Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

  719 / 22.11.2017 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На двадесет и трети октомври през две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Ваня Кирева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 1583 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са от Национална агенция за приходите /НАП/ – гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 52, чрез ТД на НАП – Пловдив, чрез неин публичен изпълнител в сектор „Обезпечаване и събиране на публични вземания“-ИРМ-Хасково; против „НДК Трейдинг" ЕООД с ЕИК 202246351, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Дунав" № 49, представлявано от управителя Н.Д.К. с ЕГН **********; И.К.И. с ЕГН **********, Е.К.И. с ЕГН **********,***; и К.В.К. с ЕГН ********** *** – искове с правно основание чл. 216 ал. 2, вр. ал. 1 т. 2 и т. 4 от ДОПК.

          Ищецът твърди, че е публичен взискател за сумата от 29 174,47 лв., представляващи задължения за ДДС в размер на 28 274,47 лв., лихва 614,03 лв. и солидарна отговорност по чл.177 от ЗДДС 900 лв., установени по реда на чл. 108 ал. 1 от ДОПК с РА № 261402209/ 31.07.2014 г., издаден от И.К.К., на длъжност началник сектор „Ревизии" в Дирекция „Контрол" при ТД на НАП Пловдив и В.И.И. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, влязъл в сила на 24.02.2017 г. с постановяване на решение № 2368/24.02.2017 г. на ВАС по адм.д. №281/2016 г., за който длъжник се явявало ответното дружество. В хода на образуваното изпълнително производство по събиране на установените задължения на лицето било установено, че длъжникът се е разпоредил със свое имущество при условията на чл. 216 ал.1 т. 2 и т. 4 от ДОПК, като на 18.06.2014 г. дружеството прехвърлило чрез договор за покупко-продажба на МПС на ответника И.К.И. - баща на съпруга на управителя на дружеството следното моторно - превозно средство /МПС/ - товарен автомобил, марка Шевролет, модел ХХР, рег.№ *********, година на производство 2009, рама ****************, двигател № C8S594294, цвят: черен металик, за сумата от 1 000 лева. Продажбата била извършена от дружеството – длъжник, след като му била връчена на 06.01.2014 г. заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1305942/05.12.2013 г., изм. със ЗВР № 1401546/07.04.2014 г., изм. със ЗВР № 1401970/07.05.2014 г., изм. със ЗВР № 1402209/20.05.2014 г.

Със следващ договор за покупко - продажба на МПС от 10.01.2017 г., ответниците И.К.И. и Е.К.И., които били съпрузи и вещта била тяхна СИО, продали на ответника К.В.К. описания автомобил за сумата от 1 000 лева. Към 29.03.2017 г. застрахователната стойност на същия била в размер на 11 200 лв., многократно надвишаваща както покупната цена, така и застрахователната стойност на пътно - превозното средство, посочени в договора за покупко - продажба от 18.06.2014 г. В тази връзка, налице бил фактическият състав на чл. 216 ал.1 т.2 от ДОПК, а именно - налице била възмездна сделка с имуществени права на длъжника, сключена след датата на връчване на заповедта за ревизия, в резултат на която са установени изискуеми публични задължения /РА е влязъл в законна сила/, а наред с това видно от застрахователното удостоверение и договорената по сделката цена, даденото значително надхвърляло полученото. Това обосновавало претенцията на НАП за недействителност по отношение на държавата на така сключената възмездна сделка.

Доколкото ставало въпрос за сделка, по която декларираната продажна цена била очевидно занижена и с осъществяването на която се намалявало имуществото на длъжника във вреда на публичния взискател, извършена след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, с която се установяват задължения за данъци - налице била и хипотезата на чл. 216 ал.1 т. 4 от ДОПК, а именно: сделката била извършена с намерение да се увреди публичния взискател. Към дата на сключване на сделката 18.06.2014 г. и от 06.01.2014 г. налице било знание от страна на управителя на дружеството, че му е възложена ревизия за установяване на данъци. На първата дата дружеството продало и останалите си МПС на Н.М.К., а именно: лек автомобил /л.а./, марка Опел, модел Астра с per. № *********, рама № ****************, година на производство 1992 г.; л.а. марка Опел, модел Корса с per. № *********, рама № ****************, година на производство 1996 г. и л.а. марка Опел, модел Зафира с per. № *********, рама № ****************, година на производство 2002 г. Така към същата дата, дружеството не е разполагало с движимо или недвижимо имущество. Имайки предвид принципа, че цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори /чл. 133 от ЗЗД/, то всяко намаляване на това имущество било в ущърб на взискателя, доколкото се ограничавали възможностите за принудително изпълнение, както и възможността да се удовлетворят вземанията в пълен размер. В случая обаче се установявало, че длъжникът не разполага с никакво имущество, което да послужи за погасяване вземанията на държавата. Ето защо, с това негово действие при описаните по-горе обстоятелства налице бил субективният елемент от фактическия състав на хипотезата на чл.216 ал.1 т.4 от ДОПК, а именно - намерението у длъжника за увреждане на взискателя.

