляне, поради което следва да се отхвърли и иска за лихва за забавено плащане.

                 С оглед изхода на делото на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 580 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

  

              Водим от горното, съдът

 

 

           Р     Е     Ш      И   :

 

            Предявените от В.А.Т., действащ като Едноличен търговец с фирма „Анки-Имекс-Валентин Тодоров“ ЕИК 126053178, със седалище и адрес на управление гр.Маджарово, ул.“Капитан Петко  войвода“, бл.6, вх.А, ет.1, ап.3,  против „МИК“ ЕООД, ЕИК 126159021, със седалище и адрес на управление - гр.Хасково, ул.“Граничар“ № 7, иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата 5100 лева  /частичен от общо 32 842.82 лева/, както и иск  с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 61.11 лева - лихва за забава за периода от 10.10.2016г. до 22.11.2016г., като неоснователни-ОТХВЪРЛЯ.                       

           ОСЪЖДА В.А.Т., действащ като едноличен търговец с фирма „Анки-Имекс-Валентин Тодоров“ ЕИК 126053178, със седалище и адрес на управление гр.Маджарово, ул.“Капитан Петко  войвода“, бл.6, вх.А, ет.1, ап.3,  да заплати на „МИК“ ЕООД, ЕИК 126159021, със седалище и адрес на управление - гр.Хасково, ул.“Граничар“ № 7, направените по делото разноски в размер на 580 лева.

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                   СЪДИЯ: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.