Доколкото в случая налице били предпоставките на чл. 215 т. 2 от ГПК, установяването на недействителността на горепосочените сделки следвало да доведе до установяване на недействителността на последващата сделка, сключена между И.К.И. и Е.К.И., като продавачи, и К.В.К., като купувач – по отношение на държавата в лицето на НАП. Доколкото недействителността на сделките по чл.216 ал.1 от ДОПК била относителна, тя засягала и правата на трети лица, респ. тези на К.. Налице била пряка и непосредствена обусловеност на сключения впоследствие договор с дата 10.01.2017 г. от недействителността на първата сделка, чиято пряка последица била недействителността и на последваща сключена сделка.

Предвид гореизложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да обяви осъществената с договор за покупко - продажба от 18.06.2014 г. гореописана сделка за недействителна по отношение на държавата, на основание чл. 216 ал. 1 т. 2 и т. 4 от ДОПК, както и недействителността на втората гореописана сделка, сключена с договор от 10.01.2017 г.; като му присъди направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Това искане се поддържа от ищеца в открито съдебно заседание, чрез процесуалния му представител.

Ответникът „НДК Трейдинг" ЕООД депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК, като оспорва иска по основание и размер. Оспорва ищцовото твърдение, че при сделката на 18.06.2014 г. даденото значително надхвърляло стойността на полученото, т.к. действителната стойност на МПС, предмет на продажбата, била в размер на 1 000 лв., което отговаряло на състоянието му към момента на продажбата. Оспорва представеното удостоверение от 29.03.2017 г. на ЗК „Надежда“ АД, т.к. посочената в него застрахователна стойност на автомобила не била действителната му такава, както и т.к. застрахователят не е извършил оглед на това МПС. Ответникът оспорва и ищцовото твърдение, че сделката била извършена с намерение да бъдат увредени публичните взискатели, като не се сочели обстоятелства, които да сочат на такова намерение. В допълнителна молба по делото, в изпълнение указанията на съда, ответното дружество уточнява, че закупил процесния автомобил за сумата от около 23 000 лв. от представителя за Хасково на марката „Шевролет“ – фирма „Поли ауто“. Т.к. му бил необходим за служебни цели, на автомобила бил направен технотест, с което той станал товарен и в него можели да се возят само двама човека, в т.ч. и шофьорът. Поради големия разход на гориво – 15 литра на 100 км, поставена му била газова уредба, за което обаче автомобилът не бил пригоден производствено. Затова на всеки 100 000 км се налагал основен ремонт на двигателя, включващ подмяна на клапани, сегменти, бутала, гарнитури и др. В резултат на тези основани ремонти, борд-компютърът на колата започнал трудно да разпознава новите параметри на двигателя, които неизбежно ставали факт след третия основен ремонт. Това била и причината за решението на ответното дружество, да продаде автомобила. Същото не изпраща свой процесуален представител в открито съдебно заседание.

Ответникът И.К.И. депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК, като оспорва иска. Възразява, че не му е било известно, че продавачът по договора от 18.06.2014 г. има задължения към държавата, както и че не е имал намерение, като закупи автомобила да увреди държавата. Заявява, че продажната цена от 1 000 лв. отговаряла на състоянието на автомобила към момента на продажбата. В допълнителна молба по делото, в изпълнение указанията на съда, отв. И. уточнява, че процесното МПС било с изключително високи експлоатационни разходи и било много рядък модел, внасян в България само през 2009 г. Отделно, конкретно този Шевролет имал софтуерен проблем, свързан с контрола на системите за сигурност. В момента на продажбата автомобилът бил в движение и напълно изправен, но само 30 мин преди това се наложило ответникът да спира два пъти по пътя от Хасково за Димитровград, за да изключва захранването на колата от акумулатора, за да може борд-компютърът да изтрие генерираната грешка. Отв. И. смятал, че ще се справи с проблема, но предвид огромните суми, необходими за закупуване на нов борд-компютър, решил да се отърве от автомобила. В открито съдебно заседание той не се явява и не се представлява.

Ответникът Е.К.И. не депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК, в открито съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответникът К.В.К. депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК, като оспорва иска по основание и размер. Възразява, че предмет на иска по чл.216 от ДОПК можела да бъде първата от процесните сделки, но не и втората такава, страна по която бил той. В тази връзка, исковата молба била нередовна, т.к. не излагала обстоятелства, които да обосновават правния интерес на ищеца, да предяви иск против ответника К.. Цитираната разпоредба от ДОПК предполагала действителност на сделката, предмет на иска, т.е. длъжникът като собственик на вещта е прехвърлил правата си на собственост на купувача, който от своя страна с последваща сделка прехвърлил правата си на ответника К., който на основание чл.77 от ЗС станал собственик на процесното МПС. Така този ответник не бил купувач на имущество на длъжника, не можел да отговаря по предявения иск, който по отношение на него се явявал недопустим. Ето защо, той иска прекратяване производството по делото в тази му част, като му се присъдят направените по делото разноски. В открито съдебно заседание отв. К. се представлява от пълномощник, който поддържа отговора на исковата молба и иска отхвърляне на предявения против него иск, като неоснователен и недоказан. По отношение на него не били налице условията по чл. 216 ал. 1 т. 2 и т. 4 от ДОПК. Претендира да му се присъдят направените по делото разноски.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

          Със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1305942/05.12.2013 г. на органа по приходите при НАП – ТД Пловдив, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на ответното дружество за задължения по ДДС за периода 01.08.2013 г. – 31.10.2013 г., като ревизията е със срок до 3 месеца от връчването на ЗВР, връчена на законния представител на дружеството на 06.01.2014 г., видно от оформена за това разписка. Тази ЗВР е изменена с последваща такава с № 1401546/07.04.2014 г. на органа по приходите при НАП – ТД Пловдив, с която на основание чл.112 ал.2 т.1, чл.113 ал.3 и чл.114 ал.2 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на ответното дружество за задължения по ДДС за периода 01.08.2013 г. – 31.10.2013 г. и за отговорност за ДДС за периода 01.09.2013 г. – 30.09.2013 г., като ревизията е със срок до 07.05.2014 г. Тази ЗВР е изпратена на ответното дружество по електронен път на 14.04.2014 г., като на следващия ден е потвърдено получаването му, видно от представено извлечение от електронна кореспонденция. Последната ЗВР е изменена с последваща такава с № 1401970/07.05.2014 г. на органа по приходите при НАП – ТД Пловдив, с която на основание чл.112 ал.2 т.1, чл.113 ал.3 и чл.114 ал.2 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на ответното дружество за задължения по ДДС за периода 01.08.2013 г. – 31.10.2013 г. и за отговорност за ДДС за периода 01.09.2013 г. – 30.09.2013 г., като ревизията е със срок до 06.06.2014 г. Тази ЗВР е изпратена на ответното дружество по електронен път на 09.05.2014 г., като на 12.05.2014 г. е потвърдено получаването му, видно от представено извлечение от електронна кореспонденция. Последната ЗВР е изменена с последваща такава с № 1402209/20.05.2014 г. на органа по приходите при НАП – ТД Пловдив, с която на основание чл.112 ал.2 т.1 и чл.113 ал.3 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на ответното дружество за задължения по ДДС за периода 01.08.2013 г. – 31.10.2013 г., за отговорност за ДДС за периода 01.09.2013 г. – 30.09.2013 г. и за задължение за ДДС за периода 01.04.2014 г. – 30.04.2014 г., като ревизията е със срок до 06.06.2014 г. Тази ЗВР е изпратена на ответното дружество по електронен път на 21.05.2014 г., видно от представено извлечение от електронна кореспонденция, като липсват данни за потвърждение на получаването й.

          Като писмено доказателство по делото се представи и прие ревизионен акт /РА/ № 261402209/31.07.2014 г. на НАП – ТД Пловдив за извършената ревизия на ответното дружество с мотиви към него, с ревизионен доклад № 1402209/20.06.2014 г. и разписка за връчването му на 15.07.2014 г., неразделна част от РА . Установените с този РА задължения за довнасяне от ответното дружество са в общ размер от 29 174,47 лв., с лихви за просрочия към тях от общо 686,67 лв. Същият е бил връчен на законния представител на дружеството на 05.08.2014 г., видно от оформена за това разписка. С решение № 1083/ 27.10.2014 г. на и.д.зам.директор на дирекция ОДОП-Пловдив при ЦУ на НАП по жалба на ответното дружество, е потвърден процесният РА в обжалваната част – на допълнително начислен ДДС в размер на 45 414,49 лв. с прилежащи лихви от 614,03 лв., както и определеното задължение по чл.177 от ЗДДС от 900 лв. с прилежащи лихви от 72,64 лв. С влязло в сила на 24.02.2017 г. решение № 1924/20.10.2015 г. по адм. д. № 3190/2014 г. по описа на АдмС – Пловдив, е отхвърлена жалбата на дружеството против процесния РА, потвърден с горепосоченото решение на и.д.зам.директор; което съдебно решение е оставено в сила с решение № 2368/24.02.2017г. по адм. д. № 281/2016 г. VIII-мо отделение на ВАС.

Първата от атакуваните в настоящото производство сделки е договор за покупко – продажба на МПС от 18.06.2014 г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 4389/ 18.06.2014 г. на нотариус с № 355. По силата му, ответното дружество е продало на ответника И.К.И. следното МПС - товарен автомобил, марка Шевролет, модел ХХР, рег.№ *********, рама ****************, двигател № C8S594294, цвят: черен металик, за сумата от 1 000 лева. В договора е изрично посочено, че МПС се продава в състоянието, в което се намира в момента на продажбата му, заедно с всички принадлежности за посочената сума, която продавачът заявил, че е получил напълно в брой от купувача. Посочено е още, че продавачът декларира, че МПС е в пълна техническа изправност и в движение, а купувачът го купува при описаните условия и при посочената цена. Не е спорно по делото, а и от събраните писмени и гласни доказателства се установи, че купувач по сделката е бащата на съпруга на управителката на ответното дружество. Същият е придобил възмездно посоченото МПС през време на брака си с ответницата Е.К.И., сключен на 07.01.1973 г., видно от удостоверение за това, издадено на 21.07.2017 г. от Община Хасково, въз основа на акт за сключен граждански брак № 0013/07.01.1973 г. При сключването на този договор пред нотариуса е било представено удостоверение за застрахователна стойност на процесния автомобил с изх. № 14-0910/18.06.2014 г. от застрахователен брокер „ЗП Стрелец” ООД – Стара Загора, според което същата е в размер на 1 000 лв. Вторият от процесните договори е договор за покупко – продажба на МПС от 10.01.2017 г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 114/ 10.01.2017 г. на нотариус с № 698. По силата му ответниците – съпрузи И.К.И. и Е.К.И. са продали на ответника К.В.К. същия автомобил за сумата от 1 000 лева. В договора е изрично посочено, че продавачите са заявили, че са получили сумата напълно от купувача преди подписване на договора, като МПС в момента на продажбата е в движение. При сключването на този договор пред нотариуса е било представено удостоверение за застрахователна стойност на процесния автомобил с № 0000151401/ 10.01.2017 г. от застрахователен брокер „Одесос Консулт БГ” ЗБ – Варна, според което същата е в размер на 1 000 лв. Застрахователната стойност на процесния автомобил с година на производство 2009 г. е в размер на 11 200 лв., определена по експертна оценка на база каталог „Евротакс Шваке“, съобразена с пазарните цени в България, според представено от ищеца удостоверение за застрахователна стойност № 026-0332-00584/29.03.2017г., издадено от ЗК „Надежда” АД – София.

От датата на първия от процесните договори 18.06.2014 г. е и представеният по делото друг такъв, с продавач ответното дружество, касаещ продажбата на други негови МПС – три леки автомобила „Опел Астра“, „Опел Корса“ и „Опел Зафира“ на купувач – дружество, което не е страна в настоящото производство, а именно - договор за покупко – продажба на МПС от 18.06.2014 г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 4390/ 18.06.2014 г. на нотариус с № 355. Същите три автомобила, както и процесният, ответното дружество е закупило от „НДК Фарм" ЕООД - Хасково с ЕИК 126658469, представлявано от управителя М.Т.К. с ЕГН **********, по силата на договор за покупко – продажба на МПС от 04.07.2013 г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 5201/ 04.07.2013 г. на нотариус с № 355. Видно от писмо от ОД на МВР Хасково сектор „Пътна полиция“ с рег. № 125300-13434/12.10.2016 г., в АИС-КАТ няма данни за МПС на „НДК Трейдинг” ЕООД. Приложена към друго писмо от ОД на МВР - Хасково сектор „Пътна полиция“ до ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, с рег. № 125300-5297/06.04.2017 г. е справка от АИС-КАТ, видно от която процесният автомобил е с първоначална регистрация от 08.05.2009 г. и с променени регистрации от дати – 16.07.2013 г., 24.06.2014 г. и 10.01.2017 г. Според писмо с рег. инд. 33-25-48#2/12.10.2016 г. от Община Хасково, към 11.10.2016 г., ответното дружество е декларирало, въз основа на горецитирания договор с рег. № 5201/ 04.07.2013 г., че е собственик на описаните четири МПС, в т.ч. и процесното, като няма недвижимо имущество, каквото не се установява и от справка към 02.02.2017 г. по персоналната партида на дружеството от Служба по вписванията Хасково. Видно от справка за задълженията, плащанията, по които подлежат на разпределение от публичен изпълнител, на дружеството към дата 30.06.2017 г., изготвена от НАП – ТД Пловдив, те възлизат на общ размер от 93 709,38 лв., в т.ч. тези по процесния РА, за които е образувано изпълнително дело № 26150002251/2015 г. По това изп.дело е проучено имущественото състояние и категоризация на задълженото лице – ответното дружество с изх. № С170026-134-0000489/24.02.2017 г. от НАП – ТД Пловдив; а именно – имущество не е констатирано и дългът му е категоризиран като трудно събираем.

По искане на ответника И.К.И., като свидетел по делото се допусна и разпита неговият и на ответницата И. син и съпруг на управителката на ответното дружество- К. И.К.. Той знаел процесния автомобил от самото му закупуване от „Поли ауто“ през 2009 г., през която година единствено били внесени 700 бройки. Първо бил закупен от друга тяхна фирма, собствена на жена му, след което го продали на ответното дружество, през 2013 г. – на бащата на св. К., а през 2016 г. – на К.. Свидетелят пътувал с баща си за Димитровград, по повод сделката, по която ответникът И. бил купувач. Тогава имало проблеми с движението на автомобила - на два пъти то спряло, т.к. се симулирала грешка от компютъра, системата реализирала защита и за да се изчисти трябвало да се изгаси двигателят и да се отвори шофьорската врата, след което като се запалела колата, й нямало нищо. По принцип колата правела такива грешки. Тя била произведена в Мексико, не била европейски модел. Цената, за която се продавала била 47 000 лева, но после я намалили, т.к. никой не се интересувал от тези коли, и я продали за около 23 000 лева. Въпреки проблемът с колата на път за Димитровград, ответникът И. не се отказал от сделката, цената била предварително споразумяна. Колата редовно успешно преминавала технически прегледи. Наложило се, във връзка с бордовия компютър, технически лица да трият грешки и да ремонтират. Ответникът И. ходел на майстор, но от този модел в България нямало втора употреба и му предложили нов компютър за около 4 000 - 6 000 лева, каквато инвестиция той не направил и продължил да си кара колата. Според св. К., проблемите по колата били от там, че не била пригодена към слагане на газова уредба, което се разбрало по-късно и което налагало цялостен ремонт. Поставили такава уредба на 5-6-я ден от закупуването й, поради високия й разход на бензин.

За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение съдът приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице е посочило техническото състояние на автомобила към датите на двете атакувани в настоящото производство сделки, а именно – в движение, редовно обслужван, в добро техническо състояние, позволяващо промяна в регистрацията му, без прекъсвана задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, без данни за ПТП. Касаело се за товарен автомобил марка Шевролет модел ХХР, бензин, с работен обем на двигателя 2 384 куб.см., с максимална мощност 125 кW/170 к.с., модел произведен в Мексико като модел-2008 г. за Европа, с първа регистрация през 2009 г. Експертизата изчислява пазарната стойност на автомобила, като изправен, към датата на сключване на сделката 18.06.2014 г., а именно – в размер на 15 000 лв.; както и към датата на изготвяне на заключението 13.10.2017 г., а именно – в размер на 9 200 лв. В открито с.з., след направените от ответниците допълнителни уточнения за състоянието на автомобила и след изслушване показанията на свидетеля, вещото лице прави уточнения на заключението си. Сочи, че е склонно да понижи оценката на автомобила, но не повече от 10%, тъй като тези дефекти били присъщи на модела и същият се е продал на 50% от първоначалната му стойност, обявена от производителя, като те били вградени в стойността. Допълнителните приспособявания на автомобила като газов, повишавали стойността му, а не я понижавали. Основен ремонт на всеки един автомобил се налагал след 100 000 км, в т.ч. и за автомобили, които не са с вградени газови уредби. Това обаче не определяло стойността на автомобила от 1 000 лв., което било по-ниско от неговата ликвидационна стойност. Понижаването на оценките от 10 % идвало от това, че тези автомобили били склонни да правят софтуерни проблеми. При подмяна на софтуера и закупуване на нов бордови компютър с инсталацията му, това било приблизително 10% от 9 200 лева. При преизчислението стойността на автомобила възлизала на 8 280 лева към датата на изготвяне на експертизата и към датата на сделката 13 500 лева, с отчитане на проблема в електрониката на автомобила, но той не бил неизправен.

                При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявените искове:

За да са изпълнени фактическите състави на чл. 216 ал.1 т. 2 и 4 от ДОПК, на които се позовава ищецът, е необходимо - длъжникът по едно установено публично задължение, след датата на установяването му или след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия, да е извършил възмездни сделки със свои имуществени права, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото /т.2/ или да е извършил разпоредителни действия със свое имущество с намерение да увреди публичния взискател /т.4/. Този фактически състав поражда правото на иск за обявяване на относителна недействителност спрямо държавата на съответните сделки или действия. Публичното вземане, по което ищецът по специалния отменителен иск се явява кредитор, следва да е установено с влязъл в сила административен акт, респ. влязло в сила съдебно решение. Описаните елементи от сложния фактически състав съдът намира за категорично установени що се отнася до първата по време от оспорените в настоящото производство сделки - договора за покупко – продажба на МПС от 18.06.2014 г. По силата му, ответното дружество е продало на ответника И.К.И., през време на брака му с ответницата Е.К.И., процесното МПС - товарен автомобил, марка Шевролет, модел ХХР, рег.№ *********, рама № ****************, двигател № C8S594294, цвят: черен металик, за сумата от 1 000 лева. Несъмнено тази продажба е извършена от дружеството, след като му е била връчена на 06.01.2014 г. заповед за възлагане на ревизия на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК за негови задължения по ДДС, която заповед е била изменена с последвали три други, всички надлежно връчени. Относно установяването на публичното задължение на ответното дружество, каквото несъмнено представлява това за данъци и лихви върху тях, по делото се представи РА от 31.07.2014 г. на НАП – ТД Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение от 27.10.2014 г. на и.д.зам.директор на дирекция ОДОП-Пловдив при ЦУ на НАП. Жалбата на дружеството против това решение е отхвърлена с влязло в сила на 24.02.2017 г. съдебно решение. Установените с този РА задължения за довнасяне от ответното дружество са в общ размер от 29 174,47 лв., с лихви за просрочия към тях от общо 686,67 лв. Съгласно чл. 108 ал.1 от ДОПК, данъчните задължения се установяват с ревизионен акт по чл.118 от същия. По изложените факти страните по делото не спорят.

Първият спорен въпрос помежду им е, дали с горецитираната възмездна сделка с имуществени права на дружеството –длъжник, даденото значително надхвърля по стойност полученото. След съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът достига до положителен отговор на този въпрос. Както се посочи, цената на сделката е 1 000 лв., колкото е била и застрахователна стойност на процесния автомобил, според представено пред нотариуса удостоверение от застрахователен брокер. Същевременно обаче, назначената по делото експертиза установи, че тази стойност е по-ниска и от ликвидационната стойност на автомобила. Касае се за товарен автомобил марка Шевролет модел ХХР, бензин, с допълнително монтирана газова уредба, с работен обем на двигателя 2 384 куб.см., с максимална мощност 125 кW/170 к.с., модел произведен в Мексико като модел-2008 г. за Европа, с първа регистрация през 2009 г. Застрахователната стойност на този автомобил е в размер на 11 200 лв., определена по експертна оценка на база каталог „Евротакс Шваке“, съобразена с пазарните цени в България, според представено от ищеца удостоверение от 29.03.2017 г., издадено от ЗК „Надежда” АД – София – неоспорено от ответната страна. Вещото лице изчисли пазарната оценка на този автомобил към датата на сключване на сделката 18.06.2014 г., а именно – в размер на 13 500 лева, с отчитане на проблема в електрониката на автомобила, установен от разпита на св. К.. Така стойността на продадения автомобил от 13 500 лв. надхвърля стойността на получената за него цена от 1 000 лв. – цели тринадесет пъти и половина, което съдът намира за значително. Това е достатъчно основание, да се уважи предявеният иск по отношение на цитираната сделка от 18.06.2014 г., на основание чл.216 ал.1 т.2 от ДОПК. На следващо място, по отношение на нея са налице и предпоставките по чл.216 ал.1 т.4 от ДОПК. За да се прогласи за недействителна по отношение на публичния взискател в тази хипотеза, сделката трябва да е извършена с намерение да се увреди публичния взискател, т.е. елемент от фактическия състав на посочената правна норма е намерението за увреждане на публичния взискател – кредитор, което намерение не се предполага, а следва да се докаже в процеса от ищеца. Следователно субективният елемент на фактическия състав се изчерпва с намерението за увреждане само у длъжника. В този смисъл ирелевантно е възражението на ответника И.К.И., че не му е било известно, че продавачът по договора от 18.06.2014 г. има задължения към държавата, както и че не е имал намерение, като закупи автомобила да увреди държавата. Намерението обаче у ответното дружество, да увреди публичния взискател с посочената сделка е несъмнено. Касае се до разпореждане с имущества, след като е получил заповедта за възлагане на ревизия, които биха могли да послужат за удовлетворяването на публичния взискател. Нещо повече, непосредствено след процесната сделка, в същия ден, ответното дружество се е разпоредило и с останалите си три леки автомобила, след което вече не е разполагало с никакви имущества на свое име. Така по образуваното при ищеца изпълнително дело, като не е констатирано имущество на дружеството, дългът му е категоризиран като трудно събираем. Не на последно място, купувач по договора от 18.06.2014 г. е лице, свързано по смисъла на закона, с управителката на ответното дружество и едноличен собственик на капитала му, а именно – купувачът е баща на нейния съпруг. Ето защо, съдът намира за установено, че тази сделка е осъществена от ответното дружество именно с намерението да се увреди публичния взискател, като налице е не само хипотезата на чл.216 ал.1 т.4 от ДОПК, но и на т.6 от същия. Предвид изложените съображения, за недействителен по отношение на държавата следва да се обяви договор за покупко – продажба на МПС от 18.06.2014 г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 4389/18.06.2014 г. на нотариус с № 355, по силата на който ответното дружество е продало на ответника И.К.И., през време на брака му с ответницата И., следното МПС - товарен автомобил, марка Шевролет, модел ХХР, рег.№ *********, рама № ****************, двигател № C8S594294, цвят: черен металик, за сумата от 1 000 лева.

Като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли вторият предявен иск - за недействителен по отношение на държавата да се обяви и договор за покупко – продажба на МПС от 10.01.2017 г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 114/10.01.2017 г. на нотариус с № 698, по силата на който ответниците – съпрузи И.К.И. и Е.К.И. са продали на ответника К.В.К. същия автомобил за сумата от 1 000 лева. Това е така, т.к. предмет на тази сделка не е имущество на дружеството – длъжник, което не е и прехвърлител по същата. Съдът не споделя ищцовата теза за наличие на пряка и непосредствена обусловеност на сключения впоследствие договор с дата 10.01.2017 г. от недействителността на първата сделка, чиято пряка последица била недействителността и на последваща сключена сделка. Следва да се има предвид, че уважаването на иска по чл. 216 ал. 2, вр. ал. 1 т. 2 и т. 4 от ДОПК по отношение на първата сделка от 18.06.2014 г. и обявяването на относителната й недействителност нямат вещни последици, респ. имуществото предмет на увреждащата сделка не се реституира в патримониума на дружеството – длъжник. Това имущество се счита за такова на длъжника, но само в отношенията между кредитора и длъжника и то доколкото срещу имуществото кредиторът може да насочи принудително изпълнение. Сделката е действителна в отношенията между длъжника и третото-лице – приобретател, респ. в случая между ответното дружество и съпрузите – ответници Илиеви, в чиято собственост и владение остава това имущество до продажбата му на 10.01.2017 г. В този смисъл по отношение на тази втора сделка липсват основни елементи от фактическите състави на чл. 216 ал.1 т. 2 и 4 от ДОПК, на които се позовава ищецът. Ответното дружество - длъжник по процесното установено публично задължение не е прехвърлител по договора от 10.01.2017 г., респ. не е извършил възмездна сделка със свои имуществени права, за да се преценя дали даденото значително надхвърля по стойност полученото /т.2/ или дали е бил с намерение да увреди публичния взискател /т.4/. Това е достатъчно основание за отхвърлянето на този иск.

Предвид уважения първи иск /чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК/, ответниците „НДК Трейдинг" ЕООД, И.К.И. и Е.К.И. следва да бъдат осъдени, да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер от 270 лв., от които – 150 лв. за вещо лице и 120 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По този иск посочените ответници следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Районен съд - Хасково държавна такса от общо 50 лв.; както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането й – и държавна такса в размер на 5 лева.

Предвид отхвърления втори иск /чл.78 ал.3, вр. чл.80 от ГПК/, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника К.В.К. деловодни разноски в размер на 860 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

По предявените от Национална агенция за приходите – гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 52, чрез ТД на НАП – Пловдив, чрез неин публичен изпълнител в сектор „Обезпечаване и събиране на публични вземания“-ИРМ-Хасково; ПРОТИВ „НДК Трейдинг" ЕООД с ЕИК 202246351, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Дунав" № 49, представлявано от управителя Н.Д.К. с ЕГН **********; И.К.И. с ЕГН **********, Е.К.И. с ЕГН **********,***; и К.В.К. с ЕГН ********** *** – искове с правно основание чл. 216 ал. 2, вр. ал. 1 т. 2 и т. 4 от ДОПК:

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на държавата договор за покупко – продажба на МПС от 18.06.2014 г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 4389/18.06.2014 г. на нотариус с № 355, по силата на който „НДК Трейдинг" ЕООД с ЕИК 202246351 е продало на И.К.И. с ЕГН **********, през време на брака му с Е.К.И. с ЕГН **********, следното МПС - товарен автомобил, марка Шевролет, модел ХХР, рег.№ *********, рама № ****************, двигател № C8S594294, цвят: черен металик, за сумата от 1000 лева.

ОТХВЪРЛЯ искът - за недействителен по отношение на държавата да се обяви договор за покупко – продажба на МПС от 10.01.2017 г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 114/10.01.2017 г. на нотариус с № 698, по силата на който И.К.И. с ЕГН ********** и Е.К.И. с ЕГН ********** са продали на К.В.К. с ЕГН ********** същия автомобил, за сумата от 1 000 лева.

ОСЪЖДА „НДК Трейдинг" ЕООД с ЕИК 202246351, И.К.И. с ЕГН ********** и Е.К.И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Национална агенция за приходите – гр. София, чрез ТД на НАП – Пловдив;  деловодни разноски в общ размер от 270 лв.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. София, чрез ТД на НАП – Пловдив; ДА ЗАПЛАТИ на К.В.К. с ЕГН ********** деловодни разноски в размер от 860 лв.

ОСЪЖДА „НДК Трейдинг" ЕООД с ЕИК 202246351, И.К.И. с ЕГН ********** и Е.К.И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на Районен съд - Хасково държавна такса от общо 50 лв., както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането й – и държавна такса в размер на 5 лв.

          Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ : /п/ не се чете

          Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.